РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Брезник 16.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното
заседание на осемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 122, по описа за 2018 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени
иска от „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК:
*********, представлявано от С. П. Ч. – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. ******* срещу В.К.Г. ***, с ЕГН: **********, с
правно основание чл. 79 и
следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че последният дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
2064,18 лв., от които 1803,33 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.,
отразена в общи фактури № **** от 31.07.2015 г., № ****** от 31.07.2016 г., и
206,15 лв. – лихва за периода от 15.09.2015 г. до 11.05.2017 г, както и сума за
дялово разпределение в размер на 54,70 лв., от която 46,20 лв. – главница, и
8,50 лв. – лихва, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. – датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумите. Моли, да бъдат присъдени направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Като трето лице помагач по предявения иск, е
конституирано „Бруната България” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. „****“, № ** с ЕИК: *********.
Ответникът В.К.Г. в срока по чл. 131 ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК „Бруната България”
ООД не са подали писмен отговор.
Ищецът „Топлофикация
– Перник“ АД, гр. Перник твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу В.К.Г. за
сумата 2064,18
лв., от които 1803,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., отразена в общи
фактури № **** от 31.07.2015 г., № ******* от 31.07.2016 г., и 206,15 лв. –
лихва за периода от 15.09.2015 г. до 11.05.2017 г, както и сума за дялово
разпределение в размер на 54,70 лв., от която 46,20 лв. – главница, и 8,50 лв. –
лихва, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. – датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите.
Срещу заповедта за изпълнение
в законовия срок по чл. 414 ГПК
постъпило възражение от длъжника. Твърди, че след постъпилото възражение в
срока по чл. 415 ГПК
предявил процесният установителен иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ап. ***,, за
която ответникът не му заплатил дължимата цена. Твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия,
което е възникнало по силата на закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника при наличие на законовите
основания за това. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни с конкретни съображения за липсата на
пасивна материална легитимация. В тази връзка навежда твърдения, че не е
собственик или ползвател на имота, за който са начислени процесните вземания.
При условията на евентуалност навежда възражение за недължимост на сумите поради
направено плащане и погасяване по давност. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От приложеното към настоящото дело, частно гр. дело № 30
по описа на РС Брезник за 2018 г. е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл. 410 ГПК
в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 2064,18
лв., от които 1803,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., отразена в общи
фактури № ***** от 31.07.2015 г., № ***** от 31.07.2016 г., и 206,15 лв. –
лихва за периода от 15.09.2015 г. до 11.05.2017 г, както и сума за дялово
разпределение в размер на 54,70 лв., от която 46,20 лв. – главница, и 8,50 лв.
– лихва, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. – датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите.
С възражение с рег. № 337/26.02.2018 г. подадено в
законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е оспорил вземането сочейки, че не дължи сумите
предмет на издадена заповед за изпълнение.
По делото е представено копие на нотариален
акт № ****, дело № ***** г. от което е видно, че ответницата
заедно със съпруга си е продала имот, находящ се в гр. ****, ж.к. „****“, бл****,
вх. **, ап. *** на 31.08.2010 г. на
дъщеря си Е. Г. Последната видно от приложеното и
прието като доказателство по делото Заявление от 30.09.2010 г. е поискала от
дружеството ищец, да й бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди.
От представеното извлечение от сметка от партидата за
абонат, се установяват размерите на начислените в счетоводството на ищеца суми
за главница за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава за
топлоснабдения имот, посочен в исковата молба, по отоплителни периоди, както и
датите на отнасянето им в забава.
По делото не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл. 415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Ищецът „Топлофикация-София” ЕАД,
освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия,
съгласно легалната дефиниция на §1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е
рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната
връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът
изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. Като
доказателство за собственост на ответника върху процесния имот ищецът е
представил Нот. акт № 57, т. I, нот. д. № 52 от 31.08.2010 г.
Собствеността
на ответника върху описания в исковата молба имот не се доказва тъй като, в
този договор ответника В.К.Г. и съпруга й Б, Г,
С, са продали апартамент в гр. *** с
адреса на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба на дъщеря си Е, Б,
Г..
Обстоятелството,
че процесния недвижим имот се ползва от собственика, а не от ползвателя, и
именно със собственика на имота е възникнало облигационно правоотношение с
ищеца по доставка на топлинна енергия, се установява и от представеното от
ищеца заявление - декларация. Видно от същото,
собственикът на имота и трето за настоящия спор лице е подало заявление за
откриване на партида за процесния недвижим имот, като с приемане на заявлението
ищецът се е съгласил облигационното правоотношение да продължи с това лице. Още
в заявлението се посочва, че досегашен потребител е била ответницата по делото,
като след подаване на заявлението новият потребител – Е. Г.,
е страна по договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Ответникът
изрично е оспорил факта за наличие на облигационно правоотношение с ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства за облигационната връзка
между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект,
поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за
претендирните лихви.
Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал,
че ответникът В.К.Г. е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот,
съответно – на каква част от вещното право същата е носител.
По разноските за настоящето
производство:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на сумата от 100 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: *********,
представлявано от С. П. Ч. – Изпълнителен директор, със седалище и адрес
на управление гр. *****, ул. „****” ***Б, срещу В.К.Г. ***, с ЕГН: **********, за признаване
за установено, че последният дължи на ищеца сумата 2064,18 лв., от които 1803,33 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2016 г., отразена в общи фактури № ******от 31.07.2015 г., № ******* от 31.07.2016 г., и 206,15 лв. – лихва за периода от 15.09.2015 г. до
11.05.2017 г, както и сума за дялово разпределение в размер на 54,70 лв., от
която 46,20 лв. – главница, и 8,50 лв. – лихва, ведно със законната лихва от
26.05.2017 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София” ЕАД, със снети по делото данни, да
заплати на Л. Г. Р., с посочени адрес и ЕГН сумата от 100 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на „Бруната България“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД.
СЛЕД влизане на решението в сила частно гр. дело № 30 по описа на РС Брезник за 2018 г., да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.