Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен,18.07.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски районен съд в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдия Николаев
н.а.х.д. № 1633 по описа за 2018 год., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия-К № 1123527 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от О.н.М.н.А.Т.Б. ***, с ЕГН ********** – законен представител на основание чл.188 от ЗДвП на „А.“ ООД с ЕИК *** – е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв., за това, че на 25.09.2015г. в 08:15 часа, на път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен – с МПС „БМВ Х5 3.0 СД“ с рег. № ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 106 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от така издадения електронен фиш е останала жалбоподателката А.Т.Б., която го обжалва и моли съда да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 25.09.2015г. в 08:15 часа,
с автоматизирано техническо
средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32F66C, било
заснето движението на МПС - лек
автомобил марка „БМВ Х5 3.0 СД“ с рег. № ***, който се движел по път Е-83, км.89.2, Околовръстен път
Плевен със скорост от 106 км/ч. Максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен
участък била до 90 км/ч., а процесният автомобил се
движел със скорост от 106 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Въз основа
на заснемането бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Серия-К № 1123527, в
който като нарушител е вписано името на жалбоподателката А.Т.Б.. В описателната
част на фиша е вписано движение с установена скорост от 106 км/ч
– превишаване с 16 км/ч. За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения
Протокол от проверка № 154-ИСИ/19.03.2015г.
е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - Е-83, км 89.2
Околовръстен път Плевен.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място
по-горе, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 963
със стационарна радарна система
тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 154-ИСИ/19.03.2015г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 19.03.2015г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на ±3 км/ч. и ±3% над 100 км./ч.
Освен това, техническото
средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било обозначено
по реда посочен в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представеното
като писмено доказателство по делото Удостоверение от Директор ОПУ Плевен към АПИ се установява, че монтираната стационарна радарна система
тип „MULTA RADAR” № 00209D32F66C е била сигнализирана по предвидения в закона ред чрез
поставяне на пътни знаци Т17 “RADAR” на
главен път I-3 „Бяла Ботевград“,
съответно на км.89+050 дясно и км.89+350 ляво.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта
в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване
на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/ч, водачът се наказва с глоба от 50 лева. Следователно, деянието, за
което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
От представената
като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка „БМВ Х5 3.0 СД“ с рег. № ***,
собственост на „А.“ ООД с ЕИК ***. Законен представител на „А.“ ООД, ЕИК *** към
момента на заснемането е била жалбоподателката А.Т.Б. в качеството й на управител на посоченото дружество.
В конкретния случай съдът счита, че спрямо лицето административно наказващия орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на наказание глоба в размер на 50
лева за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място. Електронния
фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение
на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да
се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е налице нарушение, установено със
стационарна радарна система, като в електронния фиш са описани
всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от
приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е
била ограничена до 90 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство,
което е безспорно установено.
По отношение на определената санкция съдът счита, че
размерът на същата е правилно определена от административно-наказващия орган,
като самата санкция е определена в твърд размер.
Съдът намира за неоснователно възражението за приложение на абсолютната давност във
връзка с чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189,ал. 11 ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура /включително срокове/ за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Предвид изложеното, и в светлината на
ТР № 1/2014г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС, настоящият съд счита, че разпоредбите
на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката относно изтичане на абсолютния давностен срок,
предвиден в чл.82, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба, като съгласно ал.2, давността започва да тече от влизане в
сила на акта с който е наложено наказанието. Съгласно ал.3, на чл.8а от ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал.1.
В случая глобата е наложена с
обжалвания електронен фиш, който съгласно разпоредбата на чл.64, б.“в“ от ЗАНН,
влиза в сила след като е потвърден или изменен от съда. Предвид факта, че
електронния фиш е предмет на разглеждания спор, до произнасянето от настоящата
касационна инстанция със съдебен акт по съществото на спора, той не е влязъл в
сила и предвидения в нормата на чл.82, ал.1, б.„а“ и ал.3 от ЗАНН, давностен
срок за изпълнение на наказанието не е започнал да тече, съответно няма как да
е изтекъл към настоящия момент.
В ЗАНН липсва уредба, която
да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното
преследване се изключва, независимо, че електронния фиш, с който е наложено
наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа
приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в
чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената
хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в
продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва,
ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на
нарушението. В случая нарушението е извършено на 25.09.2015г., от която дата е
започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност и той
изтича на 25.03.2020г., тоест към настоящия момент същият не е
изтекъл.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Електронен фиш Серия-К № 1123527 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на А.Т.Б. ***, с ЕГН ********** – законен представител на основание чл.188 от ЗДвП на „А.“ ООД с ЕИК *** – е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лв., за това, че на 25.09.2015г. в 08:15 часа, на път Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен – с МПС „БМВ Х5 3.0 СД“ с рег. № ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 106 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: