Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 9905
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „Б.ДСК“ АД,
ЕИК *******против Ц.С.С., ЕГН ********** за установяване съществуване на
парично вземане в полза на кредитора „Б.ДСК“ ЕАД против длъжника Ц.С.С., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за кредит от 13.03.2007 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.03.2018 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 14279/2018 г. по описа на СРС за следните суми: 165 563,96 лева -
главница; 56 059,22 лева - договорна лихва за периода от 19.06.2013 г. до
01.03.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 1924,86 лева за периода от
20.07.2013 г. до 01.03.2018 г.; заемни такси 1619,82 лв., ведно със законна
лихва, считано от 02.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и разноски в размер на 4503,36 лв. - държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и направените разноски по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че
по силата на сключен Договор за кредит от 13.03.2007 г., „Б.ДСК“ ЕАД е
предоставила на ответницата Ц.С.С. банков кредит в размер на сумата от
195 000 лева със срок за издължаване от 300 месеца, считано от датата на
разрешаване на кредита – 22.03.2007 г.,
като кредитът се усвоява на етапи. Излага се, че „Б.ДСК“ ЕАД е изпълнила
задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на ответницата кредит
в размер на 195 000 лв., който е бил усвоен на етапи, съгласно договореното в
т. 1 от договора.
Твърди, че поради непогасяване
в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90
дни, с оглед на което Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита
в предсрочно изискуем.
На 02.03.2018 г. „Б.ДСК“ ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника Ц.С.С., във връзка с което е било образувано гр. д. №
14279/2018г. по описа на СРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.03.2018 г. въз
основа на документ – Извлечение от счетоводните книги на Банката срещу длъжника
Ц.С.С. за заплащане на следните дължими към Банката суми: главница - 165 563,96
лева; Договорна лихва в размер на 56 059,22 лева за периода от 19.06.2013 г. до
01.03.2018г.; обезщетение за забава в размер 1 924,86 лева за периода от
20.07.2013 г. до 01.03.2018 г.; заемни такси: 1619,82 лева; законна лихва,
считано от 02.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. На 12.03.2018г.
е образувано изп. дело № 20188440400746 на ЧСИ С.Я., с рег. № 844.
Твърди се, че на 25.06.2018 г.
в „Б.ДСК“ ЕАД е получено съобщение от СРС, с което е уведомена за постъпило
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по гр. д. №
14279/2018 г., във връзка с което и в срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия
иск за установяване съществуване на вземането си по заповедта към 02.03.2018 г.
Ответницата Ц.С.С. е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим,
поради наличие на влязло в сила съдебно решение от 09.05.2016 г. по гр.д. №
7999/2014 г. на СГС, I ГО, 15 с-в, по спор между същите страни, на същото
основание и със същото искане. В тази връзка излага, че в производството по
настоящото дело се претендират повторно същите вземания, които са били предмет
на посоченото гражданско дело, поради което предявеният иск е процесуално
недопустим и производството по делото следва да се прекрати, като образувано по
недопустими, предявени повторно установителни искове по см. на чл. 126, ал. 1 ГПК
и чл. 296, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 297, ал. 1 ГПК.
На следващо място, оспорва
предявения иск като неснователен и недоказан като се излагат подробни
съображения за това. В тази връзка се излага, че от страна на кредитополучателя
е налице точно и в срокове изпълнение на всички задължения, съгласно условията
и начините, определени пряко е подробно в договора за кредит. Сочи се, че
предвид размерът на платените към настоящия момент парични средства от страна
на кредитополучателя, предвид постановеното Решение от 09.05.2016 г. по гр.
дело № 7999/2014 г. на СГС, ГО, 1-15 с-в, както и с оглед уговореният общ
размер на дължимата главница и определените договорни лихви, по отпуснатият
ипотечен кредит, счита за доказано по делото наличие на пряко и пълно
изпълнение на всички задължения на Ц.С., в качеството й на кредитополучател по
договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г. и погасителен план, неразделна част
от същия. Прави възражение за изтекъл в нейна полза давностен срок на основание
чл. 110 ЗЗД по отношение на всички претендирани парични вземания, обективирани
в исковата молба.
В тази връзка, ответникът моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и претендира разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за
ипотечен кредит от 13.03.2007 г., видно от който „Б.ДСК“ АД – като кредитор е
предоставила на Ц.С.С. – като кредитополучател кредит в размер на 195 000
лева за покупка и ремонт на недвижим имот, а именно: Апартамент № *******,
находящ се в жилищна сграда, в гр. София, бул. ”*******.
Съгласно уговореното, срокът за
издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
като кредитът се усвоява на етапи, както следва: за покупка – 82 000 лева;
за довършване – 113 000 лева.
В чл. 5 е предвидено, че за
предоставения кредит Кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен
процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „Уют” - (Приложение № 2 към
договора). Към датата на сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната
надбавка е в размер на 3,60 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е
общо 7,29 %. Съгласно предвиденото в чл. 6 кредитът се обезпечава с договорна
ипотека върху недвижим имот.
В чл. 10 е предвидено, че
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които Кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора. Съгласно чл. 11 кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Б.ДСК прилага по Тарифата,
в сила към деня на съответното плащане, а в чл. 12 е предвидено, че
Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора.
По делото са представени и
Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити /версия от 01.01.2007 г./.
Съгласно т. 8.1. от ОУ,
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и
надбавка, посочени в Договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен
процент, за което уведомява Кредитополучателите по подходящ начин.
В т. 8.2. е предвидено, че
лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно, а съгласно т. 8.3. при начисляване на лихвите, месецът се брои на 30
дни, а годината за 360 дни.
Съгласно т. 9.1. при промяна на
БЛП Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен
план. В т. 9.2. е предвидено, че ако Кредитополучателят заплаща преференциална
лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в случай но
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена отстъпката, Кредитополучателят
губи право на съответната отстъпка от датата на неизпълнението.
В Раздел VII. Отговорност и
санкции е предвидено, че:
Съгласно т. 20.1. при забава па
плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от 7 (седмия) ден след
падежната дата, определена в Договора, остатъкът от кредита се олихвява с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта; т 20.2.
При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване иа молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер
па 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно т. 21.1. Кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи: 1. при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2.
когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително
изпълнение; 3. Кредитополучателят предоставя невярна информация на Кредитора преди
и по време на обслужването иа кредита; 4. при нецелево използване на средства
от кредита; 5. Кредитополучателят не изпълнява задължението си за застраховане,
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на
застрахователните премии; 6. Кредитополучателят не изпълнява задължението си за
осигуряване на достъп и оказване на съдействие на Кредитора при извършване на
проверки; 7. При всяко друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя на клаузите
на Договора и Общите условия, както и в други случаи, предвидени в закона.
Съгласно т. 21.2. Изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по
реда на т. 20.2.
Приложени по делото са и
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или ипотечен
кредит по програма „ДСК Уют“, както и Погасителен план към Договора за кредит.
По делото е представено Решение
от 09.05.2016 г. по гр.д. № 7999/2015г. по описа на СГС, І ГО, 15 с-в, влязло в
сила на 09.08.2016 г., видно от което по предявен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК от ищеца „Б.ДСК“ ЕАД против ответника Ц.С.С.
съдът е уважил частично предявения иск като е признал за установено по
отношение на Ц.С.С. съществуването на следните вземания на „Б.ДСК” ЕАД, за
които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.09.2013г. по
ч. гр. д. № 29862/2013 г. на СРС и изпълнителен лист за сумата от 8 895,70
лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК –
11.07.2013г. до окончателното плащане, за сумата от 15 395.65 лева,
представляваща редовна лихва върху главницата по договор за ипотечен кредит от
13.07.2007г. за периода 22.01.2012 г. – 10.07.2013 г., за сумата от 13 291,56
лева, представляваща наказателна лихва върху главницата по договор за ипотечен
кредит от 13.03.2007 г. за периода от 17.10.2011 г. до 10.07.2013 г.
В мотивите на съда за
постановяване на решение, с което частично се уважава иска е прието, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, целият непогасен остатък от
кредита не е бил изискуем, тъй като не е настъпила към тази дата твърдянята
предсрочна изискуемост поради липса на доказателства за уведомяването на
длъжника за това. В тази връзка с решението съдът е приел, че следва да се уважи
предявения установителен иск само по отношение на месечните вноски по договора
за кредит, които са били изискуеми поради настъпил редовен /съобразно
уговореното/ падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
По делото е представено
Уведомление от „Б.ДСК“ ЕАД , рег. № 01-20-01108 от 15.02.2018 г., изпратено от
„Б.ДСК“ ЕАД до длъжника Ц.С.С. относно преизчисление на предсрочно изискуем
кредит, видно от което Банката уведомява, че сключения с „Б.ДСК“ ЕАД и обявен
за предсрочно изискуем Договор за банков ипотечен кредит от 13.03.2007 г. в
размер на 195 000 лева е преизчислен съгласно Решение по гр.д. №
7999/01.04.2016 г. по описа на СГС, І ГО, 15 с-в, с което са признати частично
вземанията на „Б.ДСК“ ЕАД. В писмото се посочва, че от датата на получаването
му, цялата дължима и непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лехвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава, като „Б.ДСК“ ще пристъпи към
принудително събиране на вземането по съдебен ред. Видно от представената
Обратна разписка /Приложение № 2/, Писмо с изх. № на пратката 60532054256 –
01-20-01108/05.02.2018 г. с подател „Б.ДСК“ ЕАД и получател Ц.С.С. е връчено лично
на същата на 08.02.2018 г..
Няма спор, че на 02.03.2018 г.
„Б.ДСК“ АД е подала ново заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за вземанията си по процесния Договор за ипотечен
кредит от 13.03.2007 г., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 14279/2018 г.
на СРС, ГО, 69 с-в.
На 12.03.2018 г. съдът е издал
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14279/2018
г. на СРС, ГО, 69 с-в в полза на заявителя и ищец по настоящото дело „Б.ДСК“ ЕАД
против длъжника Ц.С.С. за сумата от 165 563,96 лв. – представляваща
главница по договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г., ведно със законна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 56 059,22 лв. за периода от 19.06.2013 г. до 01.03.2018 г.,
наказателна лихва в размер на 1924,86
лв. за периода от 20.07.2013 г. до 01.03.2018 г., заемни такси в размер
на 1619,82 лв. и 4653,36 лв. – разноски по делото, а именно: 4503,36 лв.
държавна такса и 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, въз основа на
Извлечение от счетоводните книги на Банката.
Видно от приложената Покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № 20188440400746 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, препис
от нея е изпратен на длъжника на Ц.С.С., получена на 08.05.2018 г.
На 10.05.2018 г. е подадено
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Ц.С.С. срещу издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 12.03.2018 г., ведно с искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 420 ГПК.
С Определение от 11.06.2018 г. по ч. гр.д. № 14279/2018 г., съдът
е оставил без уважение искането за спиране на незабавното изпълнение и е указал
на заявителя за възможността да предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на
взаменията си по заповедта за изпълнение, препис от което е връчен на „Б.ДСК“
ЕАД на 25.06.2018 г.
На 20.07.2018 г. заявителят „Б.ДСК“
ЕАД е депозирал в СГС искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. От същото се установява, че на 22.03.2007 г. на
кредитополучателя е предоставена сума в размер на 166 250 лева, а на
22.03.2007г. е предоставена сума в размер на 28 750 лева. Общо
предоставената от „Б.ДСК“ и усвоена сума по Договор за кредит от 13.03.2007 г.
от Ц.С.С. е в размер на 195 000 лева. Общо постъпилите суми за погасяване
на задълженията от кредитополучателя са в размер на 101 598,34 лв., от които:
Главница в размер на 20 540,34 лева; Възнаградителна лихва в размер на 80 078,86
лева; Санкционираща лихва в размер на 13,40 лева; Такса управление - 475 лева и Заемни такси в размер на 490,74
лева.
От заключението на експертизата
се установява, че считано от 19.11.2012 г. по процесния Договор за кредит от
13.03.2007 г. трайно са допускани просрочия в погасяване на погасителните
вноски или на част от тях. На 31.05.2013 г. е погасена и частично сума в размер
на 189,71 лева лихва от вноска с падеж 19.03.2013 г. в размер на 350,15 лева
главница и 1 064,35 лева лихва. Последното получено плащане по договора за
кредит от 13.03.2007 г. е било на 31.05.2013 г. в размер на 800 лева.
Видно от експеритзата на
27.02.2018 г. по процесния Договор
за кредит от 13.03.2007 г. с титуляр Ц.С.С. е наредено счетоводно записване за
отнасяне на сума в размер на 165 563,96 лева (представляваща главница) като предсрочно
изискуема.Съгласно експертното заключение, размерът на неиздължената сума
/главница/ към кредитора „Б.ДСК“ ЕАД по процесния Договор за кредит от
13.03.2007 г. с титуляр Ц.С.С. към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист е 165 563,96
лева.
Съгласно експертното заключение,
размерът на дължимите (начислени) санкционираща лихва и обезщетение за забава
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист е 1694,91 лева. Вещото лице е констатирал, че
начислената и непогасена възнаградителна лихва е в размер на 56 059,22 лева.
При извършена проверка и анализ е установено, че по процесния Договор за кредит
от 13.03.2007 г. с титуляр Ц.С.С., размерът на начисленото от кредитора
обезщетение за забава е 229,95 лева.
Съгласно заключението, размерът
на начислената от кредитора и непогасени такси, съгласно Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които „Б.ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиенти е 1 619,82 лева, както следва: - 475,00 лева - такса управление,
начислени на: 19.03.2013 г. в размер на 95 лв.; на 19.03.2014 г. в размер на 95
лв.; на 19.03.2015 г. в размер на 95 лв.; на 19.03.2016 г. в размер на 95 лв., на
19.03.2017 г. в размер на 95 лв.; такса изискуемост, начислена на 27.02.2017г.
в размер на 120 лв.; 144,66 лева - застрахователни премии, начислена на :
29.12.2015 г. в размер на 72,65 лв., както и на 28.07.2017 г. в размер на 72,01
лв.; 880,16 лева - вписване на ипотека, начислена на 07.03.2017 г. в размер на
880,16 лева.
От заключението на експертизата
се установява, че непогасените падежирали погасителни вноски към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК
и изпълнителен лист са 56 бр. с падеж от 19.07.2013 г. до 19.02.2018 г., всяка
една в размер на 1414,50 лева или с общ размер на 79 212 лева.
Съгласно поставените въпроси от
ответната страна, относно това колко пъти и на кои дати е изменян едностранно,
от страна на кредитната институция БЛП, пряко относим към олихвяването на
предоставения договор за кредит, както и при осъществената промяна на референтните
стойности на БЛП, особено от 27.02.2009 г. налице ли са били посочените пряко в
ОУ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица в сила от
01.03.2007г., предпоставки, за да се пристъпи към прякото осъществяване на
извършените промени, в стойността на БЛП, експертизата дава заключение, че по процесния
Договор за кредит от 13.03.2007 г. не е изменян за целия период на договора БЛП,
пряко относим към олихвяването на процесния креди, като за целия период на
договора е прилаган годишен лихвен процент в размер на 7,29% и погасителна
вноска в размер на 1414,50 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът
намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 20.07.2018
г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от
длъжника ня 25.06.2018 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което предявеният иск
е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
Ищецът по делото „Б.ДСК“ ЕАД претендира
установяване на вземания по отношение на ответницата Ц.С.С. въз основа на
договор за банков ипотечен кредит /чл. 430 от ТЗ/.
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен
Договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г. между „Б.ДСК“ АД и Ц.С.С., по
силата на който „Б.ДСК“ АД е предоставила на ответницата по делото Ц.С.С. кредит
в размер на 195 000 лева за покупка и ремонт на следния недвижим имот, при
срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от неговото усвояване.
Съгласно предвиденото в
договора, усвояването на кредита е уговорено, както следва: 82 000 лева за
покупка директно по сметка на продавача М.Г.и 113 000 лева за довършване по
сметка на кредитополучателя, а неговото погасяване става на равни месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план.
В чл. 5 от договора е предвидено, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют“. Към датата на
сключване на договора БЛП е 3.69%, страндартната надбавка е в размер на 3.6 %
или лихвеният процент по договора е общо 7.29 %.
В чл. 10 от договора е било предвидено,
че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
По делото се установи, че
кредиторът „Б.ДСК“ АД е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил
уговорената парична сума в размер на 195 000 лева, която е била усвоена
изцяло от кредитополучателя.
Съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на 22.03.2007 г. на
кредитополучателя Ц.С.С. е предоставена сума в размер на 166 250 лева, а
на 22.03.2007 г. е била предоставена сума в размер на 28 750 лева. Общо
предоставената от „Б.ДСК“ ЕАД и усвоена сума по Договор за кредит от 13.03.2007
г. от ответницата Ц.С.С. е в размер на 195 000 лева.
На следващо място по делото се
установи, че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на
задълженията му за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за
кредит.
Съгласно заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертза, считано от дата - 19.11.2012 г. трайно
са допускани просрочия в погасяване на погасителните вноски или на част от тях
по процесния договор за кредит, като на 31.05.2013 г. е била погасена частично
сума в размер на 189,71 лева лихва от вноска с падеж 19.03.2013 г. в размер на
350,15 лева главница и 1064,35 лева лихва. Видно от експертизата, последното
получено плащане по договора за кредит е било на 31.05.2013 г. в размер на 800
лева, след което не са извършвани плащания за погасяване на кредита, поради
което на 27.02.2018 г. по процесния
Договор за кредит от 13.03.2007 г. е наредено счетоводно записване за отнасяне
на сума в размер на 165 563,96 лева (главница) като предсрочно изискуема.
Няма спор по делото също така,
че с Решение от 09.05.2016 г. по гр.д. № 7999/2015г. по описа на СГС, І ГО, 15
с-в, влязло в сила на 09.08.2016 г. по предявен иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК от ищеца „Б.ДСК“ ЕАД против ответницата Ц.С.С., съдът е уважил
частично предявения иск като е признал за установено по отношение на Ц.С.С.
съществуването на следните вземания на „Б.ДСК” ЕАД, за които са били издадени
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.09.2013г. по ч.гр.д. № 29862/2013 г.
на СРС и изпълнителен лист, а именно: за сумата от 8 895,70 лв. - представляваща
главница по договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г., ведно със законна
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 11.07.2013 г. до окончателното й плащане, както и за
сумата от 15 395.65 лв. - редовна лихва върху главницата по договор за ипотечен
кредит от 13.07.2007 г. за периода 22.01.2012 г. – 10.07.2013 г., за сумата от
13 291,56 лв. - наказателна лихва върху главницата по договор за ипотечен
кредит от 13.03.2007 г. за периода от 17.10.2011 г. до 10.07.2013 г.
В мотивите на посоченото
решение, съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, целият непогасен остатък от кредита не е бил изискуем, тъй като не е
настъпила към тази дата твърдянята предсрочна изискуемост поради липса на
доказателства за уведомяването на длъжника за това, поради което предявеният
установителен иск следва да се уважи само по отношение на месечните вноски по
договора за кредит, които са били изискуеми поради настъпил редовен падеж към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
От представеното по делото
Извлечение от счетоводните книги на Банката от 02.03.2018 г. /на л. 9 от
делото/ се установи, че поради допусната забава в плащанията от
кредитополучателя Ц.С.С. на дължимите месечни вноски по договора, Банката отново
е обявила настъпване на предсрочна изискуемост на кредита считано от 27.02.2018
г., като към тази дата не са били погасени 56 броя погасителни вноски,
включващи главници и лихва за периода от 19.07.2013 г. до 19.02.2018 г.
На следващо място по делото
следва да се установи налице ли е изпълнение от страна на Банката - кредитор на
задължението й да уведоми длъжника, че е обявила сключения между тях договор за
ипотечен кредит за предсрочно изискуем посредством отправяне на волеизявление
до длъжника, което да е достигнало до него, съдът намира следното:
Съгласно даденото разрешение в
т. 18 на ТР № 4/2013 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, същото става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Банката
е упражнила правото да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
В настоящия случай твърдението
на ищеца е, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на мосечните
вноски е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем по см. на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 27.02.2018 г., за
което длъжникът е бил уведомен чрез изпращане на уведомление.
От приложеното по делото Уведомление,
рег. № 01-20-01108 от 15.02.2018 г., изпратено от „Б.ДСК“ ЕАД до длъжника Ц.С.С.
относно преизчисление на предсрочно изискуем кредит, се установи, че Банката е
уведомила кредитополучателя, че сключеният между тях Договор за банков ипотечен
кредит от 13.03.2007 г. е обявен за предсрочно изискуем, както и че същият е преизчислен
съгласно Решение по гр.д. № 7999/01.04.2016 г. на СГС, І ГО, 15 с-в, с което са
признати частично вземанията на „Б.ДСК“ ЕАД. С посоченото Уведомление,
кредиторът „Б.ДСК“ ЕАД е уведомил длъжника, че от датата на получаването му,
цялата дължима и непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява лихва в размер на договорения лехвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава, както и че Банката ще пристъпи към
принудително събиране на вземането. От представената Обратна разписка се
установи, че Писмо, изх. № на пратката 60532054256-01-20-01108/05.02.2018 г. с
подател „Б.ДСК“ ЕАД и получател Ц.С.С. е връчено лично на същата на 08.02.2018
г..
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че от страна на ищеца са представени доказателства, че Банката
е упражнила валидно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
На следващо място, твърдението
на ответницата е, че в т. 5, във вр. т. 10 от процесния Договор за ипотечен
кредит, съответно относимите клаузи от Общите условия за предоставянето на
ипотечни кредити на физически лица, в сила от 01.03.2007 г. е налице поето от
нея задължение за заплащане на договорна лихва срещу ползването на
предоставената й експозиция, в стойностните размери, изчерпателно посочени в
тях. В тази връзка излага, че в договора и ОУ към него изрично е установен редът
и са посочени изчерпателно конкретните показатели и обективни факти,
представляващи предпоставка за изменение на лихвения процент, при действието на
които се формира и дължимата лихва по договора, както и редът за
осъществяването на изменение в стойностите на този лихвен процент. Твърди се,
че с Протокол № 12 от 12.03.2008 г. и особено с Протокол № 20 от 27.02.2009 г.
на КУАП на „Б.ДСК“ ЕАД, в релевантния период едностранно от страна на
кредитната институция е осъществявано изменение на конкретно относимия към
лихвите по кредитната експозиция БЛП на „Б.ДСК“ ЕАД, без да са били налице
материалните предпоставки, описани по-горе към дата 27.02.2009г., във връзка с
което Банката неправилно е осъществила промяна на БЛП, което като резултат е
довело до неправилно и ннезаконосъобразно изменение на стойностните показатели
на БЛП и надбавката, служещи за остойностяването на лихвите по процесния
договор за кредит от 13.03.2007 г., съответно до липса на валидно възникнало
ликвидно и изискуемо задължение за ответницата за плащането на същите.
По направените възражения,
съдът намира следното:
В настоящия случай е налице
договор за банков кредит на физическо лице, който не е предназначен за
търговска и професионална дейност, поради което кредитополучателят има
качеството на потребител по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно ответницата,
в качеството на кредитополучател в отношенията, възникнали между нея и „Б.ДСК”
ЕАД по силата на процесния договор за банков ипотечен кредит се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл. 146,
ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в тази правна норма.
Договорът за банков кредит е финансова
услуга по смисъла на чл. 144 ЗЗП вр. с § 13, т. 12 , буква „б” от ДР на ЗЗП /ред.
бр. 64/2007/, съгласно който „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредити - потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит
е размерът на лихвата по кредита, която представлява цената на услугата,
предоставена от Банката. В този смисъл и
доколкото Банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и
юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за
това, а именно възнаграждение за времето, през което последният ползва
предоставените му парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято
дължимост е уговорена между страните с тази договорна клауза. Това задължение
на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит е
посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в
закона – чл. 430, ал. 2 ТЗ.
На първо място следва да се
посочи, че клаузата относно лихвените условия по предоставения кредит,
доколкото лихвата представлява интереса на Банката като страна по
правоотношението е част от основния предмет на договора. Тези клаузи, при
условие, че са ясни и разбираеми съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстваща на
чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/ попадат извън предметния обхват на търсената
защита.
В настоящия случай, в клаузата
на чл. 5 от процесния договор за кредит от 13.03.2007г., страните са постигнали
съгласие, че за предоставения кредит Кредитополучателят ще заплаща лихва на
Банката лихва по кредита, формирана от БЛП за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Уют”. Към датата на сключване на договора БЛП е бил 3,69%, а стандартната
надбавка е била 3,60 %, и съответно уговореният лихвен процент по кредита е бил
общо 7,29 %. Следователно с посочената клауза са предвидени два компонента,
които участват при формиране на размера на възнаградителната лихва - надбавка, която е фиксирана за целия период
нна кредита в размер - 3,60 % и БЛП, който е променлива величина, като към
момента на сключване на договора е 3,69%, поради което дължимостта на
претендирана от Банката договорна лихва е основана на чл. 5 от Договора,
Съгласно чл. 10 от договора е предвидено,
че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които Кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
От представените по делото Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица се установи, че такова
право на Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя, да променя размерът на БЛП, приложим към сделката, с оглед
на което да изменя и размерът на дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва и съответно на месечната анюитетна вноска е предвидено в клаузите на т.
8.1. и т. 9.1. от ОУ, при които „Б.ДСК” ЕАД предоставя жилищни и ипотечни
кредити, които са задължителни за кредитополучателя, т.к. са изпълнени
условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 298, ал. 2 ТЗ, а именно ответницата,
в качеството на кредитополучател е заявила, че е получила и приема тези ОУ,
обективирано в клаузата на чл. 10 от договора. Посочените клаузи са част от
съдържанието на сключената между страните банкова сделка, поради което съдът
следва да се произнесе дали същите са действителни.
Съдът намира, че доколкото
клаузите, в които е предвидено право на Банката едностранно да променя размера
на дължимите от кредитополучателя възнаградителни лихви са част от съдържанието
на Общите условия, които са приложими към процесната сделка, то се налага
изводът, че същите не са уговорени индивидуално между страните по нея и като
такива попадат в приложото поле на чл. 146 ЗЗП, поради което могат да бъдат
нищожни, в случай, че се установи, че са неравноправни.
В разпоредбата та чл. 143, т.
10 ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
При прилагане на посочената
разпоредба се налага извод, че за да се приеме, че клаузите на т. 8.1. и т.
9.1. от ОУ, които позволяват на Банката едностранно да променя размерът на БЛП
и съответно размерът на възнаградителната лихва не накърняват защитими интереси
на последния, следва да бъде установено, че условията, при които ще става това
са изрично и изчерпателно посочени на разбираем език. При тълкуване на
разпоредбата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, в съвкупност с нормите на чл. 144, ал.
3, т. 1 и ал. 4 ЗЗП, съдът намира, че за да се признае, че предвиденото в
клаузите от ОУ право на Банката да променя едностранно размерът на дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва не накърнява значително интереса на
последния, следва да основанията, при настъпване на които е предвидено, че такова
право за Банката да бъдат такива, че настъпването им да е извън нейния контрол,
т.е. да са обективни /арг. от чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП/.
В тази връзка няма спор по
делото, а това се установи и от приложените Протокол № 40 от 23.08.2007 г.,
Протокол № 13 от 20.03.2008 г. и Протокол № 46 от 16.10.2008 г. на КУАП на „Б.ДСК“
ЕАД, че във връзка с изменение над 1 % за месец на стойностите на LEONIA и
EURIBOR и изменение над 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за
България (CPI) през последното шестмесечие, КУАП е одобрил считано от следните
дати: 10.09.2007 г., 02.04.2008 г. и от 21.10.2008 г. увеличение на БЛП по
жилищни и ипотечни кредити на граждани и следователно е одобрил увеличение на
лихвения процент по договора за кредит.
Съдът намира, че одобреното от
Комитета за управление на активите и пасивите на „Б.ДСК“ ЕАД изменение на
базовия лихвен процент по жилищни и ипотечни кредити е извършено изцяло на база
на предвидени в договора и общите условия към него основания, като възможността
за изменение на лихвените проценти не зависи от преценката на Банката, а от
настъпването на обективни фактори - настъпили промени на банковия пазар,
вследствие изменения на финансовите и икономически условия в страната и
изменението на индекса на потребителските цени за България и покачване на
индексите LEONIA, EUR1BOR и LIBOR.
От друга страна няма
доказателства, че в резултат от едностранна промяна на лихвата по кредита, същата
е заплатила суми над първоначално уговорения по договора размер, респ. че са
налице недължими възнаградителни суми по договора.
Следва да се има предвид, че в
настоящия случай по делото се установи, че въпреки наличието на предвидена
подобна възможност в договора и в ОУ за едностранна промяна на лихвения процент
по договора за кредит посредством увеличение на БЛП, Банката не се е
възползвала от тази възможност. Съгласно заключението от експертизата по
процесния Договор за кредит от 13.03.2007 г. с титуляр Ц.С.С. не е изменян за
целия период на договора БЛП, респ. не е изменян лихвеният процент по договора като
през целия срок на действие на договора е прилаган първоначално определения
лихвен процент от 7,29 %.
На следващо място от
експертизата се установи, че на поставения от ответната страна въпрос каква
част от уговорения лихвен процент, с който се олихвява главницата по договор за
кредит от 13.03.2007 г. се явява БЛП и как са се отразили промените в
стойността му, относими към олихвяването на кредита и общите дължими вноски за
погасяването му, вещото лице дава заключение, че по процесния Договор за кредит
от 13.03.2007 г. не е изменян БЛП за целия период на договора, пряко относим
към олихвяването на предоставената експозиция, през целия период е прилаган
годишен лихвен процент в размер на 7,29% и погасителна вноска в размер на
1414,50 лв.
Следователно, съдът намира, че
направеното от ответната страна възражение за извършено от Банката – ищец
незаконосъобразно едностранно увеличение на уговорения лихвен процент по
договора посредством увеличение на предвидения в договора БЛП без да са били
налице материалните предпоставки за това за правноирелевантно за крайния изход
на спора. Това е така, тъй като по делото не са налице данни за извършена
такава промяна на лихвения процент, която да обоснове извод, че вземанията,
които са предмет на настоящото производство са основани на неравноправни клаузи
по см. на ЗЗП, а оттам и на нищожни клаузи.
Следователно, дори и да се
установи наличието на неравноправни по см. на ЗЗП в процесния договор за
кредит, съответно в ОУ към него, това не би се отразило на крайните изводи на
съда за дължимост на процесните вземания за лихви, доколкото по делото се
установи, че по процесния Договор за кредит от 13.03.2007 г. е уговорен конкретен
размер на дължимите лихви към момента на сключване на договора – 7,29%, т.е.
тази клауза е изрично включена в съдържанието на договора за банков кредит,
приет и подписан от кредитополучателката и именно този лихвен процент е
прилаган за целия срок на действие на договора. В този смисъл е безпредметно
изследването на евентуалната неравноправност на посочените клаузи, тъй като
същата би имала за последица недопустимост на евентуалното изменение на
лихвения процент и прилагане на първоначално уговорения такъв, което не е
налице в настоящия случай.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК е основателен и следва да се уважи
По неговия размер:
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 02.03.2018
г., размерът на неиздължената главница към кредитора „Б.ДСК“ ЕАД по процесния
Договор за кредит от 13.03.2007 г. с титуляр Ц.С.С. към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист е 165 563,96 лв..
Съгласно експертиза, размерът
на дължимите санкционираща лихва и обезщетение за забава към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е
1694,91 лв., а размерът на начисленото от кредитора обезщетение за забава е
229,95 лева и следователно общият размер на обезщетението за забава е 1924,86
лв.
На следващо място съгласно
експертното заключение размерът на непогасена възнаградителна лихва е 56 059,22
лева, а размерът на начислените от кредитора и непогасени такси, съгласно
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.ДСК“ ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиенти е 1 619,82 лева, от които 475,00 лева - такса
управление, начислени на 19.03.2013 г. в размер на 95 лв.; на 19.03.2014 г. в
размер на 95 лв.; на 19.03.2015 г. в размер на 95 лв.; на 19.03.2016 г. в
размер на 95 лв., на 19.03.2017г. в размер на 95 лв.; такса изискуемост,
начислена на 27.02.2017г. в размер на 120 лв.; както и на сумата от 144,66 лева
- застрахователни премии, начислени на 29.12.2015 г. в размер на 72,65 лв.,
както и на 28.07.2017 г. в размер на 72,01 лв.; 880,16 лева - вписване на
ипотека, начислена на 07.03.2017 г. в размер на 880,16 лева.
По делото се установи, че за посочените суми
ищецът „Б.ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и на
12.03.2018 г. му е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14279/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в.
Поради изложеното, съдът намира,
че предявеният установителен иск за дължимост на посочените суми, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е основателен и следва да се уважи.
От ответната страна по делото е
направено възражение за погасяване по давност на всички претендирани от ищеца в исковата молба вземания
– за главница и лихви, поради което същото следва да се разгледа от съда:
На първо място следва да се
посочи, че е налице константна практика на ВКС, обективирана в редица решения
по чл. 290 ГПК - Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV
г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.
о., ГК, Решение № 103/2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., ІІ т. о./, че макар и
платима на уговорени по погасителен план вноски, главницата по договора за
банков кредит е вземане, за което е приложима общата петгодишна давност, тъй
като договорът за кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение.
С оглед това, вземанията за главница отговарят и на изведеното от ВКС
изискване, съгласно ТР № 3/2012 г., ОСГТК, ВКС, че изискуемостта на всяко от
вземанията да настъпва поотделно - в общия случай, с настъпването на
договорения в съответствие с погасителния план срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Кредитополучателят е поел задължение да внася по разплащателната сметка суми
/вноски/ за погасяване на задълженията по договора за кредит и да заплаща
дължимата лихва върху ползваната част от кредита месечно, на определена падежна
дата и следователно давността тече отделно за всяка вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на Банката.
Поради изложеното, и доколкото във
връзка с приетото в константната практика на ВКС, че приложимата давност за
погасяване на вземанията за главницата при сключен договор за кредит е общата 5
годишна давност, съдът намира, че претендираната сума за главница по кредита не
е погасена по давност. Това е така, тъй като предвид обстоятелството, че
падежът на първата от претендираните от Банката като падежирали, но неплатени
от кредитополучателя вноски за главница по кредита, които са общо – 56 на брой
е на 19.07.2013 г., то следва, че към датата на предявяване на исковата молба,
която се счита за предявена, съгл. чл. 422, ал. 1 от ГПК от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 02.03.2018
г. вземанията за главница по процесния договор за ипотечен кредит от 13.03.2007
г. не са погасени по давност по чл. 110 ЗЗД.
За останалите, непадежирали към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вноски
за главница по кредита, също не е налице погасяване по давност на вземанията на
основание чл. 110 ЗЗД, тъй като считано от датата на която е настъпила тяхната
изискуемост, а това е датата на която волеизявлението на Банката, че счита
кредита за изцяло предсрочно изискуем е достигнало до длъжника на 08.02.2018 г.,
то също не е налице погасяване по давност на вземанията за главница по чл. 110 ЗЗД.
По отношение на договорната
/възнаградителна/ лихва - същата представлява цената, която се дължи за
ползваната парична сума за определено време. В този смисъл договорна
възнаградителна лихва се дължи за срока на действие на договора, така както е
договорена между страните. За периода до настъпване на предсрочната
изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора.
В настоящия случай претенцията на
ищеца за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва е в размер на сумата от
56 059,22 лв. – за периода от 19.06.2013 г. до 01.03.2018 г.
По отношение на погасяване на
претенцията за договорна лихва, съдът намира следното:
В случая следва да се посочи,
че въпреки съществуващите противоречия в съдебната практика по въпросът за
погасителната давност при задълженията за лихва, респ. дали за тях следва да се
приложи общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, както е за
главницата по договора за кредит или 3 годишната погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, съдът намира, че съобразно приетото разрешение в мотивната
част на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по
отношение на вземанията за договорна /възнаградителна/ лихва следва да се
приложи 3 годишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
вземанията за лихва се погасяват със специален тригодишен давностен срок. По правилото
на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД първо се погасяват лихвите, а непогасената главница да
продължи да се олихвява.
От друга страна обаче, ЗЗД не
предвижда различия относно началото на погасителната давност спрямо главница и
лихва. Член 114, ал. 1 от ЗЗД е общ, като посочената разпоредба третира еднакво
и двата случая: в чл. 114 от ЗЗД се посочва, че давността започва да тече,
когато вземането стане изискуемо, а в ал. 2 на същия член се казва, че ако е
уговорено, вземането става изискуемо след покана и давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Съдът намира, че по отношение на
договорите за банков кредит следва да намери приложение правилото чл. 114, ал.
1 ЗЗД, тъй като задължението за лихва е задължение, което винаги има уговорен
падеж.
Във връзка с изложеното, при
договорната лихва, която се уговаря като възнаграждение по предоставен заем
(кредит), кредитополучателят е поел задължение да заплаща дължимата лихва върху
ползваната част от кредита /главницата/ месечно, на определена падежна дата и
следователно определящо за изискуемостта е посоченото в съответния акт,
източник на задължение за лихва. Тази договорна лихва се дължи преди падежа на
главницата и по принцип периодично, обикновено ежемесечно. Тогава давността за
всяка ежемесечна вноска е с начало нейния падеж. Следователно за договорната
лихва, давността тече отделно за всяка вноска по лихвата от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на Банката, като същата се погасява с
кратката 3 годишна погасителна давност по чл. 11, б. „в“ ЗЗД.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че вземането на ищеца за договорна възнаградителна лихва
се явява погасено по давност за периода 3 години преди датата на исковата молба
/заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - 02.032018 г., т.е.
погасени по давност са всички вземания на ищеца за договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 19.06.2013 г. до 01.03.2015 г. вкл., които съобразно
изчисленията на съда са в размер на 20 439, 03 лв.
В тази връзка, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца за договорна /възнаградителна/ лихва се
явява основателна за сумата от 35 620,19 лв. за периода от 02.03.2015 г.
до 02.03.2018г. и следва да се отхвърли за сумата от 20 439, 03 лв. за
периода от 19.06.2013 г. до 01.03.2015 г., като погасени по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По отношение на претендираното
от ищеца обезщетение за забава в размер на сумата от 1924,86 лева за периода от
20.07.2013 г. до 01.03.2018 г., съдът намира следното:
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза по делото се установи, че размерът на дължимата
санкционираща лихва, дължима на основание т. 20.1 от ОУ (лихвена надбавка за
забава 3 %) за периода от 20.07.2013 г. до 26.02.2018 г. е в размер на 1694,91
лв.
Съдът намира, че в случая, погасени
по давност се явяват вземанията на ищеца за санкционираща лихва за период от 3
години преди датата на исковата молба – респ. за периода преди 01.03.2015 г.
От приложената Таблица –
Приложение № 1 към съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за периода
от 20.07.2013 г. до 19.02.2015 г. начислената от Банката дължима санкционираща
лихва е в размер на 233,42 лв., която се явява погасена по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В тази връзка, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца за санкционираща лихва се явява
основателна за сумата от 1461,49 лв. – начислена лихва през периода от 19.03.2015
г. до 01.03.2018 г. и следва да се отхвърли за сумата 233,42 лв. – санкционираща лихва, начислени през периода
от 20.07.2013 г. до 01.03.2015 г. като погасена по давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
От заключението на експертизата
се установи, че размерът на начисленото от кредитора обезщетение за забава по
т. 20.2 от ОУ до датата на исковата молба - 02.03.2018 г. е в размер на 229,95
лв., което не е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
На следващо място, съдът
намира, че погасено по давност е и вземането на Банката за такси за управление в
размер на 95 лева, начислена на 19.03.2013 г., както и в размер на 95 лева –
начислена на 19.03.2014 г.
В тази връзка, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца по делото за заплащане на заемни такси е
основателна за сумата от 1429,82 лева, от които: сумата от 285 лева - такси за
управление /начислени на 19.03.2015 г., на 19.03.2016 г. и на 19.03.2017 г.,/,
такса за изискуемост в размер на - 120 лв., доколкото същата е начислена на
27.02.2017 г., сумата от 144,66 лева -
застрахователни премии, начислени на 29.12.2015 г., както и сумата от 880,16 лева - такса за
вписване на ипотека, начислена на 07.03.2017 г.
В останалата част, претенцията
на ищеца за сумата от 190 лева – такса за управление /от които 95 лв. – такса
за управление, начислена на 19.03.2013 г. и 95 лв. – такса за управление,
начислена на 19.03.2014 г./ следва да се отхвърли поради погасяване на тези вземания
по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По
разноските:
В заповедното производство са
били направени разноски в общ размер на 4653,36 лв., от които ответницата
следва да заплати в размер на 4222,21 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В исковото производство ищецът
е направил разноски по делото в размер на 5203,36 лв. – съобразно приложен
списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на
4721,25 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 37,06 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Ц.С.С., ЕГН ********** с адрес:
***, р-н Оборище, бул. „*********, чрез адв. С.Т., с адрес *** А дължи на „Б.ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** следните суми, произтичащи от Договор
за кредит от 13.03.2007 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.03.2018 г. по ч.гр.д. № 14279/2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 69 с-в, а именно: за сумата от 165 563,96 лв. – главница по
Договор за ипотечен кредит от 13.03.2007 г., ведно със законна лихва върху тази
сума за периода от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 35 620,19 лева за периода от 02.03.2015 г. до
02.03.2018 г.; сумата от 1691,44 лева - обезщетение за забава, от които сумата
от 1461,49 лв. – начислена лихва по т. 20.1 от ОУ през периода от 19.03.2015 г. до 01.03.2018
г., както и сумата от 229,95 лева по т. 20.2 от ОУ (лихвена надбавка за забава
10 %) за периода от 27.02.2018 г. до 01.03.2018 г.; както и сумата от 1429,82
лв. – заемни такси като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумите от 20 439,03 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 19.06.2013 г. до 01.03.2015 г.; за сумата от 233,42 лева - лихва по
т. 20.1 от ОУ /лихвена надбавка за забава 3 %/ през периода от 20.07.2013 г. до
01.03.2015 г., както и за сумата от 190 лв. – начислени такси за управление на
кредит на 19.03.2013 г. и на 19.03.2014 г. като погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** да
заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4222,21
лева - разноски в заповедното производство, както и сумата от 4721,25 лева - разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА
„Б.ДСК“ АД,
ЕИК *******да заплати на Ц.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 37,06 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: