МОТИВИ към присъда по НОХД №317/2017г. по описа на
Окръжен съд - Бургас
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който на съд
е предаден Т.Б.С. роден на ***
***, Р. Б., ЕГН: **********,
адрес ***, ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, с обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. "б",
пр. 1, вр. ал. 1, б. "в" и б. “б“ пр.1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.чл.2 от НК, вр. с чл. 187 ал. 1 от Закона за безопасност
на движението по пътищата
на Р.Сърбия и чл.7 - Общи правила т.1; чл.8 - Водачи т.3, т.5 от Конвенция за пътното
движение, за това, че на 19.07.2013г. на територията на Република Сърбия, на
автомагистрала Е-70 при км.538км-300м
между ГКПП Батровци - Белград, в района на Печинци, при управление на МПС - лек автомобил марка
"Мерцедес" с рег.№ А 3971 МА, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.187, ал.1 от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р.Сърбия и чл.7 - Общи правила т.1; чл.8 - Водачи т.З, т.5 от Конвенция за пътното
движение : Чл.187, ал.1
от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р.Сърбия
- „На водач, който е негоден за безопасно управление на пътното превозно средство, съответно до такава степен е
уморен, съответно болен или е в такова психическо състояние, че да е негоден
безопасно да управлява пътното превозно средство, е забранено да управлява
превозно средство в движението по пътищата." – след като е усетил първите симптоми на
хипогликемичната криза /топла
вълна, изпотяване-студена пот, замъгляване/ не е
предприел аварийно спиране на автомобила в аварийното платно и в последствие
изпадайки в тежка хипогликемична криза, не е могъл да
упражни непрекъснат контрол на МПС- лек автомобил марка "Мерцедес" с рег.№ А 3971 МА, не е успял своевременно да спре моторното
превозно средство при възникналата опасност за движението, напуснал пътното
платно и се ударил в стълб за улично осветление на автомагистрала Е-70, намиращ
се от дясната страна на пътното платно по посока към Белград,
чл.7 т.1 от Конвенция за пътното
движение - „Ползващите пътищата са длъжни да се държат така, че да не създават
опасност или пречки в движението, да не
поставят в опасност живота на хората или да не повредят частната или обществена
собственост.”;
чл.8 т.З от Конвенция за пътното
движение - „Всеки водач, трябва да притежава необходимите физически и
психически качества и физическото и умственото му състояние да му позволяват да
управлява пътното средство.";
чл.8 т.5 от Конвенция за пътното
движение - „Всеки водач трябва да упражнява непрекъснат контрол на превозното
средство или животните си.”,
в резултат на
което по непредпазливост е причинена смърт на пътуващата в автомобила на задна
седалка зад водача българска гражданка Сивeлина Г. Л., ЕГН: **********
и две тежки телесни повреди на пътуващия в автомобила на предна седалка до
водача български гражданин В.К.Л. ЕГН: **********,
изразяващи се в загуба на слезката и постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, поради разкъсването на тънко черво.
Конституирани като
частни
обвинители бяха
пострадалия В.Л. за себе си и
като наследник на съпругата си - починалата С. Л., Г.Л.
- син на починалата Л., както и Й.Г. - нейна майка.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас заяви, че поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна
квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Счита, че обвинението е безспорно доказано от обективна и субективна
страна, като излага съображения, че от страна на подсъдимия са извършени нарушенията
на правилата за движение по пътищата съобразно разпоредбите на чл.187, ал.1 от Закона за
безопасност на движението по пътищата на Република Сърбия и чл.7
- Общи правила т.1; чл.8 -
Водачи т.З, т.5 от
Конвенция за пътното движение , визирани в обвинителния
акт. Поиска подсъдимият С. да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Наказанието да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - подсъдимият не е осъждан, в напреднала възраст и от извършване
на деянието до датата на приключване на първоинстанционното производство е изтекъл продължителен период от време - пет
години.
Предложи да му се наложи наказание в
предвидения от закона минимум за това престъпление –три години лишаване от
свобода, изтърпяването на което се отложи с изпитателен срок от пет
години. Да му се отнеме правото да
управлява МПС за срок от три години. Нему се възложат и разноските по делото.
Повереникът –адвокат С. на частните
обвинители В.Л., Г.Л. и Й.Г. се солидаризира с изложеното от държавното обвинение
относно съставомерността на деянието, както и по
отношение вида и размера на наказанието лишаване от свобода , основанията за
отлагане изтърпяването му с изпитателен срок предложен от прокурора и в частта
на лишаването от правоуправление за срока на лишаването от свобода. Заяви, че
според него, не са налице предпоставките за прилагане на чл.
55 от НК.
Защитникът адв. Д. на подсъдимия изложи
съображения за недоказаност на обвинението. Неизяснени според него са останали
медицинската причина –захарен диабет или сърдечно заболяване за изпадане на
водача в кризисно състояние, извело го от кондиция и изпаднал в състояние да не може да
контролира управляваното от него МПС. Това довело до неяснота относно
възможностите му като водач за обективна възможност да вземе правилно решение и
да реагира във възникналата ситуация. Пледира, че се касае за хипотезата на чл.15, ал.2 от НК, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът адвокат К. на подсъдимия С. също
изложи тезата си, че по делото неизяснен бил останал механизма на пътното
произшествие, както и какво точно се било случило на подсъдимия докато
управлявал превозното средство и кое от заболяванията му е провокирало
състоянието, в което той е изпаднал непосредствено преди инцидента. Също зае позицията, че той не
следва да бъде държан отговорен за настъпилото произшествие и последиците от
него, тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на закона.
Подсъдимият С. заяви съжаление за
случилото се. Счита, че в създалата се ситуация е предприел правилни
действия да предотврати настъпването на
ПТП, съобразно симптомите усетени от него, но въпреки това инцидента е настъпил
поради загубването на възможност да управлява поведението си, като загубил
съзнание. Определи себе си като дисциплиниран човек. В последната си дума
поиска от съда, да бъде признат за невинен и оправдан.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
доводите на страните, намери от фактическа страна за установено следното:
Подсъдимият Т.Б.С. е правоспособен водач, категория А;В
и М, като има налагани административни наказания за извършени
нарушения на Закона за движението по пътищата.
На 18.07.2013
г. заедно с пострадалите В.К.Л. и С. Г. Л. потеглили
от Италия за България с лек автомобил „ Мерцедес „ с рег.№
А 3971 МА. Автомобилът бил собственост на В.Л., който
го управлявал в началото на пътуването. Когато навлезли в Република Сърбия
около 23.00 ч., В.Л. отстъпил управлението на обвиняемия Т.Б.С..
С. шофирал в продължение на около един час по
магистрала Е70 в посока гр. Белград със скорост от 115
километра в час /при разрешена 120км/ч./в
тъмната част на денонощието. Пътят бил прав и без стесняване , със суха и чиста
пътната настилка, без неравности, с по две пътни платна в двете посоки и
аварийна лента. Ясно време, недостатъчно осветен път.
Автомобилът се
движил в дясната пътна лента и при
километър 538 + 300 м. около 00.10
на 19.07.2013 г. на около 214м. преди отклонението за Печинци
водачът С. усетил първите признаци за настъпваща хипогликемия
- обливане на топла вълна, учестено сърцебиене и треперене, поради което
намалил скоростта на автомобила от 115км/ч. на 60км/ч. и се заоглеждал за подходящо място за спиране.
Поради напредване на хипогликемичната криза, в един
момент С. се дезориентирал и загубил контрол върху управлението на автомобила.
Последният се отклонил надясно, напуснал пътното платно по посока на движението
и се ударил челно в солидна метална
колона на пътна табела с указания за следващата отбивка към населените места Рума и Печинци, разположена в
банкета отдясно на магистралата за движение в посока гр. Белград.
При удара водачът Т.С. и
пътувалият на предна дясна седалка свидетел В.К.Л.
ЕГН: ********** получили телесни травми , а
пътувалата на задната седалка С. Г. Л. ЕГН: **********
починала от увреждания несъвместими с живота.
Пътничката С. Л. получила субарахноиден
мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток, счупване на II шиен прешлен с контузия на гръбначния мозък. Гръдна
травма със счупване на гръдната кост, ребра двустранно, контузия на белия дроб
с лезия на левия, кръв и въздух в гръдната кухина,
коремна травма с разкъсване на слезката, кръв в коремната кухина, счупване на
таза и анемия на вътрешните органи.
Непосредствена причина за смъртта на Л. била съчетаната травма, като водеща е
гръбначно мозъчната травма, довела до оток на мозъка.
В.К.Л. ЕГН: ********** получил коремна травма с разкъсване
на слезка и тънко черво. Опериран бил по спешност с премахване на слезка и
частична резекция на тънко черво с анастомоза. Хеморагичен шок. Загубата на слезката и постоянното общо
разстройство на здравето опасно за живота, поради разкъсването на тънко черво,
се квалифицира като тежка телесна повреда.
Уврежданията и на двамата са получени от
съприкосновението на телата с предмети вътре в автомобила при внезапното привеждане на возилото от
движение в покой при ПТП-то и са в пряка причинна
връзка с произшествието .
Подсъдимият С. е
боледувал от Неинсулинозависим захарен диабет ,
диагностициран през месец февруари 2011 г. в СБАЛ „ Токуда „ София, като е назначено лечение с „ Диапрел 60 мг. „ , спадащ към групата на сулфонилуреини
препарати . Той повишава секрецията на инсулин от панкреаса и може да
предизвика по този механизъм хипогликемия. В
конкретната първа-втора по тежест степен
на кризата, в която в случая е изпаднал подсъдимия, той е могъл да се справи с
прием на бързорезорбиращи се въглехидрати , захар и
напитки съдържащи захар. През периода по-голям от две години от диагностициране до
настъпването на пътното произшествие на 19.07.2013 г., С. е провеждал предписаното лечение и е бил запознат с
характера на заболяването и симптомите на хипогликемията,
както и с опасностите които крие нейното задълбочаване. Усещането за обливане с
топла вълна, учестено сърцебиене, треперене /студена пот/ са били разпознаваеми за С. именно като признаци за настъпваща
хипогликемична криза . Предвиждайки последната, той е
съзнавал , че трябва да преустанови управлението на автомобила и в тази връзка започнал
да търси отбивка на магистралата. Преди да намери такава обаче настъпила
дезориентация , съществено затрудняваща възможността му за правилно възприемане
на фактите и обстоятелствата от заобикалящата го действителност, довело от своя
страна до загуба на контрола над автомобила .
За предотвратяване на
настъпването на ПТП, подсъдимият С., съобразно физическото си състояние към
него момент , е разполагал с поне 5 минути, в които да предприеме аварийно
спиране т.е да намали скоростта, да сигнализира с
десен пътен показател и да преустанови движението на лекия автомобил в
аварийната лента до оставането му в покой. Нужни за това са били 5,39 секунди ,
следователно водача е разполагал е разполагал с достатъчно време да го стори. В
противовес на това, той не е задействал аварийно спирачния превод и не се е
преустроил в лентата за аварийно спиране на автомагистралата с цел установяване
на автомобила в покой, а само намалил скоростта на движение и продължил
движението в пътната лента по посока гр. Белград.
В Република Сърбия, Сремска Митровица срещу Т.Б.С. род. *** ***, Р. Б. ЕГН: ********** било образувано наказателното производство ,
водено за извършено от него престъпление по чл.297, ал.4 вр.чл.297, ал.3 вр. ал.1 от Наказателния
Кодекс на Република Сърбия.
От
страна на сръбските власти бил извършен оглед на местопроизшествие, с
придружаващо го скица и снимки, приложени като неразделна част от протокола за
това действие.
С. бил тестван с алкометър,
при който изследване не е било установено наличие на алкохол в кръвта му.
Извършени са били медицински
прегледи на Т.Б.С. и В.Л., за
които са били съставени съответните протоколи.
На починалата С. Г. Л. ЕГН: ********** е била извършена аутопсия,
като е приложен изготвения протокол със снимки към него.
С Постановление от 22.11.2013
г.*** е приела Молбата на Основната обществена
прокуратура – Сремска Митровица
, Република Сърбия на основание чл.478, ал.2 от НПК за трансфер на наказателно производство № КТ бр.1710 / 20123 г. против Т.Б.С. ЕГН: ********** и материалите по делото. Със същото постановление са
били приети и процесуалните действия от
органите на молещата държава, извършени в съответствие с националното й
законодателство, които се ползват с доказателствената сила на извършени от съответните
български органи по реда на НПК.
Образувано е било досъдебно производство срещу Т.Б.С. ЕГН: **********
и същия е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 343,
ал. 4 вр. ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в" и б. “б“ пр.1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.чл.2 от НК
, вр. С чл. 187 ал. 1
от Закона за безопасност на движението
по пътищата на Р.Сърбия и
чл.7 - Общи правила т.1; чл.8 - Водачи т.3, т.5 от
Конвенция за пътното движение.
Гореописаната фактическа обстановка и посочени
обстоятелства се установиха от: протокол
за оглед на местопроизшествие и скица към него /криминалистично-техническа
документация/; протокол за разпит на заподозрян,
протокол за аутопсия на С. Л.; Специална мярка; Химическа експертиза на Т.С.; Доклад за лишения от свобода, извлечение от НК на
Република Сърбия с приложимите разпоредби; съдебномедицински експертизи: СМЕ №128/14-л.21, т.2
от ДП в частта за пострадалата С. Л.; СМЕ 166/15 –л.163.т.2
от ДП за св.В.Л. –в.л.П.П.;
СМЕ №426/16-л.45, т.3 от ДП –за подсъдимия Т.С.-в.л. П., К., К. ; МЕ от 23.07.15-л.219, т.2 на подсъдимия от лекар ортопед В.Г.-от
29.07.13г. ; справки за подсъдимия С. *** за нарушител водач / л.114 и л.218, т.2 от ДП/;
показанията на свидетелите В.Л. и М.М.;
заключението по тройната съдебна автотехническа експертиза на вещите лица инж.С., инж. Е.И. и инж.Л.М.; медицинската документация за подсъдимия С. и за
пострадалия Л. .
Разпитан пред съда, свидетелят В.Л.
посочи, че в цитираната дата, около 10.00ч. сутринта
той, съпругата му и подсъдимия са пристигнали във Венеция , където останали до 16.00ч., след което потеглили с автомобила управляван от Л.
за България. През цялото време обикаляли, ходили пеш, качили се на водно такси,
, починали за около час на площадче, където седнали и хапнали. Било много горещ
юлски ден. Когато се движили с автомобила скоростта поддържана както от Л.,
така и от подсъдимия била 110-120км/ч., радиото
работело, включвали климатик, като не помни той да е бил изключван, тъй като и
нощите били горещи. Подсъдимият С. карал автомобила в дясната лента за
движение, а не в скоростната. Прибързаното отпътуване за България, вместо
предварително уговореното оставане за 3 дни, било по настояване на подсъдимия С..
По повод твърденията на подсъдимия, че си е починал докато автомобила бил
управляван от Л. в продължение на около
1 час посочва, че С. е пътувал на предната дясна седалка, със затворени очи, но
не може да каже дали през това време последния е спал или просто си е почивал.
Според неоспореното и прието от съда като обективно и
компетентно дадено заключение по извършената съдебномедицинска експертиза за
причините за смъртта на С. Г. Л., същата е получила съчетана травма - Субарахноиден
мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток, счупване на II шиен прешлен с контузия на гръбначния мозък. Гръдна
травма със счупване на гръдната кост, ребра двустранно, контузия на белия дроб
с лезия на левия, кръв и въздух в гръдната кухина,
коремна травма с разкъсване на слезката, кръв в коремната кухина, счупване на
таза и анемия на вътрешните органи. Уврежданията
са в резултат от съприкосновението на тялото с предмети вътре в автомобила и са
в пряка причинна връзка с произшествието. Непосредствената причина за смъртта
на С. Г. Л. е съчетаната травма,
като водеща е гръбначно мозъчната травма, довела до оток на мозъка.
Видно от заключението по СМЕ 166/15 на вещото лице д-р П.
по СМЕ за св.В.Л. , последния е получил травма с
разкъсване на слезката и тънкото черво. Слезката е премахната, частично
отстранено е и тънкото черво. Както загубата на слезката, така и постоянното
общо разстройство на здравето опасно за живота, поради разкъсването на тънко
черво, отговарят на признаците за квалифицирането на всяко от уврежданията като
тежка телесна повреда. Уврежданията на Л. също са получени от съприкосновението
на тялото с предмети вътре в автомобила и са в пряка причинна връзка с пътното произшествие
.
Съдът не прие за правилни изводите дадени в
заключението по СМЕ №128/14-л.21,
т.2 от ДП в частта му, относно травмите на свидетеля В.Л., предвид изявлението и на вещото лице в съдебно
заседание, че доказателствения материал ползван от него за извършване на
експертизата е бил непълен и при последващо назначаване на нова такава
експертиза вече е имал повече сведения и документи за уврежданията на този
свидетел настъпили от пътното произшествие.
По същите причини съдът намери, че не следва да се
кредитира заключението дадено от вещото лице П. по
СМЕ №167/15-л.170, т.2-за подс.Т.С.
–в.л. П., М. , Ч., с оглед допълнително събраните в хода на производството
доказателства, взети предвид при извършването на новото експертно изследване по
СМЕ №426/16-л.45, т.3 от ДП.
Съгласно заключението
по тройната СМЕ №426/16-л.45, т.3 от ДП –за подсъдимия Т.С., изводите
по която вещите лица П., В. и К. потвърдиха и пред съда, времето от
първите признаци на хипогликемията до настъпването на
пътно- транспортното произшествие е не по-малко от 5 и не повече от 10 минути, след което се изпада в прекома и кома. Симптомите на първата-адренатична
фаза на хипогликемията са сърцебиене, изпотяване-студена пот.
Възможно е пациент да почувства само лека разконцентрираност
в тази фаза, т.е тази фаза може да бъде прескочена.
В случая не е от
решаващо значение липсата на сведения за конкретните нива на кръвна захар при
усещане първите симптоми на хипогликемия, т.к на първо място
организмът се стреми сам да коригира това състояние, а на следващо място, има
пациенти, които и при по-високи от стандартно приеманите за нормални нива ,
мозъкът го възприема като хипогликемия, особено при
възрастни пациенти. Зависело от скоростта с която спада. Процесът на
замъгляване и дезориентация се развивал постепенно в рамките на 5 минути.
Физическата умора от дългата физическа активност през деня , непосредствено
преди подсъдимия и неговите спътници да потеглят на път за България е възможно
да се е отразило /способства за развитието/
на хипогликемията.
Независимо от това, че изводите на експертите по
тройната съдебномедицинска експертиза на вещите лица П.,
М. посочени в заключението не следва да се кредитират, тъй като се основават на
непълна като обем информация, от значение за извършване на експертизата, то
следва да се посочат някои от отговорите дадени от тях като разяснения в
съдебното заседание, които съдът кредитира: При
недостатъчно хранене на мозъка с кислород настъпва дезориентация.
Възможността на болния да възприеме фактите, зависи от степента на
дезориентация и от кислородния глад , до каква степен мозъка страда. Ако
степента на кислородния глад е голяма, тогава той трудно ще възприема околните
предмети и факти .
За наличието и на други случаи на хипогликемични
кризи усетени от подсъдимия С., сведения изнесе и разпитаната свидетелката М.-личен
лекар на подсъдимия. Същата заяви пред съда, че при посещения при нея С. е
съобщавал за такива състояния, които вероятно се дължат на хипогликемия,
описвайки ги със симптомите за нея-световъртеж, замайване, обща слабост,
изпотяване. Не помни какво и е споделяно от пациента относно въпроса в какви
ситуации тези симптоми са били получавани, нито как пациента е излизал от тези
състояния. Макар да не си спомни конкретен разговор с пациента по въпроса какво
трябва да направи в случай на хипогликемия, потвърдиа, че при всички новооткрити диабетици това е
задължителен разговор още в началото, когато се установява диагнозата диабет и
пациентите се обучават в такива ситуации как да реагират.
Съдът намери, че единичната автотехническа експертиза
и допълнителната такава от вещото лице Н., назначени и изпълнени в досъдебната фаза на производството не следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите в своето изложение са неясни, а изводите не се
явяват надлежно обосновани , което поставя под съмнение и правилността им.
В противовес на същите, изводите на вещите лица по тройната
автотехническа експертиза при повторното изследване на същите обстоятелства ,
са надлежно аргументирани с теоретични постановки, подкрепени със съответните
обосновки и изчисления. Следователно заключението изпълнява функциите си на
доказателствено средство за проверка на доказателствата по делото-гласни и
писмени /при липса на веществени/.
Последното заключение съдът възприема като обективно и компетентно дадено,
поради което и следва да бъде кредитирано .
Съгласно заключението
на вещите лица по тази експертиза, описаният и възприет от съда механизъм на
настъпване на произшествието, е следния: Лекият автомобил Мерцедес 210 се
движел по автомагистралата Е 70 в Република сърбия към Република България, в
участъка между ГКПП-Батровци и Белград със скорост
около 115км/ч. при разрешена 120км/ч.
Около 00.10ч. на около 214м.
преди отклонението за Печинци, водачът С. е изпаднал
в състояние на хипогликемия, поради което намалил
скоростта на автомобила от 115 на 60км/ч., оглеждайки
се за подходящо място за спиране. Поради напредване на хипогликемичната
криза, в един момент С. е изгубил контрол върху управлението на автомобила,
последният се отклонил надясно, излязъл е в затревеният банкет и се ударил
челно в солидна метална носеща колона на пътна табела с указания за следваща
отбивка към населените места Рума и Печинци. При удара водачът и пътувалият на предната дясна
седалка В.Л. са получили телесни травми, а пътувалата
на задната седалка С. Л. е починала
.
Скоростта на
автомобила преди водачът да предприеме спиране е приета около 115км/ч., скоростта на автомобила в момента на удара му в
колоната на пътната табела е била около 60км/ч. Преди
да се отклони надясно и да се удари, автомобилът се е движил в дясната
лента. Необходимото време за аварийно
спиране при скорост 115км/ч. е 5.39сек.
Преди да се удари автомобилът в колоната, водачът му е намалил скоростта от
около 115 на 60км/ч.
След първите признаци
за изпадане в състояние на хипогликемия водачът С. е
трябвало незабавно да предприеме екстрено спиране в аварийната лента с
включване на аварийните светлини. Възможностите за извършване на такова спиране
са били налице. Дължината на необходимото разстояние за екстрено спиране/опасна зона/ на
автомобила е 108.40м., а времето за изминаване на
това разстояние в процес на екстрено спиране е 5.39сек.
Разстоянието необходимо за намаляване на скоростта на автомобила от 115км/ч до 60км/ч се изминава за 8.32сек.
От обясненията на
подсъдимия С., медицинските документи за заболяването на същия от захарен
диабет и заключението на вещите лица д-р П., д-р В. и д-р
К. по тройната съдебномедицинска експертиза обоснован се явява извода, че
причината за загубата на контрол върху управлението на автомобила е изпадането
на водача С. в състояние на хипогликемия.
Съдът намери, че при
изготвяне на тройната автотехническа експертиза
вещите лица са надлежно обсъдили и дали отговори и за следните
обстоятелства:
Правилни са констатациите
относно същността на Хипогликемията, дефинирана като понижено
ниво на глюкоза в кръвта под допустимата норма, /а
според вещите лица и над тази норма, но при стойност значително по-ниска от
обичайната за конкретния пациент/. Недостигът на
енергия за функционирането на мозъка нарушава правилното му функциониране и
това прави водача, изпаднал в такова състояние, неспособен да управлява
безопасно автомобила.
Вярно е също, че
водачът е знаел за заболяването си от диабет и не може да се счита, че е бил
изненадан от появилите се признаци за настъпваща хипогликемия.
Затова изчисленията за времето за реагиране при създалата се ситуация са били изчислени
от възникване на здравословния проблем/симптомите за него/.
На следващо място, от
данните по делото се установява, че С. търсейки място за отбиване на
автомобила, не е предприел екстрено спиране, а е намалил скоростта по обичайния
начин известен като нормално или плавно спиране. То съответства на заявеното от
него желание, пътниците да не почувстват значително отклоняване от положението
си, постижимо именно при нормалното спиране, тъй като не се задейства антиблокировъчната система на автомобила.
Наред с това, С. е бил
наясно какви са възможните последици от изпадането му в хипогликемия.
В този случай, след първите признаци/ в случая
описаните от подсъдимия пред съда обливане на топла вълна, учестено сърцебиене
и треперене/, е трябвало незабавно да предприеме
екстрено спиране в аварийната лента с включване на аварийните светлини. За тази
цел той е разполагал с разстояние не по-малко от 212.86м.
до колоната, в която се е ударил автомобилът, при необходимо разстояние за
спиране 108.86м. и необходимо време за спиране 5.39сек.
Позовавайки се на
съдебномедицинската експертиза вещите лица правилно са отбелязали, че
изпадането в хипогликемия не става мигновено, за
секунди, а за минути. Следователно С. е имал възможност да спре автомобила
преди да изгуби ориентация.
Съобразени при извършване на необходимите изследвания
и изчисления са техническите параметри на автомобила, деформацията на процесния автомобил от удара в колоната/при
липса на данни за повреди преди инцидента/,
експериментален краш тест с автомобил при същите
условия , конкретно описаните повреди по процесния
автомобил в протокола за оглед на местопроизшествие и снимковия материал към него, показанията на
свидетеля В.Л. относно задействането на въздушните
възглавници на водача и пътника на предна дясна седалка и изводите от тези
факти. Разяснено е надлежно и това, че при удар на автомобила в неподвижно
препятствие водещо до намаляване на скоростта създава забавяне, което от своя
страна поражда инерционна сила способна да причини констатираните травми на
водача и пътниците, включително смъртта на пътувалата на задната седалка С. Л..
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия Т.С., че непосредствено след като усетил първите симптоми
на настъпващата хипогликемична криза, изпаднал в
невъзможност да контролира и направлява действията си, които освен че не
кореспондират с останалия събран по делото материал, се оборват от заключението
по приетата тройна съдебномедицинска експертиза на вещите лица д-р П.,
д-р В. и д-р К.. Следва обаче да се кредитира направеното от него признание,
че е предприел плавно, а не аварийно спиране на автомобила, което намира
подкрепа в заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза,
съобразила при изготвяне на изчисленията си обективните находки на местопроизшествието,
фиксираните в огледния протокол обстоятелства и
снимковия материал към него, показанията на свидетеля В.Л.
и експерименталния краш –тест с помощта на друг
сходен по характеристики на управлявания от С. лек автомобил.
Съдът не сподели
мнението на защитниците на подсъдимия С., че е останало неизяснено на какво се
дължи настъпилата дезориентация, а от там и загубата на управление на
автомобила .
Въз основа на
медицинските документи по делото, медиците-д-р П., д-р
В. и д-р К. изрично пред
съда потвърдиха наличието на увреждане на сърцето, във връзка с което през 2011г. са му поставени стендове,
както и това, че лекарството конкор/бидейки бетаблокер/ е възможно да замъгли клиничната картина на хипогликемията и затова се предписва с повишено внимание на
пациенти с диабет. По тази причина е потенциално възможно да не бъдат усетени
симптомите предвестници на хипогликемията-
разтреперване, огладняване. В конкретния случай обаче
те посочиха, че подсъдимия ги е усетил, предвид и признанието направено от
самия него за това обстоятелство. Следователно приемът на конкор
не е довел до пълно изключване на тези усещания. С оглед изнесените симптоми, вещите лица
считат , че се касае за хипогликемична криза, а не за
сърдечна криза.
Съгласно изискванията на Конвенция за пътното движение,
при управление на ППС по пътната мрежа , водачите са длъжни : според чл.7 т.1 да се държат така, че „ да не създават опасност или пречки в движението, да не поставят в
опасност живота на хората или да не повредят частната или обществена
собственост.”; чл.8 т.5 -„Всеки
водач трябва да упражнява непрекъснат контрол на превозното средство или
животните си.”, чл.8 т.3 - „Всеки
водач, трябва да притежава необходимите физически и психически качества и физическото
и умственото му състояние да му позволяват да управлява пътното средство.",
като несъмнено се има предвид способността това да се осъществява според
правилата за безопасност.
От приетата за
установена фактическа обстановка се наложи извода, че състоянието в което бил водача-
обвиняемият С. за времето от момента в който усетил първите симптоми на
настъпващата хипогликемия до този на настъпването на
произшествието, не му е позволявало, съответно
правело го е до такава степен болен, че да е негоден безопасно да управлява
пътното превозно средство. Бидейки в това състояние, му е било забранено да
управлява превозно средство по пътищата, съгласно Чл.187,
ал.1 от Закона за безопасност на движението по
пътищата на Р.Сърбия. Безсъмнено непредприемането
на дължимото поведение-аварийно спиране на автомобила е в нарушение и на
забраната да се поставя в опасност живота на хората, както и на задължението на водача да упражнява непрекъснат
контрол на превозното средство.
Настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка със
състоянието на негодност за безопасно управление на обвиняемия, като последното поставило в невъзможност водача да упражни непрекъснат контрол на МПС- лек
автомобил марка "Мерцедес" с рег.№ А 3971
МА и своевременно да го спре при възникналата опасност за движението, возилото напуснало
пътното платно и се ударило в стълб на крайпътна табела на автомагистрала Е-70.
Следователно с посоченото деяние, подсъдимият С. е
нарушил разпоредбите на Чл.187, ал.1
от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р.Сърбия
, както и на чл.7 т.1 , чл.8 т.3 и чл
8, т.3 от Конвенция за пътното движение - Подписана във Виена на 8.11.1968
г., включително поправките към Конвенцията, влезли в
сила на 3.09.1993 г.
Настоящият съдебен състав не сподели
тезата на защитата на подсъдимия С., че се касае за случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, по следните съображения:
На първо място, подсъдимият С., като водач на МПС
нямаше да е действал виновно , ако не беше осъществил нарушение на правилата за
движение или беше поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици/ Р №315/1988, ІІІ н.о. на ВКС/.
На следващо място , моментът, в който водачът дължи
действие е този, в който обективно е могъл да възприеме опасността. Освен това,
не е налице случайно деяние , щом
опасността е възникнала в момент, когато водачът е имал възможност да я
възприеме, респективно да реагира и не го е направил. /Р
№45/2012г. на ВКС/.
В настоящия случай, подсъдимият Т.С.
е допуснал цитираните по-горе правила на Конвенцията за пътното движение ,
забраняващи му да поставя в опасност живота на хората и задължаващ го да
упражнява непрекъснат контрол над управляваното ППС, но така също и Сръбския
закон за движение по пътищата, забраняващ му да продължи да управлява пътното
превозно средство, щом усети, че
здравословното му състояние не му
позволява да го прави безопасно.
Наред с това, от доказателствата по делото се
установи, че от разпознаването на първите симптоми на настъпваща хипогликемична криза , до изпадането в състояние на
невъзможност да владее автомобила , подсъдимият С. е разполагал с достатъчно
време да предприеме аварийно спиране на возилото и установяването му в покой в
аварийната лента , с което да избегне сблъсъка със стълба на крайпътната
табела, а от там и да предотврати настъпването на вредните последици-смъртта на
пътничката Л. и тежката телесна повреда на пътника Л..
Въз основа на така приетата фактическа обстановка,
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия Т.Б.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б.“б“, предл.първо,
вр. с чл. 342, ал. 1, предл.трето от НК. Това е така, тъй като на 19.07.2013г. на територията на Република Сърбия, на
автомагистрала Е-70 при 538км.+300м. между ГКПП Батровци-Белград, в района на Печинци, при управление на МПС-лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№А3971МА, нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл.187,
ал.1 от Закона за безопасност на движението по
пътищата на Република Сърбия, според който : “ На водач, който е негоден за безопасно управление на пътно
превозно средство, съответно до такава степен е уморен, съответно болен или е в
такова психическо състояние, че да е негоден безопасно да управлява пътното
превозно средство, е забранено да управлява превозно средство в движението по
пътищата“; чл.7, т.1 от
Конвенция за пътното движение - „Ползващите пътищата са длъжни да се държат
така, че да не създават опасност или пречки в движението, да не поставят в
опасност живота на хората или да не повредят частната или обществена
собственост; и чл.8, т.3 от
Конвенция за пътното движение- „Всеки водач трябва да притежава необходимите
физически и психически качества и физическото и умственото му състояние да му
позволява да управлява пътното средство; чл.8, т.5 от Конвенция за пътното движение- „Всеки водач трябва
да упражнява непрекъснат контрол на превозното средство или животните си“, след
като е усетил първите симптоми на настъпваща хипогликемична
криза, не е предприел аварийно спиране на автомобила в аварийното платно и
впоследствие изпадайки в такава криза, не е могъл да упражни непрекъснат
контрол над МПС-лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ А 3971МА, не успял
своевременно да спре моторното превозно средство при възникналата опасност за
движението, напуснал пътното платно и се ударил в стълб на указателна табела на
автомагистрала Е-70, намиращ се отдясната страна на
пътното платно по посока към Белград; в резултат на което по непредпазливост е
причинил смърт на пътуващата в автомобила на задна седалка зад водача С. Г. Л. ЕГН *********** и тежка телесна повреда на пътуващия
в автомобила на предна седалка до водача В.К.Л. ЕГН **********,
изразяваща се в загуба на слезката и постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, поради разкъсване на тънко черво.
Квалифицирането на извършеното от подсъдимия по
отношение уврежданията на свидетеля В.Л. следва да
бъде съобразено с Постановление №3 от 27.09.79г. на Пленума на ВС, според т.17
от което характерът и степента на увреждане на човешкия организъм се определят
според най-тежките последици за здравето. Поради това призна С. за виновен в извършването на
престъпление във връзка с чл.343, ал.4
от НК, като прие, че в резултат на нарушаване правилата за движение е допуснал
ПТП , от което е настъпила тежка телесна повреда за Л. .
От обективна страна
обвиняемият е извършил фактически действия по управление на автомобила, при
което съзнателно е допуснал нарушение на описаните правила за движение по
пътищата , действащи на територията на Република Сърбия .
Деянието е осъществено от подсъдимия С. при
форма на вината -несъзнавана непредпазливост по см.
на чл. 11, ал. 3 НК , тъй като дееца не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но с оглед на осведомеността си за наличното заболяване ,
рисковете които крие изпадането в хипогликемична
криза и симптомите предвестници на такава криза, усетени по време на управление
на автомобила , както и дългогодишния-50
годишен стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За престъплението по чл. 343, ал. 1 , б. ”в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 15 години .
При индивидуализация на наказанието наложено на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и личността му, както следва:
Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително
висока степен на обществена опасност, с оглед вида на засегнатите обществени
отношения и вредоносния резултат. При определяне обществената опасност на
дееца, като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно
минало, напредналата възраст и лошото му здравословно състояние,
продължителността на производството срещу него –повече от 5 години и липсата на
други противоправни проявления през този период, както и изразеното искрено
съжаление за случилото се.
Съдът сподели също становището на обвинението и на
защитата, че в чл.343, ал.4
от НК законодателят е приел една и съща квалификация както за повече от един
смъртен случай, така и когато при произшествието е причинена смърт на едно лице
и телесни повреди на други лица. Във втората хипотеза следва по-леките
престъпни последици- телесни повреди, да се вземат предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Това тълкуване държи
сметка и е съобразено със задължителното за съдилищата Постановление №1/17.01.1983г. по н.д.№8/82г. на
Пленума на ВС, в т.4, б.“е“.
Следва да се отбележи, че във възникналата ситуация ,
подсъдимия С. е неглижирал настъпилата промяна във
физическото му състояние. Въпреки вече проявилите се първи симптоми на
настъпващата криза, същия, воден от опитността от предходните случаи на хипогликемични кризи, / в които обаче усещал същите
симптоми по-слабо/,
безпричинно и самонадеяно решил, че разполага с достатъчно време до
нейното задълбочаване, за да намери място за продължителен престой на
управлявания от него автомобил. Освен
това, С. не познавал добре пътната обстановка в този участък от пътя и са
липсвали житейски логични причини за тези негови изводи. За настъпването на ПТП-то отсъства какъвто и да е принос на пострадалите .
С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия С. следва да се определи при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства, поради което отмери такова
в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Не намери да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при
които и най – лекото, определено в закона наказание, би могло да се окаже
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК .
Налице са формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изпълнението му с изпитателен срок. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, а
наред с това, през дългия период от време от извършване на деянието до
постановяване на съдебния акт на БОС същия не е извършвал други противоправни деяния
. Затова съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не се
налага същия да бъде отделен от обществото и средата в която живее , а целите
на чл.36 от НК и най-вече индивидуалната превенция
биха се постигнали с отлагане изтърпяването на наказанието с изпитателен срок
от 5 години.
Съдът на основание чл. 343г,
вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК намери, че за постигане целите на наказанието, съответния
на деянието срок, за който на подсъдимия С. се отнеме правото да управлява МПС е пет години ,
който съответства на забраната да надвишава с повече от три години наказанието
лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подсъдимия за виновен по възведените обвинения, съдът го осъди
да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размери, както
следва: 1073.32лв. за извършена тройна автотехническа
експертиза и 140лв. за явяване и изслушване на вещи
лица в съдебно заседание , по сметка на Окръжен съд-Бургас, както и 1239.70лв. за извършените в досъдебното производство експертизи, по сметка на ОД на МВР-Бургас.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: