Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 263
гр. С., 16 юни 2020
г.
С. районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Н. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1581 / 2019 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът С.Б.А. с ЕГН ********** *** претендира от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, на основание чл. 124
от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че не му дължи сума в общ размер на
21 978.31 лв., респективно, че изпълняемото право по изп.д. № ** / 2019 г.
на ЧСИ А.Р.с рег. № * не съществува, поради
погасяването му по давност.
Ответникът И.К.И.
с ЕГН **********,*** не е подал писмен отговор, изпратил е писмено становище, в
което изразява съгласие делото да се гледа в негово отсъствие и оспорва
претенцията като счита, че вземането не е погасено по давност, тъй като
петгодишният давностен срок започва да тече след изтичане на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване на недължимостта на
претендираното от ответника вземане за сумата от 21 978.31 лв.
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си, т. е.
фактите, от които то произтича, а ищецът - възраженията си срещу
съществуването, респ. - изискуемостта на вземането.
В
производството не спори относно фактите, касаещи наличието на влязъл в сила
съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист № 3 / 09. 01. 2012
г. по гр.д. № * / 2009 г. по описа на РОС, въз основа на който изп. лист се е
развило изпълнително производство, прекратено на 02. 07. 2019 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие по това
производство е извършено на 14. 05. 2013 г.
Съдът
приема, че страните спорят единствено дали
процесните вземания са били погасени по давност към момента на образуване на
новото изпълнително производство под № * / 2019 г. на ЧСИ А.Р.с рег. № * към
КЧСИ на 26. 09. 2019 г., като ищецът е
навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.
Съгласно
даденото в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, разрешение, прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ не
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С
оглед така постановеното тълкуване, съдът намира, че с подаването на молба за
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнението на
26.09.2019 г. по ** / 2019 г. на ЧСИ А.Р.с рег. № * давността не е била
прекъсната, тъй като липсват доказателства поисканите изпълнителни действия да
са били предприети от съдебния изпълнител, т.е. изпълнението да е било насочено
към определен имуществен обект на длъжника. От друга страна, макар и да няма
данни за вида изпълнителни действия, изпълнявани в предходното изпълнително
производство, няма спор, че последното изпълнително действие е извършено на 14.
05. 2013 г. Предвид факта, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от тази дата, то е следвало
съдебният изпълнител да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата
на закона, считано от 14.05.2015 г. Предвид прекратяване на производството по
делото, то с обратна сила са се заличили последиците на образуване на
изпълнителното производство, включително биха се заличили и последиците на
прекъсването на давността, но в случая прекъсване на давността не се установи.
Така
от датата на издаване на изпълнителния лист – 09. 01. 2012 г. до образуването
на новото изпълнително дело – 26. 09. 2019 г. е изтекъл срок над пет години от
датата на падежа на процесните задължения, поради което съдът счита, че процесното
главно вземане се явява погасено по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед
направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за забава,
което представлява акцесорна претенция.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявените претенции са основателни и
следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството,
които, съобразно представените доказателства пред тази инстанция са в размер на 2129.13 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че С.Б.А. с ЕГН **********
*** не дължи на И.К.И. с ЕГН **********,*** сумата от 21 978.31 лева, от която главница в размер на 8 931.00
лева, законна лихва в размер на 12 779.31 лева, начислена за периода 07.
12. 2006 г. – 22. 10. 2019 г. и 268.00 лева – присъдени разноски, представляваща изпълняемо
право по изп.д. № ** / 2019 г. на ЧСИ А.Р.с рег. № *, поради изтекла
давност.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.А. с ЕГН ********** *** сумата от 2 129.13 / две хиляди сто двадесет и девет
лв. и 13 ст. / лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: