№ 627
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110130286 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД против против ЗАД „ДБЖЗ“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1292,81 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 470420212155167/23.12.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.06.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 25,50 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 28.03.2022 г. до 06.06.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 21.10.2021 г., при движение по
пътя от гр. Кубрат в посока гр. Завет на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с
рег. № №, от ремаркето на същия автомобил се отделя колело, в резултат на което
последното се удря в насрещно движещия се лек автомобил „Дачия“, модел „Докър“, с рег.
№ №, като от удара възникват материални вреди, за които при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
4704200200017787, валидна към датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил
съставен Двустранен протокол за ПТП, в който било посочено, че виновен за инцидента бил
водачът на л.а. с марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег. № №. По образуваната при
ищеца ликвидационна преписка по щета №470420212155167/23.12.2021 г. било определено
и изплатено на сервиза, извършил ремонтно-възстановителни дейности на увредения
автомобил, обезщетение в размер на 2362,21 лв. с платежно нареждане от 06.01.2022 г. във
връзка издадена фактура № 20000191800/22.12.2021 г. Посочва, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с
рег. № №, имал сключена с ответника ЗАД „ДБЖЗ“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че с писмо от 16.03.2022 г. до ответника са
изпратени 16 броя регресни покани, сред които и процесната в размер на 2387,21 лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски
от 25,00 лв., като ответникът одобрил плащането на сумата от общо 1094,19 лв., с оглед
което ищецът обосновава правния си интерес да предяви вземането за остатъка. Претендира
присъждане на разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег. №
№. Оспорва водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег. № №, да е
нарушил правилата за движение по пътищата. Поддържа, че липсва противоправно
поведение. Оспорва твърдените имуществени вреди да са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Заявява, че уврежданията по лек автомобил „Дачия“, модел „Докър“, с рег.
№ № по предния мост в частта при захващането с десен носач амортисьор не могат да
настъпят вследствие на процесното ПТП. Оспорва исковете и по размер като прекомерно
завишен и несъответстващ с действителната стойност на настъпилите вреди и на средните
пазарни цени за ремонтно-възстановителните дейности. Релевира възражение за наличие на
случайно деяние. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Дачия“, модел „Докър“, с рег. №
№, има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на увредения автомобил е
управлявал същия с несъобразена спрямо пътните условия скорост. Твърди, че увреденият
автомобил не подлежи на гаранционно обслужване и ремонтирането му в официален сервиз
не съответствало на средните пазарни цени, по които е могло да бъде отремонтирано. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
За основателността на иска по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
заплатена сума в размер на 1094,19 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички
факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за
доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищеца имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му вземане.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
всички увреждания по товарен автомобил „Дачия“, модел „Докър“, с рег. № №, описани от
застрахователя се намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на процесното
събитие като за отстраняването им е било необходимо извършването на всички описани и
фактурирани от сервиза операции. Вещото лице разпитано в съдебно заседание по реда на
чл. 200 ГПК посочва, че при удара скоростта на движещата се гума и насрещно движещото
2
се МПС са довели до удар със скорост около 80 км/ч, което е довело до увреждане на
окачването на автомобила, поради което възраженията на ответника в тази насока следва да
се определят като неоснователни. Според заключението на САТЕ стойността необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Дачия“, модел „Докър“, с рег. № №, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 2362,21 лева, а по средни пазарни цени от
алтернативни доставчици в размер на 2385,23 лева.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес
спрямо него, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Видно от представената по делото застрахователна полица
№4704200200017787/16.12.2020 със срок на действие от 21.12.2020 г. до 20.12.2025 г.
страните по нея са договорили покрити рискове - клауза „Пълно каско“ и начин на
обезщетяване в „Официален сервиз“, в който автомобилът е следвало да бъде ремеонтиран
при настъпило застрахователно събитие. Независимо от това обаче съдът намира, че
регресното вземането на ищеца не следва да се съизмерява със заплатеното от него при
ремонт на автомобила в сервиз на официалния представител поради договорености между
страните, обективирани в сключния договор за имуществено застраховане, тъй като
действителната стойност, която застрахователят по „Гражданска отговорност“ следва да
заплати при регрес спрямо него не може да бъде по-голяма от средната пазарната стойност
към деня на настъпване на събитието. Отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател, поради което и
стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил, възлизаща на 2362,21
лева, съдът приема за действителната стойност, до размера на която следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по регресната претенция. Претендираната от
ищеца сума представлява разликата между вече заплатеното от ответника по заведената
претенция и сумата необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, която
съответства на установената от експерта поради което възражението на ответника за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
Съдът намира, че сумата 25.00 лева, чиито размер се потвърждава и от вещото лице,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер
на дълга възлиза на 1292,81 лева. При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена в цялост.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на увредения
3
автомобил да е имал възможност да предотврати удара или да е осъществил действия, с
които да е допринесъл за настъпването на щетите.
Не се установяват и наведените от ответника твърдения за наличие на случайно
деяние, тъй като водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег. № №
разпитан пред съда заяви, че до откачането на гумата се е стигнало вследствие на счупване
на лагера и скъсване на гайката, до които уреждания при преглед на колелото преди
потегляне или при заобикаляне на неравностите по пътя е можело да бъдат предотвратени,
респ. водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносните
последици, ако беше прегледал своевременно ремаркето.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер от 1292,81 лева.
Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е предявил
регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника, предвид
частичното заплащане на претенцията на 28.03.2022 г. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за забава за периода от 28.03.2022 г. до 06.06.2022 г. за който следва да му се
присъди сумата 25,50 лева.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.06.2022. г. до окончателното й
изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
735,57 лева, от които 51,75 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за вещо лице и за
свидетел и 384,00 лева за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411 КЗ сумата 1292,81 лв., представляваща остатък от регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 470420212155167/23.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.06.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 25,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 28.03.2022 г. до 06.06.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 735,57 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4