№ 1077
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20232100101877 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.
Т. Т., с ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2, адвокат
Здравко Христов Жильов, срещу ответника СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2020г., вечерта около 22
часа, синът на ищците-Т.Н. Т., ЕГН **********, пътувал с личния си
автомобил марка “Ф.“ модел “Г.“ с peг. № ***, по главен път 1-9 от гр.
Бургас по посока на с. Росен, където живее при родителите си.
Пътната настилка била мокра, валял слаб дъжд. Преминал кръговото
кръстовище на изхода на гр. Бургас към гр. Созопол и навлязъл в
правия участък на пътя. Той е еднопосочен с две ленти по посока на
гр. Созопол и с две ленти по посока на гр. Бургас, с разделителен
затревен остров по средата на платното за движение с двойна
мантинела. В лявата лента в същата посока пред него се движел лек
1
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ с peг. № ***, управляван от
В.А.Б.. В дясната лента пред него в същата посока се движел автобус
марка “***“ с peг. № А *** ** на ф-ма „Бургас бус“ по градска линия
№17, управляван от Х.И.М.. В непосредствена близост пред автобуса
настъпило леко пътнотранспортно произшествие между двата леки
автомобила. Автомобилът управляван от Т. настигнал и ударил с
предната, си лява част задната дясна част на лекия автомобил „С.“.
Водачът на автобуса намалил скоростта на движение и дал
възможност на лекия автомобил управляван от Т.Н. Т. да премине в
дясната лента. След това водачът на лекия автомобил „Ф.“ с peг. №
*** спрял автомобила си в дясната лента в крайната дясна част на
платното за движение, заемайки с десните гуми и част от банкета.
Автобусът управляван от водача М. спрял непосредствено след него в
дясната лента, също плътно в дясно. Лекият автомобил, управляван от
водачката Б., спрял в лявата лента на платното за движение на 30
метра по напред от лекия автомобил „Ф.“. Щетите по двата леки
автомобила били незначителни и двамата водачи се разбрали да
съставят двустранен протокол за ПТП. Те оглеждали щетите по лекия
автомобил “С.“ в задната му дясна част, но водачката Б. не поставила
предупредителен светлоотразителен триъгълник зад автомобила си на
определеното в ЗДвП разстояние от 30м. Разговорът и с тел.112 до
произшествието е продължил 3.28 мин., като през това време минали
девет автомобила. Автомобилът имал само счупен стоп, бил в
движение и можел да бъде преместен на собствен ход в дясната лента.
Двамата водачи били без светлоотразителни жилетки. Въпреки това,
както автобуса, така и двата леки автомобила били с включени
аварийни светлини и били възприемани от преминаващите МПС, тъй
като е установено, че до фаталния сблъсък, покрай тях минали шест
леки автомобила и три автобуса, заобикаляйки ги чрез извършване на
S-образно движение- заобикаляйки автобуса отляво, преминавайки в
лявата лента и отново връщане в дясната, минавайки от дясната страна
на лек автомобил „С.П.“. Докато оглеждали автомобила на Б.
2
изминали около четири минути, като в това време към тях по дясната
лента бързо наближил автобус марка „М.Т.“ с *** peг. № 34 ***,
управляван от водача К.К.Ф.,ЕГН **********, с двойно-българско и
турско гражданство, с *** имена К.С./К.Д./.Той е бил назначен с
трудов договор за шофьор във Търговско дружество OZLEM TUR
TURIM SEAHAT ANONIM SIRKETI /ЙОЗЛЕМ ТУР ТУРИЗМ
СЕЯХАТ ШИРКЕТИ/, със седалище в гр. Истанбул, Турция,
притежаващ издадено в Р. Турция свидетелство за управление на
МПС. Водачът на автобуса го управлявал с включени къси светлини
със скорост, която била несъобразена с пътната обстановка-нощно
време и слаб дъжд и превишена, над разрешената скорост от 105
км/ч., фиксирано в показанията на тахошайбата, ускорявайки
скоростта на управляваното от него МПС непосредствено преди
пътнотранспортното произшествие. Имал е възможност да възприеме
включените аварийни светлини на автомобилите и да намали
скоростта на движение. Той заобиколил спрелия в дясната лента
автобус „С.У.“, навлязъл в лявата лента и тогава забелязал спрелия в
лявата лента лек автомобил „С.“. Изобщо не видял двамата
пешеходци-Т. и Б., които в този момент били зад лекия автомобил
марка “С.“. Настъпил удар в цялата задна част на лекия автомобил
“С.“. Поради високата скорост с която управлявал автобуса, водачът
Филипов нямал никакво време да задейства спирачките, като само
леко отклонил автобуса надясно, придавайки ротационно движение на
автомобила при удара. Ударът бил в цялата задна част на лекия
автомобил марка “С. и в телата на Т.Н. Т. и В.А.Б.. Двете тела били
отхвърлени напред и паднали в затревения участък между двете
платна. Вследствие на силния удар, причинен на тялото на Т.Н. Т. от
предната част на автобуса, той е получил тежка гръдно-коремна
травма, изразяваща се във фрактури на шест ребра, разкъсване на
ставните връзки между V-VI гръдни прешлени, разкъсване на сърцето,
черния дроб и слезката-тежко, несъвместимо с живота нараняване на
3
вътрешните органи, което е причинило смъртта му, която е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с получените множество
травми по тялото му, вследствие на претърпяното ПТП.
Ищците твърдят, че с оглед пътния инцидент е образувано
досъдебно производство № 3292 ЗМ - 13 6/202Ог. по описа на
Четвърто РУ МВР Бургас, ПОР № 84/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура Бургас, като водачът на автобуса К.К.Ф. е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено от него престъпление.
Досъдебното производство бе внесено с обвинителен акт в Окръжен
съд Бургас, като е образувано НОХД 1204/2021г., като е постановена
присъда, с която е водачът на автобуса К.К.Ф. е признат за виновен за
това, че нарушавайки правилата на Закона за движение по пътищата е
причинил смъртта на повече от едно лице, включително сина на
ищците. Така постановената присъда не е влязла в сила, същата е
обжалвана и е налице висящо дело пред Апелативен съд Бургас,
където се очаква и произнасянето на въззивната съдебна инстанция по
ВНОХД 135/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Управляваният от водачът автобус марка марка „М.Т.“ с per. № 34
*** е с *** регистрационен номер, и към датата на събитието е
собственост на Търговско дружество „OZLEM TUR TURIM SEAHAT
ANONIM SIRKETI“ /ЙОЗЛЕМ ТУР ТУРИЗМ СЕЯХАТ ШИРКЕТИ/,
ЕИК 701003 8162, със седалище и адрес на управление Република
Турция, кв. Аксарай, бул. “Кючюк Ланга“, “Балкан Базар“ № 71В
Фатих гр. Истанбул е бил застрахован с полица „ГО“ № 281681000471-
6 в застрахователна компания „HDI”, валидна до 11.01.2021г.
Ищците, като майка и баща на пострадалото лице Т.Н. Т., се
явяват увредени лица по смисъла на чл. 478 ал. 2 от КЗ, имащи право
на обезщетение за вреди, причинени от МПС. Отношенията между
тях и синът им са били прекрасни поради здравата емоционална
връзка, резултат от взаимна обич и уважение. Загубата на сина им в
такава млада възраст е причинила много болки и страдания на
4
ищците. Те не могат да свикнат с факта, че не могат повече да видят
детето си, с което са живеели в едно жилище заедно с него и по
малката му сестра З. Николаева Т., не могат да прежалят
ненавременната му и неочаквана смърт. Смъртта му е огромен удар за
тях като майка и баща, особено след като това е станало внезапно, а
не след заболяване в разцвета на живота на починалия им син. След
загубата на сина и при ищцата М. К. Т. е настъпила коренна промяна в
емоционалното състояние, като е станала емоционално лабилна,
животът й коренно се е изменил, станала е затворена в себе си и
изолирана от близки и познати, постоянно изпитва душевен
дискомфорт и непреодолима мъка. Внезапната и ненавременна смърт
се е отразила и на психическото и здравословно състояние и на ищеца
Н. Т. Т., като е емоционално лабилен, раздразнителен, затворил се е в
себе си. Здравословното му състояние се е влошило след смъртта на
детето му.
Всички претърпяни болки и страдания от смъртта на сина им,
ищците определят на стойност в размер на 200 000 лева за всеки един
от тях, като претендират възмездяването им от ответното сдружение,
което отговаря съгласно КЗ с оглед на факта, че водачът, виновен за
ПТП е застрахован за застраховка „ГО“ в турска застрахователна
компания. Ищците твърдят, че са предявили извънсъдебна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, заведена е щета но не са получили застрахователно
обезщетение.
С оглед на което се предявяват настоящите искове за осъждане
на ответника да заплати на ищците по 200 000 лева за всеки един от
тях за претърпяните неимуществен вреди от смъртта на сина им,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на изтичането на
срока за произнасяне по извънсъдебната претенция до окончателното
изплащане на сумите.
Предявяват се и искове за осъждане на ответника да заплати на
5
ищците сумата от 610,20 лева, представляваща имуществени вреди-
разходи за направеното репатриране на трупа и погребение на Т.Н. Т.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба-09.11.2023г.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на
исковата молба. Същият счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Ответникът не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение по отношение на автобуса,
участвал в ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на сина на
ищците. Ответникът не оспорва, че по силата на чл. 511 от КЗ
отговаря за настъпилото застрахователно събитие.
Ответникът обаче оспорва, че вина за настъпилото ПТП има
водачът застрахованото МПС или евентуално се твърди, че не се касае
за изключителна вина на този водач. Твърди се, че не е ясен механизма
на настъпване на ПТП и вината на водача на застрахованото МПС, тъй
като няма влязла в сила присъда по наказателното дело, поради което
се иска спиране на настоящото производство до приключване на
наказателното такова. В условията на евентуалност се твърди се
съпречиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че
починалото лице също е имало поведение в нарушение на Закона за
движение по пътищата. Оспорва се размера на претендираното от
ищците обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
Предявените претенции са с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 483 а, ал. 1 и чл. 497, ал. от Кодекса за застраховането,
именно от ответника, в качеството на компенсаторен орган по КЗ се
търси обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди
претърпяни от ищците, в качеството им на увредени лица-родители на
починало при ПТП лице, като се твърди, че вина за настъпилата
смърт има водачът на МПС, застразастраховано в чужда държава по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
6
Така предявените претенции са допустими, с оглед предвидената
възможност за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на едно
лице по валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което в резултат на осъществен
деликт, е причинило вреди на трети лице. Тук е мястото съдът да
отбележи, че предявената претенция за имуществени вреди също е
допустима, въпреки, че липсват доказателства за извънсъдебно
предявяване на същата пред ответника преди завеждане на иска пред
съда. Ищецът не твърди да е направил такова искане по чл. 380, ал. 1
от Кодекса за застраховането, а от отговора на ответника по
отправената извънсъдебна претенция от ищците /лист 62 от делото/,
съдът констатира, че очевидно пред застрахователя е направено искане
за доброволно уреждане на вредите на ищците само по отношение на
претърпяните от тях неимуществени вреди. Това е видно и от датата,
от която ищците претендират, че ответникът е забава по отношение на
предявената претенция за имуществени вреди. За разлика от
претенцията за неимуществени вреди, за която се търси законна лихва
за забава от изтичане на срока за произнасяне на ответника
извънсъдебно, за иска за имуществени вреди, законната лихва се
претендира от предявяването на иска. Въпреки така констатираното, с
оглед на обстоятелството, че след връчване на исковата молба на
ответника е изтекъл срока за извънсъдебно уреждане на отношенията,
като е налице оспорване на основателността на претенцията от страна
на ответника, е налице саниране на липсата на процесуални
предпоставки за упражняването на правото на иск и искът е
допустим. В този смисъл е налице и постановена съдебна практика-
определение № 339 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 972/2019 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова и определение №
60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова, на която се позовава и
настоящия съдебен състав.
7
Относно основателността на исковете съдът намира следното:
По делото не е спорна фактологията, че ищците Н. Т. Т., с ЕГН
********** и М. К. Т., с ЕГН ********** са съответно баща и майка
на Т.Н. Т., ЕГН **********, който е починал в пътно-транспортното
произшествие, случило се на 28.02.2020г. на пътя на изхода на гр.
Бургас в посока към гр. Созопол. По делото, като доказателство, е
приложено и НОХД № 1204/2021г. по описа на БОС, по което дело е
постановена влязла в сила присъда, която съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК има задължителна сила за настоящия съд относно
извършването на деянието, което е предмет на деликта в настоящото
гражданското производство, противоправността на това деяния и
виновността на дееца. Видно от постановената присъда в
наказателното дело, е налице безспорна установеност, че вина за
настъпилото ПТП, от което е последвала смъртта на детето на
ищците, носи водачът на автобус марка „М.Т.“ с *** peг. № 34 ***,
управляван от водача К.К.Ф., ЕГН **********, с двойно-българско и
турско гражданство, с *** имена К.С./К.Д./. Същият е нарушил
правилата на Закона за движение по пътищата, виновен е за
настъпилото пътно произшествие и настъпилата в резултат на това
смърт на две лица, сред които и сина на ищците.
По делото не е спорно също така, че МПС, което е управлявано
от виновния водач К.К.Ф., ЕГН **********, с двойно-българско и
турско гражданство, с *** имена К.С./К.Д./, е собственост на
търговско дружество „OZLEM TUR TURIM SEAHAT ANONIM
SIRKETI“ /ЙОЗЛЕМ ТУР ТУРИЗМ СЕЯХАТ ШИРКЕТИ/, ЕИК
701003 8162, със седалище и адрес на управление Република Турция,
кв. Аксарай, бул. “Кючюк Ланга“, “Балкан Базар“ № 71В Фатих гр.
Истанбул, което е било застрахован с полица „ГО“ № 281681000471-6
в застрахователна компания „HDI”, валидна до 11.01.2021г.
Ответникът не оспорва, че на основание чл. 511, ал. 1 от КЗ, са налице
предпоставки за насочване на прекия иск именно към него.
8
Съдът, с оглед изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, която кредитира като компетентно и обосновано
изготвена, приема, че освен безспорно установената вина на водача на
автобус марка „М.Т.“ с *** peг. № 34 ***, установена в наказателното
производство и установена и от експертизата по настоящото дело,
вина за настъпилото ПТП носят и другите участници в него, а именно
водачката на лек автомобил марка „С. „модел „К.П.“ с peг. № ***,
В.А.Б. и починалото дете на ищците. От заключението на вещото лице
и изслушването му в съдебно заседание, съдът намира, че механизма
на настъпилото ПТП е бил следния: На 28.02.2020г., около 22 часа, на
главен път I-9, км. 255+2, след изхода от гр. Бургас в посока към гр.
Созопол, в дясната лента се е движил автобус марка „М.Т.“ с *** peг.
№ 34 *** при движение с несъобразена скорост от 106 км. ч.
Скоростта е била несъобразена, както с оглед разрешената за пътя от
80 км. ч., така и с оглед на това, че движението е било при намалена
видимост-в тъмната част на деня, при наличие на облачност,
дъждовно време и с несъобразеност с пътната настилка, която е била
влажна. По същото време, малко по-напред от автобуса, са се движили
автобус на градския транспорт, управлявания от Т.Н. Т. лек автомобил
марка “Ф.“ модел “Г.“ с peг. № *** и управлявания от В.А.Б. лек
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ с peг. № ***. Автобусът от
градския транспорт се е движил в дясната лента на платното за
движение, а в лявата лента, с ниска скорост, се е движил лек
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ с peг. № ***. Водачът на лек
автомобил марка “Ф.“ модел “Г.“ с peг. № *** Т.Н. Т. се е опитал да
изпревари лек автомобил марка „С. „модел „К.П.“, при което
изпреварване е ударил с предната си лява част задната дясна част на
автомобил марка „С. „модел „К.П.“. Катастрофата между тези два
автомобила е била лека, и двата автомобила са били в движение, като
след случилото се, автобусът от градския транспорт е отбил в дясно за
да помогне с нещо, ако е необходимо, водачът на лек автомобил марка
9
“Ф.“ модел “Г.“ с peг. № *** Т.Н. Т. също е преместил автомобила си в
дясната лента пред автобуса, а водачката на автомобил марка „С.
„модел „К.П.“ го е оставила в лявата лента. След случилото се, тези
три МПС са били с включени аварийни светлини. Водачката
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ В.А.Б. и водачът на автомобил
марка “Ф.“ модел “Г.“Т.Н. Т. са започнали да оглеждат вредите по
автомобила на Б., като Б. е била зад самия автомобил, на самата лява
пътна лента, а Т. е бил по близко до банкета, който разделя двете
пътни платна за движение в двете посоки на пътя, но също е бил на
пътя. В този момент водачът на автобус марка „М.Т.“ с *** peг. № 34
*** е предприел изпреварване, изпреварил е спрелия в дясната лента
автобус на градския транспорт и късно е видял спрелия в лявата лента
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ и не е видял Б. и Т. и се е блъснал
в спрения автомобил, като е предизвикал и смъртта на Б. и Т.. При
така установената фактология на пътното произшествие от
експертизата, съдът намира, че освен безспорната вина на водачът на
автобус марка „М.Т.“, вина за настъпилото ПТП носи и водачката на
автомобил марка „С. „модел „К.П.“ В.А.Б., която след произшествието
не е преместила автомобила си, така че да не пречи на движението.
Настъпилото леко ПТП между нейния автомобил и този на Т., не
предпоставя оставянето на автомобила на Б. в лявата лента за
изпреварване, тъй като автомобил е бил в движение и водачката с
оглед разпоредбата на чл. 123, ал. 1, б. „г“ от Закона за движение по
пътищата, е следвало да го премести за да не пречи на движението.
Спрелият автомобил в лявата лента е допринесъл за настъпилото ПТП
и съответно е причина за настъпилата смърт на Т.-дете на ищците.
Съдът намира за доказано и твърдението на ответника, че самото
пострадало лице Т.Н. Т. също има вина за произшествието, тъй като
като пешеходец се е намирал на пътното платно в нарушение на
закона. С оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, макар и като водач на автомобил-участник в лекото
ПТП, Т. е имал качеството на пешеходец, защото е бил извън
10
автомобила си и се е намирал на пътя. Съгласно разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, пешеходците следва да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно. В нарушение на
това законово изискване, Т. е бил на пътя, облечен в тъмни дрехи, при
намалена видимост, в тъмната част на деня и при облачно и дъждовно
време. При така изложеното до тук съдът намира, че водачът на
автобус марка „М.Т.“ носи най-голяма вина за настъпилото ПТП, с
участие в причиняването му от 70%. Същият се е движил с превишена
скорост, на къси светлини при ограничена видимост и при влажна
настилка, като не е съобразил тези обстоятелства, не е успял да
забележи спрения автомобил на време и да предотврати настъпването
на ПТП. Водачът Б. участва в причиняването на ПТП с 20 %, заради
незаконосъобразното си поведение по спиране на автомобила в лявата
лента, пречейки на движението. Съпречиняването на вредоносния
резултата от страна на Т. съдът приема като 10 % участие, изразяващо
се в нарушаване на законовото правило, че пешеходецът няма място
на пътното платно.
При становището на съда за доказване на настъпил деликт, за
което отговаря ответника, в качеството му на компенсационен орган
при настъпване на определение в КЗ застрахователни събития, на
следващо място следва да се произнесе по отношение на доказаността
на настъпилите вреди в резултат на това събитие.
Ищците по делото, в качеството си на родители на починалия в
ПТП Т.Н. Т., претендират обезщетение за загубата на своя син в
размер на 200 000 лева за всеки един ищец. Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът определя
преживяните от ищците болки и страдания по справедливост и като
съобразява конкретни обстоятелства, а именно: възраст на
пострадалия, характер и тежест на увреждането, интензитет и
продължителност на болките, налице ли е пълно възстановяване от
травмите и възможност за такава, икономическото състояние в
11
страната към момената на увреждането и свързания с това размер на
лимитите на отговорността на застрахователите. Касае се за безспорно
невъзвратима загуба, което е една от най-тежките възможни загуби за
един родител. При настъпването на смъртта, детето на ищците е било
на възраст от 27 години, като животът пред него тепърва е предстоял.
От свидетелските показания на свидетелката Парашкевова и
свидетелката Михайлова се установява, че починалият Т.Н. Т. е
живеел заедно с родителите си, били са здраво, сплотено семейство,
момчето много е помагал на родителите си. Починалото дете е имало
мечти и планове, имал е приятелка, която е представил на
семейството. Видно от гласните доказателства, след случилото се,
ищците са били в шок, като от тогава до сега са се променили много,
затворили са се, не излизат, не контактуват с никого, говорят само за
случилото се. Налице е влошаване на здравословното състояние на
ищеца, който има констатирани с представените от НЗОК документи
от по-рано заболявания-инсулинов диабет и хипертонично сърце.
Съдът намира, че загубата на дете в толкова млада възраст не
не може да бъде компенсирана с парична сума, но с оглед на това, че
се касае за млад човек, който още е живеел с родителите си и има с
тях много близки, топли отношения, търсеното от ищците
обезщетение в размер на 200 000 лева може да се приеме като
справедливо за възмездяване до някаква степен на болките и
страданията на ищците, като съдът счита този размер за съобразен със
съдебната практика при определяне на подобни обезщетения. Съдът
счита, че размерът на обезщетенията следва да е еднакъв и за двамата
родители, както поради факта, че се доказа, че отношенията им със
загубеното дете е било като между родители-дете, така и с оглед
еднакво тежко преживяната от същите загуба.
За така определеното обезщетение за всеки един ищец,
ответникът следва да отговаря само до размер на приноса на
извършителя на деликта, който съдът е приел за 70 % или предявените
12
претенции за неимуществени вреди са основателни за размера от
140 000 лева за всеки ищец. Сумите за двамата ищците се дължат със
законна лихва от изтичане на три месеца от датата на която е поискано
извънсъдебно произнасяне съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от
КЗ и защото така се претендира от ищците. Видно от наличното на
лист 61 от делото известие за обратна разписка, ищците са заявили
плащане на 04.06.2021г. като до 04.09.2021г., което е неприсъствен ден
или до 06.09.2021г. няма извънсъдебно произнасяне или ответникът
дължи законна лихва считано от 07.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумите.
Съдът намира за основателни и доказани претенциите на ищците
за претърпяни имуществени вреди. Представени са писмени
доказателства за направените разходи в размер на 610,20 лева-разходи
за направеното репатриране на трупа и погребение на Т.Н. Т., като
посочените вреди са в причинно следствена връзка с деликта. С оглед
на отговорността на деликвента и ответника за вредите в размер на 70
% от вредоносния резултат, на ищците се дължи обезщетение за
имуществените вреди в размер на 427,14 лева, в който размер е
основателна претенцията. Сумата е дължима ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-
09.11.2023г. до окончателното и изплащане.
-разноски
Ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за
производството, като с оглед становището на съда за основателност на
исковете за претърпяни неимуществени вреди за размера от 280 000
лева и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи държавна
такса за производството в размер на 11 200 лева и 200 лева-разноска
за експертиза, заплатена от бюджета на съда.
За предявените претенции за имуществени вреди се дължи
държавна такса за всеки иск в размер на общо 100 лева, платими
13
отново от ответника с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ищците са представили доказателства, че са представлявани от
адвокат Ж. безплатно, като адвокатът е поискал присъждане на
адвокатки хонорар в размера, определен в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Позоваването на така посочената наредба е неоснователна, тъй като с
решение на СЕС, същата е обявена за нищожна. Съдът определя
възнаграждение на адвоката в размер на 8 000 лева с ДДС за двамата
ищци, като взема предвид размера на претенциите, не счита, че делото
се явява такова от голяма сложност, с оглед на наличието на влязла в
сила присъда, която установява важни обстоятелства по делото, както
и поради факта, че делото е приключило без усложнения- в две
съдебни заседания. Хонорарът е дължим и за двамата ищци предвид
на обстоятелството, че адвокатът представлява ищците по една и съща
фактическа обстановка.
Ответникът е поискал заплащането на разноски като на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно на отхвърлената част на исковете, му се
дължат такива. Представен е списък на разноските, видно от който се
претендира разноска за адвокатско възнаграждение в размер на 30 840
лева с ДДС и разноска за експертиза в размер на 600 лева. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорара на
адвоката на ответната страна, което възражение съдът намира за
основателно. Съдът е обосновал по-горе във връзка с хонорара на
адвоката на ищците, че за делото е дължим адвокатски хонорар в
размер на 8 000 лева с ДДС, какъвто е нормалния размер на
възнаграждение и за адвоката на ответната страна. С оглед редуциране
на хонорара на адвоката на ответната страна на 8 000 лева и
разноската от 600 лева, разноските на ответника възлизат на 8 600
лева. При предявен размер на исковете от 400 610,20 лева и отхвърлен
такъв от 120 183,06 лева и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
14
ответника се дължат разноски в размер на 2 580 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати на Н. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2,
адвокат Здравко Христов Жильов, сумата от 140 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на детето му Т.Н. Т. - починало
при пътно-транспортно произшествие на 28.02.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 07.09.2021г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума от 140 000 лева до търсената от 200 000 лева.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати на М. К. Т., с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2,
адвокат Здравко Христов Жильов, сумата от 140 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на детето и Т.Н. Т. - починало при
пътно-транспортно произшествие на 28.02.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 07.09.2021г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 140 000
лева до търсената от 200 000 лева.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
15
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати поравно на Н. Т. Т., с ЕГН **********
и М. К. Т., с ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 2, адвокат Здравко Христов
Жильов, сумата от 427,14 лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпяни имуществени вреди- разходи за репатриране на трупа и
погребение на Т.Н. Т., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 09.11.2023г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 427,14 лева до търсената
от 610,20 лева.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати на адвокат Здравко Христов Жильов,
сумата от 8 000 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение
по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 11 500 лева, дължими дъжавни такси за разгледаните искове
и за разноски за производството.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., с ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН
********** с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Генерал
Гурко № 18, ет. 2, адвокат Здравко Христов Жильов, да заплатят
поравно на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, ет. 2, сумата от 2 580 лева съдебни разноски, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разноски в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
16
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17