№ 3205
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100504492 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 2026 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. №
47634/2021г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 117-ти състав e
предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските
права по отношение на малолетния К.Х.К. на неговата майка С. И. Ч., при
която детето да живее. Съдът е определил режим на лични отношения на
бащата А. К. Х., като същият е бил осъден да й заплаща месечна издръжка в
размер на 600 лева, считано от една година назад от предявяване на исковата
молба в съда – 17.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава, до
настъпване на законни причини, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, като отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до
пълния предявен размер от 650 лева като неоснователен, допуснал, при
условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката и осъдил 432, 00 лева да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху така определената издръжка, а на ищцата С. Ч.
сторените деловодни разноски в размер на 463. 50, лева;
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство А. К. Х. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото чрез преупълномощения адв. Н. Т. от
особения представител адв. Г.Г., в частта относно размера на присъдената в
полза на малолетния му син издръжка. Във въззивната жалба се твърди, че
решението, в обжалваната част, е неправилно, незаконосъобразно и
1
необосновано. Сочи се, че размерът на издръжката е прекомерно завишен, тъй
като нямало доказателства, че ответникът можел да заплаща издръжка в
размер от 600 лв. Счита се, че претенцията за издръжка за минало време е
неоснователна. Моли се решението, в обжалваната част, да бъде отменено,
като по отношение на издръжката се прави искане за нейното намаляване.
В срока по чл. 263 от ГПК, ищцата С. И. Ч. (въззиваема страна в
настоящето производство) е депозирала писмен отговор по въззивната жалба,
като оспорва същата като неоснователна. Счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част.
Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди.
В хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител по
делото, въззивникът прави частично оттегляне на въззивната си жалба, като е
десезирал съда от разглеждането й, в частта с която се обжалва
предоставянето на упражняването на родителските права на малолетния си
син К.Х.К..
Софийският градски съд, след преценка на твърденията и възраженията
на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим в обжалваната му част.
Настоящият съдебен състав намира доводите във въззивната жалба за
неоснователни, като споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на приетите по
делото доказателствата, независимо от това и във връзка с изложеното във
въззивната жалба е необходимо да се добави със следното:
Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителите.
Относно нуждите на детето безспорно се установява, че те са в по-
голям обем и разновидност, отколокото друго дете на тази възраст. Съгласно
Експертно решение № 1764 от заседание № 118 от 19.07.2019 година на
ТЕЛК при МБАЛ – София детето К. К. Х. е освидетелствано от ТЕЛК с 85%
вид и степен на увреждане поради наличие на общо заболяване – детски
аутизъм. Видно от Епикриза от 20.05.2019г., издадена от Клиника по детска
психиатрия ,,Св.Никола‘‘ при УМБАЛ ,,Александровска‘‘ ЕАД, детето К. К.
Х. е постъпило в рамките на Дневна програма на отделението по повод
трудности в проговарянето. Диагностициран е с Генерализирано разстройство
на психичното разстройство. В епикризата са отразени качествени и
количествени дефицити в комуникацията, характерни за разстройство от
аутистичния спектър, както и когнитивно изоставане за възрастта.
Предписана е интензивна специализирана терапия с фокус подобряване и
развитие на социо-когнитивните възможности и умения, в които активна роля
2
да има родителят.
По делото е депозирана и Епикриза от СБАЛДП ,,Проф.др. Иван
Митев‘‘ ЕАД – София, от която се установява, че детето К. К. Х. е с диагноза:
Синдроми на вродени аномалии с предимно засягане на лицевата
област.Според същата детето е с дефицитна реч, с инфантилен характер.
Наблюдава се изоставане в невро-психичното, при адекватно физическо
развитие.
От приетото като писмено доказателство във въззивната инстанция
експертно решение на ІІ МБАЛ-София ЕАД, детето К. е преосвидетелствано с
диагноза: Детски аутизъм, с 85 % вид и степен на увреждане с чужда помощ,
като е предписана специализирана помощ от логопед, педагог, психолог и
психиатър.
Другите депозирани по делото документи показват предоставяне на
допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със
специални образователни потребности.
Несъмнено детето К. се нуждае от особени грижи и внимание с оглед
състоянието му, които включват специализирани консултации и лечение.
Относно възможностите на родителите съдът констатира следното:
Майката е била личен асистент на детето. Пред районния съд, майката е
представила заповед, с която трудовото и правоотношение е прекратено,
считано от 01.07.2021г. В настоящия случай се установява, че майката е
безработна. Не работи, тъй като твърди, че е заета с грижите, които полага за
детето.
По делото остана неизяснен въпросът за доходите и имуществото на
бащата, но същият е в трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения да е
с влошено здравословно състояние, намаляващо работоспособността му и
доколокото съдът приема, че той е млад, здрав и работоспособен, неговите
възможности за работа вбъдеще са реални.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.П. Ч. -майка на
въззиваемата-ищца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че
дъщеря й С. Ч. и А. К. Х. са живели в Шотландия, където след раждането на
детето свидетелката е помагала с грижите за него. Преди навършване на
третата година на детето, жалбоподателят останал да живее в Шотлантия, а С.
Ч. и свидетелката се върнали в България заедно с детето К.. Установяват, че
бащата е идвал два пъти в страната за по 5 дни. Твърди, че преди да се
завърнат, бащата бил започнал работа с доход от 4 000 хиляди паунда.
По делото е изготвен Социален доклад, изготвен от Дирекция
"Социално подпомагане" – Лозенец,в изложението, на който е записано, че
страните са живеели на семейни начала около три години в Шотландия.
Бащата е получавал спорадично трудови доходи. През 2018г. майката и детето
се установяват трайно в България.Майката на детето не поддържа контакт с
бащата от посещението му в България от 2020г. В социалния доклад е
3
посочено, че ищцата отговорно изпълнява родителските си задължения и
успява да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото
емоционално, психическо и физическо развитие. Детето К. е с поставена
диагноза: "детски аутизъм". През годините бащата не е участвал в
отглеждането на детето и не е полагал грижи за него. С цел защита интересите
и правата на малолетния К. е необходимо да бъде определен режим на
контакти и присъждането на издръжка в размер, съответстващ както на
реализираните месечни доходи .
При така установените в настоящото производство факти, съдът прави
следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което
има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е
определен в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на
издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималната месечна работна заплата у нас
към настоящия момент е 710 лева от 01.04.2021 година, а тази в Обединеното
Кралство, от 01.01.2022 г. е в размер на €1,929.2
/https://www.nisra.gov.uk/statistics/labour-market-and-social-welfare/annual-
survey-hours-and-earnings /.
Задължителна съдебна практика приема, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите
към момента, когато се постановява решението, макар издръжката да се
присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се
изпълнява решението.
Общият размер на издръжката, от която се нуждае детето К. К. Х. с
оглед специфичните му нужди, съдът определя на 1100 лева. Сумат следва да
се разпредели между двамата родители. Бащата следва да поеме сумата от
600 лева, а майката – останалата част от 500 лева при отчитане, че тя полага
всекидневни грижи за детето.
Правилно СРС е отчел, че непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от неговата майка, която в периода от
4
месец 07.2021 г. – е безработна. При това положение оправдано и
законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на детето К.. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към
спора доказателства. Ангажираните такива и във въззивната инстанция не
накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на
разноски. Разноски не са поскани от въззиваемата страна.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 216 лева за разглеждане на въззивната жалба, както и
сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2026 от 15.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 47634/2021г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 117-ти състав,
в обжалваната му част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, А. К. Х., роден на ****г.,
поданик на Обединеното Кралство, с паспорт: № ****, да заплати на
Софийски градски съд сумата от 216 лева за разглеждане на въззивната
жалба, както и сумата от 300 лева за възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5