Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 327 Година 2020.07.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
13.01.2020 година
в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С.С.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3478 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от С.А.С. *** срещу Заповед №ЗВВ/Д-РВ/12
от 16.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ – Пловдив,
потвърдена с Решение №16-РД06-0080 от 29.10.2019г. на Директор на Регионална
дирекция за социално подпомагане/РДСП/ – Пловдив, в частта, с която е отказано изплащане
на сумата в размер на 42,00 лева, представляваща разход за пътуване на
придружител на основание чл.17 ал.1, във връзка с чл.17 ал.4 от Закона за
военноинвалидите и военнопострадалите/ЗВВ/.
Недоволен от така постановения административен акт на
ответника в обжалваната му част, жалбоподателят счита същия за
незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – Директор ДСП – Пловдив счита
жалбата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения.
От приетата по делото пълна административна преписка
се установява, че със Заявление вх.№ЗВВ/Д-РВ/12 от 05.08.2019г. жалбоподателят С.
поискал от Директора на ДСП – Пловдив изплащане на сумата в размер на 84 лева,
представляваща разход за извършено от него пътуване на 21-31.07. 2019г. с
автобусен транспорт от Пловдив до Созопол и обратно. Към заявлението са
представени 4 бр. билети за по 21,00 лева; фактура №**********/ 18.07.2019г.,
издадена от „М.-Г.и Сие“СД на С.С.
с предмет „Продажба на билети Пловдив-Созопол-Пловдив“ на стойност 84 лева;
копие от книжката за военноинвалид; копие от страницата с отразеното пътуване.
Във връзка с това искане и като е прието, че същото е
за отпускане на помощ по чл.17 ЗВВ, е извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение за поемане на задължение за
отпускане на помощи/ добавки, като резултатите от нея били обективирани
в изготвения от социалния работник М. К.Лист от дата 09.09.2019г.
В него е констатирано, че заявлението за отпускане на помощ/добавка е
окомплектовано с всички документи, съгласно нормативните изисквания;
съответства на нормативната уредба; спазени са нормативно регламентираните
срокове; размерът на предложената помощ/добавка съответства на нормативната
уредба и е изчислен правилно; подготвената заповед отговаря на изискванията на
нормативната уредба.
Последвало е издаването на Заповед №ЗВВ-Д-РВ/12 от 09.09.2019г. от Директор ДСП – Пловдив, с която на основание
чл.17 ал.1, т.1 ЗВВ е отпусната целева помощ за ползване на автобусен транспорт
по подадената молба от С. само в размер на 42 лева, считано от 01.08.2019г. до
31.08.2019г. Така издадената заповед е връчена на лицето на 26.09.2019г., което
в срок е депозирало жалба пред Директор РДСП – Пловдив, който със свое Решение
№ 16-РД06-0070 от 15.10.2019г. е отменил оспорената заповед като немотивирана.
На 16.10.2019г. Директор ДСП – Пловдив е издал нова
Заповед №ЗВВ/Д-РВ/12, с която на С. е отпусната целева помощ за ползване на
автобусен транспорт отново само за сумата в размер на 42 лева, считано от
01.08.2019г. до 31.08.2019г., като е приел, че не се изплаща исканата сума от
42 лева, представляваща разход за пътуване на придружителя, на основание чл.17
ал.1 ЗВВ, във връзка с чл.17 ал.4 ЗВВ, цитирани са и посочените разпоредби.
Тази заповед е връчена на жалбоподателя на 17.10.2019г., който я е оспорил в законоустановения срок пред Директор РДСП – Пловдив, а с
Решение № 16-РД-06-0080 от 29.10.2019г. ИД Директор на РДСП-Пловдив е отхвърлил
подадената от С. жалба срещу Заповед №ЗВВ/Д-РВ/12 от 16.10.2019г.
В хода на съдебно производство други доказателства не
са ангажирани.
За разрешаването на настоящия правен спор следва преди
всичко да бъдат разгледани приложимите в случая правни норми, уреждащи обществените
отношения, свързани със статута на военноинвалидите, регламентирани в Закона за
социално подпомагане/ЗСП/, правилника за неговото прилагане /ППЗСП/ и Закона за
военноинвалидите и военнопострадалите/ЗВВ/.
Така, съгласно чл.1 ЗСП, този закон урежда
обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в
Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и социални
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ППЗСП, лицата със
71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или
определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно
увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в
годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната, като
ал.2 предвижда, че правото по ал.1 ползват и придружителите на лицата с
определена чужда помощ, когато пътуват с тях. За придружители се смятат и
кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания, когато пътуват с тях.
Определение за понятието военноинвалиди е дадено в
разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗВВ, съгласно която, военноинвалиди са българските
граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или
злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във
военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса,
и освидетелствани по законоустановения ред. Този
закон/ЗВВ/ в своя чл.1 прокламира,че урежда обществените отношения, свързани
със статута на военноинвалидите, военнопострадалите и
на техните национално представителни организации. И най-сетне, съгласно чл.2
ал.1 ЗВВ, държавата полага особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като им осигурява съответни условия за
интегриране в обществения живот.
Всички тези направени уточнения и преглед на
приложимите разпоредби са наложителни, с оглед на това, че по отношение на
правата, които са дадени на военноинвалидите и техните придружители, е налице
разпоредба в общ нормативен акт, а именно ЗСП и по-конкретно в неговия
Правилник за прилагане, даваща на придружителите на лицата с определена чужда
помощ, когато пътуват с тях, право на безплатно пътуване два пъти в годината -
отиване и връщане с железопътния транспорт в страната.
Разпоредбата на чл.17 ал.4 от специалния закон – ЗВВ
от своя страна предвижда, че придружител на военноинвалид с увреждане над 90 на
сто с определена чужда помощ/какъвто безспорно е С./ може да пътува във
вътрешноградския транспорт с превозния документ на правоимащия,
включително и когато не го придружава. Но тази разпоредба не дерогира правата, които по силата на друг нормативен акт са
дадени на правоимащите, а ги разширява, като
предвижда, че придружителят може да се ползва и от правата на военноинвалида,
сиреч, че може да пътува с превозния документ на военноинвалида и когато не го
придружава. Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.11 ал.2 от
Закона за нормативните актове, когато е дадена обща уредба на определена
материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се
налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. Конкретния случай
е именно такъв, доколкото наличието на увреждане при военноинвалидите и военнопострадалите ги поставя в специфично лично и
обществено положение, което налага разширяване, а не ограничаване на техните
права. В този именно смисъл със ЗВВ е разширен обхватът на правото на
военноинвалида на безплатно пътуване освен с железопътния транспорт и с
автомобилния такъв.
Такова право обаче, не е предвидено за техните
придружители. Вместо това, законодателят е предвидил възможността на
придружителя да пътува във вътрешноградския транспорт/а не с железопътния и
автомобилен транспорт в страната/ с превозния документ на правоимащия,
включително и когато не го придружава.
В конкретния случай не е спорно, че С. е заявил
отпускането на целева помощ за ползване на автобусен транспорт от него и
неговия придружител, поради което и като е формирал правни съображения за
приложението на чл.17 ал.1 във връзка с ал.4 ЗВВ, административният орган
правилно е постановил отказ за отпускане на целева помощ за ползване на
автобусен транспорт от придружителя на военноинвалида. Това е така, защото,
както вече се посочи, нито ЗСП/в това число и правилника за неговото
прилагане/, нито ЗВВ предвиждат предоставянето на такава помощ по отношение на
придружителя на военноинвалида. Твърденията на жалбоподателя, че до сега е
пътувал с железопътен транспорт и винаги са му били възстановявани средствата,
в т.ч. и за неговия придружител, са неотносими към
настоящия правен спор, доколкото процесната заповед
касае отказ да бъде отпусната целева помощ за ползване на автобусен, а не
железопътен транспорт. Останалите наведени съображения в жалбата и в хода по
същество от страна на жалбоподателя са логични и житейски обосновани, но не
съответстват на приложимите нормативни разпоредби, поради което и не могат да
обосноват извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Съответстващи на претендираните
от С. права са уредени в Закона за ветераните от войните на Република България
и по-конкретно в чл.4 т.6, но по делото нито се твърди, нито са представени
доказателства жалбоподателят да е ветеран от войната, за да е субект неговия
придружител на правото на безплатен автобусен транспорт.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган в рамките на неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона
форма, правилно е приложен материалният закон, съобразена е с целта на закона и
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Изложеното дотук обоснова и извода за неоснователност на заявеното
оспорване от страна на С., поради което жалбата му следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. *** срещу Заповед №ЗВВ/Д-РВ/12 от 16.10.2019г.
на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, потвърдена с Решение
№16-РД06-0080 от 29.10.2019г. на Директор РДСП – Пловдив, в частта, с която е
отказано изплащане на сумата в размер на 42 лева, представляваща разход за
пътуване на придружител на основание чл.17 ал.1, във връзка с чл.17 ал.4 от
Закона за военноинвалидите и военнопострадалите като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: