Р Е Ш Е Н И Е
№ 344 /26.10.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 526/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с.ХХХХХХХ,
представлявано от управителя Т.Т.Ц., против РА № Р-03000820006714-091-001/28.05.2021
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 148/17.08.2021
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени
допълнителни данъчни задължения, както следва : корпоративен данък за 2019 г. в
размер на 6796, 25 лева и следващи се лихви за забава в размер на 626, 82 лева;
ДДС за д.п. м. 06/2017 г. в размер на 2250 лева и следващи се лихви за забава в
размер на 883, 98 лева; ДДС за д.п. м.07/2019 г. в размер на 562, 27 лева и
следващи се лихви за забава в размер на 102, 00 лева; ДДС за д.п. м. 08/2019 г.
в размер на 825, 83 лева и следващи се лихви за забава в размер на 142, 70 лева
и ДДС за д.п. м. 09/2019 г. в размер на 12 277, 73 лева и следващи се
лихви за забава в размер на 2019, 17 лева. Жалбоподателят счита, че оспореният
ревизионен акт е неправилен, необоснован, постановен при неправилно прилагане
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че не са налице предпоставките за прилагане на особения ред за
облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. Липсват безспорно установени факти за укрити
приходи. Не е установена липса на документи или счетоводна отчетност от
значение за установяване на основата за данъчно облагане. Оспорва изводите за
наличие на укрити приходи от наем на плажни принадлежности, както и начина на облагане
на сделки с продължително изпълнение само в един период. Излага доводи за
нарушение на чл. 25 от ЗДДС. Счита, че през месец септември не е възникнало
данъчно събитие за цялата сума на претендирания наем, поради което извършеното
облагане с ДДС в този период е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно
органите по приходите са приели, че е налице доставка (отдаване под наем) на
плажни принадлежности към „***“ ЕООД по отношение на всички чадъри и шезлонги,
находящи се на морски плаж „Централен Балчик“, без да съобразят, че са налице
самостоятелно реализирани и декларирани приходи от дружеството от отдадени под
наем чадъри и шезлонги. Изразява несъгласие с извършеното увеличение на
приходите от ресторантьорска дейност със стойността на издадените сторно
бележки от кочан. Твърди, че в условията на ревизия по чл. 122 от ДОПК не се
извършва увеличение или намаление на деклариран финансов резултат, а се
определя данъчна основа на база установените приходи, в т.ч. тези, определени
по аналог. Възразява срещу извършената корекция на данъчния кредит по фактура №
**********/31.05.2017 г. в резултат на представени от Министерството на туризма
кредитно известие и фактура от м. 06/2017 г. Твърди, че дружеството не е било
уведомено за издаването на тези документи и е упражнило законосъобразно правото
си на данъчен кредит. Оспорва отказа на право на данъчен кредит и непризнаването
на разходи по фактури за услуги, издадени от „***“ ЕООД и „Почивна база „Зора“.
Твърди, че предоставените услуги са реално осъществени и са пряко свързани с
извършваните от ревизираното дружеството облагаеми доставки съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания ревизионен
акт, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
От данните по административната преписка се установява, че
ревизионното производство е
образувано със заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000820006714-020-001/06.11.2020г., изменена със заповеди за изменение на
ЗВР № Р-03000820006714-020-002/16.02.2021
г. и № Р-03000820006714-020-003/15.03.2021 г., издадени на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК. Възложената ревизия на „***“ ЕООД е с обхват корпоративен данък по ЗКПО за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2019г. и ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.17г. до
30.06.2017г. и от 01.01.2018 г. до 30.09.2020г. Фактическите и правните изводи
на ревизиращите органи са обективирани в ревизионен доклад, издаден на основание чл. 117 от ДОПК. От ревизираното
лице не е подадено възражение срещу РД по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
На дружеството е издаден ревизионен акт № Р-03000820006714-091- 001/28.05.2021
г., с който са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер
на 6796, 25 лева и лихви в размер на 626,82 лева. Определен е и дължим ДДС за
ревизираните периоди м. 06/2017г., м. 07/2019г., м. 08/2019 г. и м. 09/2019 г.
в общ размер на 15 916,23 лв. и лихви в размер на 3147,85 лв. Публичните вземания са изчислени
върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Срещу
ревизионния акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който
с решение № 148/17.08.2021 г. го е потвърдил изцяло. Решението е издадено по
заместване от началник на отдел „Обжалване“ при дирекция „ОДОП“ – Варна
съгласно приложените по делото заверени копия на заповед за оправомощаване №
ЗЦУ-ОПР-18/02.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП (л.23), заповед за
разрешен отпуск № 7646/11.08.2021 г. и заповед за разрешен отпуск №
В-7000/02.08.2021 г., и двете на изпълнителния директор на НАП (л.22 и л. 84).
В
хода на ревизионното производство е установено, че през периода от 17.05.2017
г. до 30.09.2019 г. дружеството е осъществявало дейност по управление и
поддръжка на предоставения му под наем морски плаж „Балчик – централен“, община
Балчик, област Добрич. Дейността е възложена на дружеството по силата на
заповед № Т-РД-16-222/17.05.2017 г. на министъра на туризма и договор за наем №
Т-РД-35-19/05.06.2017 г. за срок до 29.07.2019г., когато обектът е предаден
обратно на Министерството на туризма с приемо-предавателен протокол от
29.07.2019г. На 07.06.2019 г. е сключен договор за концесия на плажа между
Министерството на туризма и „***“ ЕООД, което от своя страна го е отдало под
наем на „***“ ЕООД. Договорът за наем е сключен за периода 29.07.2019 г. -
30.09.2019 г., като е уговорено наемната цена да е в размер на възстановяемата
сума на „***“ ЕООД от страна на държавата по прекратения договор с
Министерството на туризма от 05.06.2017 г. Между страните е договорено, че ако държавата
не преведе на „***” ЕООД възстановяемата сума до 20.12.2019 г. по прекратения
договор, дружеството се задължава да изплати сумата от 30 000 лева без ДДС
на наемодателя „***” ЕООД до 31.12.2019 г. Наемодателят „***” ЕООД е издал
фактура №**********/31.12.2019г. с получател „***” ЕООД с данъчна основа 30 000
лева и ДДС 6 000 лева. Съгласно клаузите на договора за концесия
концесионерът „***“ ООД има право да наема подизпълнители, от които да получава
приходи от дейността „предоставяне на чадъри и шезлонги“ на посетителите на
морския плаж“.
При
ревизията е установено, че за обект “Централен плаж - Балчик” са регистрирани
три ФУДВ, които са отчитали обороти през 2019 г. Едното устройство е
регистрирано на името на “***” ЕООД, а останалите две са регистрирани на името
на “***” ЕООД.
Според данните от тези устройства общият отчетен оборот от „***” ЕООД от услуги
по предоставяне под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект
„Централен плаж – Балчик” за периода от 08.06.2019г. до 22.09.2019г. е 173 438
лева, с включен ДДС.
Общият отчетен оборот от “***” ЕООД от услуги по предоставяне
под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект “Централен плаж – Балчик”
за периода от 02.06.2019г. до 18.09.2019г. е в размер на 4516 лева, с включен ДДС.
От събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че „***“ ЕООД
в качеството си на концесионер на морски плаж „Централен - Балчик“ няма
сключени договори с „***“ ЕООД като подизпълнител на дейности, посочени в
договора за концесия.
В резултат на това е прието, че са налице две дружества, стопанисващи един
и същи обект - Централен морски плаж – Балчик, като само едното от тях – “***”
ЕООД има валидно сключен договор за наем на плажа. Направен е извод за наличие
на неотчетени
приходи от отдаване под наем на обособена част от морски плаж за предоставяне
под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект „Централен плаж – Балчик”,
с получател „***” ЕООД.
След анализ и съпоставка на представените счетоводни
регистри и месечни отчети от фискалната памет на ФУ ревизиращите органи са установили регистрирани
обороти от продажби във ФУ, за които не е отчетен приход през 2019 г. по сметка
703 “Приходи от услуги” и сметка 702 “Приходи от продажби на стоки”, подробно
описани в таблица на стр. 4 от РД.
Констатирано е, че в отговор на връчено на 24.11.2020 г. ИПДПОЗЛ от
ревизираното дружество са представени само част от изисканите документи. Не са представени договори и анекси към тях за
получени и извършени услуги, за наем, за ползване, за заеми и продажби за
ревизираните периоди, документи (отчети, справки, декларации, инвентаризационни
описи и др.), въз основа на които се изписва отчетната стойност на продадените
стоки, както и инвентаризационни описи към 31.12. на 2017г., 2018г. и 2019 г.
Не са представени също така договори с клиенти и доставчици, подробно посочени
на стр. 3 от РД, както и извлечения от банковата сметка на „***“ ЕООД в ПИБ за
ревизирания период.
Прието е, че изисканите в хода на ревизионното производство документи имат
отношение и са от съществено значение за обективната преценка на подлежащите на
установяване факти и обстоятелства по предмета и обхвата на ревизията. Направен
е извод, че липсват доказателства за обективни факти и обстоятелства, наличието
на които би препятствало оказването на съдействие от страна на задълженото лице
за извършване на ревизията извън волята му да осуети или забави
административното производство.
При запознаване със съдържанието на предоставената документация е
установено, че тя не съдържа аналитични данни за направените счетоводни
записвания по кредита на счетоводна сметка 304100 „Стоки“. Представената от дружеството счетоводна отчетност не
дава информация за обекта, в който са вложени
закупените материали и получените услуги. Налице е
неточно разпределение на разходите спрямо отчетените приходи по видове
дейности.
С оглед на констатираното за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019 г. е прието,
че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 - т. 2 -
налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 - липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
В изпълнение на особените правила за ревизии е изпратено уведомление по чл.
124, ал. 1 от ДОПК, в което са описани всички непредставени от ЗЛ документи.
Ревизираното дружество е уведомено, че данъчната основа за облагане с
корпоративен данък и с ДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Връчено е и уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК
и ИПДПОЗЛ за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК - за
имущественото състояние на юридическото лице.
В отговор на искането ЗЛ е представило писмени обяснения, договори за наем
и предоставяне на услуги и продажби с част от клиентите, счетоводни справки за
изписване на продадените стоки, инвентаризационни описи на налични стоки и
материали към 31.12. на 2017 г., 2018 г., 2019 г., декларация по чл. 124, ал. 3
от ДОПК за 2019г.
След извършена оценка на събраните данни и сведения
органите по приходите са определили основата за облагане
с данъци за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като
относимите обстоятелства по т. 1-16 са описани и анализирани в ревизионния
доклад.
При определяне на основата за облагане с корпоративен
данък за 2019 ревизиращият екип е приел, че са налице неотчетени приходи в общ
размер на 64 777, 67 лева, от които неотчетени приходи от наем на 170 бр.
комплекта плажни принадлежности в размер на 61388, 67 лева; неотчетени приходи
от продажби на стоки в общ размер на 809, 79 лева, вкл. данъчна основа – 674, 80
лева и ДДС – 134, 97 лева, както и неотчетени приходи от продажби на плажни
принадлежности в общ размер на 3257 лева, вкл. данъчна основа – 2714, 18 лева и
ДДС – 542, 82 лева.
По отношение на неотчетените
приходи от отдаване под наем на обособена част от морски плаж за предоставяне
под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект „Централен плаж –
Балчик“ - установено е от фактическа
страна, че „***“ ЕООД е осъществявало дейност по отдаване на чадъри и шезлонги
на обект „Централен плаж- Балчик“, за което е регистрирало фискално устройство
и съответно е реализирало приходи от тази дейност през периода от 08.06.2019г.
до 22.09.2019г. в размер на 173438,00 лева, с включен ДДС. При извършена проверка, обективирана в протокол
№0352006/14.08.2019 г. на органи по приходите от ГД ФК, отдел ОД Варна, е
констатирано, че централният плаж в Балчик се стопанисва от “***” ЕООД, като обектът
разполага с 265 чадъра и 400 шезлонга. Проверката е извършена в присъствието на
служител на „***” ЕООД - Станимир Илиев Стоянов, който към същия момент е бил
служител и на „***” ЕООД. Установено е, че нито концесионерът „***” ООД, нито подизпълнителят
„***” ЕООД са сключвали договори с „***” ЕООД за изпълнение на услуги по
предоставяне на чадъри и шезлонги на обект морски плаж „Балчик – централен“. Въпреки
че ревизираното лице е имало наемни отношения за ползване и управление на
централния плаж в Балчик, обособена част от плажа е ползвана от „***“ ЕООД без
противопоставянето на наемателя на целия плаж. Установено е, че едно и също
лице – Станимир Илиев Стоянов, е назначено на длъжност „инкасатор плащания“ в
двете дружества – „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. „***“ ЕООД се представлява с
пълномощно от Станимир Илиев Стоянов, който е търговски пълномощник на
дружеството с право да извършва всякакви правни и фактически действия и сделки,
свързани с дейността на търговеца. Той е лицето, което събира таксите за ползване
на плажни принадлежности на централния плаж в Балчик.
С оглед на установените факти и обстоятелства е прието, че за данъчното облагане на приходите от дейността на „***“ ЕООД са
налице недекларирани приходи от предоставянето на обособена част от Централен
плаж – Балчик, които ревизираното лице би следвало да получи, определени по
пазарни цени.
В хода на ревизията е установено, че през периода 2017 г. - 2019 г. „***“ ЕООД
е отчело приходи от продажба на услуги за отдаване под наем на обект:
„Обособена част от морски плаж „Балчик-Централен“ за поставяне на чадъри - 30 бр. и шезлонги - 60 бр.
Получател на услугата е „Хелиос БГ“ ООД, ЕИК *********, стопанисващ хотел до
морски плаж „Централен – Балчик“. В отговор на ИПДСПОТЛ № Р-
03000820006714-041-004/17.032021 г. от „Хелиос БГ“ ООД е представен договор от
01.02.2019 г. за отдаване под наем на обект: обособена част от морски плаж „Балчик-централен“ за поставяне на чадъри
- 30 броя и шезлонги - 60 броя, сключен между „***“ ЕООД, в
качеството на наемодател, и „Хелиос БГ“ ООД, в качеството на наемател.
Наемателят е заявил, че чадърите и шезлонгите са предоставени и поставени от
наемодателя. „***“ ЕООД е издало фактура № **********/17.02.2019 г. с предмет
на доставка „наем по договор“, с данъчна основа 10899.23 лева и ДДС - 2166.67 лева.
От събраните при ревизията доказателства е установено, че на територията на
морски плаж „Централен – Балчик” са разположени 200 броя комплекти плажни
принадлежности, включващи 1 бр. чадър и 2 бр. шезлонги (общо 200 бр. чадъри и
400 бр. шезлонги). Ревизиращият екип е приел, че годишната наемната цена на 1
бр. комплект (1 бр. чадър + 2 бр. шезлонги) е в размер на 361.11 лева,
изчислена на базата на цената по договор от 01.02.2019 г., сключен с „Хелиос БГ“
ООД (10833.33 лв. : 30 бр. комплекти = 361.11 лв.). През 2019 г. „***“ ЕООД е
отчело приход от отдадени 30 бр. комплекти, включително 30 бр. чадъри и 60 бр.
шезлонги по фактура №**********/17.02.2019 г., издадена на „Хелиос БГ“ ООД. За
останалите 170 бр. комплекти ревизираното лице не е отчело приходи от наем,
независимо че същите са преотдавани за ползване на посетители на плажа от „***“
ЕООД. Прието е, че неотчетеният приход от ревизираното лице е в размер на 61388,67
лева, изчислен като разлика между наемната цена на 200 бр. комплекти – 72222,00
лева (200 бр. х 361,11 лева) и отчетените от дружеството приходи от наем за 30
бр. комплекти – 10833,33 лева (30 бр. х 361,11 лева).
В производството по административно обжалване решаващият орган е приел, че липсва
икономическа логика „***“ ЕООД да извършва разходи за наемане на целия
централен плаж в Балчик, а да не реализира приходи от него. Направил е извод,
че намерението на ревизираното лице е било да отклони, респективно да укрие
получени приходи от отдаване под наем на чадъри и шезлонги чрез регистриране на
„сламено дружество“ - „***“ ЕООД, основавайки се на факта, че действителният
инкасатор на плажа е бил едновременно пълномощник на „***“ ЕООД и служител на „***“
ЕООД. Изложил е мотиви, че с оглед на предоставеното право на ползване на
обособена част от плажа на Балчик на „***“ ЕООД за ревизираното лице е
възникнало задължение на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО да отрази като приход
тази сделка по пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Приел е, че органите
по приходи правилно са определили пазарната стойност на сделката съгласно разпоредбите
на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите,
като са взели предвид аналогична сделка, сключена на същото място и в същия
период с несвързано с дружеството лице – „Хелиос БГ“ ЕООД.
По отношение на неотчетените
приходи от продажби във ФУ в общ размер на 3389 лева – след анализ и съпоставка на приложените фискални отчети и счетоводни
регистри е установено от фактическа страна, че са налице регистрирани обороти
от продажби на чадъри в размер на 2714, 18 лева и продажби на стоки в размер на
674, 82 лева, описани на таблица № 4 към РД, които не са отчетени като приход
по сметка 703 „Приходи от услуги“ и сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“. Въз
основа на представените касови книги за дневни финансови отчети на търговски
обект „Ресторант Фърст Лайн“ и бележки от кочан ревизиращите органи са
констатирали, че са налице извършвани сторно операции с касови бележки от
кочан, в които като основание за операциите е посочено „платено с карта“,
„платено по банка“. След като са установили, че не са налице предпоставките на
чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за документиране на сторно
операциите с касови бележки от кочан, органите по приходите са преценили, че е
приложима хипотезата на чл. 31, ал. 1 от същата наредба, съгласно която сторно
операция след приключена сметка на клиента се документира чрез издаване на
документ от ФУ или ИАСУТД. С оглед на това са приели, че ревизираното лице е
извършило сторно операции без основание и не по реда, определен в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., поради което не е отчело приходи от продажби на стоки в
ресторант „Фърст лайн“, в размер на 674, 82 лева.
В хода на ревизията е установено от ревизиращите органи, че между РЛ и „***“
ЕООД има издадени две фактури с един и същ предмет на доставка - „отдаване под
наем на морски коридор с размери 25м/25м за предлагане на спортно развлекателни
услуги, находящ се в морски плаж „Кранево - Международен детски лагер“ и една и
съща данъчна основа 2100 лева и ДДС 420 лева. Представени са копия на фактура № 225/24.06.2019 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД, и фактура №
74/30.06.2019 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД, като сумата по първата
фактура е отразена в счетоводна сметка 703 „Приходи от услуги“. Представен е
договор от 31.05.2019 г., сключен между „***“ ЕООД, в качеството му на наемател,
и „***“ ЕООД, в качеството му на наемодател. Предмет на договора е „отдаване под
наем на морски коридор с размери 25м/25м за предлагане на спортно развлекателни
услуги, находящ се в морски плаж „Кранево - Международен детски лагер“. Договорът е сключен за период от 01.06.2019 г. до 15.09.2019 г. Цената на
услугата е 2100 лева (без ДДС) за целия период на договора.
В обясненията на „***“ ЕООД е посочено, че в издадената от дружеството фактура е допусната
техническа грешка относно предмета на доставката. В основанието неправилно е
изписано, че е предоставен морски коридор на „***“ ЕООД, докато всъщност е
предоставено ползването на джет за същия период. Посочено е, че разплащането между
страните е направено чрез прихващане, тъй като сумите по двете фактури са
еднакви.
С писмо с вх. № 9094/09.04.2021 г. ревизираното лице е заявило, че не е
осъществена сделка по издадена фактура № 225/24.06.2019 г., с получател „***“ ЕООД, поради което „***“ ЕООД е издало фактура № 74/30.06.2019 г., с
получател „***“ ЕООД. Задълженото лице е счело, че с отчетения приход в размер
на 2100 лева и разход в същия размер не се променя резултата за годината.
В резултат на това ревизиращите органи са приели, че за „***“
ЕООД не са възникнали условия за признаване на приход по фактура № 225/24.06.2019
г., издадена на „***“ ЕООД, поради което са намалили общия размер на приходите
със сумата от 2100 лева. От друга страна са приели, че фактура № 74/30.06.2019
г. с получател „***“ ЕООД е издадена от „***“ ЕООД без
основание, при липса на доставка, поради което и на основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО са отказали да признаят отчетения от РЛ разход за наем в същия размер.
Ревизиращите органи са констатирали, че в дружеството е отчетен текущ разход
по д-т с-ка 602 „Външни услуги“ по фактура № *********/07.08.2019 г., издадена
от Почивна база „Зора“, с предмет : „договор за наем“, с данъчна основа 2848,62
лева и ДДС 256,38 лева.
В отговор на ИПДСПОТЛ от Почивна база „Зора“ е заявено, че фактурата е
издадена за нощувки в почивната база и сумата е платена в брой. Договор за наем
не е представен както от Почивна база „Зора“, така и от ревизираното лице.
С ИПДПОЗЛ от „***“ ЕООД са изискани писмени обяснения относно предмета на
доставката. В отговор ревизираното лице не е предоставило изисканата по реда на
ДОПК информация.
В резултат на това ревизиращите органи са приели, че липсват доказателства
за използване на разхода в икономическата дейност на лицето, поради което и на
основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не следва да бъде признат разход за външни
услуги в размер на 2848, 62 лева.
При анализ на представени частични банкови извлечения от банковата сметка
на дружеството в ПИБ е установено, че на 10.05.2019 г. е извършено плащане в
размер на 1958,50 лева, а на 13.05.2019 г. – в размер на 2937,75 лева, с
получател JINI BLAZEK, Чехия, за „такса фонд Т.Т.Ц.“.
Във връзка с преводите са отчетени разходи в с-ка 629 в общ размер на 117.51 лева.
На 16.07.2019 г. е извършено плащане в размер на 1958, 50 лева, с получател
MARIAN САРАК, Чехия, за „такса фонд Т.Т.Ц.“.
Във връзка с преводите са отчетени разходи в с-ка 629 в размер на 48, 96 лева.
В отговор на ИПДПОЗЛ ревизираното лице е заявило, че извършените преводи в
размер на общо 6854, 75 лева се отнасят за лични на управителя плащания, част
от които са върнати на 30.06.2019 г.
Въз основа на тези фактически констатации при определяне на данъчната
основа за облагане с КД за 2019 г. по реда на чл. 122 от ДОПК на дружеството не
са признати разходи в размер на 166, 47 лева за платени банкови такси на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като не са свързани с дейността му.
В хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводна сметка 304100
“Стоки“ погрешно е осчетоводена фактура № **********/01.08.2019 г., издадена от
„***“ ЕООД с получател „***“ ЕООД, с данъчна основа – 169,67 лева и ДДС – 33,93
лева.
В резултат на това при определяне на данъчната основа за облагане с КД за
2019 г. по реда на чл. 122 от ДОПК на дружеството не са признати разходи за
отчетна стойност на продадените стоки в размер на 169, 67 лева на основание чл.
10, ал. 1 от ЗКПО.
В заключение декларираните от ревизираното лице разходи са намалени с
непризнати разходи, отчетени по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в общ
размер на 4948, 62 лева (2100 лева по фактура, издадена без основание от „***“
ЕООД, и 2848,62 лева по фактура, издадена от Почивна база „Зора“, без връзка с
дейността на дружеството), непризнати разходи, отчетени по сч. сметка 629
„Други финансови разходи“ в размер на 166,47 лева, непризнатите разходи по
сметка 699, несвързани с икономическата дейност на дружеството, непризнати
разходи за отчетна стойност на продадени стоки в размер на 169,67 лева,
неправилно заприходена в разходите фактура за продажба, издадена от самото РЛ.
На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа за
облагане с корпоративен данък за 2019 г. в размер на 76659, 35 лева. Ревизиращите
органи са приспаднали внесения от дружеството КД в размер на 869, 69 лева, в
резултат на което са установили дължим корпоративен данък в размер на 6796, 25 лева
и лихви за забава в размер на 626, 82 лева, определени на основание чл. 175,
ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.
Анализирайки относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите
по приходите са извършили корекции на декларираните от ревизираното дружество
резултати със СД по ЗДДС, както следва :
За данъчен период м.06/2017 г. - при проверка на първичните счетоводни документи е установено, че РЛ е
получило доставки по фактури за наем и неустойки, издадени от Министерството на
туризма. „***“ ЕООД е отразило в СД по ЗДДС и дневника за покупки за м. 05/2017
г. с право на пълен данъчен кредит фактура № 79/31.05.2017 г., издадена от
Министерството на туризма, с предмет : наем на морски плаж „Балчик –
централен“, община Балчик, област Добрич за 2017 г. Ревизираното лице не е
отразило в СД по ЗДДС и дневника за покупки за м. 06/2017 г. данъчните
документи, издадени от Министерството на туризма през м. 06/2017 г. със същия
предмет на доставка, а именно: 1/ кредитно известие № **********/06.06.2017 г.,
с данъчна основа – 68552, 00 лева и ДДС – 13710, 40 лева, и 2/ фактура №
**********/06.06.2017 г. с данъчна основа 57300 лева и ДДС 11460 лева. В
резултат на това и на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е прието, че
приспаднатият от РЛ данъчен кредит по фактура № **********/31.05.2017 г.,
издадена от Министерството на туризма, следва да се намали с 2250, 40 лева
(-13710 лева +11 460 лева), като
разликата се отрази в СД по ЗДДС за м. 06/2017 г.
За данъчен период м.07.2019 г. – на основание фактическите констатации относно приложението по ЗКПО е
прието, че фактура № 74/30.06.2019 г., с доставчик „***“ ЕООД, е издадена без
основание, при липса на доставка, поради което и на основание чл. 70, ал. 5,
във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е възникнало право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 420, 00 лева. На ревизираното лице е
отказано право на данъчен кредит по тази фактура, в резултат на което е установен
ДДС за внасяне в размер на 562,27 лева.
За същия данъчен период е начислен ДДС в размер на 142,27 лева върху
данъчна основа на извършени от ЗЛ доставки в размер на 711,36 лева,
представляващи сторниран стокооборот с касови бележки от ръчен кочан в
нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
Основанието за начисления ДДС върху данъчната основа на неправилно
сторнирани облагаеми доставки в размер на 711,36 лева е чл. 82, ал.1 от ЗДДС.
За данъчен период м.08.2019 г. е установен ДДС за внасяне в размер на 825, 83 лева, получен от намаление
на неправомерно ползван данъчен кредит от 33,93 лева по собствена фактура на
дружеството за продажби, от 256, 38 лева по издадена фактура от „Почивна база
Зора“, без да е свързана с икономическата дейност на ревизираното лице, и от
начислен ДДС в размер на 535, 52 лева върху данъчна основа на извършени от ЗЛ
доставки в размер на 2677,62 лева, представляващи сторниран стокооборот от
плажни услуги с касови бележки от ръчен кочан в нарушение на чл. 31, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
При
ревизията е констатирано, че през 2019 г. „***“ ЕООД
е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
**********/01.08.2019 г., издадена от дружеството на „***“ ЕООД. Фактурата е
издадена за извършена продажба на кухненска продукция, лимонада и минерална
вода в ресторант „Фърст лайн“, с. Кранево. Плащането е извършено в брой и е отчетено
в регистрирано ФУ. Фактурата е включена едновременно в дневника за продажби и
дневника за покупки за м. 08.2019 г.
Прието е, че фактурата е неправилно отразена в дневника за покупки, поради
което и на основание чл. 68 от ЗДДС за дружеството не е възникнало право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 33, 93 лева за периода м. 08.2019 г.
Установено е, че през 2019 г. „***“ ЕООД е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит по фактура № *********/07.08.2019 г., издадена от „Почивна база
„Зора“, с предмет на доставката „договор за наем“. Въз основа на констатациите
относно приложението по ЗКПО е прието, че предметът на доставката не е свързан
с дейността на ревизираното лице и доставката не е използвана за целите на
извършваните от дружеството облагаеми доставки, поради което и на основание чл.
68 от ЗДДС за „***“ ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 256, 38 лева.
Основанието за корекция на неправомерно ползвания данъчен кредит от 33, 93 лева
по собствена фактура на дружеството за продажби е чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, а
непризнатото право на данъчен кредит от 256, 38 лева по фактурата, издадена от „Почивна
база Зора“, с. Кранево, е на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС (коригиран от
директора на дирекция „ОДОП“ на мястото
на посочения в РД чл. 122 от ДОПК).
Основанието за начисления ДДС върху данъчната основа на неправилно
сторнирани облагаеми доставки в размер на 2677, 62 лева е чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
За данъчен период м.09.2019 г. е установен ДДС за внасяне в размер на 12277,73 лева в резултат на начислен
ДДС върху данъчна основа от 61388,67 лева, определена по реда на чл. 122 от ДОПК за неотчетен приход от наем на 170 бр. комплекти плажни принадлежности за
периода от 06.2019г. - 09.2019г. Ревизиращият екип е приел, че наемът е дължим
към 30.09.2019 г. – датата, на която изтича срокът на договора за наем между “***”
ЕООД, в качеството му на концесионер на морски плаж “Централен – Балчик”, и “***”
ЕООД, в качеството му наемател и ползвател на плажа през периода 01.01.2019 г. -
30.09.2019 г. Липсата на представен договор за наем е дало основание на
органите по приходите да определят основата за облагане на наемното
правоотношение по особения ред, като вземат предвид цената на отдадената от РЛ
под наем обособена част от плажа на “Хелиос БГ” ООД.
Въз
основа на установените различия с декларираните от РЛ данни е определен допълнителен ДДС за внасяне в размер на общо 15 916 лева и
лихви за забава в размер на общо 3147, 85 лева за посочените данъчни периоди.
По
делото са изслушани две съдебносчетоводни експертизи по искане на страните,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени.
Според
първата ССЕ за отчетен период 2019 година от дружеството е заведена счетоводна
отчетност, извършвана по способа на двустранно счетоводно записване,
позволяваща проследимост на счетоводните операции. Налице са хронологични
регистри, в които са отразени кореспонденциите на
една сметка с всички останали сметки по счетоводните операции (записвания) за
определен период от време. Не са налице аналитични регистри за отчетените
приходи по сметка 702 – Приходи от продажби на стоки. Според структурата си
сметката е операционно-резултатна и чрез нея се отчита процеса на реализация. При
отчитане на приходите сметката не е заведена аналитично като приходи от
производство на кухненска продукция, т.е. като краткотраен актив (продукт на
труда), преминал през фазите на технологичния процес и предназначен за
реализация, и приходи от продажба на стоки: готови продукти (напитки и/или
пакетирани храни), т.е. краткотрайни активи, придобити чрез покупка и
предназначени за продажба, което е от съществено значение за определяне на
отчетната стойност на продадените стоки - кухненска продукция и готови стоки,
които следва да намерят отражение в състава на разходите на дружеството. От
дружеството са заведени счетоводни сметки от група 60 за отчитане на разходите
по икономически елементи, които в края на годината са отнесени като разходи по
предназначение – разходи за управление. По отношение на отчетената балансова
стойност на продадените стоки през 2019 г. е установено, че счетоводна сметка
304100 – Стоки е заведена стойностно, т.е. не е заведена аналитично по вид
стока, асортимент, количество, единична цена, стойност. От всички осчетоводени
фактури за доставка на стоки през периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г.
ежемесечно със счетоводни справки по кредита на сметка 304100 срещу дебита на
сметка 702 са изписвани стоки по отчетна стойност (доставна стойност), чрез
използвана формула с надценка 281, 69 %, т.е. по нито един от методите съгласно
СС № 2 – Отчитане на стоково-материални запаси. По заведените сметки от
дружеството за прилагането на „метод на изписване по средно-претеглена стойност
по надценка на база приходи от продажби“ (според писмените обяснения на РЛ)
няма записване за формиране на продажна цена, при която по корективни сметки
към отчетната стойност да са заведени стойности за търговска надценка и ДДС,
включено в цената на продажбата им по вид стоки или група стоки. При
проследяване на счетоводните записвания експертизата е установила, че към
31.12.2019 г. не са налице налични стоки по сметка 304100 – Стоки. По сметка
702 – Приходи от продажби на стоки при отчетени приходи по кредита на сметка в
размер на 287 502, 91 лева и изписана отчетна стойност по дебита на сметка
в размер на 100 533, 18 лева по счетоводни данни надценката е 185, 9871 %.
Въз основа на тези фактически констатации вещото лице е дало становище, че
въпреки заведените хронологични и аналитични регистри на счетоводните сметки за
отчитане на приходите и разходите на дружеството, позволяващи проследимост на
счетоводните операции, при отчитането на приходите и разходите от продажба на
стоки не са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от ЗСч, според който текущото
счетоводно записване се осъществява на основата на документална обоснованост на
стопанските операции, съответно съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСч финансовият
резултат не е представен вярно във финансовите отчети.
От
заключението на вещото лице е видно, че през 2019 година по сметка 703 –
Приходи от продажби на услуги са отчетени приходи в размер на 23333, 34 лева от
„Ученически отдих и спорт“ ЕАД по договор от 19.04.2019 г. за „предоставяне на
водноспасителна дейност на централни плажове в с. Кранево и гр. Балчик“ за
периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., при общо възнаграждение в размер на
28 000 лева с ДДС, и съставени фактури съгласно условията по чл. 5 от
договора с № 222/22.04.2019 г. и № 224/12.06.2019 г.
Според
експертизата през 2019 г. дружеството няма сключвани трудови договори с лица за
осъществяване на водноспасителна дейност. Съгласно справките за подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ през тази година са били назначени две лица
на длъжности, различни от тези, които са били назначени в ресторант „Фърст
Лайн“ – централен плаж в с.Кранево“. Едното лице (***) е било назначено на
длъжност управител, а по-късно на длъжност технически организатор, с код по КИД
9329 – Други дейности, свързани с развлечения и отдих, с дата на сключване на
договора на 08.05.2019 г. Второто лице (Станимир Илиев Стоянов) е било
назначено на длъжност инкасатор плащания, с код по КИД 9329 – Други дейности,
свързани с развлечения и отдих, с дата на сключване на договора на 08.06.2017
г. От заключението на вещото лице се
установява, че по счетоводни данни на дружеството – жалбоподател не са налице
отразени счетоводни приходи от отдаване под наем на плажни принадлежности на
плаж „Балчик – централен“ на „***“ ЕООД и не са налице парични постъпления в
тази връзка към следните дати – 1/ към 05.07.2019 г.; 2/ към 29.07.2019 г.,
когато е сключен договор за отдаване под наем с „***“ ООД и 3/ към края на
всеки отчетен период по смисъла на ЗДДС за всеки от месеците на 2019 г.
Съгласно
втората съдебносчетоводна експертиза пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от
ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите на наема на
обект : Обособена част от морски плаж „Централен плаж – Балчик“ за поставяне на
чадъри и шезлонги на посетителите на обекта през сезона на 2019 година, с
продължителност от четири месеца (от 01.06. до 30.09.) е в размер на
24 074, 04 лева. При определяне на пазарния наем на обекта е използван
методът на сравнимите неконтролирани цени по съображения, че другите два метода
по чл. 7 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. са неприложими. За прилагане на метода
е взета предвид аналогична сделка за обекта, сключена от „***“ ЕООД с „Хелиос
БГ“ ООД по договор за наем от 01.02.2019 г., тъй като контролираната и
неконтролираната сделка се осъществяват по едно и също време, при идентични
условия. При установяване на пазарната цена на наема за сезон 2019 експертизата
се е съобразила с определението за „сезон“, дадено в чл. 1, т.15 на договора за
концесия, сключен между МС и „***“ ООД, съгласно което това е периодът от 01
юни до 30 септември на съответната календарна година. Отчитайки
обстоятелството, че цената по аналогичната сделка е в годишен размер от 10833,
33 лева, вещото лице е изчислило, че месечният наем за 30 бр. комплекта (1 бр.
чадър и 2 бр. шезлонги) е в размер на 902, 78 лева, а за 1 бр. комплект е в
размер на 30, 09 лева. Въз основа на това е определило, че месечната наемна
цена за 200 бр. комплекти (200 бр. чадъри и 400 бр. шезлонги) е в размер на
6018, 52 лева или пазарната цена за наем на обекта (за 200 комплекта) за сезон
2019 с продължителност от 4 месеца е в
размер на 24074, 04 лева. От извършената справка с договора за наем, сключен
между Министерството на туризма и дружеството – жалбоподател, както и договора
за концесия, сключен между министъра на туризма и „***“ ООД, експертизата е
установила, че наемът на комплект плажни принадлежности, включващ чадър и два
шезлонга, по първия договор е в размер на 14 лева с ДДС (1 бр. чадър 6 лева с
ДДС и 1 бр. шезлонг 4 лева с ДДС), а по втория договор е в размер на 27 лева с
ДДС (1 бр. чадър – 9 лева с ДДС и 1 бр. шезлонг 9 лева с ДДС).
В хода по същество процесуалният представител на
директора на дирекция “ОДОП” – Варна е направил искане да не се кредитира експертизата
в частта на определения пазарен наем по съображения, че не е изчислен
в годишен размер, а само за активния летен сезон. Съдът не споделя възраженията
на ответника относно възприетия от вещото лице подход, като мотивите за това
следва да бъдат изложени в правните изводи към решението.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предмет на обжалване в настоящото производство е РА, с
който са установени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за отчетната 2019
г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. юни 2017 г. и м. юли, август и септември
2019 г., ведно със съответстващи им лихви за забава.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3
от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите
ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се
удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на
съответните услуги.
РА е издаден при спазване на процесуалните правила и
основните принципи на данъчното производство, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6
от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по
приходите са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с ДДС и
корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискали са
документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са
приобщени по съответния ред по ДОПК. Извършили са анализ на всички
доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизираното лице е упражнило надлежно
правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не
са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяната на процесния ревизионен акт.
Основният спор между страните се концентрира върху
това налице ли са основания за прилагане на особения ред по чл. 122 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Следователно в тежест на органите по приходите е да
установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации
в акта.
За да пристъпят към облагане по аналогия, органите по
приходите са приели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК.
Правилно и законосъобразно органите по
приходите са приели за доказано първото основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. От данните по делото е
безспорно установено, че са налице две търговски дружества – „***“ ЕООД и „***“ ЕООД,
стопанисващи един и същ обект – морски плаж „Балчик Централен“, като само
едното („***“ ЕООД) има сключен договор за наем с концесионера „***“ ООД, а
преди това с Министерството на туризма. Правилно и законосъобразно е
становището на решаващия орган, че липсва икономическа логика РЛ да извършва
разходи за наемане на целия централен плаж в Балчик, а да не реализира приходи
от стопанисването му. С оглед на това, както и с оглед на обстоятелството, че
пълномощникът и инкасаторът на „***“ ЕООД е едновременно служител на „***“ ЕООД
(според справките за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е назначен на
длъжност „инкасатор плащания“) правилно органите по приходите са приели, че са
налице неотчетени приходи от стопанисване на обособена част от морски плаж за
предоставяне под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект „Централен
плаж – Балчик“ с получател „***“ ЕООД. От друга страна, не се спори, че за регистрираните
обороти от продажби в ФУ в размер на 3389, 00 лева, описани на таблица № 4 на
РД, не са отчетени приходи през 2019 г. по сметка 703 – Приходи от услуги и
сметка 702 – Приходи от продажби на стоки. Т.е. налице са укрити приходи за
2019 г., което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на
данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Правилно и законосъобразно органите по приходите са
приложили и разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т.
4 от ДОПК.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и от първата ССЕ по
делото се установява безспорно, че при осъществяване на дейността си
„***“ ЕООД не е водило аналитична отчетност на стопанските операции. Ревизираното лице е осъществявало различни по
своя характер дейности като ресторантьорство, наемоотдаване, водноспасителни и
медицински услуги, сметоизвозване, плажни и атракционни услуги. Счетоводна
сметка 702 – Приходи от продажби на стоки не е заведена аналитично, което има
пряко отражение върху счетоводното отчитане на разходите на дружеството. Липсва
аналитично отчитане и по счетоводна сметка 304100 – Стоки. За изписване на
стоките по отчетна стойност е използвана формула за надценка 281, 69 %, която
не съответства на нито един от методите съгласно СС № 2 – Отчитане на стоково –
материални запаси, видно и от заключението на вещото лице. Липсва информация за
надценките по групи стоки – готови стоки (напитки, пакетирани храни и др.) и
кухненска продукция (резултат от производствена дейност). Всичко това говори ясно и недвусмислено за нередовния
характер на счетоводството на жалбоподателя, както правилно и обосновано е
прието и в РА. Налице са нарушения на чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗСч.
Законосъобразен е изводът на органите по приходите, че липсата
на аналитична отчетност на приходи и разходи по дейности не дава възможност за
установяване на действително отчетените приходи. Налице е неточно разпределение
на разходите спрямо отчетените приходи по видове дейности. Допуснатите нередовности са толкова съществени, че правят
невъзможно аналитичното проследяване на стопанските операции и поставят под
съмнение вярното и точното отразяване на имущественото състояние на
предприятието. Така воденото счетоводство не дава представа за реално дължимите
данъци и не може да бъде ценено по реда на чл. 182 от ГПК, приложим на
основание § 2 от ДОПК, поради което е налице обстоятелство по смисъла на чл. 122,
ал. 1, т. 4 от ДОПК, даващо основание за облагане по аналог. Тези констатации се
основават на конкретни факти в счетоводството на дружеството и не се опровергават
от изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза, с оглед на което
правилно и законосъобразно органите по приходите са пристъпили към облагане по особения
ред в ДОПК.
Не се споделя оплакването в жалбата, че липсва
основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, защото на практика данъчната
основа е определена по данните от счетоводството на ревизираното дружество с
изключение на приходите от наем, свързани с “***” ЕООД. Данъчната основа по чл.
122, ал. 4 се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
които целят тя да е максимално близка до действителната. Ето защо релевантни са
точно данните от счетоводството на търговеца, но отчитането на една част от
приходите и разходите не изключва извода, че е налице нередовно водено
счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата на данъчното
облагане. В крайна сметка спорът по приложението на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК не е дали са отчетени някакви приходи, а дали са надлежно осчетоводени
всички реализирани от дружеството приходи и разходи, формиращи данъчната му
основа за облагане.
Налице е и другото обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.
5 от ДОПК, което е мотивирало органите по приходите да извършат облагане по
аналог. Преди
да пристъпят към процедурата по чл. 122 и сл. от ДОПК, ревизиращите органи са
отправили изрично искане за представяне на счетоводната документация,
необходима за извършване на ревизията. От данните по делото е видно, че РЛ не е представило всички
доказателства за установяване на
данъчната основа за облагане за 2019 г. по ЗКПО и ЗДДС, подробно описани на
стр. 3 от РД. Изрично с уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е
констатирана липсата на част от изисканите по реда на ДОПК документи и писмени
обяснения, с оглед на което правилно е прието, че е осъществена хипотезата на
чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като не са налице доказателства за обективни
факти и обстоятелства от значение за извършване на ревизия.
Наличието на тези три обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 4 и т. 5 от ДОПК е достатъчно за прилагане на
особения ред на данъчно облагане, с оглед на което фактическите констатации в РА се ползват с презумптивната
доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 и
сл. от ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на материалния данъчен закон. Тогава в резултат от
проявлението на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е налице
противоправно развитие на данъчното правоотношение. Ревизираното лице само се е поставило в невъзможност да бъдат определени
данъчните му задължения по общия ред поради нередовно водено счетоводство, непредставяне
на необходими документи и укриване на приходи, с оглед на което законодателят позволява на органите по приходите да определят
основата за облагане съобразно наличните счетоводни данни, с които разполагат.
По ЗКПО.
По отношение на
неотчетени приходи от стопанисване на морски плаж „Балчик –централен“.
Законосъобразни са изводите на ревизиращите органи, че
през 2019 г. са налице реализирани, но неотчетени приходи от стопанисване на морски плаж
„Балчик – централен“. Няма спор, че през процесния период „***“ ЕООД е стопанисвало плажа
въз основа на договори за наем, сключени съответно с Министерството на туризма
и „***“ ЕООД. По силата на тези договори търговецът е имал право да експлоатира
обекта, като сам или чрез подизпълнител предоставя възмездно на посетителите
различни видове услуги, сред които и предоставяне на плажни принадлежности. Правилно
органите по приходите са приели, че през същия период обособена част от морски плаж
„Балчик – централен“ е ползвана от „***“ ЕООД без противопоставянето на
наемателя, което сочи на наличието на недекларирани от РЛ приходи от предоставянето
на обособената част от плажа за предоставянето на плажни принадлежности на
посетителите на обекта. Неотчетените продажби съвпадат с предмета на дейност на
търговеца и са обичайни по вид и количество, като инкасаторът на таксите е
служител едновременно на двете дружества, стопанисващи плажа. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не са налице безспорни факти и обстоятелства,
а само предположения за наличието на укрити приходи. Действително няма преки
доказателства за осъществяването на продажбите, но са налице достатъчно косвени
доказателства за тяхното съществуване, които правилно и законосъобразно са отчетени
от ревизиращите органи при определяне на основата за облагане по аналог. Действията
на органите по приходите са в съответствие с правилата за ревизия по особения
ред и тълкуването, дадено в т.50 от решение на СЕС по дело № С-576/15, което
допуска данъчната администрация да презюмира продажба на стоки и услуги в
случаите на нередовно водено счетоводство. Жалбоподателят не е оспорил факта,
че „***“ ЕООД е стопанисвало морски плаж „Балчик – централен“ и е отчитало
постъпления от услугата „предоставяне на чадъри и шезлонги“ на плажа, без да
има договор като подизпълнител или
наемател. Нито в хода на ревизионното производство, нито в
хода на съдебното производство са дадени обяснения защо чадърите и шезлонгите
са преотдавани за ползване на посетителите на плажа от „***“ ЕООД, след като
това е една от основните дейности на „***“ ЕООД по сключените договори за наем,
от които би следвало да реализира приходи. В случая не се касае за
предположения, а за логични умозаключения, основани на установените при
ревизията обективни факти и обстоятелства. Непредставянето на документи за
разкриване на действителното правоотношение между страните и за установяване на
действителния получател на приходите от отдаване под наем на чадъри и шезлонги
на Централен плаж – Балчик правилно е мотивирало органите по приходите да извършат
ревизията по специалния ред на ДОПК. Изводите за наличие на неотчетени приходи
са в съответствие с материалния закон и неговата цел, въвеждаща особения режим
на облагане като коректив на нередовната счетоводна отчетност на лицата.
Правилно ревизиращите органи са установили данъчната
основа за укрития наем на базата на фактите, които са им известни, като са взели предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 – вида и характера на фактически
осъществяваната дейност, т. 4 – официалните документи и документите с
достоверни данни, т. 6 – търговското значение на мястото, където се извършва
дейността, т. 10 – сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на
дейността му и т. 13 – ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел
отклонение. Законосъобразно органите по
приходите са приели, че размерът на недекларираните приходи от предоставянето
на обособена част от морски плаж за предоставяне под наем на чадъри и шезлонги
на посетителите на обект „Централен плаж – Балчик“, следва да бъде определен по
пазарни цени, ползвайки аналогична сделка на същото място и в същия период с
несвързано с дружеството лице - „Хелиос БГ“ ООД. Правилно органите по приходите
са изчислили пазарната стойност на сделката върху 170 бр. комплекти (1 бр.
чадър и 2 бр. шезлонги), като са изключили от общо установените 200 бр.
комплекти плажни принадлежности, разположени на плажа в Балчик, 30 бр.
комплекти, предмет на договора с „Хелиос БГ“ ЕООД. Не се споделя възражението в жалбата, че неправилно при изчисляване на основата за
облагане са включени всички плажни принадлежности (170 комплекта), след като в
хода на производството са установени декларирани от РЛ приходи от отдаване под
наем на чадъри и шезлонги на централен плаж в Балчик за същия период. Спецификата
на облагането по аналог естествено води до приблизително установяване на
данъчната основа, но това е резултат от неправомерното поведение на самото ревизираното
лице. В случая броят на плажните принадлежности е определен въз основа на
документи с достоверни данни като договора с „Хелиос БГ“ ЕООД. В този договор ясно
е уговорено колко чадъри и шезлонги могат да се поставят върху обособената част
от плажа, каквито данни не могат да се извлекат от счетоводната регистри на
ревизираното дружество относно отчетените приходи от продажби на плажни услуги.
Неправилно обаче при определяне на наемната
цена ревизиращите органи са приели, че следва да я изчислят в
годишен размер, вземайки предвид обстоятелството, че наемът по аналогичната
сделка е едногодишен. Това е в противоречие както с установените при ревизията данни,
че отчетените приходи от услугата „предоставяне на чадъри и шезлонги“ на морски
плаж „Балчик – централен“ от „***“ ЕООД са само за сезон 2019 г., включващ периода
от 08.06.2019 г. до 22.09.2019 г., така и с изводите на самите органи по
приходите в РД и РА, че наемът е дължим към 30.09.2019 г. – датата, на която
изтича срокът на договора за наем между „***“ ООД, в качеството му на
концесионер на морски плаж „Централен – Балчик“, и „***“ ЕООД, в качеството му
на наемател и ползвател на плажа през периода 01.01.2019 г. – 30.09.2019 г. Действително
изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не
съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на
материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до
действителното положение. С оглед на това и с оглед на обстоятелството, че
сезонът по предоставянето на услугата по предоставяне на плажни принадлежности
продължава от 1 юни до 30 септември на съответната календарна година съдът
намира, че при определяне на пазарната наемна цена за сезон 2019 г. следва да
вземе предвид заключението на вещото лице, съгласно което месечният наем за 1
бр. комплект плажни принадлежности за този сезон се равнява на 30, 09 лева.
Тази цена е най-близко до наема на комплект плажни принадлежности по договора
за наем, сключен между „***“ ЕООД и Министерството на туризма, и договора за
концесия, сключен между МС и „***“ ООД, които са в размер съответно на 14 лева
с ДДС и 27 лева с ДДС. При това положение общият размер на укритите доставки в
рамките на периода от 01 юни до 30 септември 2019 г. възлиза на сумата от
20 461, 20 лева. С оглед на изложеното при определяне на данъчната основа
за облагане с корпоративен данък за 2019 г. по реда на чл. 122 от ДОПК
неотчетените приходи от наем на 170 бр. комплекти плажни принадлежности следва
да бъдат коригирани от 61 388, 67 лева на 20 461, 20 лева, което е
максимално достоверно и благоприятно за ревизираното лице и намалява различията
с обективно осъществения данъчен фактически състав.
По отношение на неотчетените приходи от регистрираните обороти от продажби
във ФУ в размер на 3389, 00 лева.
При ревизията е безспорно
установено, че са налице регистрирани обороти от продажби във ФУ, които не са
отчетени като приход по сметка 703 „Приходи от услуги“ и сметка 702 „Приходи от
продажби на стоки“, тъй като са извършени сторно операции, документирани с
касови бележки от кочан, в които като основание за операциите е посочено
„платено с карта“, „платено по банка“. Законосъобразно ревизиращите органи са
приели, че след като не са спазени разпоредбите на чл. 31 и 36 на Наредба №
Н-18/2006 г. за документиране на сторно операциите, са налице неотчетени
приходи от продажби на стоки и плажни принадлежности в общ размер на 3389, 00
лева. Целта на корекциите, извършвани със сторно
документ, е намаление на оборота, записан във фискалната памет в случай на
грешки, връщане или рекламация на стоки с оглед на правилното отчитане на
облагаемите продажби на стоки и услуги. Доколкото намаляването на отчетения
облагаем оборот е свързано с благоприятни за ревизираното лице изводи за
по-нисък размер на задълженията, в негова тежест е да докаже възникването на
едно от посочените в чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. основания, както и
спазването на нормативноустановените изисквания за извършване на корекция. В
случая нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното
производство са представени доказателства за установяване на причините за
издаване на касови бележки от кочан, а не документ от ФУ или ИАСУТД.
Съставената в нарушение на изискванията на наредбата сторно касова бележка не
може да обоснове документално сторно операцията, поради което законосъобразно
сумите, отчетени по фискалните бонове, са включени в основата по чл.
122, ал. 2 от ДОПК за 2019 г.
Относно непризнат
приход по фактура № 225/ 24.06.2019 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“
ЕООД, и непризнат разход по фактура № 74/30.06.2019 г., издадена от „***“ ЕООД
на „***“ ЕООД.
При ревизията е безспорно установено, че между РЛ и „***“ ЕООД има издадени две фактури с един и същ предмет на
доставка - „отдаване под наем на морски коридор с размери 25м/25м за предлагане на
спортно развлекателни услуги, находящ се в морски плаж „Кранево - Международен
детски лагер“ и една и съща данъчна основа 2100 лева и ДДС 420 лева, като
сумите по тях са издължени чрез прихващане.
На ревизиращите органи са представени два договора за
наем - договор за наем от 31.05.2019 г., сключен между “***” ЕООД
като наемател и “***” ЕООД като наемодател, и договор за наем от 01.06.2019 г.,
сключен между „Ефект-3“ ООД като наемател и „***“ ЕООД като наемодател. И двата
договора са с предмет отдаване под наем на морски коридор с размери 25м/25м на
морски плаж „Кранево – Международен детски лагер“, като първият договор е за
период от 01.06.2019 г. до 15.09.2019 г., а вторият – за период
от 15.06.2019 г. до 30.09.2019 г.
В обясненията си в ревизионното производство РЛ е посочило, че договорът на „Ефект-3“
ООД и фактура № 225 на “***” ЕООД касаят един и същи коридор, но впоследствие
сделката с “Ефект-3” ООД не е осъществена, поради което „***“ ЕООД издава
фактура № 74/30.06.2019 г. за посочения коридор.
При извършената насрещна проверка „***“ ЕООД е дало обяснения пък, че предметът на доставката по издадената от
дружеството фактура е сгрешен. В основанието неправилно е изписано, че е
предоставен морски коридор на „***“ ЕООД, а всъщност е предоставено ползването
на джет за същия период.
Съпоставяйки
обясненията на двете дружества, органите по приходите правилно са приели,
че не е осъществена сделка по фактура №
225/24.06.2019 г. с получател “***” ЕООД и е налице неправомерно отчетен
приход, като са се позовали главно на обясненията на самото РЛ. Жалбоподателят
не е оспорил констатациите на ревизиращите органи в тази им част и не е изложил
конкретни възражения срещу тях в жалбата си до съда.
Правилно и законосъобразно с оглед на установените данни органите
по приходите са приели, че фактура
№ 74/30.06.2019 г. е издадена без основание, при липса на доставка, поради
което са налице неправомерно отчетени разходи.
Последващите твърдения на жалбоподателя, изложени едва в
жалбата до съда, че срещу предоставения на „***“ ЕООД морски коридор за
предлагане на спортно – развлекателни дейности на морски плаж „Кранево –
Международен детски лагер“ дружеството е получило джет за извършване на
водноспасителна дейност, който е бил обозначен по съответния ред и е ползван от
спасителите при необходимост, не следва да бъдат кредитирани, защото те
противоречат на първоначалните му обяснения, дадени в ревизионното производство.
Никъде в тези обяснения не е споменато, че реалният предмет на доставката е
предоставянето на джет за извършване на водноспасителна дейност. В хода на
производството пред съда не са представени каквито и да е доказателства, от
които да се установи предоставянето на спасителен джет от „***“ ЕООД на „***“
ЕООД и ползването му от спасителите на плажа. Действително от приложения по ревизионната преписка договор
от 19.04.2019 г., сключен с „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, и изслушаната по
делото ССЕ е видно, че че „***“ ЕООД е поело отговорността да организира и
осигури водноспасителната дейност на „Морски плаж – Централен“ с.Кранево през
сезон 2019 г. и е отчело приходи от тази дейност през 2019 г., но това не може
да служи дори като индиция, че търговецът е ползвал спасителен джет при
изпълнение на задълженията си по договора. От клаузите между страните е видно,
че основното задължение на ревизираното дружество е било да осигури
необходимият брой водни спасители по договора, а от заключението на вещото лице
се установява, че той не е имал назначени лица на трудови договори за
осъществяване на водноспасителна дейност през 2019 г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно
при определяне на данъчната основа за облагане с КП по реда на чл. 122 от ДОПК
за 2019 г. не е признат отчетеният от ЗЛ приход в размер на 2100 лева по
фактура № 225/24.06.2019 г. с получател „***“ ЕООД. Законосъобразно на
основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО ревизиращите органи са отказали да признаят и
отчетеният от РЛ разход в същия размер по фактура № 74/30.06.2019 г. с издател
„***“ ЕООД, тъй като първичният счетоводен документ при неосъществена услуга не
отразява вярно стопанската операция и основаният на него счетоводен разход не е
документално обоснован.
Относно непризнат
разход по фактура № 260/07.08.2019 г., издадена от Почивна база „Зора“,
с.Кранево.
Предмет на тази фактура е „договор за наем“. За да
изключи декларираният с нея разход от облагаемата основа по чл. 122 от ДОПК,
ревизиращият екип е приел, че той не е свързан с дейността на РЛ и доставката
не е използвана за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки.
Според обясненията на доставчика фактурата е издадена за
нощувки в почивната база. Договор за наем не е представен нито от Почивна база
„Зора“, нито от „***“ ЕООД. РЛ не е представило и обяснения относно предмета на
доставката.
Неоснователни са възраженията в жалбата до съда, че
фактурата обективира осъществени нощувки на персонала на дружеството, поради
което е пряко свързана с извършваните облагаеми доставки. Липсват каквито и да
е данни относно твърденията на жалбоподателя, че голяма част от служителите на
дружеството не живеят постоянно в Кранево и следва да нощуват в различни места
за настаняване с цел обезпечаване на нормалния работен процес предвид
стопанисваните различни обекти, в т.ч. ресторант. Нито в хода на ревизионното
производство, нито в хода на съдебното производство са представени
доказателства, от които да се установи безспорно, че служители или работници на
дружеството, заети в стопанисваните от него обекти в с. Кранево, са имали
постоянни адреси в други населени места и през сезона са нощували в Почивна
база „Зора“. Не е представен и договор за наем, удостоверяващ облигационните
отношения между двете дружества във връзка с твърдените нощувки на персонала. При
липса на доказателства за използване на разхода в икономическата дейност на
лицето законосъобразно органите по приходите са приели, че сумата от 2848, 62
лева следва да се изключи от декларираните от лицето разходи за външни услуги.
По отношение на
непризнат разход за платени банкови такси.
От данните по делото е видно, че извършените банкови преводи
се отнасят за лични на управителя плащания, поради което при определяне на
данъчната основа за облагане с КД за 2019 г. на дружеството не са признати разходи
за платени банкови такси.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не е
оспорил фактическите констатации на ревизиращите органи, поради което правилно
и законосъобразно в РА е прието, че процесните разходи в размер на 166, 47 лева
не са свързани с дейността на дружеството и следва да бъдат изключени от
основата за облагане по аналог.
По отношение на
непризнат разход по фактура № **********/01.08.2019 г., издадена от „***“ ЕООД с
получател „***“ ЕООД.
При ревизията е безспорно установено, че в счетоводна сметка 304100 “Стоки“ погрешно е осчетоводена фактура №
**********/01.08.2019 г., издадена от „***“ ЕООД с получател „***“ ЕООД, с
данъчна основа – 169,67 лева и ДДС – 33,93 лева,
в резултат на което при определяне на данъчната основа за облагане с КД за 2019
г. по реда на чл. 122 от ДОПК на дружеството не са признати разходи за отчетна
стойност на продадените стоки в размер на 169, 67 лева.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не е
оспорил фактическите констатации на
ревизиращите органи, нито е изложил конкретни възражения относно непризнатите
разходи, поради което правилно и законосъобразно в РА е прието, че сумата от
166, 47 лева следва да бъде изключена от основата за облагане по аналог.
По ЗДДС.
За данъчен период
м. 06.2017 г. – за този период е установено ДДС за внасяне в
размер на 2250, 40 лева, представляващ разликата между ДДС по КИ №
**********/06.06.2017 г. и данъка, посочен във фактура № **********/06.06.2017
г., издадени от Министерство на туризма, които не са отразени от РЛ за м.
06.2017 г. в нарушение на чл. 124, ал. 5 и чл. 68, ал.1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва извършената корекция на ДК по
съображения, че не са му предоставяни, връчвани или изпращани издадените
документи. Твърди, че е разбрал за наличието на кредитното известие и фактурата
едва при получаването на РД и не е наясно каква е причината за издаването им.
Твърди, че в изпълнение на договор от 05.06.2017 г. му е издадена фактура №
**********/31.05.2017 г. с данъчна основа 68552 лева и ДДС в размер на
13 710, 40 лева, която е заплатена своевременно, поради което
законосъобразно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази
фактура, доколкото предметът по нея е ползван изцяло за извършване на облагаеми
доставки.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че не е знаел за
съществуването на фактурата и кредитното известие от 06.06.2017 г. От данните
по делото е видно, че двете фактури и
кредитното известие са издадени във връзка с договор за наем № Т-РД-35-19 от
05.06.2017 г., сключен между “***” ЕООД и министъра на туризма, по силата на
който на дружеството е отдаден под наем морски плаж “Балчик – централен” за
срок от 5 години. Съгласно чл. 4.1. от договора годишната наемна цена за
първата година, постигната след проведен търг с тайно наддаване, е в размер на
68 760 лева с ДДС, а съгласно чл. 4.2. наемателят е заплатил на 30.05.2017
г. на наемодателя сума в размер на 53 574, 98 лева, която заедно с
внесения депозит в размер на 15 185, 02 лева представляват наемна цена за
първата година в пълния й размер. В тази насока са и приложените в ревизионното
производство заповед № Т-РД-16-222 от 17.05.2017 г. на министъра на туризма, с
която “***” ЕООД е обявено за спечелил търга за отдаване под наем на морски
плаж “Балчик – централен” с предложена годишна наемна цена в размер на
57 300 лева без ДДС и 68 760 лева с ДДС, както и извлечения от БНБ, съгласно
които на 30.05.2017 г. ревизираното дружество е доплатило остатъка от наемната
цена в размер на 53 574, 98 лева, а на 05.06.2017 г. внесеният от него депозит
за проведения търг в размер на 15 185, 02 лева е служебно прехвърлен за
допълване на сумата по договора. От данните по делото е видно, че във фактура №
**********/31.05.2017 г. е вписана погрешна данъчна основа в размер на
68 552 лева и ДДС в размер на 13 710, 40 лева, която не отговаря на
действителната годишна наемна цена по договора, поради което министерството на
туризма издава кредитно известие № **********/06.06.2017 г. и фактура №
**********/06.06.2017 г., с които прави корекции на данъчната основа и на
начисления ДДС, привеждайки ги в съответствие с уговореното между страните.
Ревизираният субект е запознат със заповедта за обявяването му за спечелил
търга и е подписал договора за наем, в който изрично е записано каква е
годишната наемна цена, която той е заплатил за първата година. Ето защо,
твърденията на жалбоподателя, че не знае защо е издадено КИ и може да само да
гадае за причините за това, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни. Неоснователно
е становището в жалбата, че ревизираното дружество е заплатило сумата по
първата фактура своевременно и е упражнило законосъобразно правото си на
данъчен кредит, защото от неоспорените в хода на процеса банкови извлечения от
отчета по сметката на „***“ ЕООД в министерството на туризма се установява, че
то е превело по банков път общо сумата от 68 552 лева с ДДС, а не
82 262, 40 лева с ДДС. Т.е. повече от очевидно е, че жалбоподателят е бил
запознат с коригираната фактура и е бил длъжен да отрази КИ и фактурата от
06.06.2017 г. в дневника за покупките за данъчния период, в който те са издадени.
Този извод не се опровергава от факта, че представените от министерството на
туризма фактури и КИ не са подписани, защото те съставляват извлечения от счетоводната
програма на министерството и нямат подпис нито на издател, нито на получател. С
оглед на изложеното правилно и в съответствие с чл. 124, ал. 5 от ЗКПО в РА е
извършена корекция на ползваното право на данъчен кредит от страна на
ревизираното дружество и е определен ДДС за внасяне в размер на 2250, 40 лева
за данъчен период м. 06.2017 г., ведно със съответстващите лихви за забава.
За данъчен период
м.07.2019 г. и данъчен период м. 08. 2019г. – по изложените мотиви в частта по ЗКПО съдът намира, че правилно и
законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по издадена фактура от “***”
ЕООД поради липса на доставка и по издадена фактура от Почивна база “Зора”
поради липса на връзка с икономическата дейност на дружеството. Налице е
неправомерно ползван данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което законосъобразно ревизиращите органи не са го признали. Правилно
е коригиран неправомерно ползваният данъчен кредит по собствена фактура на дружеството, издадена на “***”
ЕООД, която е включена едновременно в дневника за продажби и дневника за
покупки за м. 08.2019 г. Законосъобразно е начислен ДДС върху данъчна основа на
извършени от ЗЛ доставки на стоки и услуги, представляващи сторниран
стокооборот с касови бележки от кочан в нарушение на чл. 31, ал. 1, във вр. чл.
36 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В решението на директора на дирекция “ОДОП”
– Варна са конкретизирани правните основания за непризнатото право на данъчен
кредит и за начисления ДДС за неправилно сторнираните облагаеми доставки, които
се споделят от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да се
преповтарят. Установеният ДДС за довнасяне и съответните лихви за забава са
правилно определени, поради което РА в тази му част е законосъобразно
постановен.
За данъчен период
м.09.2019 г. - по изложените мотиви в частта по ЗКПО съдът намира, че
правилно и законосъобразно е установен ДДС за внасяне за този данъчен период,
но неправилно е определена данъчната основа на неотчетения приход от наем.
Приетата за осъществена услуга представлява
облагаема доставка по смисъла на чл. 12, във вр. чл. 9 от ЗДДС, поради което за
нея е дължим ДДС.
Правилно ревизиращият екип е
приел, че укритият наем е дължим към 30.09.2019 г. – датата, на която изтича
договорът за наем между “***” ООД, в качеството му на концесионер на морски
плаж “Балчик – централен”, и “***” ЕООД, в качеството му наемател и ползвател
на плажа, т.е. данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на
доставката, поради което лицето следва да бъде обложено за цялата сума на наема
в този данъчен период.
Неоснователно е оплакването в
жалбата за неправилно определяне на датата на данъчното събитие в нарушение на чл.
25 от ЗДДС с оглед на наличието на данни за укрити приходи и нередовно водено
счетоводство, което дерогира общия облагателен режим и налага определяне на
основата за облагане с данъци по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно
т. 48 от решение от 5 октомври 2016г. по дело С-576/15 на СЕС правната уредба
на чл. 122 от ДОПК има за цел определянето на данъчна основа, която е
максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които не могат да
се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните
получатели, както и за облагаемите доходи на данъчнозадълженото лице поради
измамливото му поведение и по-специално поради факта, че то не е изпълнило
задължението си да води надлежна счетоводна отчетност, като позволява на
компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на
информацията, с която разполагат, като вземат предвид всички относими към
съответното лице обстоятелства.
При така даденото
тълкуване и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят, водейки
счетоводството си в нарушение на ЗСч, сам се е лишил от възможността за
определяне на датата на облагаемата доставка, респективно датата на възникване
на данъчното събитие по общия ред, правилно ревизиращите органи са приели, че
са налице укрити приходи от доставки на услуги, върху които следва да бъде
начислен ДДС в данъчен период м.09.2019 г.
Неправилно обаче
ревизиращите органи са определили данъчната основа за облагане с ДДС,
приемайки, че укритите приходи от доставки на услуги възлизат на 61 388
лева, като съображенията за погрешния подход на органите по приходите се
съдържат в мотивите относно приложението на ЗКПО. В случая размерът на укритите
приходи се равнява на сумата от 20 461, 20 лева и именно върху тази сума
следва да бъде определена данъчната основа за облагане и дължимият ДДС.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че данъчната основа за облагане с КД за 2019 г. следва да бъде
определена след приспадане на сумата от 40 927, 47 лева в приходната част.
В резултат на това данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК възлиза на
35 731, 88 лева, от което дължимият корпоративен данък за периода е в
размер на 3573, 19 лева. Внесеният от дружеството КД е в размер на 869, 69
лева, поради което следва КД за довнасяне в размер на 2 703, 50 лева. На
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ дължимата лихва върху
установеното задължение за КД за периода 01.07.2020 г. – 28.05.2021 г. е в
размер на 249, 32 лева. Следователно до тези размери РА е правилен и жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а за горницата следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В частта по ЗДДС
установеният в РА допълнителен ДДС за внасяне и лихви за забава за данъчни
периоди м. 06.2017 г., м.07.2019 г. и м. 08.2019 г. остава непроменен. За
данъчен период м.09.2019 г. данъчната основа на неотчетените приходи от наем на
170 бр. плажни принадлежности следва да бъде определена в размер на
20 461, 20 лева, от което дължимият ДДС възлиза на 4092, 24 лева. За този данъчен
период има подадена СД по ЗДДС вх.№ 26001700605/11.10.2019 г. с резултат за
внасяне в размер на 1743, 92 лева. Следователно установеното различие с
декларираните от лицето данни за данъчен период м.09.2019 г. е в размер на
4092, 24 лева, а не 12277, 73 лева, както е посочено в РА. На основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за невнесения в срок данък се дължи
лихва за периода от 15.10.2019 г. до 28.05.2021 г. в размер на 672, 96 лева.
При това положение РА следва да бъде отменен в частта на установения ДДС за
довнасяне за данъчен период м. 09.2019 г. за горницата от 4092, 24 лева до
12277, 73 лева и в частта на установените лихви за забава за горницата от 672,
96 лева до 2019, 17 лева. В останалата част РА е правилен и законосъобразен,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на изхода от
спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 1353, 34 лева съразмерно на уважената част от жалбата.
Ответникът също има право на разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от жалбата, които възлизат на сумата от 812, 93 лева, включваща разходи за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с.ХХХХХХХ,
представлявано от управителя Т.Т.Ц., ревизионен акт №
Р-03000820006714-091-001/28.05.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 148/17.08.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която са установени допълнителни данъчни задължения,
както следва: корпоративен данък за 2019 г. за горницата от 2703, 5 лева до 6796,
25 лева и следващи се лихви за забава за горницата от 249, 32 лева до 626, 82
лева; ДДС за данъчен период м. 09/2019 г. за горницата от 4092, 24 лева до 12 277, 73 лева и следващи се лихви за забава за горницата от 672, 96 лева до 2019,
17 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: с.ХХХХХХХ, представлявано от управителя Т.Т.Ц., срещу ревизионен акт № Р-03000820006714-091-001/28.05.2021
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №
148/17.08.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в останалата му част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с.ХХХХХХХ,
представлявано от управителя Т.Т.Ц., сумата от 1353, 34 лева,
сторени разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: с.ХХХХХХХ, представлявано от
управителя Т.Т.Ц., да заплати на дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП разноски по делото пред първата инстанция в
размер на 812, 93 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен съдия :