РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. В., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к.
Б. бл. *, вх. *, ап. * чрез адв. П. Р. против Решение №273 от 15.12.21г. по гр.д. №1565/2021г.
на РС-В., с което са отхвърлени предявените против ГД „ Г.П.“ МВР- С. с адрес за
призоваване: гр. Д. ул. З.С.* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
отмяна на Заповед № * от 20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“ - С. за дисциплинарно
уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин /ГПУ -
Б./, той и шофьор, лек автомобил до 9 места в сектор „Управление на собствеността“ към РД
„Г.П.“ - Д. като неоснователни.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Излага се, че заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнеие“ е
издадена преждевременно, в нарушение на чл.194, ал.2 КТ. Към момента на издаване на
заповедта е съществувал само съставения акт за управление на МПС след употреба на
алкохол, който няма презумптивна доказателствена сила, а подлежи на доказване в съдебно
заседание на общо основание. Признат е за виновен и осъден с влязло в сила споразумение
за непредпазливо престъпление по чл.343б, ал.1 НК, а съгласно чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР за
непредпазливите престъпления не се налага наказание уволнение. Посочва се, че тези
1
обстоятелства не са констатирани от съда и не са съобразени при постановяване на
решението. Дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на
работодателя, а нарушението „уронването доброто име на предприятието" е изключено като
основание за дисциплинарно уволнение в чл.190, ал.1, т.4 от КТ.
Твърди се, че съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил и т.4 от Заповед № 8121з-
396 от 05.08.2014 год. на Министъра на вътрешните работи, в която е установена забрана за
служителите на МВР да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и е с идентично съдържание на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение на
закона той е наказан по чл.343б, ал.1 НК. Не може отговорността му да се утежнява само
защото законовото нарушение е възпроизведено и в административен акт.
Излага се, че съдът неправилно приел в мотивите си, че извършеното от него
съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, като се е позовал на решение на
ВКС, което също не е съобразено с нормата по чл.203, ал.1, т.1 -13 ЗМВР.
За да обоснове тежестта на нарушението незаконосъобразно съдът е приел, че
причинените материални щети от неправомерното му поведение възлизат на 3072.30 лв., без
тези щети да са приети в наказателния процес, като съгласно чл.383, ал.1 НПК,
определението, с което се одобрява споразумението има действието на влязла в сила
присъда относно.
Посочва се, че тежките нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание
уволнение са посочени в чл.203, ал.1, т.1- 16 ЗМВР, а към поведението му имат отношение
случаите по т.1 и 13. Не е налице хипотезата по чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР, при която се изисква
осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема
държавна длъжност, а той е осъден за непредпазливо престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Не
била налице и хипотезата по чл.203, а.1, т.13 ЗМВР, която е предвидена за деяние и прояви,
които не са престъпления, но са несъвместими с етичните правила. Недопустимо е по т.1
непредпазливото престъпление да не съставлява тежък случай на нарушаване на служебната
дисциплина, а по т.13 същото деяние да съставлява нарушение на етичните правила,
налагащо дисциплинарно уволнение.
Твърди се, че при определяне на дисциплинарното наказание, компетентният орган и
съда не са оценили съразмерно и справедливо всички обстоятелства, че е млад с виеше
образование, не е осъждан досега, не е наказван по Кодекса на труда, има две поощрителни
писмени похвали.
Жалбоподателят не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Иска от съда да отмени решението и заповедта със законните последици и му
присъди направените разноски.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба ГД „Г.П.“-С. не е
подал писмен отговор. На 22.03.2022г. от същият е постъпила писмена защита, с която е
взел становище по жалбата, като я оспорва и моли съда да потвърди първоинстанционното
2
решение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания Иска присъждане
на разноски - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за
установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. КР. К. от гр.В. против ГД „ Г.П.“ – С., с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност. Представил е писмени доказателства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни.Представил е писмени доказателства.
Между страните по делото не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение
като ищецът е работил на длъжност „домакин, той и шофьор, лек автомобил до 9 места“, по
силата на трудов договор, считано от 12.04.2017г. в структурно звено ГПУ - Б. към РДГП- Д.
при ГД ГП - МВР.
Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във
връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190,
ал. 1 т. 7 от КТ и е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е връчена на ищеца на
20.05.2021г.
От приложеното заявление от 15.03.2021г. се установява, че на 15.03.2021г. и
16.03.2021г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Със Заповед № 4078зк-273 от
16.03.2021г., ищецът е бил командирован на 17.03.2021г. до гр. С. със служебен автомобил
марка „С.“, модел „К.П.“ с рег. № *. От писмени доказателства по делото, се установява, а и
не се оспорва от ищеца, че на 17.03.2021г. около 10.30ч., при управление на посоченото по -
горе МПС ищецът е самокатастрофирал в землището на с. М. в района на прохода „П.“
между разклона за гр. Г. и с. Г.. При извършена проверка с техническо средство „А.“ -
дрегер 7510 с фабричен номер *, е установено наличие на алкохол в издишания въздух от
ищеца - 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско изследване. Съставени са му два
АУАН. Акт №*/17.03.2021г. за установяване на административно нарушение , серия GA за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а другия АУАН
е съставен заради неупражнен постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не
носи контролен талон от свидетелството за управление / акт за установяване на
административно нарушение серия „GA" № * от 17.03.2021 г./.
Във връзка с деянието на ищеца със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0267-000047/17.03.2021г на ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл.171,т.1,б“б“ от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за
3
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
От Заповед за задържане на лице с рег.№267зз11/17.03.2021г./л.37/ ищецът е
задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за престъпление по чл.
343б от НК.
Вследствие на причиненото от ищеца ПТП са нанесени материални щети на
управлявания от него автомобил в размер на 3072.30 лева, видно от опис заключение по
щета на ЗД“Б.И.“.
Със Заповед № 3283з-772/18.03.2021г. на Директора на ГДГП, е разпоредено да се
извърши проверка по случая заради наличие на предварителни данни за извършено от
ищеца нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ - нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ /уронване на доброто име
на предприятието/ КТ. В изпълнение на заповедта, е съставена комисия, която е направила
изводи, че ищецът виновно е нарушил чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ, чл. 37, т. 7 от
Правилника за вътрешния трудов ред в ГД „Г.П.“ - МВР и нейните териториални звена и т. 4
във вр. с т. 11 от Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Комисията е приела също, че с деянието си ищецът е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 126, т. 9, предложение последно и т. 13, предложение първо от КТ, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8,
предложение второ и т. 10 от КТ. Комисията е предложила на ищеца да се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Във връзка с назначената проверка, на 24.03.2021г. ищецът е дал обяснения, че
вечерта на 16.03.2021г. е употребил алкохол, а преди лягане приел антидепресант по
лекарско предписание Коаксил таблетки. Сутринта, когато станал си измил зъбите и е
използвал вода за уста Лакалут Актив. Към 10.30ч., при спускане на един от завоите, поради
заледяване, изпуснал управлението на автомобила. Дошли органите на МВР и РУ Г.,
направили му тест за алкохол с дрегер, дали му медицински талон за изследване и т.н.
Преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ с покана от 22.04.2021г.
отново са поискани писмени обяснения от ищеца. Поканата е получена от ищеца на
23.04.2021г. На 24.04.2021г. ищецът е депозирал отново обяснения.
Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във
връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190,
ал. 1 т. 7 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 20.05.2021г.
На 26.05.2021г. е била изготвена съдебна химико токсикологична експертиза по ДП
№ 33/2021г. по описа на ОСлС - СОП, която е дала заключение за установена концентрация
на алкохол в кръвта на ищеца 1.54 на хиляда.
4
На 24.06.2021г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. На 15.11.2021г. с протоколно определение по НОХД № 346/2021г. по
описа на РС - К., е одобрено споразумение между РП - К. и ищеца, в качеството на
обвиняем, с което ищецът се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр.с чл.55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и глоба в
размер на 300.00 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.
С решение №273 от 15.12.21г. по гр.д. №1565/21г. по описа на РС-В. са
отхвърлени предявените от ищеца Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б. бл. 2, вх. А,
ап. 8 против ГД „ Г.П.“ МВР- С. с адрес за призоваване: гр. Д. ул. З.С.* искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № * от 20.05.2021г. на
Директора на ГД „Г.П.“ - С. за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „домакин /ГПУ - Б./, той и шофьор, лек автомобил до 9 места в
сектор „Управление на собствеността“ към РД „Г.П.“ - Д. като неоснователни.
Пред втората инстанция не са представени нови доказателства и не са правени
доказателствени искания.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение №
57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. №
307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
5
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Въззивната инстанция споделя мотивите на ВРС и не следва да ги
преповтаря в решението си, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявените искове пред ВРС от Н. КР. К. от гр. В. против ГД „ Г.П.“ - С. са с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а именно за признаване наложеното със Заповед №
* от 20.05.2021г. на Директора на ГД „Г.П.“ - С. дисциплинарно уволнение за незаконно и
неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„домакин /ГПУ - Б./, той и шофьор, лек автомобил до 9 места в сектор „Управление на
собствеността“ към РД „Г.П.“ - Д..
Съдът констатира, че с въззивната жалба не са наведени възражения и не се оспорват
установените по делото от първоинстанционния съд фактически констатации по спора.
Възраженията във въззивната жалба са били наведени и пред ВРС, като съдът е дал отговор
в обжалваното решение.
Установява се от данните по делото и не е спорно между страните, че
въззивникът/ищецът/ Н. КР. К. на 17.03.2021г. е бил командирован от ответника до гр.С. със
служебен автомобил марка „С.“, модел „К.П.“ с рег. № * , съгласно Заповед № 4078зк-273
от 16.03.2021г. На посочената дата – 17.03.2021г. и при изпълнение на служебните си
задължения е причинил ПТП, при управление на посочения по-горе служебнен автомобил,
и е самокатастрофирал в землището на с. М. в района на прохода „П.“ между разклона за гр.
Г. и с. Г.. Мястото на инцидента е посетено от органите на МВР. При извършена проверка от
органите на МВР с техническо средство „А.“ - дрегер 7510 с фабричен номер *, е установено
наличие на алкохол в издишания въздух от ищеца - 1.56 на хиляда, връчен му е талон за
медицинско изследване. Съставени са му два АУАН. Единият е за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а другия АУАН е съставен заради
неупражнен постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен
талон от свидетелството за управление. С нарочна заповед му е наложена и принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на
МПС. Със Заповед за задържане на лице с рег.№267зз11/17.03.2021г./л.37/ ищецът е
задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за престъпление по чл.
6
343б от НК.
От приложеният Акт №*/17.03.2021г. за установяване на административно
нарушение , серия GA за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, се установява, че ищецът е подписал същият без възражения, както и заповедта за
наложената принудителна административна мярка. Следва да се отбележи, че ищецът не
само че не е оспорил факта , че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон от 0.5 промила но и е налице признание от негова страна по
отношение на този факт в приложените по делото негови обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“. В дисциплинарното и съдебно производства не е
навеждал възражения по констатациите в АУАН и заповедта за налагане на принудителната
административна мярка, съставени от длъжностни лица в деня на инцидента, както и в
съдебното производство.
Спорен по делото е въпросът издадена ли е процесната заповед за уволнение
преждевременно и нарушена ли е нормата на чл.194, ал.2 от КТ. Цитираната норма
предвижда, че при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно
нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или
наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от
влизането на сила на присъдата или на наказателното постановление. Настоящата инстанция
счита, че няма законодателна пречка, и посочената разпоредба не ограничава работодателя
да реализира дисциплинарната отговорност на работника и преди визирания начален момент
на срока. Това законодателно решение е въведено с оглед целесъобразното разрешаване на
дисциплинарната отговорност, а именно да се обвърже с достоверността на влезлите в сила
наказателни постановления или присъда, които установяват извършването на нарушението.
В процесният случай срещу въззивната страна /ищецът/ за установеното дисциплинарно
нарушение, преди издаване на процесната заповед за уволнение от 20.05.2021г, е имало
образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН и
наказателно производство. Нещо повече в процеса не са ангажирани доказателства, който да
установяват отпадането на административно-наказателната и наказателната отговорност на
ищеца, а напротив същият е осъден с влязло в сила на 15.11.2021г споразумение по
НОХД№346/2021г. на РС-К. /л.95 от делото на ВРС/, т.е деянието за което му е наложено
дисциплинарното наказание е доказано с всички субективни и обективни признаци посочени
в процесната заповед за уволнение.
Неосноватевлно е и възражението, че в случая намира приложение нормата на чл.203,
ал.1, т.1 ЗМВР и за непредпазливите престъпления не се налага наказание уволнение.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва: т. 1.
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 5
на чл. 142 Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. На основание чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР.
7
Въззивникът/ищецът/Н.К. е бил лице работещо по трудово правоотношение и статутът му,
респективно реализирането на дисциплинарната отговорност е съобразно нормите на
Кодекса на труда.
Неоснователно е и възражението, че при определяне на дисциплинарното наказание,
работодателят не е оценили съразмерно и справедливо всички обстоятелства по отношение
на ищеца: млад с виеше образование, не е осъждан, не е наказван по Кодекса на труда, имал
две поощрителни писмени похвали.
Изводите на пъвоинстанционният съд в тази връзка са правилни и обосновани,
кореспондиращи на събрания доказателствен материал по делото, а именно, че
работодателят при извършената преценка за налагане на дисциплинарно наказание, е
анализирал тежестта на нарушението, взел е предвид обясненията на ищеца и неговото
поведение, и е стигнал до извода, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина е
тежко, поради което е наложил наказание „уволнение“.
Настоящата инстанция споделя практиката на ВКС обективирана в решение
№52/06.03.2019 по дело №3636/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 551/ 15.07.2010 г. по
гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о., на която се е позовал и първоинстанционният съд.
В цитираните решения ВКС приема, че употребата на алкохол по време на работа и
явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на
употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се
изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Дали са
настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на
нарушението като „тежко”. Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в
употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа
след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за
осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-
голяма е степента на опиянение.
Ищецът К. е заемал длъжност „шофьор“, безспорно е, че е изпълнявал рискова професия,
без съмнение извършеното нарушение – управление на МПС с концентрация на алкохол
1,56 промила, което е в пъти повече от допустимото по ЗДвП от 0.5 промила е тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Следва да се отбележи , че в процесният случай
деянието на ищеца е и умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и „глоба“ от 300лв., като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 3години, наред с понесената административно-наказателна отговорност.
Настоящата инстанция счита, че тежестта на наложеното наказание е съответна на
тежестта на извършеното нарушение, поради което предявените искове правилно и
законосъобразно са отхвърлени, като неоснователни от първоинстанционния съд.
Действително, в определени случаи нарушението на трудовата дисциплина, може да
8
покрива признаците и на друг вид правонарушение - административно нарушение или
престъпление, какъвто е и настоящият случай . В тези случаи, наред с дисциплинарната
отговорност, може да се ангажира и наказателна или административно- наказателна
отговорност, както и имуществена такава, при наличие на имуществени вреди.
Дисциплинарната и имуществената отговорност се ангажират от работодателя, докато
наказателна или административно-наказателната отговорност, се ангажират от други
наказващи субекти, различни от работодателя. Ангажирането на дисциплинарната
отговорност, не изключва ангажирането на останалите по вид отговорност, т.е за едно
деяние на извършителя може да бъде наложено дисциплинарно наказание, административно
наказание и да бъде подведен под наказателна отговорност. В този смисъл, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни наведените възражения.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Ответната по жалбата страна е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
и такива ще следва да се определят в съответствие с чл. 37 от ЗЗП в минимален размер от
50.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №273 от 15.12.21г. по гр.д. №1565 по описа за 2021г. на
РС-В..
ОСЪЖДА Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б. бл. 2, вх. А, ап. 8 да заплати
на ГД „ Г.П.“ МВР- С. с адрес за призоваване: гр. Д. ул. З.С.* разноски по делото пред ОС-
В. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10