Решение по дело №10069/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 121

 

Гр.Велико Търново 09.06.2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев

                                                                                                                  Ивелина Янева

 

при секретаря С. Ф.и с участието на прокурора Орманджиева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10069 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 52 / 08.02.2021г., постановено по АНД № 20204110201831 по описа на ВТРС за 2020г., трети състав, с което е отменено наказателно постановление № 35-0000808 / 26.10.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Плевен, с което на ЕООД „Алекс ОК” е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвтП за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Плевен, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закони. Изложени са подробни съображения за законовите изисквания за представяне на удостоверение за психологическа годност на водача и липсата на такова към момента на извършване на превоз извън пределите на страната на лицето П.Д.С.. Твърди се и неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – при документална проверка в офиса на превозвача е установено извършването на превоз на товари на 21.09.2020г. П.Д.С. е назначен на длъжност шофьор товарен автомобил с трудов договор от 28.08.2019г. и към момента на превоза и проверката няма валидно Удостоверение за психологическа годност.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на  чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивният съд приема, че представените доказателства не установяват извършване на превоз от сочения водач, което води до извод за липса на нарушение. Изложени са и доводи за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед пандемичната обстановка и наказателното постановление е отменено.

Настоящият състав намира изводите на  районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за съответен на събраните доказателства и материалния закон.

Касационната жалба съдържа пространни изложения относно законовото задължение за представяне пред работодателя на удостоверение за психологическа годност и липсата на такова за датата на международния превоз за наетото по трудов договор лице П.Д.С.. Как административно-наказващия орган е установил, че превоза по представената товарителница на 21.09.2020г. е извършен от водача П.Д.С. остава неясно. В самата касационна жалба не се съдържат твърдения за това обстоятелство, нито са цитирани доказателствени източници, нито се представят доказателства. При условие, че недоказаността на извършването на превоз от С.след изтичането на срока на валидност на удостоверението му за психологическа годност, служи като основен довод на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление, то касатора би следвало да посочи конкретни данни, а не общо изложение на законови постановки, известни на съда. Липсата на доказателства за съставомерния за наличието на твърдяното нарушение факт на осъществяване на обществен превоз на товари от водач без удостоверение за психологическа годност води до извод за липса на допуснато от превозвача нарушение на  чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Правилен е извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което и решението следва да бъде потвърдено.

Въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН подлежи на разглеждане при установено доказано административно нарушение. В конкретния случай не се установява наличието на административно нарушение, поради което и не се дължи разглеждане на института на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и .решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 / 08.02.2021г., постановено по АНД № 20204110201831 по описа на ВТРС за 2020г., трети състав,

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.