№ 239
гр. гр. Добрич, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500254 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№4923/23.03.2022г. от Р. Г. Р., ЕГН **********, гр.Д., срещу
решение №158/04.03.2022г. по гр.д.№3785/2021г.на ДРС, в частта на
увеличения размер на месечната издръжка, която следва да заплаща на детето
си Р.Р.ОВА Р. за разликата от 220лева до 280лева.
Решенето намира за неправилно, незаконосъобразно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано. Липсвал анализ
на доказателствата, правните изводи не съответствали на доказаните факти.
Съдът не разпределил правилно доказателствената тежест, някой твърдения
на ищцата , а именно за участието на детето в извънкласни форми и сумите,
необходими за храна възприел безкритично. Не съобразил доказателствата
представени от ответника, не му указал да посочи каква сума му е
необходима да посреща нуждите си, вкл.издръжката на децата, за да се
съобрази и нужната за неговото собствено съществуване сума. В решението
липсвал анализ относно възможностите на двамата родителя, отчитане на по-
доброто материално положение на майката. Не било доказано че имотът в с.З.
е в състояние да му носи доходи, не било работа на съда да препоръчва
1
продажбата му с цел осигуряване на средства за издръжка на детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, аргументирани с
липсата на сочените от въззивника пороци на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
09.03.2022г., когато решението е връчено на обжалващия.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по
делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
иска, като приема за установено следното:
Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ
в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено от
Р. Р. Р. , ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. Г. Р.,
ЕГН **********, двете от гр.С., срещу Р. Г. Р., ЕГН **********, гр.Д., право
на иск на малолетното дете по чл.150 от СК за изменение размера на
месечната издръжка, дължима от ответника по силата на утвърдено с решение
№589/17.05.2016г. по гр. д. №836/2016г. по описа на ДРС споразумение, чрез
увеличаването и от 150 лева на 400 лева месечно, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законови причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства,
настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна,
установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства,
че родители на детето Р. Р. Р., родена на 05.04.2011г. са В. Г. Р. и Р. Г. Р.
/удостоверение №109411/11.04.2011г. на Община Варна/, чийто граждански
брак е прекратен с развод и, че по силата на утвърдено с решение
№589/17.05.2016г. по гр. д. №836/2016г. по описа на ДРС споразумение,
считано от 17.05.2016г. бащата заплаща на детето си месечна издръжка от
150лева.
Няма спор, че детето живее при майка си в гр.С., която съжителства на
съпружески начала с Р.В.Й., според изявленията на процесуалния и
представител. Майката работи по трудов договор с „***“ЕООД и за периода
2
м.11/2020г.- м.10/2021г. е реализирала брутен доход от трудово
възнаграждение в размер на 24 157.24 лева или средномесечен брутен доход
за периода -2 013.10 лева/нетно за периода 18 603.71лева, средномесечно
нетно за периода 1550.31лева/, т.е. значително по-голямо от минималната за
страната работна заплата за периода. Индивидуален собственик е на жилище-
апартамент в гр.Д., имот с идентификатор ***, с площ от 70 кв.м., състоящо
се от две стаи, кухня, антре, санитарно помещение/ баня-тоалетна/, след като
на 24.04.2019г. е закупила от бившия си съпруг, ответника по делото,
неговата ½ ид.ч. Собственик е и на нива с площ от 3100 кв.м., имот с
идентификатор №*** в землището на с.С., община Добричка, който имот е
закупила на 13.02.2020г. Според изявленията на процесуалния и
представител, неоспорени от ответника, по наследство от своята майка
притежава и 1/6ид.част от лек автомобил- „Тойота Рав-4” с рег. №***, както и
от недвижим имот-УПИ VІІІ-120 по ПУП на с.К., общ. Г.Т. с площ от 1725
кв.м., и върху изградената в него масивна жилищна сграда с площ от 112
кв.м.. Майката има и пълнолетен син-М.В.Т., роден на ***г., с когото живее в
едно домакинство и който е студент във висше учебно заведение, чиято
издръжка твърди да осигурява. Законовото задължение за издръжка на
пълнолетен учащ не възниква от факта, че пълнолетното дете учи във висше
училище, нито от факта, че живее в едно домакинство с родителя. Пълна
безусловност на задължението за издръжка на пълнолетен учащ няма - трябва
да се установи не само, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, но и, че не може да се издържа от доходите си или от използването
на имуществото си. Даването на издръжката не трябва да създава и особени
затруднения за родителя, т.е. родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Липсват данни в горния смисъл, от които да се обоснове извод да е
възникнало законово задължение за майката да издържа пълнолетния си учащ
син, при което следва да се приеме, че осигурява издръжката му в изпълнение
на моралната си отговорност на родител, при което при преценка на
възможностите и за издръжката на непълнолетното и дете това задължение не
следва да бъде съобразявано. Изплащаните от нея задължения към кредитни
институции са ирелевантни за спора и не я освобождават от задължението да
осигурява издръжка.
3
Детето Р. Р. Р. понастоящем е на навършени 11години, през учебната
2021/2022г. е била ученичка в четвърти клас на ОУ „Г. Сава Раковски” в
гр.С.. През учебната година е посещавала занималня срещу месечна такса от
240лева, като храненето и в занималнята е заплащано допълнително – по
4лева на ден. Посещава уроци по пиано срещу месечна такса от 38лева, по
английски език срещу месечна такса от 130лева.
Бащата Р. Г. Р. работи по трудов договор с „***“ЕООД и за периода
м.01/2021г.- м.12/2021г. е реализирал брутен доход от трудово
възнаграждение в размер на 8753.58 лева или средномесечен брутен доход за
периода -729.46 лева/нетно за периода 6776.66лева, средномесечно нетно за
периода 564.21лева/, т.е. в рамките на минималната за страна работна заплата
за периода. По негови твърдения, неоспорени и неопровергани от ищцовата
страна, притежава по дарение от родителите си недвижим имот в с. З., общ.Б.,
не електрифициран и не водоснабден –дворно място с къща, както и гараж в
гр.Добрич, от който реализира доход от наем в размер на 80лева месечно.
Няма собствено жилище и МПС, живее в жилище-апартамент в гр.Добрич,
собственост на майка му и ползва собствен на майка му лек автомобил. Няма
данни за семейното му положени понастоящем, не се твърди и не се
установява да има задължения за издръжка към други лица.
Съгласно разпоредбите на 143, ал. 2 вр. чл. 149 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.
Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си
произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо,
психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК
като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето
условия на живот. Основанието за възникването на правото на издръжка и
основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на
детето и възможностите на родителя. В този смисъл и съгласно чл. 142, ал. 1 и
ал. 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на
децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от
една четвърт от размера на минималната работна заплата/понастоящем
размера на минималната работна заплата е 710лева, или минималния размер
на издръжката е 177.50лева/. Няма законово предвиден праг за максимална
4
издръжка. Балансът между нуждите на търсещия издръжка и възможностите
на дължащия такава е обусловен винаги от конкретни обстоятелства и общо,
обвързващо тълкуване за максимално допустимия размер на издръжката, не
може да бъде определен нито по аналогия с минималния такъв според чл. 142,
ал. 2 СК, нито по някаква друга аналогия/ в този смисъл определение № 951
от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2015 г., III г. о./. Преценката за
размера на издръжката въз основа на критериите по чл.142, ал.1 от СК следва
да държи сметка определената сума да гарантира стандарт на живот на
детето, който в значителна степен е близък до стандарта, който би имало, ако
родителите живееха заедно. Задължението и на двамата родителя да издържат
непълнолетните си деца е абсолютно , като следва да е съобразно с
възможностите на всеки един от тях поотделно, като се вземат предвид
грижите на родителя, при когото се отглежда детето, т.е. отглеждащият
родител също дължи издръжка на непълнолетното си дете.
При трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното дете е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което
предпоставя увеличение на присъдената вече издръжка и без да е налице
изменение във възможностите на задължения родител, тъй като промяната в
нуждите на издържания и промяната във възможностите на задълженото лице
са алтернативно посочени предпоставки. В конкретния случай дължимата от
бащата издръжка от 150лева е постановена през 2016г. при отчитане нуждите
на петгодишното към него момент дете. Понастоящем нуждите на детето са
нараснали, тъй като е нараснала възрастта му, променени са потребностите му
и интересите му с оглед не само възрастта, но и постъпването му в учебна
форма на обучение, променени са и социално-икономическите условия на
живот в страната. Следователно, констатираното изменение в нуждите на
търсещия издръжка е достатъчно основание съгласно чл.150 СК за
изменяване размера на дължимата издръжка, а именно за нейното
увеличаване, а възможностите на родителите, такива каквито са установено
по делото, следва да бъдат съобразени при определяне конкретния и размер.
При липса на твърдения и данни за особени потребности на детето,
които да изискват влагането на допълнителни средства за издръжката му,
нуждите на детето понастоящем следва да се определят от обикновените
условия на живот в страната, съобразно неговата възраст, потребности,
5
свързани с физическото му израстване (храна, облекло, отопление,
осветление и т.н.) и интелектуалното му развитие (книги, пособия, помагала,
участие в извън класни форми). За осигуряване на издръжка, адекватна на
нуждите на детето предвид неговата възраст и степен на образование,
възможностите на родителите, отчитайки и факта, че непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето се поемат от майката, която е и със
значително по-добро материално положение от бащата, съдът прецени, че
бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от
220лева, а разликата до пълният размер на минимум необходимите 400лева
месечни средства за издръжка следва да се поемат от майката.
От изложеното следва, че въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в
обжалваната част на постановеното увеличение над 220 лева до 280лева,
респ.съответно на което претенцията в тази част да се отхвърли.
С оглед този резултат от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта на осъждането
на въззивника – ответник по предявения иск, за държавна такса над размера
от 100.80 лева до 187.20лева.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №158/04.03.2022г. по гр.д.№3785/2021г.на
Добричкия районен съд, с което изменен размерът на издръжката дължима от
Р. Г. Р., ЕГН **********, гр.Д., в полза на малолетното му дете Р. Р. Р. , ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител В. Г. Р. , ЕГН
**********, като е увеличена от 150лева на 280лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 03.12.2021г., ведно със законната
лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ за разликата над 220лева до
280лева месечно, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. Р. , ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител В. Г. Р., ЕГН **********, двете от гр.С., срещу
6
Р. Г. Р., ЕГН **********, гр.Д., иск за изменение на издръжката, която
ответникът следва да заплаща на детето си Р. Р. Р., в частта на
претендираното увеличение за разликата над 220 лева до 280 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение №158/04.03.2022г. по гр.д.№3785/2021г.на
Добричкия районен съд, в частта, в която Р. Г. Р., ЕГН **********, гр.Д., е
осъден да заплати по сметка на районния съд държавна такса за разликата над
100.80лева до 187.20 лева
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7