№ 171
гр. Благоевград, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Петър Пандев
при участието на секретаря Лозена Д.
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231200600539 по описа за 2023 година
С присъда № 500490/18.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 58/2020
год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият Г. Н. Б. е признат за виновен в
това, че на 28.07.2019 год., около 17.00 часа, в къща, находяща се в /адрес/,
не изпълнил заповед за незабавна защита №2137/08.05.2019 год., издадена от
Районен съд - Разлог на основание чл.18, ал.1 във връзка с чл.4, ал.2 от Закона
за защита срещу домашно насилие, с която Б. се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си П. Д. Б.а от гр. Разлог,
като извършил спрямо П. Д. Б.а акт на домашно насилие, нанасяйки й удар с
ръка в областта на лицето, поради което и на основание чл. 296, ал.1, пр. 2 от
НК вр. с чл. 54 и чл. 47 ал. 1 от НК, му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 1 000 (хиляда) лева.
Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за това, че в периода от 27.09.2019 год. до
15.10.2019 год. включително, при условията на продължавано престъпление
(когато деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
1
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите) не
изпълнил заповед за незабавна защита №2137/08.05.2019 год., издадена от
Районен съд - Разлог на основание чл.18, ал.1 във връзка с чл.4,ал.2 от Закона
за защита срещу домашно насилие, с която се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си П. Д. Б.а от гр. Разлог,
като извършил следните деяния: 1) На 27.09.2019 г., в светлата част на
денонощието, в кафе-бар „Дриймс“, находящ се в гр. Разлог, площад
„Преображение“, не изпълнил заповед за незабавна защита №2137/08.05.2019
г., издадена от Районен съд - Разлог на основание чл.18,ал.1 във връзка с
чл.4,ал.2 от Закона за защита срещу домашно насилие, с която се задължава
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си П. Д.
Б.а от гр. Разлог, като извършил спрямо П. Д. Б.а акт на домашно насилие,
отправяйки й обидни думи - “курво“, проститутко“, „ще ви еба всичките“ и 2)
На 15.10.2019 г., около 21.00 часа, в района на хотел „Елица“, находящ се в
гр. Банско, ул. „Гоце Делчев“, не изпълнил заповед за незабавна защита
№2137/08.05.2019г., издадена от Районен съд - Разлог на основание чл.18,ал.1
във връзка с чл.4,ал.2 от Закона за защита срещу домашно насилие, с която се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си П. Д. Б.а от гр. Разлог, като извършил спрямо П. Д. Б.а акт на
домашно насилие, стискайки я за ръката и отправяйки спрямо нея обидни
думи - “курва“, „лека жена“.
Срещу посочената присъда е депозиран протест от страна на Районна
прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог, с който се оспорва същата в частта, с
която подсъдимият Г. Б. е оправдан за две от деянията, обединени в
продължавано престъпление. Прокурорът счита, че липсва необходимия
доказателствен анализ, тъй като от събраните гласни доказателства се
установява престъпното поведение на Б. и за другите два случая на домашно
насилие срещу П. Б.а. Игнориране на показанията на пострадалата и нейните
родители е напълно необосновано и влече след себе си незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт в тази му част, който следва да бъде отменен и
подсъдимия признат за виновен и в посочените два случая, като му се
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
2
депозирания протест и в пледоарията си изтъква онези гласни доказателства,
които го подкрепят и защо следва да бъдат кредитирани. Акцент се поставя
върху практическата липса на мотиви по отношение на двете деяния, за които
Б. е оправдан от първата съдебна инстанция. Прокурорът поддържа и
искането за увеличение на наказанието, което съобразно протеста следва да
бъде определено като „лишаване от свобода“ с приложението на института на
т.нар. „условно осъждане“.
Жалба срещу присъдата е зепозирана и от името на подсъдимия Б., с
която се твърди, че като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде
отменена в осъдителната си част и деецът оправдан и за последното от трите
деяния, обединени от прокурора в продължавано престъпление. На първо
място се изтъква тоталната липса на мотиви, тъй като съдът се е задоволил
само да изброи събраните доказателства, но не и да ги обсъди. Последното е
наложително с оглед наличието на противоречиви свидетелски показания от
една страна, а от друга – липсата на доказателства дали заповедта за защита
от домашно насилие е действала пред посочения период. Налице е и
противоречие в датата на извършване на деянието, за което Б. е признат за
виновен, тъй като на стр.4 от мотивите е посочена датата 28.08.2019 год., а
според диспозитива на присъдата датата е 27.07.2019 год. Всичко в
съвкупност обосновава необходимостта от цялостна отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. При условията на алтернативност се поддържа, че за единственото
деяние, за което Б. е осъден, са налице убедителни данни, че не той е
осъществил насилие спрямо съпругата си към онзи момент П. Б.а, а той е бил
нападнат от нея и сестра й, срещу които им действия се е защитавал. В този
смисъл присъдата следва да бъде отменена в осъдителната й част и деецът
признат за невиновен и по това обвинение.
Жалбоподателят Г. Б. се явява лично пред въззивната инстанция и
поддържа заявеното от неговия защитник. В предоставената му последна
дума е посочил, че „се счита за невинен и моли напълно да бъде оправдан“.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при разглеждане на
делото са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на същото на
3
пъвостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Безспорно е, че всеки съдебен акт следва да бъде мотивиран, което
изискване е от категорията на абсолютно необходимите и всяко отклонение в
тази връзка е безусловно основание за неговата отмяна. Това гласи и чл.34 от
НПК, в който изрично е посочено, че всеки акт на съда съдържа “… мотиви”.
Отделно от това, в разпоредбата на чл.305, ал.3 от с.з., законодателят е
разяснил минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата,
които задължително включват “… установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение”. Добавено е и че “при противоречия на доказателствените
материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят”. Извън изброеното и константната съдебна практика е в насока,
че решаващият съд дължи отговор на същностните възражения на страните
относно авторството на деянието, степента на участие на подсъдимия в него,
установяването на предмета на престъплението и начина по който е
индивидуализиран, вината на извършителя и др., без които не може да се
разбере защо деецът е осъден, респ. оправдан, за конкретното престъпление.
Посоченото е особено актуално, когато са налице противоречиви показания
на свидетелите, което задължава съда внимателно да ги съпостави с
останалия доказателствен материал и да изложи съображения в каква степен
и защо ги кредитира или пък не им дава вяра. В мотивите към проверяваната
присъда доказателствен анализ въобще липсва. Изложена е фактическа
обстановка и са преписани от обвинителния кат събраните доказателства, без
никакви съображения какво е значението им за установяване на обективната
истина. Част от показанията на свидетелите противоречат на заявеното от
други /виж показанията на бабата и дядото на пострадалата Астинова и тези
на нея самата и родителите й/, което е задължавало съдът да анализира
тяхната достоверност. Въобще не е отчетено и заключението по СППЕ
относно личността на пострадалата и значението на този факт при съпоставка
с обясненията на подсъдимия Б.. Изложеното относно психологичното й
състояние и характеровите й особености са от значение за преценка дали
заявеното от вече бившия й съпруг отговаря на истината. Отделно от това,
разпитаните свидетели могат да бъдат групирани в зависимост от
отношенията им и родствената им връзка със страните по делото. Очевидно
следва да се даде доказателствен приоритет на показанията на съответните
4
длъжности лица, които служебно са се занимавали със семейните
взаимоотношения между Б.и и да се прецени в каква степен те се отразяват на
доказаността на вменените на подсъдимия три отделни деяния. Въобще не е
установено в какъв период е действала заповедта за защита от домашно
насилие, което е изисквало активност от страна на първостепенния съд за
установяване на този съставомерен елемент от обвинението. Без яснота по
този въпрос не може да се твърди със сигурност, че евентуални неправомерни
действия от страна на Б. запълват състава на престъплението по чл.296, ал.1
от НК. Първата съдебна инстанция въобще не е обсъдила и направените
възражения от страна на подсъдимия за физическо посегателство срещу него
от самата пострадала и нейната сестра. При положение, че са налице и
обективни доказателства /медицинско свидетелство/, съдът е длъжен да
обсъди в каква степен действията на Б. са неправомерни и в каква
представляват реализация на правото му на защита.
Посочената липса на мотиви към присъдата е забелязана и от двете
страни в наказателния процес, които в пледоариите си изтъкват
невъзможността да разберат съображенията на РРС относно осъждането,
съответно оправдаването на Б. по част от деянията, обединени като едно
продължавано престъпление.
Към това абсолютно по своя характер нарушение, опорочаващо до
степен на негодност проверявания съдебен акт, се напластява и установеното
разминаване в датата на извършване на едно от деянията. Първото от тях, за
което РРС е осъдил дееца, според страница първа от мотивите му е
извършено на 28.07.2019 год., а на четвърта страница е посочена дата
28.08.2019 год. Вероятно се касае за техническа грешка, но НПК не признава
такива извън отстранените по реда на чл.248а от с.з. в рамките на
разпоредителното заседание.
Констатираната по-горе липса на мотиви винаги представлява
безусловно основание за отмяна на атакуваната присъда, поради което и на
основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 и чл.348, ал.3, т.2 от НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 500490/18.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
5
58/2020 год. на Районен съд – Разлог и връща делото на същия съд за нова
разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6