№ 1477
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110204105 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КПК-НП-428/27Л 1.2024 г., издадено от
Ант.Т.Сл. на длъжност Председател на Комисията за противодействие на корупцията
(съгласно § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК), с което на К. Т. М., ЕГН **********, на основание 115,
ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
В установения от закона срок е подадена жалба против издаденото наказателно
постановление от К. Т. М., ЕГН **********, чрез адв. О. С. И.. В жалбата са обективирани
възражения, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изложени са
доводи, че в съставения АУАН и в НП са вписани различни разпоредби по отношение
въпроса в кръга на кои задължени да подадат декларация лица попада жалбоподателя, като
в АУАН било вписано, че попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 50 от ЗПК, а в НП било посочено, че попада в кръга на лицата, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 51
от ЗПК. Аргументира се, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, визирани в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Сочи се, че в наказателното постановление се
твърди, че жалбоподателят е определен нато член на орган на ЕООД, но за ЕООД не се
предвижда колективен орган на управление. Твърди се, че са допуснати нарушения на
процесуалния закон, тъй като не е било налице надлежно оправомощаване на
актосъставителя и на административнонаказващия орган да съставят съответно АУАН и НП,
като се мотивира извод за тяхната некомпетентност. Иска се отмяната на наказателното
1
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адвокат И., която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Поддържа, че санкционираното лице не попада в кръга на лицата,
визирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, както и че той е заемал длъжност
управител на ЕООД, а неправилно е определен като член на управител, при което
законодателството не предвижда възможност за колективен орган на управление. Навежда
аргументи, че описанието на нарушението е неясно, непрецизно и юридически неточно.
Пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява от юрк. Алипиева, която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изразява становище, че разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН предвижда възможност за издаване
на НП дори при допуснати нередовности при съставяне на АУАН, както и че
жалбоподателят е опреден като члн на управител само в обстоятелствената част на НП, а
самата нарушена разпоредба е посочена коректно. Изтъква, че е налице трайна съдебна
практика относно компетентността на АНО и актосъставителя. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира юрискосултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
К. Т. М., ЕГН **********, заемал длъжността управител в „*********“ ЕООД през 2023 г.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицето било задължено да подаде декларация по чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в срок до 15 май на текущата година за придобитото имущество и
доходи за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на
предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през
предходната календарна година.
В законоустановения срок - 15 май на текущата 2024 г., К. Т. М. не е подал пред КПК
ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения
и направените разходи в страната и в чужбина за съответния период от момента на
встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната 2023 г., като задължението било
изпълнено с три месеца и 28 дни закъснение с постъпването в КПК на декларация за
имущество и интереси с вх. № Г14915/12.09.2024 г.
В хода на извършена проверка в дирекция „Публичен регистър“ на КПК били констатирани
горепосочените обстоятелства и свидетелката Н. Д. съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-1891
от 29.07.2024 г., в който било прието, че К. Т. М., в качеството си на управител в
„*********“ ЕООД, на 16.05.2024г. в гр. София, КПК, където е следвало да подаде
декларацията си, е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. чл. 49, ал. 1, т.
2 от Закона за противодействие на корупцията. В АУАН било прието, че К. М. е
2
административнонаказателно отговорно лице , тъй като не е подал декларация на основание
чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗКП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № КПК-НП-
428/27Л 1.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл. на длъжност Председател на Комисията за
противодействие на корупцията (съгласно § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК), с което на К. Т. М., ЕГН
**********, на основание 115, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 2, във
вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1
000 (хиляда) лева. В началната част на наказателното постановление е посочено въз основа
на кой АУАН се издава, кой е актосъставителят, срещу кое лице е издаден, за какво
нарушение, както и че е задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. В обстоятелствената
част на Наказателното постановление – л. 2, е посочена длъжността, която е заемал
жалбоподателят - управител в „*********“ ЕООД, и е направена констатация, че той е
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата
на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. По-нататък в обстоятелствената част на НП неколкократно е
посочено, че жалбоподателят е член на орган в посоченото ЕООД. На л. 4 от Наказателното
постановление е посочено, че въз основа на събраните доказателства АНО приема, че е
безспорно доказано, че К. М., в качеството му на член на управител „*********“ ЕООД, на
което едноличен собственик на капитала е Община Челопеч е осъществил състава на
нарушение по чл. 52, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Посочено е, че на
основание чл. 53 от ЗАНН може да се направи корекция на точката, по която в АУАН е
прието, че лицето е задължено, но не е посочено за каква неточност става дума. В последния
абзац от обстоятелствената част на НП е посочен отново извод, че в качеството си на член
на управител на „*********“ ЕООД е административнонаказателно отговорно лице.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Н. Д., чиито показания съдът кредитира като кореспондиращи
с писмените доказателства по делото, както и изцяло въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Събраните доказателства
непротиворечиво подкрепят приетата за установена фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че НП е издадено от компетентен
административен орган, както и АУАН. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК председателят
оправомощава лица да съставят АУАН и НП. Параграф 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК предвижда, че
до встъпване в длъжност на нов председател досегашният председател изпълнява
правомощията си по този закон. Това е специална временна уредба, която цели осигуряване
на приемственост и непрекъсваемост на функциите на органа. Тоест, макар мандатът да е
изтекъл, досегашният председател продължава да изпълнява правомощията си до
назначаването на нов. Оттук следва, че оправомощаването на АНО и актосъставителя е
валидно и са неоснователни възраженията за липса на тяхна компетентност.
По отношение на възраженията за неяснота по отношение на констатациите в АУАН и НП
3
на какво основание се приема, че жалбоподателят е административнонаказателно отговорно
лице съдът намира следното:
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е заемал длъжността управител на „*********“
ЕООД, посочено е, че попада в кръга на отговорните лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК -
„лица, заемащи публични длъжности са ……членовете на управителните органи на
икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за
публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или
контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални
поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла
на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси“.
В някои части на наказателното постановление с сечи, че той е заемал длъжност управител,
а в други неколкократно е направена констатация, че е бил член на управител на посоченото
дружество и като такъв е отговорно лице.
Посочено е, че е отговорно лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК – „лица, заемащи
публични длъжности са…. представителите на държавата или на общините в органите на
управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в
капитала.
ЕООД има само един собственик, който взема всички решения на общото събрание.
Управителят е орган на управление и може да бъде едно или повече физически лица, но
няма колективен орган като управителен съвет или директорски съвет, както е при АД.
Възможно е да бъдат назначени няколко управители, но всеки от тях действа самостоятелно,
ако дружественият договор (в случая еднолично решение на собственика) не предвижда
друго. В този случай отново не е налице колективен орган, а множество еднолични
управители. При ЕООД управителят е едноличен орган на управление- няма „член на
управителен орган“ в множествен смисъл. Следователно съдържащи се в преобладаващата
част от наказателното постановление формулировки, че като член на управител на ЕООД
жалбоподателят е административнонаказателно лице, са несъвместими с правната природа
на ЕООД и несъответстващи на фактическата обстановка.
Чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на наказателно постановление дори при
нередовности в АУАН, стига да са установени безспорно нарушението, самоличността на
нарушителя и вина. Следователно по този ред е възможна корекция на точката от
разпоредбата, въз основа на която се приема, че наказаното лице от отговорно лице, стига
ясно да е било описано в АУАН извършеното нарушение, кое е дружеството и кой е
управителят.
Доколкото обаче в преобладаващата част от наказателното постановление се поддържа, че
жалбоподателят е член на управител вместо управител и на това основание е отговорно
лице, освен че е променена и разпоредбата от която се извежда, че е отговорно лице и която
не съответства на тази посочена от АНО длъжност член на управител, съдът намира, че в
случая е допуснато съществено нарушение, тъй като тази неточност води до неяснота в
4
обвинението. Следва да се има предвид и че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не
предвижда възможност за корекция на неясноти в НП, а императивно изискване за неговото
съдържание предвижда посочване освен на нарушената разпоредба, описание на
нарушението и на обстоятелствата при които е извършено. Тоест следва по ясен и
недвусмислен начин, словесно и юридически, да е описано защо АНО приема, че
санкционираното лице е субект на посоченото нарушение и задължено лице, което не е
изпълнило свое задължение. Доколкото в АУАН се говори за нарушение от лице в едно
качество (управител), а в НП за нарушение в друго (в началната част е посочено, че е
управител, а след това многократно е посочено, че отговорността му произтича от
качеството член на управител в ЕООД), което пък не съответства на променената в НП
правна норма, от която произтича задължението на това лице, съществува риск от нарушено
право на защита, защото обвинението се измества между съдържанието на акта и
постановлението, а само по себе си обвинението в НПК е неясно формулирано. Разликата
между член на управителен орган и управител в ЕООД е съществена, защото в ЕООД реално
не съществува колективен управителен орган. След като в някои части на НП е посочено
едно качество, а в други – друго, това нарушава правото на защита на лицето.
Тази неяснота в съдържанието на НП, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, е
основание за отмяна на НП, като издадено при съществено процесуално нарушение.
Доколкото съдът отменя наказателното постановление, право на разноски на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН има жалбоподателя. Съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се характеризира с
висока правна и фактическа сложност, както и е проведено само едно съдебно заседание, в
което е и обявено за решаване, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в
размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК-НП-428/27Л 1.2024 г., издадено от Ант.Т.Сл.
на длъжност Председател на Комисията за противодействие на корупцията (съгласно § 7, ал.
4 от ПЗР на ЗПК), с което на К. Т. М., ЕГН **********, на основание 115, ал. 1 от ЗПК, за
извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
5
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията, да заплати на основание чл. 64д,
ал. 41 от ЗАНН в полза на К. Т. М., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6