РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 962/10.6.2020г.
гр.Пловдив, 10 . 06 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 316/2020г., за да се
произнесе , взе предвид следното :
Ж.К.К.,
ЕГН ********** ***, с пълномощник адв.Г.В. оспорва
Заповед № 317з-3679/02.10.2018г., издадена от Директора на ОД МВР - Пловдив, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в качеството на младши
експерт, младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ – Раковски
при ОД МВР - Пловдив и е прекратено служебното му правоотношение.
I. Жалбата се разглежда повторно след
произнасяне на ВАС с Решение № 1413 от 29.01.2020г. по адм.д.№
6335/2019г. Според мотивите на ВАС : „В конкретния казус на Ж. К. - младши
полицейски инспектор в група ОП към РУ-Раковски при ОДМВР Пловдив, е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, за следното: на 15.03.2017г. в
РУ-Раковски, гл.инспектор Г.И. е получил информация от С.М. /към дата 15.03.2017г.
ст. полицай по допълнителен щат/, че лицето М.М.…,
държи микробус пълен с цигари без бандерол, паркиран на паркинг в кв.Столипиново. Извикал в кабинета подчинените му служители Ж.
К. и В.Г.- мл. разузнавач в РУ-Раковски, и им предложил, а те се съгласили,
използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поискат от М.М. сума в размер на 20000 лева, за да не допуснат
наказателно преследване спрямо лицето за престъпление по чл.234 НК. М.М. приел, и същия ден, на паркинг в района на хотел „Мерита“, синът на М. предал на С.М. сума в размер на
20000лв., като за участието в изнудването К., И. и Г. получили от С.М. по 1000
евро….Видно е, че нарушението на служителя в конкретния казус според наказващия
орган е изразено чрез действия – дадено съгласие, използвайки служебното си
положение и чрез изнудване да поиска от М.М. сума в
размер на 20000 лева, за да не допусне наказателно преследване спрямо лицето, и
изнудване на лицето с посочената цел, за което е получил лична облага. …В
мотивите на първоинстанционното решение липсват
каквито и да е фактически установявания свързани с действията на наказаното
лице-предмет на оспорената заповед, които според административния орган са
нарушения на т.15, т.19 и т.20, т.25, т.42, т.49 и т.83 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР и представляват тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а именно деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата. Липсват обосновани изводи на съда налице ли е
възприетото от органа нарушение на чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и 3 от ЗМВР -
използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица.”.
Указанията на ВАС са : „Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне
на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на
релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими
събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно това извършени ли са
от касатора вменените му деяния -действия,
съставляват ли дисциплинарни нарушения, както и съответна ли е възприетата от
административния орган правна квалификация и наложеното дисциплинарно наказание
на установените релевантни факти по делото. При новото разглеждане на делото
съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на
която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с
принципа за истинност съгласно чл.7, ал.2 от АПК. При този изход на спора не се
възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им
следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на
делото.”.
II. Становища на страните :
- Жалбоподателят счита за неясен
органа, издал оспорената заповед – пречка за установяване на компетентност,
което води до нищожност на административния акт. Поддържа неспазване
изискванията за съдържание по см. на чл.210 ЗМВР : - извършителят не е посочен
еднозначно /в различни части на заповедта за отразени различни идентификации на
извършител – две имена, фамилия, три имена, но не е посочена заповед за
назначаване, акт за встъпване в длъжност; - описанието на твърдяните
нарушения е толкова общо и касае толкова обстоятелства и лица, че не става ясно
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението :
по-голямата част от описанието на факти и обстоятелства касае извършени
действия от трети лица, а не от жалбоподателя и никъде не е посочена дата на
извършване на нарушение от Ж.К., като са отразени различни дати от м.02.2016г.,
15.03.2017г. и 20.04.2018г., вкл. от изложените обстоятелства не се разбира кое
от тях е възприето за нарушение, извършено от К.; - съдържанието на заповедта
не разкрива яснота относно – кои разпоредби са нарушени, с кои действия и кои
са правните основания за налагане на наказанието и не е посочено коя редакция
на коя норма е приложена, което представлява нарушение на изискванията за форма
и съдържание, което е предпоставка за отмяна на заповедта; - макар цитирани,
изброените текстове от ЗМВР не представляват описание на нарушението, като за
едни и същи обстоятелства се твърдят няколко различни нарушения или приложими
норми / във вр. с описание на нарушението не е
посочено кое поведение не е съобразено – в какво се изразява нарушението и
какво е противоправното деяние, чл.194 ал.2 т.1
пр.1-во и чл.203 ал.1 т.7 пр.2-ро и 3-то и по т.15 от Етичния кодекс за
поведението на държавните служители на МВР /ЕКПДС/; т.19 от ЕКПДС в МВР – не е
ясно с кое действие не е запазил доброто име и на коя институция; т.20 от ЕКПДС
в МВР – не е ясно с кое си действие какво е постигнал; т.25 от ЕКПДС – кои противоправни действия визира заповедта; т.42 от ЕКПДС –
какъв резултат е целял и постигнал; т.49 и т.50 ЕКПДС – в какво се е изразявало
участието и търпимостта; т.83 от ЕКПДС – какви действия е трябвало да
предприеме и какво е било участието му; - за нито едно от твърдените нарушения
не е посочен период, дата или обстоятелство, от които да бъде разбрано кое
действие е имал предвид органът, издал заповедта; - неправилно са
интерпретирани събраните доказателства – кредитирани са безрезервно обяснения,
дадени от обвиняеми в хода на наказателно производство, без да е съобразено
правото на обвиняем да дава каквито намери за добре обяснения без страх от наказателна
или друга отговорност, тъй като задължението за изясняване на фактите и
обстоятелствата не се изчерпва с посочването на протоколи от разпит на обвиняем,
и практически отсъства ясен анализ на събраните доказателства, вкл. са налице
фрапиращи противоречия между приетото в отделни части на заповедта / стр.2-ра –
К. е получил 1000лв. от М. М.; по-долу – 1000 евро от Г. И., стр.3-та – 1000 евро
от С.М.; в последен абзац на стр.2-ра първо е посочено, че обясненията на И. и Г.
не съдържат данни за извършено деяние, а после, че фактическата обстановка се
установява от показанията на К. и Г., като един път се приема, че твърденията
им следва да се кредитират, а после, че не следва да се кредитират обясненията
на И./; - неясно е кое деяние се установява и защо. В реда на изложеното се
оспорва отразената в заповедта фактическа обстановка, която се счита за недоказана.
Твърди се, че неправилно е приравнено
повдигането на обвинение по ДП № 73/2018г. по описа на ОСл.О
при ОП – Пловдив с установяване на престъпление или противоправно
деяние. Съществуването на досъдебно или съдебно производство не установяват противоправно поведение или извършване на престъпление, тъй
като за установяването на тези обстоятелства е необходимо съществуването на
влязла в сила Присъда, Решение или Наказателно Постановление, каквито в
заповедта не се твърди да съществуват. Твърденията
за извършено от К. престъпление са без доказателства, че такова е извършено. В
тази насока е цитирана съдебна практика – Решение № 72 / 05.01.2017г. по адм.д.№ 12576/2016г. на 5 чл. състав на ВАС.
Поискано
е заповедта да бъде изцяло отменена, като неотговаряща на изискванията за форма
и съдържание, нищожна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В писмена защита по същество отново
се поддържа, че заповедта е основана на показания на свидетели, обвиняеми и
подсъдими по наказателно дело, които биха могли да променят сведенията в
различни моменти от наказателното дело. Твърди се да е нарушена нормата на
чл.195 ал.4 ЗМВР, като дори и при обратно тълкуване на закона – заповедта е
издадена повече от 2 месеца след откриване на нарушението и незаконосъобразна.
Всички доводи и възражения от жалбата са повторени, ведно с искането за отмяна
на оспорения административен акт.
- Ответникът Директор ОД МВР -
Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт Д.Д. - П. и
оспорва жалбата. В писмен отговор по касационната жалба против Решение №
699/27.03.2019г. по адм.д.№ 3198/2018г. на АС –
Пловдив, поддържа компетентност на органа, издал оспорената заповед – чл.204
т.3 вр. с чл.197 и чл.37 ЗМВР, предвид длъжността на
жалбоподателя – мл. полицейски инспектор. Заявено е, че множеството подписи в
административния акт са на длъжностни лица, съгласували заповедта и на лицето,
изготвило същата, но е положен печат на ОД МВР – Пловдив с подпис на Директор
ОД МВР – Пловдив. Считат се за съобразени правилата за провеждане на дисциплинарното
производство с осигурено правото на участие на адресата на заповедта, без да е
нарушено правото му на защита. Спазена е нормата на чл.195 ал.2 ЗМВР, като
дисциплинарното производство е започнало със Заповед № 317з-1520/20.04.2018г.
на Директор ОД МВР – Пловдив, по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР, въз основа на получени
данни от ДВС-МВР, че в резултат на процесуално-следствени действия служителите
на ДСВ-МВР по досъдебно производство № 73/2018г. по описа на ОСл.О при ОП – Пловдив, на 19.04.2018г. са задържали
жалбоподателя Ж.К. във вр. с данни за осъществен
състав на престъпление по чл.302 ал.1 НК. Срокът на дисциплинарното
производство е удължаван четири пъти, в хода на което дисциплинарно
разследващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и
обстоятелства и е изготвил и предоставил Обобщена справка до директора на ОД
МВР-Пловдив с изводи и констатации. Според резолюцията върху обобщената
справка, директорът на ОД МВР – Пловдив се е запознал с нея на 17.09.2018г. и
от този момент нарушението се счита за открито съгл. чл.196 ал.2 ЗМВР. В случая
дисциплинарното нарушение е извършено на 15.03.2017г., а наказанието е наложено
на 02.10.2018г. – в преклузивните срокове по чл.195 ЗМВР. С поведението си
жалбоподателят е извършил нарушение на ЕКПДС в МВР по т.15, т.19, т.20, т.25,
т.42, т.49, т.50 и т.83, като неспазването на цитираните етични правила е
довело до уронване престижа на службата и е налице тежко дисциплинарно
нарушение по чл.203 ал.2 т.13 ЗМВР, за което се предвижда наказание
„уволнение”.
За неоснователен се счита доводът за преюдициалност на наказателното производство по отношение
дисциплинарното, с позоваване на съдебна практика по чл.194 ал.3 ЗМВР –
държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че
деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и липсва преюдициалност на наказателното производство в спора
относно законосъобразност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания /Определение № 951/18.07.2017г. по адм.д.№ 6854/2017г. на 5 чл. състав на ВАС; Решение № 14627
от 30.11.2017г. по адм.д.№ 1053/2017г. на ВАС и др./.
Поддържа се, че в случая е установено по безспорен начин основание за
дисциплинарна отговорност на държавния служител посредством налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание и без значение е обстоятелството на
неприключило наказателно производство.
В ход по същество поддържа
законосъобразност на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
разноските за адвокатско възнаграждение. В писмени съображения са повторени
доводите от писмения отговор по касационната жалба, описани по-горе и
претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
- Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
III. Оспорената Заповед № 317з –
3679/02.10.2018г. е връчена лично на Ж.К. на 08.10.2018г. /чл.210 ал.2 ЗМВР/,
удостоверено с подпис и име на оспорващото лице, л.33 гръб /адм.д.№
3198/2018г., АС – Пловдив/. Жалбата
е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК - на 22.10.2018г. /дата на пощенско
клеймо върху плик, л.53 – д.№ 3198 от 2018г./ от адресат на неблагоприятен
индивидуален административен акт. Допустима е за разглеждане по основателност.
1. Според данните от преписката :
1.1. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед №
317з-1520/20.04.2018г., издадена от Директор ОД МВР-Пловдив /л.55, 56/, на
основание чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР и временно отстраняване от длъжност на държавен
служител в ОД МВР – Пловдив. Фактическото основание за образуване на
дисциплинарното производство в случая са били получени данни от ДВС-МВР : в
резултат на процесуално-следствени действия служители на ДВС-МВР по ДП №
73/2018г. по описа на ОСл.О при ОП-Пловдив, на
19.04.2018г. са задържали мл. експерт Ж.К., мл. полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция” към РУ – Раковски при ОД МВР-Пловдив, във вр. с данни за осъществен състав на престъпление по чл.302
т.1 вр. с чл.301 ал.1 НК.
В заповедта е посочено, че мл.експерт
Ж.К. е извършил деяние, представляващо тежко умишлено престъпление, като едновременно
с това е нарушил и правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР /обн. ДВ бр.67/12.08.2014г./ : т.15 –
държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме; т.19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява; т.20 – Държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си; т.25 – Държавният служител не
злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена
санкция в качеството му на орган на властта; т.42 – Държавният служител е
неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или друга користна цел; т.46 – Държавният служител не
приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не
извърши действия по служба; т.50 – Държавният служител проявява нетърпимост към
корупционно поведение; т.83 – Държавният служител не прикрива доведено до
знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема
необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане или разкриване.
Според заповедта за образуване на
дисциплинарното производство, е допуснато нарушение на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР –
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР”, съставомерно по чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР :
„деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата”, за което се налага дисциплинарно наказание
„уволнение”.
„По образуваното наказателно
производство№ 73/2018г. с Постановление от 19.04.2018г. младши експерт Ж.К.К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.302 т.2 и т.1, във връзка с чл.302 ал.1 буква „а”, във връзка с чл.20 ал.2,
във връзка с ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в
размер на 1500лв. Обвинението е за престъпление, извършено от служителя в
качеството му на длъжностно лице и свързано с изпълняваните от него служебни
задължения. То определя и наличието на хипотезата на чл.214 ал.2 от ЗМВР „При
привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от
него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК и е образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 от ЗМВР,
съответният орган по чл.158 и чл.159 го отстранява временно от длъжност”.
Нормата е императивна и не предоставя възможност на органа по назначаването /в
случая на директор ОД МВР-Пловдив/ да действа при условията на оперативна
самостоятелност. С образуването на дисциплинарното производство младши експерт К.
следва да бъда отстранен от длъжност на основание чл.214 ал.2 ЗМВР.
При тези данни на основание чл.207
ал.1 т.2 и ал.2, чл.214 ал.2 и чл.215 ал.1 ЗМВР, е образувано дисциплинарното
производство, мл.експерт Ж.К. е отстранен временно от служба и е определен
дисциплинарно-разследващ орган /ДРО/ - с председател и членове, който да
запознае държавния служител срещу подпис със заповедта и му разясни правото да
участва в дисциплинарното производство самостоятелно, като дава обяснения,
представя доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР. На ДРО е разпоредено да събере
всички необходими доказателства за дисциплинарното нарушение; ако в хода на
дисциплинарното производство бъде открито друго тежко нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.203 ал.1 ЗМВР, ДРО да квалифицира деянието съобразно
установените факти и обстоятелства; ДРО да изготви становище относно наличието
на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния
служител Ж.К., което да се докладва в срок до 21.05.2018г.; срокът на
разследването се счита удължен с 5 дни – в случай, че служителят не е дал
писмени обяснения или възражения, поради ползване на законоустановен
отпуск за временна нетрудоспособност или състоянието не му позволява да участва
в производството.
Ж.К. е запознат със Заповед №
317з-1520/20.04.2018г., на 20.04.2018г., л.56.
1.2. Заповед № 317з-1520/20.04.2018г.
е удължавана четири пъти : - със заповед № 317з-2071/01.06.2018г. – считано от
21.05.2018г. до 27.07.2018г. включително, по предложение рег.№
317р-5459/18.05.2018г. – л.137 /възникнала обективна невъзможност
производството да приключи в определения срок – 21.05.2018г., предвид
предстоящо получаване на изискани материали от ОП-Пловдив по сл.д.№ 73/2018г.,
вкл. да бъдат снети сведения от установени лица по дисциплинарното
производство, както и други действия, за които е необходимо технологично време
– вр. с чл.46 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г.
за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработването на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/ и е допълнена
Заповед № 317з-1520/20.04.2018г. – в частта й по формулиране на нарушението и
нарушените разпоредби от ЕКПДС в МВР, с изречението „Допуснато е нарушение по
смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР”, което да се чете „Допуснато е нарушение по
смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предложение 1 и т.4 от ЗМВР” – неизпълнение на
разпоредбите на този закон” – чл.152 от ЗМВР – „Държавните служители са длъжни
да оказват помощ или съдействие на лица … и за предотвратяване и пресичане на
правонарушения” и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР”, съставомерно по чл.203
ал.1 т.7, предложение второ, т.13 ЗМВР /т.7 предложение второ – …използване на
служебното положение за лична облага…и т.13 – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/.
Освен изброените в заповедта нарушения от ЕКПДС в МВР, се добавя и т.49 –
Държавният служител не участва в корупционни прояви. Жалбоподателят е запознат
с цитираната заповед, л.57 гръб; -
със заповед № 317з-2929/02.08.2018г. – считано от 27.07.2018г. до 13.08.2018г.,
по предложение № 317р-7667/26.07.2018г. /л.138/ и на основание цитираната Инструкция
№ 8121з-470/27.04.2015г. /описани са извършените до 02.08.2018г. действия и
събраните доказателства, като е посочено, че предстои да бъдат приложени
сведения от П.П., изготвяне на обобщена справка по
производството и връчване на покана за запознаване със справката, за което е
необходимо технологично време/. Жалбоподателят е запознат и с втората заповед
за удължаване срока на дисциплинарното производство, л.59 гръб.; - със заповед
№ 317з-3197/27.08.2018г. – считано от 13.08.2018г. до 31.08.2018г., по
предложение № 317р-8171/14.08.2018г. /л.139/ и чл.46 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015г. /описани са извършените действия и събраните
доказателства, като предстои приобщаване на копие от разпита на св.М. М. и
изготвяне на обобщена справка по производството и връчване на покана за
запознаване със справката, за което е необходимо технологично време/. Жалбоподателят
е запознат и с третата заповед за удължаване срока на дисциплинарното
производство, л.60 гръб; - със заповед № 317з-3365/05.09.2018г. – считано от
31.08.2018г. до 07.09.2018г., по предложение № 317р-8902/31.08.2018г. /л.140/ и
чл.46 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. /описани са извършените действия и
събраните доказателства, като предстои връчване на покана на лицето за
запознаване с обобщената справка и предоставяне на 24 часов срок за
допълнителни възражения и обяснения, за което е необходимо технологично време/.
Жалбоподателят е запознат и с четвъртата заповед за удължаване срока на
дисциплинарното производство, л.61 гръб.
1.3. Върху Обобщена справка вх.№
317р-8746/29.08.2018г. /л.68 и сл./, е поставена резолюция от 17.09.2018г. от
Директор ОД МВР-Пловдив с подпис и печат – „Запознат съм”. Съдържанието на
обобщената справка е идентично с това в становището, както и предложението за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.1, предложение 1 и т.4 ЗМВР – „неизпълнение
на разпоредбите на този закон” – чл.152 ЗМВР – „държавните служители са длъжни
да оказват помощ или съдействие на лица…и за предотвратяване или пресичане на
правонарушения” и „неспазване на правилата на ЕКПДС в МВР”, съставомерно
по чл.203 ал.1 т.7, предложение второ, т.13 ЗМВР /т.7, пр.2-ро - …използване на
служебно положение за лична облага … и т.13 – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата/. Ж.К. е запознат с
обобщената справка на 05.09.2018г., л.73.
1.4. В последния ден от удължения срок
– на 07.09.2018г. /л.62 и сл./, на директор ОД МВР-Пловдив е представено
Становище относно проведеното дисциплинарно производство, върху което е
поставена резолюция : „Запознат съм, Директор ОД МВР – Пловдив, ст.комисар
Ат.Илков, 17.09.2018г.”, ведно с положени подпис и печат. В Становището са
описани извършените действия в хода на дисциплинарното производство, събраните
доказателства, изводите и предложението на ДРО. Отразено е, че жалбоподателят е
поканен да даде писмени обяснения, каквито е представил на 30.05.2018г.,
изведени с УРИ 317000-7274/09.07.2018г. Във вр. с
предварителните данни з заповедта за образуване на дисциплинарно производство –
„на 15.03.2017г. в град Раковски, обл. Пловдив в
съучастие като извършител с главен инспектор Г. И. И. – началник на РУ
Раковски, младши експерт В.Д. Г. – младши разузнавач и С.К.М., към момента на
извършване на деянието – старши полицай по допълнителен щат в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Общинска полиция – Пловдив” към отдел „Охранителна
полиция” при ОД МВР – Пловдив, чрез използване на служебното положение и
изнудване е поискал и приел парична сума в размер на 20 000лв., за да наруши
службата си”, са събрани доказателства : заверени копия на постановления за
привличане и протоколи за разпит на младши експерт Ж.К. в качеството му на
обвиняем по сл.д.№ 73/2018г. от 19.04.2018г. и протокол за разпит на обвиняем
от 19.04.2018г.; постановления за привличане и протоколи за разпит на главен
инспектор Г. И. И. в качеството му на обвиняем по сл.д.№ 73/2018г., от
20.04.2018г., 26.04.2018г., както и протокол за разпит на обвиняем от 20.04.,
26.04. и 04.06.2018г.; копия от протоколи от сл.д.№ 73/2018г. за С.М. и копия
от протоколи по сл.д.№ 73/2018г. за св.М. Мустафов; информация за запознаване
на К. с ЕКПДС в МВР, за награди и наказания на жалбоподателя : Ж.К. е запознат
с ЕКПДС в МВР – списък рег.№ 329р-5049/02.09.2014г. /л.107 гръб/, както и с
типова длъжностна характеристика за длъжност „младши инспектор в сектор/група
„Охранителна полиция” към РУ при ОД МВР-Пловдив, рег.№
3286р-19674/12.11.2015г., утвърдена със заповед от 05.01.2016г. /л.105 – сред
основните длъжностни задължения в р.II – „Работи за недопускане, предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения ред; Ръководи
се от основните принципи за законност, залегнали в Конституцията на РБ,
разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи свързани с разследване на
престъпността…; Спазва изискванията на Етичния кодекс за поведението на
държавните служители в МВР; Да познава ЗМВР …”/, като според справка рег.№
317р-7565/23.07.2018г. – К. не е награждаван и са му налагани дисциплинарни
наказания – „писмено предупреждение” за срок от три месеца през 2013г. и „мъмрене”
за срок от един месец през 2014г., за нарушение на служебната дисциплина;
сведения от служители на ДВС – инспектор И.Б.Т. и инспектор В.И.Ш.; снето
сведение от С.М. – затвора Пловдив; сведения от лицата – Г. И.И., В. Д.Г., Л.К.Н., М. М.М., Ю.В.Р.,
И.М.Г., С.К.М., И.Б.Т., В.И.Ш..
Становището съдържа следните факти : Мл.
експерт Ж.К., гл.инспектор Г.И. и мл.експерт В.Г. работят в едно и също районно
управление, като К. и Г. са в една стая. През м.03.2017г. /служителите не си спомнят
конкретна дата/ К. и Г. били уведомени от гл.инсп. И.
за това, че е получил следната информация за лице от ромски произход – в
микробус, паркиран на паркинг в кв.Столипиново, има складирани
акцизни стоки – цигари без бандерол, без да се знае точното количество, но с
данни, че бусът бил догоре пълен. Гл.инсп. И. предложил да извикат лицето в районното управление
и му кажат, че знаят, че държи цигари в буса и ще
бъде задържан. Тази информация следвало К. и Г. да сведат на лицето, като дойде
в РУ. Г. проверил данните за лицето М. М. в информационните фондове на МВР чрез
мл.експерт Ю.Р., който имал достъп до оперативен анализ. К. не е знаел способът
за призоваване на М.. Част от разговорите били в присъствието на И., Г. и К.,
друга част – само между И. и Г., като Г. ги предавал на К.. Посочено е, че гл.инсп.И. е поискал и получил съдействие от ст.инсп. Н. за призоваването на М. с прякор „Кочо”/ „Гочо”,
като според информацията на ст.инсп.Л.Н., М.М. живее в гр.Пловдив, кв.Столипиново,
има магазин за цигари в *** и доста пъти е задържан и от други служби относно
съхранение на акцизни стоки без бандерол. Ст.инсп. Н.
е търсил лицето в магазина, но М. го нямало, като му оставил бележка да търси
колегата Г. от РУ-Раковски относно ПТП на тяхна територия. На 15.03.2017г. ,
към 9 или 10ч., М. се явил в РУ-Раковски. Г. въвел М. в РУ, в неговата стая,
където бил и К.. К. и Г. провели беседа с М., като имало моменти, в които К.
или Г. излизали от стаята, но винаги при лицето оставал някой. Осведомили го,
че знаят за цигарите и за буса. М. потвърдил
информацията. Г. му казал, че за да не го задържат трябва да даде 10 000евро и
ще отиде при началника и ако може, ще оправи работите. Г. се върнал и осведомил
М., че „работата ще стане” и да се обади на някой негов роднина да занесе
парите на уговорено място. М. казал, че няма телефон в момента – бил при жена
му, освен което трябвало да вземе лекарства, които били също при жена му
/прилошало му/. Г. го извел отвън до съпругата му, като го предупредил да каже
на жена си, че го викат във вр. с глоби по КАТ и да
не се притеснява. Върнали се в стаята в РУ и Г. му обяснил къде трябва да се
извърши срещата и да предаде парите. М. се обадил на сина си и говорел по
български – казал му да отиде в дома им и да вземе 10 000евро, които да занесе
на изхода на с.Войнягово, посока магистралата, имало локално платно за хотел и
там ще го чака джип. По време на беседата гл.инсп. И.
влязъл и излязъл в стаята. Изложеното било потвърдено от св.М.М. – в копие от протокол за разпит на лицето от
23.03.2018г. В качеството на свидетел – Ж.К., си е спомнил, че човекът, който
ще вземе парите, се казва М.. Гл.инсп. И. потвърдил,
че е влизал в стаята, където били К. и Г. по бюрата си и едно лице от ромски
произход – седнало на дивана. Попитал какво става, ще има ли „задържане”, като К.
и Г. му казали, че „нищо интересно няма”. И. след това тръгнал за Пловдив и не
се е връщал в районното, като на другия ден Г. му представил справка за
проведената беседа. „По-късно същия ден, Г. казал на К., че сина на лицето е
оставило парите. Това обстоятелство, Г. разбрал от И.”.
ДРО не кредитирал данните в сведението
на гл.инсп.И. относно това, че през м.март.2017г. в
кабинета му влезли Г. и К. и споменали за получена информация относно лице от
ромски произход, което живее в Пловдив, кв.Изгрев и е съпричастно в извършване
на престъпление – продажба на цигари без акцизен бандерол на територията на
гр.Раковски. Освен това, К. и Г. заявили, че имат желание да проведат беседа с
лицето, на което И. отговорил да действат.
Отразено е заявеното от Ж.К. – по инициатива
на гл.инсп.И., В.Г. и той, заедно със съпругите и
децата си, същата вечер на 15.03.2017г. се срещнали в заведение в ж.к.Тракия, в
близост до Мебелна къща, който факт е потвърден и от И.. К. отишъл последен и стоял
половин-един час, след което И. го извикал да излязат отвън двамата, и извадил
от джоба си пари и му казал, че му дава 1000 евро. К. не преброил парите, но
видял, че са евро и предположил, че това са част от парите, които били дадени
от лицето. На следващия ден, Г. му казал, че И. и на него е дал 1000евро.
На 19.04.2018г. К. е привлечен в
качество на обвиняем с взета мярка за неотклонение „гаранция” от 1 500лв. по ДП
№ 73/2018г. – за това, че на 15.03.2017г. в гр.Раковски, обл.Пловдив
в съучастие, като извършител с Г.И., В.Г. и С.М., е поискал и приел дар – пари
в размер на 20 000лв., който не му се следва, за да не извърши действия по
служба, като подкупа е извършен от полицейски орган и чрез изнудване,
посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл.302 т.1 и
т.2, вр. с чл.301 ал.1 б.”а”, вр.
с чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Изводи в становището : 1. Цитирано е
постановлението от 19.04.2018г. за привличане в качеството на обвиняем на Ж.К.
за престъпление от общ характер /л.85/; 2. По предложена схема от гл.инсп.Г.И. и от мл.експерт Г. и мл.експерт К. е трябвало да
бъде проведена беседа с лицето М. М., на която беседа той да бъде провокиран и
да предложи пари, за да не бъде задържан.; 3. На 15.03.2017г. в РУ – Раковски
се е явил М.М. и е проведена беседа с него от
мл.експерт Г. и от мл.експерт К. и той е предложил сумата от 20 000лв., за да
не бъде задържан.; 4. Синът на М.М. е предал сумата
от 10 000евро.; 5. Мл.Експерт Ж.К. на 15.03.2017г. вечерта е получил 1000 евро
от гл.инсп. И., за това, че е участвал в предложената
от него схема за изнудване за пари на М.М..; 7. С
действията си мл.експерт К. е нарушил т.15, т.20, т.25, т.42, т.46, т.49, т.50,
т.83 от ЕКПДС в МВР.; т.8.
Обвинението е за престъпление, извършено от служителя в качеството му на
длъжностно лице и свързано с изпълняваните от него служебни задължения.; т.9.
Мл.експерт К. с действията си е нарушил чл.152 ЗМВР – „Държавните служители са
длъжни да оказват помощ или съдействие на лица … и за предотвратяване или
пресичане на правонарушение.”.
Отразено е, че на 05.09.2018г. на К. е
връчена покана рег.№ 317000-9303/31.08.2018г. за запознаване с обобщена справка
рег.№ 317р-8746/29.08.2018г. и му е даден 24 часов срок за представяне на
допълнителни писмени обяснения. На 07.09.2018г. К. представил обяснение УРИ
317000-9524/07.09.2018г., в което заявил, че няма да дава допълнителни
обяснения във вр. с обобщената справка.
Предложение в становището : налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”, за нарушение на служебната дисциплина
по см. на чл.194 ал.2 т.1, предложение 1 и т.4 ЗМВР – „неизпълнение на
разпоредбите на този закон” – чл.152 ЗМВР – „държавните служители са длъжни да
оказват помощ или съдействие на лица…и за предотвратяване или пресичане на
правонарушения” и „неспазване на правилата на ЕКПДС в МВР”, съставомерно
по чл.203 ал.1 т.7, предложение второ, т.13 ЗМВР /т.7, пр.2-ро - …използване на
служебно положение за лична облага … и т.13 – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата/, изразяващо се в това, че на 15.03.2017г., в гр.Раковски, област
Пловдив – в съучастие като извършител с Г.И., В.Г. и С.М., е поискал и приел
дар – пари в размер на 20 000лв., който не му се следва, за да не извърши
действия по служба, като подкупа е извършен от полицейски орган и чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.
1.5. С Покана изх.№
317р-5388/16.05.2018г., К. е уведомен за извършеното от него деяние,
квалифицирано на тежко умишлено престъпление, като едновременно с това са
нарушение и правилата на ЕКПДС в МВР /изброени конкретни точки с цифри и
текст/, като му е предоставена възможност за писмени обяснения с посочване на
твърдени факти и обстоятелства – до 31.05.2018г. Поканата е връчена на
18.05.2018г., л.74 гръб. Писмени обяснения са представени на 30.05.2018г. – в
същите е посочено, че К. се отказва да дава обяснения, защото такива вече е дал
по ДП № 7382018г., л.76. Тези писмени обяснения са изведени с номер от
09.07.2018г. С покана изх.№ 317000-9303/31.08.2018г., К. е поканен за
запознаване с обобщената справка и събраните материали в производството и
възможност в 24 часов срок да даде допълнителни обяснения, л.75. Поканата е
получена на 05.09.2018г. В писмени обяснения от 07.09.2018г. /л.77/, К. е
заявил, че се отказва да дава допълнителни обяснения или възражения. Върху
двете писмени обяснения е поставена резолюция от Директор ОД МВР-Пловдив с
подпис и печат от дата 17.09.2018г. : „Запознат съм”.
1.6. В хода на дисциплинарното
производство са дадени писмени обяснения от посочените в Становището лица /л.78
и сл./ : В.Г. не е дал обяснения –
заявил е, че не желае да дава сведения, л.78; Г.И. е посочил, че К. и Г. дошли
в кабинета му в РУ-Раковски и му казали, че имат информация за лице,
съпричастно в извършването на престъпна дейност по линия на акцизни стоки на
територията на гр.Раковски и поискали съдействие за призоваване на лицето. Той
им оказал съдействие. И. видял, че лицето е дошло, когато отворил вратата на
стаята на К. и Г.. Попитал какво става и му отговорили, че няма нищо интересно,
като след това тръгнал за Пловдив. На другия ден Г. му представил справка за
проведената беседа. Впоследствие във вр. с
досъдебното производство разбрал, че лицето било изнудвано в РУ Раковски, но
заявил, че не знае какво са говорили и искали Г. и К., защото не е бил там,
л.79; Л.Н. потвърдил, че е съдействал на И. за призоваване на „Гочо”, тъй като
се познавали служебно. Н. познавал това лице също служебно. Не е уведомяван
дали М. е отишъл в РУ Раковски или не е отишъл, като той не се е интересувал за
случая, л.80; М.М. заявил, че във вр.
с дисциплинарното производство е дал показания като свидетел по следственото
дело и не желае да дава отново обяснения, л.81; С.М. е посочил, че изнесеното в
медиите по случая не отговаря на истината, л.83 гръб.
1.7. Приобщените данни по ДП се съдържат в преписката /л.85 и сл./,
като следва да бъде отбелязано във вр. с възражение в
жалбата, че дисциплинарно-наказващият орган е имал основание да се позове на актове и протоколи от разпит от
ДП. Това е така, защото част от лицата, от които са искани сведения, са заявили
нежелание именно поради факта на предоставени обяснения в хода на досъдебното
производство.
В протокол от 19.04.2018г. по ЧНД №
761/2018г. са отразени обяснения на Ж.К. пред съда /л.87 и сл./ - Заявено е, че
през м.март миналата година /2017г./, началникът Г.И. казал на Ж.К., че има
лице, което се занимава с контрабандни стоки – цигари и има бус,
в който ги съхранява. К. не познавал лицето, само знаел, че е от ромски
произход и от Пловдив. Началникът уведомил К., че лицето ще бъде призовано в
Районното в Раковски и ще бъде разпитано за този бус,
като описаното било казано в присъствието на В.Г.. Лицето дошло на следващ ден
преди обяд и Г. го посрещнал и качил в стаята им. К. попитал лицето дали е
наясно, че продава незаконни цигари, а Г. му показал снимка на буса с цигарите и му казал, че трябва да го задържат заради
цигарите. Лицето се притеснило и „мисля, че каза да не го задържаме” и тогава
Г.И. влезнал в стаята и излезнал. Г. излязъл след
началника и се върнал след няколко минути. „Тогава Г. каза на лицето, че за да
не го задържим трябва да даде мисля, че Г. каза 10 000 евро. В първия момент
това лице каза, че няма толкова пари. След това каза, че ще ги даде. Г. тогава
му каза да се обади на някой, който да приготви парите и да ги занесе на
определено място. Даде телефон на лицето, за да се обади на някой и това лице
се обади на сина си – така аз разбрах от него. Г. му даде обикновен мобилен
телефон с копчета. Този телефон не съм го виждал по-рано в стаята и след това
не съм го виждал….”. Лицето говорило
по телефона на български език и казало на сина си да вземе от тях 10 000евро и
да ги занесе на изхода на с.Войводиново, посока магистралата, където щяла да го
чака кола. На К. това място предварително не му е било известно да е било
уговаряно. На по-късен етап разбрал, че в колата ще чака лице от Пловдив, на
име или по прякор М.. К. лично не е казвал на лицето да се обажда по телефона.
По-късно на същия ден, К. разбрал от Г., че сина на лицето наистина е оставил
парите, като Г. казал, че е разбрал това от началника Г.И.. К. нямал достъп до
оперативните дела и лично на него нищо не е било разпореждано
от началника. С началника се видели
вечерта по негова инициатива и на срещата били К., съпругата му, не си спомня
дали и детето е било там, В.Г. със съпругата и детето си и Г.И.. Били на заведение близо до Мебелна къща и К.
отишъл последен. Стояли около половин-един час и И. го извикал да излязат
двамата навън – когато излезли му дал 1000евро. Не му казал какви са тези пари
и К. предположил, че са част от парите, дадени от лицето, с което говорили
същия ден в районното в Раковски. К. нямал представа колко пари е дало лицето,
а дадените му пари не пазел. На следващия ден Г. казал на К., че И. дал и на
него 1000 евро. Отношенията между И. и Г. били приятелски, а между М. и И. – К.
не знае какви са. К. и Г. били в приятелски отношения. К. кандидатствал за
работа в РУ – Раковски, без някой да го е канил.
В протокол за разпит на обвиняем от
04.06.2018г. /л.94 и сл./, Г.И. отрекъл данните, заявени от К. и Г.. Според
неговите обяснения, с Г. и К. са близки, вкл. семейно и са излезли вечерта на
заведение в деня на провеждане на беседата с М.. Не са говорили нищо по работа.
И. посочил, че не е искал, не е вземал никога и от никого, както и давал
подкуп. Не е обсъждал с Г. и К. кога, какъв подкуп да вземат от когото и да било
и поискал очна ставка с К. и Г. за изясняване на противоречията в обясненията
им и тези, дадени от И..
В протокол от 19.04.2018г. по ЧНД №
754/2018г. са отразени обяснения на В.Г. пред съда /л.96 и сл./ - Заявил е, че
по информация от началника И. е осведомен за лице от ромски произход с прякор
„Кочо” и буса с цигари без бандерол. И. предложил да
го извикат в Районното и да му кажат, че знаят за цигарите в буса и че ще бъде задържан, при което той да се уплаши и ще
предложи пари – минимум 20 000лв. Началникът казал на Г., че информацията я
знае от С.М. и се познава лично с Кочо, вкл. че Кочо ще предложи пари и трябва
да се съгласят на минимум 15-20 хиляди лева. Началникът искал от Г. и К. да
проведат беседа с Кочо в районното и да му кажат, че знаят за цигарите, както и
да му кажат, че това е акция от високо ниво и работата е сериозна. Г.И.
изпратил по вайбър на Г. снимката от буса, която имал от М..Г. направил проучване за лицето в
информационните системи на МВР Началникът запознал и Ж.К. със случая, като
някои разговори били с Г. и К., а други само с Г., който ги предавал на К.. Лицето
дошло към 9-10ч. и Г. слезнал и го въвел в работната
стая, където са с К.. Лицето не е оставяно само в стаята и двамата с К. провели
беседа с него. След като му показали снимката с буса,
лицето се притеснило и поискало „да оправят нещата”. Г. и К. му отвърнали да
предложи някакъв начин и той предложил 15000лв. или 10000лв. първоначално. Те
му казали, че в случая участват сериозни служби от Пловдив и той предложил
20000лв. Тогава Г. му казал, че ще отиде при началника и ако може да се оправят
нещата, ще го осведоми. Г. поддържал, че не са му казвали сума и той сам
предложил сумата. Тази схема била уговорена преди да призоват Кочо. След като Г.
казал на началника си за предложението от 20 000лв., той се свързал с М.. И.
уведомил Г. за това, че М. ще чака с неговата кола на описаното по-горе място.
След това Г. уведомил Кочо, който трябвало да вземе лекарства и телефон и след
като ги взел, се обадил на сина си, като говорил на български, което изрично му
указали Г. и К.. Г. обяснил на Кочо къде да се занесат парите. Началникът
отворил вратата и Г. казал на Кочо, че това е началника и от него зависят
нещата. По-късно началникът се обадил на Г. и му казал, че всичко е точно и М.
е взел парите. След това Г. скъсал снимката на буса в
присъствие на Кочо и изпратил Кочо отвън, като му казал да подържа версия, че е
викан за глоби по КАТ. По-късно Г. се чул с И., който му казал да мине през
дома му след работа. Пред входа на блока И. дал на Г. 1000 евро и му обяснил,
че по-голямата част от сумата е за информатора на С.М., без да е съобщил кой е
информатор. Г.И. се познавал със С.М. много преди Г. да се познава с И..
В Протокол за разпит на свидетел от
23.03.2018г. /л.101 и сл./ са отразени заявените данни от М. Мехмед М. : Същият
признал, че преди време купувал и препродавал цигари без бандерол, което вече
не прави и му викат „Гочето”. Българското му име било
Кочо. Потвърдена е информацията, изходяща от Ж.К. и В.Г., като М. посочил, че в
кабинета, където го завел Г. имало още един полицай – „който само седеше и не
говореше нищо”. По време на престоя му в стаята е влязъл началника на
управлението, който строго попитал полицаите още ли не са закопчали М.. Г. му
казал, че това е началника. След като началникът излезнал,
Г. казал на М., че може да се направи нещо, но трябва да говори с началника на
управлението. След като се върнал му съобщил, че трябва да даде 20 000лв. М.
отвърнал, че няма толкова пари, при което Г. му казал, че трябва да даде
най-малко 1500лв. Необходимо било М. да се обади на сина си, за който Г. знаел,
че кара БМВ Х6, който автомобил да заложи и вземе парите. Г. дал на М. телефон,
от който да се обади на сина си – на същия сложил нова сим
карта МТел. М. се обадил на сина си да заложи колата.
След това Г. говорил по телефона, който дал на М. да се обади – обяснявал на
някой, че всичко се нарежда. М. поискал да отиде при жена си да си вземе
лекарствата и да й обясни какво се случва. След това Г. му пояснил къде да
бъдат занесени парите – на пътя след с.Войводиново, покрай хотел Мерита, където ще има човек, който да вземе парите. След
като парите били предадени, Г. казал, че всичко е наред и ще оправят нещата.
Скъсал папката, в която били снимките на буса и я
хвърлил в метално кошче за боклук и я запалил. Указал на М. да поддържа, че е
бил в РУ-Раковски заради превишена скорост.
2. При първото разглеждане на жалбата
е приет отговор от ОП – Пловдив /л.161/ относно ДП № 73/2018г. : не е
приключило към м.01.2019г.
При насрочване на делото към страните
са отправени указания по доказателствената тежест,
р./03.02.2020г. Ответникът представи повторно част от преписката /актове и
документи, отразени в обстоятелствената част на оспорената заповед/, както и :
заповед № 317з-3359/15.09.2016г. за назначаване на държавен служител на
мл.изпълнителска длъжност в МВР относно Ж.К. – ст.полицай в група „Охранителна
полиция” към РУ – Раковски, мл.инспектор; заповед № 317з-146/17.01.2017г. за
преназначаване на Ж.К. на длъжност „младши експерт” в РУ-Раковски; заповед №
8121к-5546/22.06.2017г. за преназначаване на държавен служител на ръководна
длъжност в МВР по отношение А.И. – Директор ОД МВР – Пловдив и заповед №
8121к-11406/31.07.2019г. за преназначаване на държавен служител на ръководна
длъжност в МВР по отношение Й.Р. – директор ОД МВР – Пловдив.
3. Оспорената заповед е издадена от
орган, компетентността на който произтича от разпоредбите на чл.204 т.3 вр. с чл.37 т.2 и чл.197 ЗМВР. Според посочените заповед №
317з-3359/15.09.2016г. и № 317з-146/17.01.2017г. за преназначаване, Ж.К. заема
младши изпълнителска длъжност в МВР – ст.полицай в група „Охранителна полиция”
към РУ – Раковски, мл.инспектор, респект. „младши експерт” в РУ-Раковски. Съгласно
чл.
204 т.3 пр. 1-во ЗМВР : „Наказанията се налагат със заповеди от: 3.
(изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ръководителите на структурите по чл. 37
– за всички наказания по чл. 197
за служителите на младши изпълнителски длъжности,…”. По делото няма спор, че
към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал посочената
младши изпълнителска длъжност в РУ – Раковски към ОД МВР – Пловдив и пряко
осъществява дейности по основните задължения от длъжностната характеристика
/л.106, 107/, част от които бяха цитирани.
Авторство не е оспорено и е
представена Заповед № 8121к-5546/22.06.2017г. за преназначаване на държавен
служител на ръководна длъжност в МВР по отношение А.И. – Директор ОД МВР –
Пловдив. Следва извод за доказана компетентност на органа, издал оспорената
заповед. Реквизитите „изготвил” и „съгласувано”, ведно с отразените в
административния акт длъжностни лица и положените от тях подписи не водят до
неяснота досежно органа – издател. Възражението в
тази насока не е основателно.
3.1. Спазено е изискването на чл. 210
ал. 1 ЗМВР за форма на административния акт : „ Дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.”. Неоснователно в
жалбата се поддържа отсъствие на данни за извършителя; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено – според конкретиката на фактите, истинността на които е установена в
дисциплинарното производство и непреодоляна в хода на съдебното производство,
случаят касае съучастие, поради което фактологията
присъщо съдържа информация за няколко лица, но волеизявлението на ДНО е
еднозначно насочено спрямо Ж.К.. Мястото, времето и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението са идентично посочени в обобщената справка, в
становището и в оспорената заповед.
Изпълнено е задължението по чл. 205
ал. 3 ЗМВР.
Ясно е описано нарушението при
правилна правна квалификация – отразените в заповедта правни основания в текст
и цифром. Според ДНО нарушението се изразява чрез
действия – дадено съгласие, използвайки служебното си положение и чрез изнудване
да поиска от М.М. сума в размер на 20000 лева, за да
не допусне наказателно преследване спрямо лицето, и изнудване на лицето с
посочената цел, за което е получил лична облага. Дали е имало предварителна
схема за действия не е от значение за квалификация на поведението на К. за
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.1, предложение 1 и
т.4 ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон” – чл.152 ЗМВР –
„държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица…и за
предотвратяване или пресичане на правонарушения” и „неспазване на правилата на
ЕКПДС в МВР”, съставомерно по чл.203 ал.1 т.7,
предложение второ, т.13 ЗМВР /т.7, пр.2-ро - …използване на служебно положение
за лична облага … и т.13 – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
В случая К. съзнателно е приел да
участва в изнудване на лице, ползвайки служебното си положение, като
обстоятелството, заявено от св.М. - в кабинета, където го завел Г. имало още
един полицай – „който само седеше и не говореше нищо”, не преодолява факта на
съучастие. В хода на събитията отсъства момент на колебание у жалбоподателя
относно участието му в изнудване на лице с поискване на сума, за да не бъде
допусне наказателно преследване спрямо лицето, и за което изнудване с посочената цел, е получил лична
облага. Съучастието в неправомерни действия, с които са нарушени служебни
задължения и които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, не е преодоляно с отсъствието на пряк словесен контакт, както
и с отсъствието на преки действия спрямо изнудваното лице. К. е присъствал
непосредствено на т.нар. „беседа” с М., чул е разговора и е видял лично
поведението на колегата си Г., вкл. ползването от Г. на обикновен мобилен
телефон с копчета, който жалбоподателя не е виждал преди и след случая с М..
Оспорващото лице не е отказало участие в беседата, не е предприело действия, с
които да предотврати изнудването, нито се е противопоставило по някакъв начин
на приемането на сумата от 1000евро. В реда на изложеното, без основание в
жалбата се твърди, че заповедта не съдържа данни за извършените от К. действия
и отсъства информация за това - кое поведение не е съобразено, в какво се
изразява нарушението и какво е противоправното
деяние.
Налице е покана, основана на чл.207
ал.11 вр. с ал.8 т.1 ЗМВР и същата удостоверява, че
правата на служителя не са били ограничени в хода на дисциплинарното
производство. Жалбоподателят е запознат с всички актове по дисциплинарната
процедура – заповед за образуване на дисциплинарно производство, заповедите за
удължаване на срока, обобщена справка за резултатите от проверката, както и с
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Предоставена му е
възможност да даде обяснения, за което по делото е приложена покана, връчена му
лично на 18.05.2018г., респект. на 05.09.2018г.
Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР :
„Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.”. Както бе посочено, на 17.09.2018г. –
директор ОД МВР – Пловдив се е запознал с : обобщената справка, с писмено
обяснение от 30.05.2018г. /л.76/ - отказано е да бъдат дадени обяснения поради
вече дадени по ДП № 73/2018г. и с писмено обяснение от 07.09.2018г. /л.77/ -
удостоверен отказ за предоставяне на допълнителни обяснения или възражения по
отношение обобщената справка. Запознаването е посредством дата, на която
дисциплинарно-наказващия орган се е запознал с писмените обяснения – под форма
на поставена върху тях резолюция и текст, потвърждаващ осведомяване на Директор
ОД МВР - Пловдив с писмените обяснения на лицето. Задължението е императивно и за
изпълнението му в случая са налице безсъмнени доказателства, вкл.
дисциплинарно-наказващият орган е отразил в заповедта, че са дадени писмени
обяснения. Съответно, според чл.27
от Инструкция № 8121з-470 / 27.04.2015г. : „Дисциплинарнонаказващият
орган приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по
образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия
орган.”. Тоест, задължението по чл.206 ЗМВР е доразвито в инструкцията
посредством документалното му удостоверяване, което допълнително го
разграничава от задължението по чл.207 ЗМВР / в тази насока и чл.28 от
инструкцията /.
Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява
възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността. Съобрази се, че към писмените обяснения не са представени
доказателства, което не преодолява задължението на дисциплинарнонаказващият
орган да докаже действително запознаване с писмените обяснения на лицето –
преди налагане на наказанието. Пропуск в тази насока отсъства – не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в дисциплинарното производство.
3.2. В оспорената заповед е посочено,
че дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид
обобщена справка с peг. № 317р-8746/29.08.2018г. и
становище № 317р-9171/07.09.2018г. от приключилото дисциплинарно производство,
както и обясненията на лицето, дадени в хода на дисциплинарното производство,
досъдебното производство и протоколите за разпит /цитирани номера и дата на
протокола за разпит/.
Съобрази се, че дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ има задължение да събере всички относими
за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Събраните
доказателства следва да бъдат анализирани в цялост, като се посочат конкретните
съображения, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано. ДНО
не е обвързан със становището на ДРО, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на това производство доказателства преди да постанови акта си. Преценката
е правомощие единствено на дисциплинарнонаказващия
орган. Според данните от преписката и съдържанието на обстоятелствената част от
заповедта, преценката на ДНО е основана на събраните доказателства и
волеизявлението е ясно. Неоснователно в жалбата се подържа, че ДНО се позовава
единствено на протоколи от разпит по ДП № 73/2018г. и в двете ЧНД. Както бе посочено,
жалбоподателят не е представил отделни писмени обяснения в хода на
дисциплинарното производство, а се е позовал на обяснения, дадени в ДП. Това е относимо и за В.Г., както и за М.М..
При това положение е съобразена нормата на чл.206 ал.3 ЗМВР : „ За разкриване
на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими
от закон.”.
В оспорената заповед е цитирано
постановлението за привличане на К. като обвиняем, но административният акт не
е издаден на основание недоказано престъпление, а на доказано основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Преценката на ДНО е в
съответствие и с изискването по чл.206 ал.2 ЗМВР: „При определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата.”. Взети са предвид предходни две дисциплинарни наказания, наложени на
К., както и умисъла при съучастие в изнудването, посредством което да не се налага
наказание за престъпление, вкл. с цел – набавяне на имотна облага, която не му
се следва и при възползване от служебното положение. Изложени са самостоятелни
съображения относно последиците от дисциплинарното нарушение, на което в
съответствие със събраните доказателства е придадена квалификацията „тежко”.
Удължаванията на срока на
дисциплинарното производство са в съответствие с чл.46 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 195 ал. 1 ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196 ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196 ал. 2 ЗМВР. Материалите от
дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на входирането им в съответното деловодство. Обстоятелството,
към кой момент дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тях и поставил
резолюция за това е без значение за началото на срока по чл. 195 ал. 1 ЗМВР.
Обратното разбиране би означавало да се предостави на дисциплинарно наказващия
орган по субективна преценка да постави началото на двумесечния срок, в
зависимост от момента на запознаването му с материалите по дисциплинарната
преписка, което противоречи на правилото на чл. 196 ал. 2 ЗМВР. В случая
материалите са постъпили по см. на чл. 196 ал. 2 ЗМВР при дисциплинарно
наказващия орган, считано от дата на входиране на обобщена
справка № 317р-8746/29.08.2018г., ведно с дисциплинарната преписка. От момента
на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган – на 29.08.2018г.,
е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на
служител, поради което същият е изтекъл на 29.10.2018г. – оспорената заповед е
издадена на 02.10.2018г. При това положение, обжалваната заповед е издадена в
двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 ЗМВР.
3.3. Според обстоятелствената част на
заповедта : Възприети са
установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства,
отразени в обобщената справка, в становището и в протоколите за разпит по ДП №
73/2018г., както и по двете ЧНД /цитирани по-горе/. Както бе посочено, предвид
факта на непредставени писмени обяснения от Ж.К. поради дадени вече обяснения в
ДП, дисциплинарно-наказващият орган е имал основание да прецени сведенията,
дадени по ДП от страна на К., Г., И. и М.. Според съдържанието на информацията,
правилно не са възприети показанията на И., а показанията на К. и Г. са
преценени като непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства. В
заповедта е посочена дата на извършеното деяние – 15.03.2017г., която обективно
съответства на събраните доказателства. Отразени са конкретно действията на К.
и получената от него сума в размер на 1000евро. Прието е, че К. е нарушил чл.152 ЗМВР – вместо да предотврати или пресече правонарушението, той съзнателно го
прикрива, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2
т.1 пр.1 – чл.203 ал.1 т.7, пр.2 и 3 : „…използване на служебното положение за
лична облага или за облага на трети лица”, за което се налага дисциплинарно
наказание „уволнение”. С описаните в заповедта действия е прието също да са
нарушени норми от ЕКПДС в МВР /цитирани по-горе/ – т.15 – не е съобразил
поведението си със законовото изискване да предотвратява или пресича
престъпления и сам е извършил противоправно деяние;
т.19 – укоримото му поведение е станало известно на
неограничен кръг граждански лица, с което е накърнил доброто име на
полицейската институция; т.20 – на полицейските служители и семейството на
изнудваното лице е дал лош пример за неспазване на закона; т.25 – извършил е противоправни действия спрямо М.М.,
разчитайки че няма да му бъде наложена санкция; т.42 – с поведението си е целял
и постигнал резултат, противоположен на изискванията на етичната норма; т.49 –
участвал и проявил търпимост към корупционно поведение; т.83 – не само не е
предприел необходимите действия за предотвратяване, пресичане и разкриване на
правонарушението, но и сам е участвал в него. Нарушението на посочените етични
правила представлява дисциплинарно нарушение по см. на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР –
правната квалификация е точна. Посочено е, че укоримото
поведение на Ж.К. и неговите съучастници е станало
достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масово осведомяване
на 19 и 20.04.2018г. в 24 часа /трафикнюз Бг/ и други
медии. В тази вр., е формирано впечатление в
обществото, че полицейските служители, които по закон са призвани да
противодействат на престъпността в т.ч. и корупционни деяния, сами участват в
извършването им, като противоречието между дължимото и фактическото поведение
на полицейските служители има за последствие намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, и може да доведе до липса на обществена
подкрепа за цялостната й дейност. В случая са налице кумулативно двете
материално правни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи
на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение”, съгл. чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР. Счетено е, че правната квалификация
на деянията е в съответствие с възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007г. по т.д.№4/2007г. на ВАС становище.
Изложените съображения от ДНО са
конкретни, обективно съпоставими с доказателствата от дисциплинарното
производство и в тази вр. – неоснователно в жалбата
се твърди отсъствие на конкретика в заповедта по
отношение действията на К. и квалифицирането им за тежко нарушение на дисциплината.
Фактическата установеност основателно е съпоставена с възприетото в Т.П. №
3/07.06.2007г. по т.д.№4/2007г. на ВАС, според което : „Заради разширения
обхват на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР няма
значение дали деянието представлява и престъпление или административно
нарушение. …Разбира се, ако за определено деяние има влязла в сила присъда за
умишлено престъпление от общ характер, ще бъде наложено дисциплинарно уволнение
на основание чл. 239, ал.1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Но по много причини за
определено деяние е възможно нарушителят да не понесе наказателна отговорност,
което не изключва неговата дисциплинарна отговорност….Под „престиж на службата”
следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя
служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва
обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на
закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване
принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането
на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност. Затова чл. 239, ал.1, т. 5 от ЗМВР (отм.)
изисква деянието да е „уронващо престижа”, т.е. не е задължително престижът
вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално
да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично
място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат
достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на
Министерството на вътрешните работи.”. Без съмнение в случая е налице
проявление на възприетото относно деяние „уронващо престижа”. Всички посочени в
заповедта точки от ЕКПДС в ЗМВР съответстват на фактите, установени при
дисциплинарното производство и неопровергани в хода на делото : Ж.К. не е
съобразил поведението си със законовото изискване да предотвратява или пресича
престъпления и сам е извършил противоправно деяние; укоримото му поведение е станало известно на неограничен
кръг граждански лица, с което е накърнил доброто име на полицейската
институция; даден е лош пример за неспазване на закона; поведението е умишлено,
тъй като отсъства противопоставяне от страна на К., който не предотвратява
правонарушението, а участва в същото, като с приемането на парите е изразено
съгласие с целта и резултатът от корупционно поведение.
Правните основания са отразени и
самостоятелно – чл.204 т.3, чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР, чл.194 ал.2 т.1, пр.1 вр. с чл.152 и т.4 вр. с т.т. 15,
19, 20, 25, 42, 49, 50 и 83, чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и 3 и т.13, чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР. Същите съответстват на фактическата установеност, без да е необходимо да
бъдат преповтаряни в текст - нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.194 ал.2 т.1, предложение 1 и т.4 ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на
този закон” – чл.152 ЗМВР – „държавните служители са длъжни да оказват помощ
или съдействие на лица…и за предотвратяване или пресичане на правонарушения” и
„неспазване на правилата на ЕКПДС в МВР”, съставомерно
по чл.203 ал.1 т.7, предложение второ, т.13 ЗМВР /т.7, пр.2-ро - …използване на
служебно положение за лична облага … и т.13 – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата/. Деянието, изразяващо се в това, че на 15.03.2017г., в гр.Раковски,
област Пловдив – в съучастие като извършител с Г.И., В.Г. и С.М., е поискал и
приел дар – пари в размер на 20 000лв., който не му се следва, за да не извърши
действия по служба, като подкупа е извършен от полицейски орган и чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, правилно е преценено
за дисциплинарно нарушение по възприетата от административния орган правна
квалификация.
Според ДНО не е установено
противоречие с целта на закона по отношение предложението на ДРО за налагане на
наказание по чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР – уволнение. При съобразяване с изискванията
на чл.206 ал.2 ЗМВР, са взети предвид : тежестта на нарушението – тежко, защото
е увредило обществени отношения, свързани с противодействието на корупционните
практики, към които обществото е особено чувствително, и поради важността им,
тези обществени отношения са защитени от НК; настъпилите от него последици – с
действията си К. и съучастниците му са нанесли
финансови вреди на семейството на изнудвания М. и са обезсърчили гражданите,
научили за деянието, че могат да доверяват и разчитат на органите на полицията;
обстоятелствата, при които е извършено деянието и формата на вината – К. е
участвал в корупционното деяние като мл.полицейски инспектор в група
Охранителна полиция към РУ-Раковски, като сам е извършил деянието при форма на
вината – пряк умисъл – съзнавал е противоправния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и без съмнение е искал и предизвикал настъпването на тези последици; цялостното
поведение на Ж.К., обективирано в кадрова справка, от
която се установява, че не е награждаван – на работа в МВР е от 29.04.2008г.,
като по време на службата са му налагани две дисциплинарни наказания – писмено
предупреждение за срок от 3 месеца от началник РУП-Раковски и мъмрене за срок
от 1 месец от началник група Охранителна полиция.
Фактическата установеност в случая
потвърждава преценката на ДНО за тежест на нарушението, за което законът
предвижда съответното по тежест наказание. При определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания дисциплинарнонаказващия
орган е взел предвид
настъпилите от нарушенията последици, обстоятелствата, при които са извършени,
формата на вината и цялостното поведение на лицето по време на службата. Дисциплинарноразследващият орган и дисциплинарнонаказващият
орган са извършили собствен анализ на събраните доказателства. Обсъдени са в
пълнота всички установени факти и обстоятелства, като последвалите изводи
съответстват на доказателствата.
Оспорената заповед е основана на
чл.194 ал.2 т.1, пр.1 вр. с чл.152 и т.4 вр. с т.т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 83, чл.203 ал.1 т.7
пр.2 и 3 - превишаване на власт
или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети
лица и т.13 ЗМВР -
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата, а не на чл.203 ал.1 т.1 ЗМВР - осъждане за
умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема
държавна длъжност. Фактът на образувано ДП за деяние, осъществяващо състава на
престъпление по чл.302 т.2 и т.1, във връзка с чл.302 ал.1 буква „а”, във
връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, не преодолява нормата на чл.194
ал.3 ЗМВР : „Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност,
независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид
отговорност.”. Не е налице и хипотезата на чл.203 ал.2 ЗМВР. Съставомерността по НК на действията на жалбоподателя
подлежи на изясняване във воденото ДП. Предвид установеното в хода на
дисциплинарното производство следва да се приемат за доказани по безспорен
начин тези действия на К., представляващи деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата и съставляващи използване на служебното положение за лична облага или за облага на
трети лица. По посочените в заповедта правни норми, същите са основания за носене на дисциплинарна
отговорност, независимо, че могат да водят и до търсене на друг вид отговорност
/в тази насока Решение № 14627 от 30.11.2017г. по адм.д.№
1053/2017г. на ВАС и др.: „С оглед изричния текст на чл.194, ал. 3 от ЗМВР
дисциплинарната практика на МВР възприе за стандарт разглеждането и
приключването на дисциплинарните производства независимо от образуването за
същите фактически основания на наказателно производство. Разпоредбите на чл.
195, ал. 3 и 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР не намират
приложение в повечето от дисциплинарните производства, доколкото те се развиват
и приключват преди наказателните дела. Тази административна практика е в
синхрон и с установената съдебна практика за липса на преюдициалност
на наказателното производство спрямо спора относно законосъобразността на
заповедите за налагане на дисциплинарни наказания (определение №
9501/18.07.2017 г., постановено по адм.д. 6854/2017
г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав и мн.др.). От
друга страна с оглед безспорното обстоятелство, че установяването на виновното
извършване на изпълнителното деяние, представляващо състав на престъпление, е
от компетентността на наказателния съд и по тях той се произнася с присъда,
съдебната практика в административното правораздаване налага постановяването на
оправдателна присъда като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения,
с които е отхвърлена жалба против заповед за налагане на дисциплинарно
наказание при същата фактическа обстановка (решение № 10927/18.09.2017 г.,
постановено по адм.д. 11337/2015 г. по описа на
Върховния административен съд, петчленен състав и мн.др.). Тези съображения са
важни според настоящия съдебен състав за определяне предмета на доказване и
ограничаването му само до събиране на доказателства и обсъждане на тези от тях,
които установяват фактите, които са били предмет на обсъждане и доказване в
дисциплинарното производство, но не и тези, които са предмет на наказателното
производство и представляват фактически състав на престъпление…”/.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, вкл. на основание чл.226
ал.3 АПК / чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г., с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/ - в размер на 100 лв. за настоящото
производство и 100 лв. по реда на чл.226 ал.3 АПК.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ж.К. ***, против
Заповед № 317з-3679/02.10.2018г., издадена от Директора на ОД МВР – Пловдив.
Осъжда Ж.К.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ОД МВР – Пловдив – 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.226
ал.3 АПК.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :