Присъда по дело №960/2010 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 74
Дата: 24 февруари 2011 г. (в сила от 11 март 2011 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20105620200960
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                  

      .............                  24.02.2011г.  гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и единадесета година, в състав :     

      

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                     Съдебни заседатели: ...........................              

                                                                 ..........................

                                                                                                                                                                            

при секретаря Р.К. и в присъствието прокурора Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 960 по описа за 2010г.,

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият  Ю.Ф.Е.,роден на *** ***, българин, български гражданин ,живущ ***,начално образование,неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

          На 04.03.2010 г. по ПП I -8 на 364+800 км.в землището на гр. Свиленград управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген Голф с рег.№****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно-1.98 на хиляда,  установено   пo   надлежния   ред  с Протокол   за  химическа експертиза № 65/09.03.2010 година по описа на НТЛ-ОД -МВР -гр.Хасково,престъпление по чл.343 б,ал.1 от НК

         - поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр.с  вр. чл.54  от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/ месеца.

      На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното  наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 3 (три) години.

На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА- Ю.Ф.Е., ЕГН: ********** със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски за вещо лице в размер на  35 лева.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                  (Добринка Кирева)

 

 

М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА №……. от  24.02.2011 година

по НОХД №960/2010 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 24.02.2011 година

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №177/2010 година по описа на РПУ - Свиленград, преписка с вх.№338/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:

         Ю.Ф.Е.,роден на *** ***, българин, български гражданин ,живущ ***,начално образование,неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за това, че на 04.03.2010 г. по ПП I -8 на 364+800 км.в землището на гр. Свиленград управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген Голф с рег.№******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно-1.98 на хиляда,  установено   пo   надлежния   ред  с Протокол   за  химическа експертиза №65/09.03.2010 година по описа на НТЛ-ОД -МВР -гр.Хасково- престъпление по чл.343 б,ал.1 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимия Ю.Ф.Е. и защитникът му – адвокат Капасъзова, заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.Молят съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, а именно Лишаване от свобода в минимален размер ,което наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

      Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките на досъдебното  производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 ,ал.1 от НК   , а именно Лишаване от свобода в минимален размер,което изпълнение да бъде отложено.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият  са разяснени правата им по чл. 371 НПК и е уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

 На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

       Фактите, на основание на които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:

      На 03 срещу 04.03.2010г. свидетелите Д.Г.В. и А.М.Ш.-*** били на работа като автопатрул .Около 00:10 часа на 04.03.2010г. получели разпореждане от РУП Свиленград да посетят местопроизшествие находящо се  в района на бензиностанция „Каре Газ,след разсадника на Горско Стопанство в гр.Свиленград настъпило по повод ударен лек автомобил. Полицейските служители отишли на местопроизшествието което се намирало по ПП I -8 на 364+800 км.в посока гр.Любимец и завалрили лек автомобил марка „Фолксваген Голф с рег.№****** ударен в електрически стълб и водача на автомобила,който бил видимо повлиян от алкохол.Извършена била проверка при която се установило,че това бил подс.Ю.Ф.Е.,който не представил свидетелство за управление на МПС.Тъй като същият имал неадекватни реакциии на место бил извикан дежурният полицейски служител по КАТ-св.В.П..Подсъдимият бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7410 с № ARSM-0185,което отчел 2,07 промила.Подс.Е. обяснил на св.П.,че е изпил 0,200 грама ракия преди около 4 часа ,след което му било разяснено правото,ако желае да даде кръвна проба. Отведен бил в ЦСМП Свиленград,където бил прегледан от дежурният лекар,издаден протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 04.03.2010 година и взета кръвна проба. Контролният орган-св.П. съставил на нарушителя АУАН № 147/04.03.2010 година в който били отразени констатираните нарушения на чл.20 ал.1,чл.5 ал.2 т.3 и чл.150 от ЗДвП и е иззето свидетелството за регистрация на МПС № *********. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 147 /04.03.2010 година е спряно от движение МПС-во.

Видно от протокола за химическа експертиза № 65/09.03.2010 година се е установило,че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Ю.Ф.Е. е 1.98 на хиляда. Точната величина на алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия било установена при спазване на предвидените ред и процедура съгласно Наредба 30/ 2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на превозни средства ,чрез химическо изследване на кръвта по метода на Видмарк. Само резултатите от изследването на кръв по предвидените нормативни методи могат да се приемат като достатъчно основание за алкохолно въздействие или отсъствие на алкохол в кръвта на водача. В този смисъл протоколът за извършения  химически анализ е годно доказателствено средство и следва да се приеме, че действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимя е соченото в заключението й, а именно – 1.98  на хиляда,а не тази която е отчетена  с техническо средство Дрегер 7410 с № ARSM-0185.

От заключението на изготвената оценъчна експертиза се установило , че в следствие на несъобразената скорост и управляването на МПС в следствие на употребата на алкохол и без свидетелство за управление на МПС подсъдимия  нанесъл материални щети на  лек автомобил марка „Фолксваген Голф с рег.№**** собственост на М. М. на обща стойност 1130.00 лева ,а стойността на повредения електрически стълб на фирма „ОПБО”-Свиленград с технически ръководител на ел.отдела –С. К. възлиза на 1430.48 лева.Общата стойност на причинените щети възлизали на 2560.48 лева и доколкото паричната им равностойност възлизала на по-малко от 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието,когато минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е 240 лева съгласно Постановление № 326 на МС от 30.12.2009 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. В конкретния случай нанесените имуществени вреди са “не значителни” по смисъла на чл. 343 ал.1, б.”а” от НК.

          От направената справка в Областна Дирекция “Полиция”-Хасково, сектор “ПП-КАТ” с рег. № 2775/18.03.2010 г. приложена към делото се установява,че подсъдимия не притежава свидетелство за управление на МПС и няма наложени наказания по ЗДвП и ППЗДвП.

     Видно от извършената справка за съдимост подсъдимия не е осъждан.

     В дадените обяснения по досъдебното производство подсъдимия се признава за виновен по предявеното му обвинение,прави описание на механизма на извършеното деяние и съжалява за извършеното. Обясненията му са еднопосочни, последователни и не противоречат на останалите събрани доказателства.Показанията на всички свидетели са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените, по реда на чл. 282-283 НПК,приложените към ДП писмени доказателства и експертизи.

       При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия Е. е осъществил със­тава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК.

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност  и въз основа на които съдът постанови присъдата, които  съдът възприе като непротиворечиви и логични.

Непосредствен обект на престъплението по  чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност едновременно е обществено полезна, но и представлява източник на повишена опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови нормативни актове.Съответно съдебната практика,приема че субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 от НК, притежаващо или непритежаващо свидетелство за управление на МПС, което го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и тази стойност е установена по надлежния ред. Съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на Върховния съд на Р. България, водачът на МПС е в пияно състояние, когато поради употреба на алкохол, е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да го управлява и концентрацията на алкохол в кръвта е не по-малко от 0,50 на хиляда, установена по надлежния ред.Наличието и установяването на тази концентрация по надлежния ред е доказателство, че водачът е бил в пияно състояние, т. е. на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС. Това е така, защото съгласно медицинската наука и установената съдебната практика, при престъпленията по транспорта деецът е в пияно състояние, ако алкохолното съдържание в кръвта му е не по-малко от 0,5 на хиляда. Наличието на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда в момента на управлението на МПС, установена с техническо средство или химически анализ на кръвна проба по реда, установен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г., е обстоятелство от обективната страна на състава на престъплението. То е свързано със състоянието на извършителя, а не с конкретно негово поведение и не е част от изпълнителното деяние.Водачът на МПС е в пияно състояние, когато поради употреба на алкохол, е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да го управлява и концентрацията на алкохол в кръвта е не по-малко от 0,50 на хиляда, установена по надлежния ред.Обект на престъплението по  чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения, уреждащи използването на технически средства, които, поради своето естество, представляват източници на повишена опасност.За наказателната отговорност по  чл. 343б, ал. 1 НК е меродавна концентрацията на алкохол в кръвта на водача по време на управлението на МПС. Към инкриминираната дата тя е била 1,98 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на управлението на МПС е установена по надлежния ред. Нещо повече, за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта са използвани всички възможни и допустими от закона доказателствени средства.

Поради гореизложеното и с оглед събрания доказателствен материал по делото и въз основа на възприетата фактическа обстановка ,настоящият съдебен състав,приема ,че от обективна страна подсъдимия Ю.Ф.Е. е осъществил  състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, а именно: на 04.03.2010 г. по ПП I -8 на 364+800 км.в землището на гр. Свиленград управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген Голф с рег.№….. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно-1.98 на хиляда,  установено   пo   надлежния   ред  с Протокол   за  химическа експертиза № 65/09.03.2010 година по описа на НТЛ-ОД -МВР -гр.Хасково.

От субективна страна подсъдимият Ю.Ф.Е. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.От субективна страна, подсъдимият е имал представи за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състав на престъплението, т. е., че управлява МПС с концентрацията на алкохол в кръвта, в резултат на което е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да извършва всички действия и бездействия с приборите и механизмите за придвижването му на собствен ход.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

      При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство направеното самопризнание , което  обективно е допринесло за ангажиране на неговата наказателна отговорност , разкаянието  му във връзка с извършеното от него,а като отегчаващи вината обстоятелства прие липсата на правоспособност за управление на МПС,настъпилото ПТП и нанасени имуществени щети в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление ,поради което настоящият състав счете,че така констатираните отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.54 от НК съдът да определи наказание при превес на смегчаващи такива.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на подсъдимият  Ю.Ф.Е. следва да бъде определено при условията на чл.54от НК- при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 1 година , и съобразно  чл.58а във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът го осъди на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/ месеца,което на основание чл.66 от НК отложи за срок от три години,т.к подсъдимият не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление  от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание. Доколкото от доказателствата по делото се установи ,че подсъдимия е неправоспособен водач, то съдът прие ,че не може спрямо него да се приложи разпоредбата на  чл.343г от НК

Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл.189,ал.3 от НПК , с оглед че същият бе признат за виновен ,съдът осъди -подсъдимият да заплати направените по делото разноски за вещо лице в размер на  35 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                           

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:......................

 

                                                         / Добринка Кирева /