Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
град ***, 08.12.2016
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***кият окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми декември, две
хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
Председател: ПЕТЪР МОНЕВ
Членове: КАЛИНА ДИМИТРОВА
МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА
При участието на прокурор Радослав
Бухчев и съдебен секретар Ж.Х. разгледа докладваното
от съдия Петър Монев н.ч.д. №478/2016г. по
описа на ДОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило
в Окръжен съд-гр.*** Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, издадено от Централно
инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието/CJIB/ на Кралство Нидерландия на
09.03.2016г., влязло в сила на 20.04.2016г., засягащо българското ЮЛ – „К...“,
със седалище и адрес на управление - гр.***, бул.“Д..“ №28, ап.10.
В съдебно
заседание представителят на ОП-гр.*** пледира за непризнаване на решението за
налагане на финансовата санкция, което според него е неоснователно и не следва
да бъде уважено.Изразява доводи, че липсват доказателства представляващия засегнатото юридическо лице да е подписвал акта, с който на дружеството му е наложена
финансовата санкция,
както и, че административнонаказателната отговорност по ЗАНН и ЗДвП на Р България
е лична, на физическото лице управлявало товарния автомобил, а не на ЮЛ,
собственик или ползвател на автомобила.
Засегнатото юридическо лице не е намерено на
посочения за призоваване адрес в Р България.Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, седалището
и адреса на управление на „К...“ЕООД, с ЕИК …. е гр.***, ул.“Генерал Гурко“ №…,
ет…., ап…., а представляващ дружеството е В.Е.В., с ЕГН **********.Последният
бе призован, чрез служители на I-во РУП-гр.*** и се яви лично в съдебно
заседание, където заяви, че е пребивавал в Кралство Нидерландия преди около 10
години.Обясни, че фирмата му притежава товарен автомобил с посочения рег. номер, но той лично или негов
упълномощен представител не е подписвал или получавал никакви документи от Холандия във връзка с извършено нарушение
на правилата за движение по пътищата.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №…./09.03.2016г.,
постановено на 09.03.2016г., влязло в сила на 20.04.2016г., на несъдебен орган
в издаващата държава – Централно
инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието/CJIB/ на Кралство Нидерландия, с което на
българското ЮЛ – „К...“- гр.*** е наложена финансова санкция за правонарушение,
извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на
българските съдилища.С въпросното Решение-акт за нарушение е наложена финансова
санкция – осъждане за заплащане на глоба в размер на 93.00 евро.Наказанието е
за деяние, реализирано на територията на Кралство Нидерландия на 24.02.2016г. и
квалифицирано като такова по чл.2 от Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия, а
именно - на 24.02.2016г.,
около 00.31 часа в град Венло, Кралство
Нидерландия -
превишил максимално допустима скорост в населени места с
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на несъдебен чуждестранен орган за
налагане на финансова санкция.
Касае се за решение за налагане
на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, постановен от несъдебен орган за осъществено административно
нарушение.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.ІІ т.1 от ЗПИИРКОРНФС, поради
което за същото не се изисква двойно наказуемост, въпреки че и по българското
законодателство аналогично поведение съставлява административно нарушение и се
санкционира съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП на Р България.
Срещу заинтересования за същото
деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата, няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася
за деяние, подсъдно на българския съд.
Не са налице данни за имунитет
или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо.
Решението на несъдебния орган не
се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени
изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Наложената финансова санкция с
решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им
равностойност.Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение,
касае парична сума в размер на 93.00 евро, равностойни на 181.89 лева по курс
на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението.
Налице са няколко от основанията, при които
може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС:
1. Изпратеното в Окръжен съд-гр.***
удостоверение не съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения съдебен акт, чието признаване се иска.Издадено е по образец /съгласно
Приложение №2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от
превод на български език, от компетентен орган но не отговаря на изискванията, залегнали
в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.Удостоверението
е непълно – то не съдържа информация относно съществени обстоятелства като
описание на автомобила и имената на лицето, което го управлява, както и начина
на съобщаване на представляващия наказаното ЮЛ за започналото срещу него
производство.
В раздел “з“ на Удостоверението
– Вид на решението за плащане на глобата или паричната санкция, в т.3,
съдържаща 4/четири/ точки и 5/пет/ подточки, указващи вида и начина на
уведомяване на заинтересованото лице изобщо не е попълнен никакъв текст,
въпреки, че в т.2, б“б“ е посочено като вид на производството – „писмено“.Тази непълнота
не е единствена в Удостоверението, тъй като в него липсва каректно
описание на нарушението, довело до решението за налагане на финансовата санкция,
както по отношение на излагане на фактите, така и на характера и правна
квалификация на нарушението, довело до постановяване на самото решение.
Производството
срещу наказаното
ЮЛ,
е било писмено, но съставения акт за административно нарушение не е бил връчен
лично на собственика и управителя му - В.Е.В., нито на негов представител по пълномощие или
законен представител.Водачът на товарния автомобил, ако приемем, че на него е
връчен някакъв акт, не е такова лице.Поради това, съдът прие за основателен направения довод от В.В. *** относно нередовност на
удостоверението в частта му, в която е отразено, че българското ЮЛ – „К...“-гр.***, е било
уведомено, като прие, че това не е станало нито лично чрез собственика и
управителя му на мястото на извършване на нарушението, нито чрез негов
представител или пълномощник.От изявлението на В. в с.з. на 01.12.2016г. също се
установява, че към датата на съставянето на АУАН не е пребивавал зад граница и
съответно не е могъл да присъства
лично на мястото на съставянето му.От извършения превод на АУАН, не може да
бъде установено категорично, че това лице е подписало лично акта на мястото за
нарушител, т.е. е поело
ангажиментите, свързани със заплащането на наложената финансова санкция, респ.
за възможността за обжалването му пред съд.Поради което е било нарушено правото му да узнае за
съставянето на акта, респ. за правото му на обжалване или ново разглеждане на
делото с негово лично участие, нито изрично е заявило, че не оспорва решението,
нито е имало възможност да поиска ново разглеждане и обжалване в определения
срок.Отразеното в Акта очевидно е непълно или не отговаря на изискванията на
чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, както и на
приложение №1 и №2 от него поради невярно отразяване на обстоятелството, че
засегнатото ЮЛ е било уведомено лично или чрез представителя си, тъй като
същият не му е бил връчен нито лично нито чрез негов представител или
пълномощник, което
се явява основание за отказ по чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
2. Освен това Решението на
нидерландските власти не се отнася за административно нарушение, за което е отговорен
собственика на ЮЛ, което е основание за
отказ по чл.35 т.7
от ЗПИИРКОРНФС.Това е така, защото за описаното в решението и удостоверението
нарушение на правилата за движение по пътищата – превишение на максимално допустимата скорост в населени места административнонаказателната
отговорност по ЗАНН и ЗДвП на Р България е лична, на физическото лице
управлявало товарния автомобил, а не на ЮЛ, собственик или ползвател на
автомобила.
3. Налице е и основание за отказ съответно по чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице не се е явило лично по образуваното в
Кралство Нидерландия административно-наказателно производство, дори не е било уведомено за започнатото
административно-наказателно производство, и поради това е било лишено от
възможност да обжалва наложената санкция от нидерландските власти.
Предвид гореизложеното възраженията, изложени
от представляващия засегнатото юридическо лице и представителя на ОП-гр.***, касаещи
нарушаване на правото на защита и на участие в производството пред нидерландските власти на българското ЮЛ – „К...“-гр.*** са
основателни.Нарушаването на правото на защита, по своята същност представлява
съществено процесуално нарушение и установяването му може да стане във всеки един етап на неприключило
наказателно производство при изрично предвидена процедура за съдебен контрол.
С оглед на което са налице
основанията на чл.35 т.1, т.7 и
т.9 от ЗПИИРКОРНФС, за да бъде
отказано признаването и допускането изпълнението на решението на чуждия съд.
Съдът намира, че следва сторените
по делото разноски, относно извършения превод на решението, които са в размер
на 30.00 лева, видно от представената от преводача справка-декларация, на
основание чл.13 ал.I от ЗПИИРФОРНФС да останат за сметка на
държавата.
По гореизложените съображения и
на основание чл.35 т.1, т.7 и
т.9 във вр. с чл.32 ал.І във вр. с
чл.16 ал.VІІ т.2 от ЗПИИРКОРНФС, ***кият окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И НЕ
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на
Решение
№…4/09.03.2016г., влязло
в сила на 20.04.2016г., издадено на 09.03.2016г. от несъдебен орган в издаващата
държава – Централно инкасаторско бюро
към Министерството на правосъдието/CJIB/ на Кралство Нидерландия, с което на
българското ЮЛ – „К...“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление - гр.***,
ул.“Генерал Гурко“ №.. ет…., ап…, представлявано от В.Е.В.,*** е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на глоба
в размер на 93.00 евро, равностойни на 181.89 лева по курс на Българска Народна
Банка към датата на постановяване на решението.Наказанието е за деяние,
реализирано на територията на Кралство Нидерландия на 24.02.2016г. и
квалифицирано като такова по чл.2 от Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия, а
именно - на 24.02.2016г.,
около 00.31 часа в град Венло, Кралство
Нидерландия -
превишил максимално допустима скорост в населени места с
На основание чл.38 ал.I т.2 от ЗПИИРФОРНФС незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава Централно инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия – на посочения по делото адрес, за отказа да се
признае решението и основанията за това.
Копие от уведомлението до
компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на министерство на
правосъдието на Република България.
На основание чл.13 ал.I от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото
производство са за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд– гр. Варна в 7-дневен срок от днес.
Председател: Членове: 1. 2.