Решение по дело №489/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 682
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Женя Димитрова
Дело: 20241001000489
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №60037/27.05.2024година от Д. И.
Н. срещу решение №624/29.04.2024 година, постановено по т.д. №1919 година
по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което са
отхвърлени предявените от Д. И. Н. искове с правно основание чл.25, ал.4
ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Общество Път на мъдростта сдружение“ за
отмяна на решение по т.6 от протокол от Общо събрание, проведено на
16.09.2023 година, с което Н. В. В. е избран за член на управителния съвет и на
сдружението и решение, с което е включен в утвърдения състав на
управителния съвет К. Х. К., в качеството му на „Главен редактор“, както и е
оставен без разглеждане евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1,
предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че с вписване №
20230929173215 по партидата на ответника е вписано несъществуващо
обстоятелство, а именно е вписано лицето К. Х. К. като член на УС на
сдружението и е осъден да заплати сумата от 1500 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
1
първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил иска като е приел,
че прекратяването на членството в сдружението настъпва като последица от
решение на управителния съвет, който бил компетентен да констатира
предпоставките за отпадане на членството. Този извод е аргументиран с
разпоредбата на чл.29, т.4, изр.второ от устава на сдружението, предвиждаща
възможност при наличието на обективни причини с решение на управителния
съвет шестмесечния срок, през който лицето - член на сдружението не е
внасяло членския внос да бъде продължен, както и с разпоредбата на чл.22,
ал.4 ЗЮЛНЦ. Твърди се в жалбата, че изводите на съда са в нарушение на
материалния закон и на устава на сдружението, тъй като според редакцията на
чл.29, т.4, изр.първо от устава на сдружението членството се прекратява ако
лицето не е изплащало членския си внос в продължение на 6 поредни месеца.
Посочената клауза урежда автоматично прекратяване на членството без да
поставя прекратяването в зависимост от каквито и да е било допълнителни
условия и без да изисква акт на сдружението. Извод за обратното не може да
бъде направен и от цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на
чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като задължителното съдържание на устава е изрично
и изчерпателно посочено в чл.20 от същия закон. В чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ е
посочено, че уставът трябва да съдържа правила за възникването и
прекратяването на членството, но не и процедура и документи, въз основа, на
които да се констатира отпадането на членството поради невнасяне на
членския внос. Неправилни са изводите на съда и относно включването в
утвърдения състав на УС на К. К.. Решението на Общото събрание за
включването му в състава на УС е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.
Въззиваемата страна Сдружение „Общество Път на мъдростта
сдружение“ е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди
решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 16.10.2023 година ищецът Д. И. Н. излага, че е
член на сдружението, като на 16.09.2023 година е проведено ОС, на което са
взети решения по предварително обявеният дневен ред, като решението по т.6
2
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като противоречи на
закона и устава на сдружението.
Изборът на Н. В. за член на УС противоречи на разпоредбата на чл.3,
ал.1 ЗЮЛНЦ, а именно управителният съвет да се състои от лица, които са
членове на сдружението. Н. В. няма качеството член на сдружението, поради
което и не може да бъде избиран за член на управителния съвет. Този факт
произтича от обстоятелството, че същият не е заплащал дължимия от него
членски внос за период от 6 поредни месеци преди датата на провеждане на
общото събрание от 16.09.2023 година, поради което, на основание чл.29, т.4
от Устава неговото членство е прекратено към датата на провеждане на
избора. На второ място незаконосъобразно и прието в нарушение устава на
сдружението е решението, с което в утвърдения състав на УС е включен К. К.,
в качеството му на главен редактор. Изборът на това лице не е подложен на
гласуване, а е посочено, че не са изборни позиции. В устава не е предвидено,
че лицето, заемащо длъжността главен редактор става член на УС по право и ,
че не следва изборът му да не се подлага на гласуване, поради което
решението, в тази му част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Посоченото решение противоречи на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4
ЗЮЛНЦ, съгласно която от компетентността на ОС на сдружението е да
избира членовете на УС. В отношение на евентуалност ако се приеме, че
искът, в частта касаеща изборът на К. К. е неоснователен, тъй като липсва
такова решение се твърди, че е извършено вписване на несъществуващо
обстоятелство.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№122237/29.12.2023 година ответникът заявява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди, че Н. В. е създател на филма за В. Т. и е ангажиран целодневно
като ръководител направление „Представяне на учението“ към УС по
дейности, касаещи филма. Същият е внесъл членския си внос на самото
събрание. Разпоредбата на текста на чл.29, ал.1, т.4 от Устава на сдружението
не съдържа в текста си постановка за автоматично прекратяване на
членството, дори изрично предвижда, че този срок следва да се обсъди и
подлежи на промяна. По отношение на втората претенция относно К. Х. К. се
твърди, че не е обективирана воля на членовете на УС и не е извършен избор.
3
Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Същият е член по
право на УС поради личните си експертни качества. Волята на В. К., чието
учение и цели залягат в целите и задачите на сдружението е главният редактор
да е член в лично качество на УС.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно следните
факти, които са установени от първоинстанционния съд и които съдът приема
за установени, както следва: че ищецът е член на сдружението, че е проведено
Общо събрание на 16.09.2023 година, на което ищецът е присъствувал, както
и, че по т.6 от протокола е взето решение, с което Н. В. В. е избран за член на
УС, а К. Х. К. е включен в утвърдения състав на УС на сдружението, в
качеството му на Главен редактор.
Установява се и факта, че към датата на ОС членски внос не е за
плащан от Н. В., тъй като по делото е налице представено платежно
нареждане с дата 18.09.2023 година – след датата на провеждане на ОС, с
което същия е заплатил членския внос.
Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на
решения на ОС на Сдружение „Общество Път на мъдростта сдружение“ от
16.09.2023 година, съединен с иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Искът представлява предоставено на члена на сдружението
потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то
противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде
упражнено само в преклузивния срок. С оглед преклузивния характер на срока
за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок
основания. Исковата молба е депозирана на 16.10.2023 година с твърдения, че
ищецът е узнал на датата на ОС – 16.09.2023 година, поради което срокът е
спазен.
Липсва спор, че ищецът е член на сдружението, поради което е активно
процесуално легитимиран да води иск за отмяна на взетите решения на това
събрание.
В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са
изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на
събранието и валидността на взетите решения.
В производството по иска доказателствената тежест е за ответника,
4
който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва
законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва
се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на
решенията.
Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия член, който
притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за
защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за
решенията, чиято отмяна ще бъде поискана така и за нарушенията, които ще
бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на
търсената с иска съдебна защита се определят от самия ищец чрез
основанието и петитума на исковата молба.
Съдът намира за приложими задължителните указания в т.6 от
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за
отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и
конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК
/отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок -
материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно
основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Предвид установения в чл.74, ал.2 от
ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР №
1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по
основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е
процесуално недопустимо /в този смисъл решение по т.д.860/2009 година , ТК,
II т.о./.
Оплаквания по отношение на процедурата по свикване и провеждане
на ОС не са твърдяни, поради което спорът по отношение избора на Н. В. за
член на УС касае единствено обстоятелството притежава ли същият
качеството член на сдружението, при твърдения за автоматично прекратяване
на членственото му правоотношение поради невнасяне на членския внос.
Надлежното възникване на членствени права в полза на Н. В. не се
оспорва. Твърди се последващото им отпадане в хипотезата на чл.29, т.4 от
устава и чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ като следствие от неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимия членски внос.
Разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ свърза императивно отпадането
5
поради невнасяне на установените имуществени вноски с изискването това да
се констатира по документи по ред, предвиден в устава на сдружението. От
текста на закона е видно, че елемент от фактическия състав на отпадането,
като основание за прекратяване на членството е необходимостта да има
констатиране на нарушението, което изключва автоматичното прекратяване на
членственоправната връзка. Горното предполага уреждане в устава на
въпросите: кой орган е компетентен да извърши тази констатация, по какъв
начин и как членът на сдружението, чието поведение е предмет на оценка
може да се защити. Обявеният устав не съдържа разпоредби относно начина
на констатиране на отпадането и органът, който е компетентен да стори това.
Предоставената възможност на УС да променя по молба срока не е
предоставена компетентност за извършване на тази констатация. При липса на
нарочна уредба в устава следва да се приеме, че общата компетентност
принадлежи на ОС и след като не е налице решение, в тази връзка, а напротив
налице е решение, с което ОС е гласувало Н. В. за член на УС решението не
противоречи на повелителни разпоредби на закона и устава. Качеството
ръководител направление, което е изискване, същият да е член на УС не се
оспорва, а и се установява от представеният протокол.
Предвид горното искът за отмяна на решението по т.6 за избор на Н. В.
за член на УС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за отмяна на решението по т.6 за избор на К. К., съдът намира
следното:
Видно от поканата за свикване на ОС на дата 16.09.2023 година
събранието протича при обявения дневен ред, като т.6 от поканата е Избор на
председател и членове на УС.
По делото от ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
материалната законосъобразност на взетите решения не е представен
протокол от заседание на УС, от което да е видно дали предложението за
избор на председател и членове на УС е взет поради изтичане на мандата на
УС.
При извършената проверка относно вписаните обстоятелства в
Търговския регистър, съдът констатира, че К. К. е избран за член на УС на ОС,
проведено на дата 20.09.2020 година, обстоятелство, което се установява и от
представеният протокол /л.41-л.57/. На тази дата е избран УС в състав А. Т. –
6
председател, А. Х. – председател на модул гр.София, С. Н. – председател на
модул Варна, Л. В.-орг.секретар, М. Т.-финансов мениджър, К. К.-Главен
редактор, Ч. К.-ръководител направление „Съхранение на учението“, М. П.-
ръководител „Направление „Изучаване на учението“, Н. В. – ръководител
направление „Представяне на учението“, Г. К. – председател на СЦЦ /със
съвещателен глас/. УС е в състав, съответстващ на чл.19 от устава, действащ
към тази дата. На събранието не е избран член на УС, който е председател на
регионалния модул на гр.Пловдив, поради което УС е останал с непопълнен
състав.
На 24.09.2022 година е проведено ОС на сдружението, на което в
дневния ред по т.7 са подложени на гласуване „промени в устава“, а по т.8
„Избор на председател и членове на УС“. На събранието са гласувани
предложените промени в устава като това е и актуалният устав на
сдружението, обявен в Регистъра, в който чл.19 придобива следната редакция:
„Управителният съвет се състои от Председател, организационен секретар,
трима заместник-председатели, които са председатели на регионалните
модули-София, Пловдив, Варна, финансов мениджър, ръководителнте на
националните направления „Изучаване на Учението“, „Представяне на
учението“, „Съхранение на учението“, Главния редактор /направление
„Подготовка на словото“/, носителя на авторските права на В. Т. и
Председателя на Съвета по целостта и ценностите, който е със съвещателен
глас“.
На това събрание, предвид промяната в устава е избрана за член на УС
Ж. Т. като носител на авторските права на В. Т., както и е попълнен състава на
УС, като е избран председател на регионален модул Пловдив М. Г.. Избран е и
нов председател поради постъпилата оставка и е избран за Председател П. М.
Н.. Тези обстоятелства са вписани в търговския регистър, като УС е в
състав:1.П. М. Н. – председател; А. П. Х. – председател на РМ София; М. Б. Г.-
председател на РМ Пловдив; С. Г. Н. – председател на РМ – Варна; Л. А. В.-
орг.секретар; М. Р. Т.-финансов мениджър; К. К. –главен редактор; Ч. К.-
ръководител направление „Съхранение на учението“, М. П.-ръководител
„Направление „Изучаване на учението“, Н. В. – ръководител направление
„Представяне на учението“, Г. К. – председател на СЦЦ /със съвещателен
глас/, Ж. Т. – носител на авторските права.
7
При съвкупната преценка на вписаните обстоятелства, както и
обявената покана за дневен ред на събранието, обявена на сайта на Агенция по
вписванията се налага извода, че се касае за редовно годишно събрание на
сдружението, на което се разглежда годишния доклад за дейността на
сдружението за 2022 година, приемане на годишния доклад за дейността на
сдружението; годишния финансов отчет към 31.12.2022 година; приемане на
ГФО; приемане на годишен бюджет за 2023 година; отчет за дейността на
Дома на Мъдростта и приемане на отчета.
Посочената точка в дневния ред „Избор на Председател и членове на
УС“ при така наличните данни и при липсата на депозирани оставки или
молби от членовете на УС налага еднозначният извод, че се касае за избор на
нов УС, с оглед изтичането на мандата. Горното се установява и от
формулировката за гласуване по т.6 в протокола, а именно: Общото събрание
освобождава настоящите членове на УС, СО, СЦЦ поради изтичане на
мандатите им.
Изборът на нов УС предполага освобождаването на управителния
съвет в стария му състав – арг. От чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, тъй като
независимо от изтичането на мандата мандатното правоотношение се
прекратява с решение на волеобразуващия орган – ОС. Съгласно разпоредбата
на чл.20 от Устава членовете на УС се избират за срок от три години. Този УС
е избран на 20.09.2020 година, поради което мандатът му е изтекъл и в
дневния ред за това събрание е включен избор на нов УС с нов мандат.
Съгласно чл.11, т.3 от устава освобождаването на членовете на УС и
председателя на СЦЦ става с решение на ОС.
В чл.30, ал.1 т.3 от устава е изрично разписано, че освобождаването на
изборните лица става при изтичане на мандата им, по тяхна молба или
предсрочно от органите, които са ги избрали, а освобождаването на член на
СЦЦ преди изтичането на мандата му става по предложение на СО.
При логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата е видно,
че устава прави следното разграничение на членовете на УС – всички
членове, които са изборни и председателя на СЦЦ, който е член на УС по
право, но само със съвещателен глас. Това разграничение съществува и в
разпоредбата на чл.11, т.3 от устава.
Гореизложеното обосновава извода, че не намира опора в устава
8
твърдението за наличието на членове по право, имащи качеството „главен
редактор“ и „носител на авторските права“, както и твърдението, че тези лица
не следва да бъдат освобождавани и, че изборът на тези членове не следва да
бъде подлаган на гласуване от ОС. В устава не е предвидена възможност
членове на УС да са лица, които не са преминали през гласуване от ОС.
Видно от устава е, че за избор на членове на УС са налице две
предпоставки – едната е лицето да има определено качество, за да е член на
УС и това изискване касае всички без председателя. Лицата, членове на УС
следва да имат качеството организационен секретар, председатели на
регионалните модули - София, Пловдив, Варна, финансов мениджър,
ръководители на националните направления „Изучаване на Учението“,
„Представяне на учението“, „Съхранение на учението“, Главния редактор
/направление „Подготовка на словото“/, носител на авторските права на В. Т. и
Председателя на Съвета по целостта и ценностите, който е със съвещателен
глас“. Видно от устава е, че председателя на СЦЦ се избира от ОС, а
председателите на структурни звена – модули се утвърждават от ОС по
предложение на УС.
Изборът на УС е от изключителната компетентност на ОС, като
правомощието да се избират и освобождават членове на УС не може да се
възлага на други органи – чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ. Автоматичното придобиване на
качеството член на УС поради качеството главен редактор, без да е налице
решение на ОС противоречи на устава и закона.
Безспорно е, че мандатът на УС е изтекъл, поради което съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.1, т.3 от устава УС следва да бъде освободен изцяло,
както и следва да бъде проведен избор на нов УС, като с изборът на лицата се
дава мандат да управляват сдружението. Взетото от ОС решение да не се
освобождават две лица от УС въпреки изтичането на мандата им, както и
включването им като членове на УС с нов мандат, без да е провеждан избор
противоречи на повелителни разпоредби на закона и устава, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното искът за отмяна на решението на ОС по т.6 по
отношение на избора на Н. В. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По отношение на избора на К. К. се явява основателен и следва да
бъде уважен.
9
Предвид несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск, същият не следва да бъде разглеждан, а
постановеното решение, имащо характера на определение следва да бъде
обезсилено като процесуално недопустимо.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта по
иска за избора на К. К. и вместо него постановено друго по съществото на
спора, с което искът бъде уважен. В частта, касаеща иска за избора на Н. В.
решението следва да бъде потвърдено, а в частта по иска с правно основание
чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ обезсилено.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и представените
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и своевременно
направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, съразмерно на отхвърлената част на иска сумата от 1500
лева общо за двете инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №624/29.04.2024 година, постановено по т.д. №1919
година по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Н. иск с правно основание
чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Общество Път на мъдростта
сдружение“ за отмяна на решение по т.6 от протокол от Общо събрание,
проведено на 16.09.2023 година, с което е включен в утвърдения състав на
управителния съвет К. Х. К., в качеството му на „Главен редактор“, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ решение по т.6 от протокол от Общо събрание на Сдружение
„Общество Път на мъдростта сдружение“, проведено на 16.09.2023 година, с
което е включен в утвърдения състав на управителния съвет К. Х. К., в
качеството му на „Главен редактор“ по иска на Д. И. Н. иск с правно
основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Общество Път на
мъдростта“.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №612/23.05.2022 година, постановено по
т.д.2183/2021 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Н. иск с правно основание
чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Общество Път на мъдростта
сдружение“ за отмяна на решение по т.6 от протокол от Общо събрание,
проведено на 16.09.2023 година, с което Н. В. В. е избран за член на
управителния съвет на сдружението и е осъден да заплати сумата от 1500
лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА решение №624/29.04.2024 година, постановено по т.д.
№1919 година по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23
състав, В ЧАСТТА, с която е оставен без разглеждане евентуален иск с правно
основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ от Д. И. Н. за признаване за
установено, че с вписване № 20230929173215 по партидата на ответника е
вписано несъществуващо обстоятелство, а именно е вписано лицето К. Х. К.
като член на УС на сдружението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11