№. 217 / 25.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2715 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.8 от ЗАЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Е.И.Ш. xxx твърди в исковата молба, че с решение №. 7 от 07.04.1999 година на ОС ,,Земеделие” – град О., обл.Враца е възстановена земеделска земя на наследниците на Ц. В. Х., родена на xxx г., бивш жител xxx, починала на 29.01.1957 година, както следва:
1.Нива 1.950 дка, имот №. 038014, м.”С. г.”, с.С.;
2.Нива от 0.600 дка, имот №. 053037, м.”Лъката”, с.С.;
3.Пасише, мера от 3.000 дка, имот №. 1160013, м.”Н. д.”, с.С.;
4.Изоставени трайни насаждения от 0.740 дка, имот №. 176019, м.”К.”, с.С.;
5.Нива 19.999 дка, имот №. 231020, м.”Н. Ч. д.”, с.С.;
6. Нива 31.188 дка, имот №. 234038, м.,,Б. п.”, с.С..
Ищецът поддържа също така, че Ц. В. Х. е имала 9 деца. Една от дъщерите й е неговата майка Л. А. Ш., бивш жител на гр.Р., починала на 11.11.2016 г. След смъртта на майка му като наследници останали - той Е.И.Ш. - нейн син и дъщеря Е. И. Тончева. Твърди също така, че делът на покойната му майка от земеделските земи е 1/9 идеална част, съответно той има 1/18 ид. ч. и за наследниците на сестра му също 1/18 ид. част. Поддържа, че още през 2011 година наследените от Х. земеделски земи са били отдадени под наем на ЗК ,,С. – 2005”. На 30.03.2017 г. част от наследниците и той сключили Договор за предоставена земя в кооперация за съвместно обработване №. 191 и №. 191а и двата договора с посочената дата 30.03.2017 г. със ЗК ,,С.-2005”, за срок от 5 години, считано от 2017 г. Тези договори са регистрирани в ОС ,,Земеделие”, гр.О. на 11.07.2017 г. Твърди също така, че кооперацията се задължила от първи октомври на текущата година да им заплаща рента в размер на 60 лева на декар. До момента не е получил дължимата му се годишна рента, както следва - за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.. Твърди, че многократно се е обаждал по телефона на управителя, на служители от ЗК „С.-2005”, но буквално с него се подиграли и това наложило да се обърне към съда с предявяване на настоящия иск. Заявява, че общо възстановени на Х. земеделски земи са - 57.477 дка, от които 1/9 ид.ч. за него и сестра му са - 6.386 дка, а неговата част възлиза на 3.193 дка., като за 1 година сумата която ответникът му дължи е 191.60 лева или общо за 2017 г., 2018 г. и за 2019 г. дължимата му се сума е 574.77 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което прекрати договор №. 191 №. 191 а от 30.03.2017 г. поради виновно неизпълнение на клаузите по същия от страна на ответника, както и да го осъди да му заплати дължимата рента за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. общо в размер на сумата 574.77 лева, ведно с лихвата за забавено плащане в размер на 62,60 лева, както и законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ЗК „С.-2005” – град Монтана не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че с решение №. 7 от 07.04.1999 година на ОС ,,Земеделие” – град О., обл.Враца е възстановена земеделска земя на наследниците на Ц. В. Х., бивш жител xxx, починала на 29.01.1957 година, както следва: 1.Нива 1.950 дка, имот №. 038014, м.”С. г.”, с.С.; 2.Нива от 0.600 дка, имот №. 053037, м.”Лъката”, с.С.; 3.Пасише, мера от 3.000 дка, имот №. 1160013, м.”Н. д.”, с.С.; 4.Изоставени трайни насаждения от 0.740 дка, имот №. 176019, м.”К.”, с.С.; 5.Нива 19.999 дка, имот №. 231020, м.”Н. Ч. д.”, с.С.; 6. Нива 31.188 дка, имот №. 234038, м.,,Б. п.”, с.С..
Установено е също така, че Ц. В. Х. е имала 9 деца. Една от дъщерите й е майката на ищеца - Л. А. Ш., бивш жител на гр.Р., починала на 11.11.2016 г. След нейната смърт е оставила законни наследници ищецът Е.И.Ш. - нейн син и дъщеря Е. И. Тончева. От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че делът на покойната майка на ищеца от земеделските земи е 1/9 идеална част, съответно той има 1/18 ид. ч. и за наследниците на сестра му също 1/18 ид. част. Още през 2011 година наследените от Х. земеделски земи са били отдадени под наем на ЗК ,,С. – 2005”. На 30.03.2017 г. част от наследниците и той сключили Договор за предоставена земя в кооперация за съвместно обработване №. 191 и №. 191а и двата договора с посочена дата 30.03.2017 г. със ЗК ,,С.-2005”, за срок от 5 години, считано от 2017 година. Тези договори са регистрирани в ОС ,,Земеделие” – град О. на 11.07.2017 година. Кооперацията се задължила от първи октомври на текущата година да им заплаща рента в размер на 60 лева на декар.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Спорният по делото въпрос е налице ли е неизпълнение от страна на ответника в качеството му на арендатор по договорите по отношение на ищеца, за стопанската за 2017 г., 2018 г. и 2019 г..
С оглед събраните по делото доказателства – писмени доказателства и заключението на вещото лице В.П.Т., се установява, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му се арендно възнаграждение за 2017 година, 2018 година и 2019 година, съответно по 179,10 лева на година, изчислено по следния начин: 2,985 дка х 60 лева е 179,10 лева. Или общо неплатеното арендно възнаграждение на ищеца е в размер на 537,30 лева. Вещото лице е уточнило в заключението си, че изчисленията са извършени при собственост на 2,985 дка земеделска земя в землището на село С., община О. и годишна арендна цена от 60 лева на декар. Вещото лице е установило в откритото съдебно заседание, че обезщетението за забавено плащане на посочената сума от 537,30 лева е 58,05 лева. Вещото лице е категорично в заключението си, че плащане от ответника на ищеца за процесните години не е извършвано.
От тук може да се направи извод, че ответникът като арендатор не е изпълнил задължението си съгласно договора за аренда, а именно да заплати на ищеца арендната цена след приключване на съответната стопанска година. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а според чл.75 ал.1 и ал.2 ЗЗД, изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице. Именно това основно свое задължение ответникът не е изпълнил. От заключението на вещото лице В.П.Т., което не бе оспорено от страните по делото, и от уточнението на вещото лице, заявено в ОСЗ на 09.06.2020 година се установява, че ответникът не е заплатил на ищеца рента по договора за 2017 година, 2018 година и 2019 година, съответно по 179,10 лева на година, или общо неплатеното арендно възнаграждение на ищеца е в размер на 537,30 лева. Няма данни и за извършено плащане на тази сума.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция се явява основателна до размер на сумата 537,30 лева, като за разликата Н. тази сума до заявената от 574,77 лева, искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Обезщетението за забавено плащане на сумата от 537,30 лева е в размер на 58,05 лева, в който и размер искът следва да бъде уважен. За разликата Н. него до заявения от 62,60 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковите претенции сумата в размер на 796,74 лева.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „С.-2005” , ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град М. у. №. 7, представлявана от И. М. И. да заплати на Е.И.Ш. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 537,30 лева - представляваща арендно възнаграждение за 2017г., 2018г. и 2019г. по договори №. 191 №. 191 а, и двата от 30.03.2017 г., като отхвърля иска в останалата му част – за разликата Н. уважения до заявения размер от 574,77 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „С.-2005” , ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град М. у. №. 7, представлявана от И. М. И. да заплати на Е.И.Ш. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 58,05 лева-представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 537,30 лева, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата Н. уважения до заявения размер от 62,60 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „С.-2005” , ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град М. у. №. 7, представлявана от И. М. И. да заплати на Е.И.Ш. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 796,74 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :