№ 38839
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110108997 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадени са от ищеца Й. К. Л. и от неговия процесуален представител адв. Н. И. И.
молби за изменение на решението в частта за разноските, като първият моли да му бъдат
присъдени сторените от него разноски по делото, а вторият – да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Излагат, че в случая съдът неправилно е приложил чл. 78, ал. 2
ГПК, защото ответникът е направил признание само на факт, а и ищецът не е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
В законоустановения срок ответникът „Софийска вода“ АД не изразява становище по
молбите.
Съдът счита, че исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими,
защото са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица и при
наличие на списък по чл. 80 ГПК.
По същество молбите за изменение на решението в частта за разноските са
неоснователни. Съдът не намира основание да преразгледа преценката си, че на ищеца и
неговия процесуален представител въпреки уважаването на предявения иск не се дължат
разноски, респ. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като изцяло
поддържа изложените в съдебното решение съображения. В допълнение следва да се
посочи, че възражението в молбите, че не е налице признание на иска, а само признание на
факта на изтичане на погасителната давност за вземането, не кореспондира на
действителния характер на изявлението на ответника, направено в отговора на исковата
молба – с него той е признал изцяло иска, като не е оспорил нито едно от съображенията на
ищеца за недължимост на процесното вземане. На следващо място, за прилагане на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е необходимо да бъде направено от ищеца искане за
постановяване на решение при признание на иска, защото такова изискване не е част от
1
фактическия й състав, а и на практика би означавало да се предостави на ищеца
възможността да възпрепятства прилагането на тази разпоредба.
Ето защо исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъдат
отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 238708/08.07.2025 г. и молба с вх. №
238738/08.07.2025 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 11955/19.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 8997/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2