Решение по дело №488/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 83
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700488
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№83                                           04.03.2022г.                              Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 

На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Зорница Делчева

Прокурор: Гриша Мавров

       

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №488 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен на 09.09.2021г от Т.Т.Д. иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.1 и ал.2 от същия закон против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да му предостави своевременно специализирана медицинска помощ и от поставянето му в условия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС в периода от 25.11.2016г до 09.09.2021г / в уточняваща искова молба от 01.10.2021г е посочена бъдеща дата 13.12.2021г/, в резултат на което му е причинена хронична обструктивна белодробна болест –ХОББ / според уточнението на исковата молба, направено от служебния защитник на 01.01.2021г/, а според уточняващата искова молба, подадена лично на същата дата от ищеца – Туберкулоза на белите дробове. Условията, при които ищецът твърди да е поставен са следните: килия с площ от 5 кв.м., в която е настанен с още десет човека / уточняваща искова молба от служебния защитник от 01.10.2021г,/, както и липса на осветление, на свеж въздух и медицински услуги, посочени  от ищеца. Д. твърди, че на 25.11.2016г е постъпил в затвора в град Стара Загора здрав, но с умишлено му е причинено не лечимо заболяване на белите дробове, при това извършено от омраза, като лекарите са считали, че той симулира и не са го лекували, въпреки неговите оплаквания и заявеното желание да бъде приет от медицинския специалист в Медицинския център. Храната е била с лошо качество, поради което ищецът не е могъл да се храни и това също е допринесло за неговото заболяване. Твърди, че не консумира супи, ориз, леща, халва и мусака, поради което счита и менюто за неподходящо. В Затвора в град Стара Загора е имало влага и е било студено, което в съчетание с липсата на храна е причинило заболяването на белите дробове, станало и хронично поради не своевременно медицинско лечение, което му се дължи от специалистите в Медицинския център. Два месеца е молил охраната като е съобщил, че има болки и страда, но те отговаряли, че симулира и е здрав. Като доказателство представя три броя медицински епикризи от лечебните заведения, в които е бил настанен извън затвора в град Стара Загора. Всеки понеделник се е записвал за посещение при лекар в Медицинския център и за лекарства, но умишлено не е бил приеман, а охраната не му е позволила да бъде прегледан. Тези действия са започнали още на 25.11.2016г и продължават до 13.12.2021г, независимо, че към 01.10.2021г тази дата не е настъпила все още. Ищецът твърди в уточняващата молба от 01.10.2021г, че назначения служебен защитник не го е посетил, за да конкретизира с него основанията за предявяване на исковата претенция.    

     Твърди още, че свижданията не са провеждани в определения период от 45 минути, а само за 25 минути при това надзирателите са били над главата му и са чували разговорите. На следващо място е дал всичко от себе си, за да бъде предсрочно условно освободен, както и че е бил наказван дисциплинарно без вина.

         В съдебно заседание от всички изложени основания поддържа наведените за лоши хигиенни условия, при които е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, причинили му заболяване на белите дробове, което е останало хронично и не лечимо изцяло, поради не своевременно осигурено медицинско лечение. Болестта му е в резултат на влагата, мизерията и мръсотията и от това, че са много хора на едно място, като е имало и един болен човек в неговата килия. Главното му искане, изразено в откритото съдебно заседание е да се докаже, че се е разболял от условията в затвора, което може да бъде установено с експертиза, поради което и не поддържа заявения с исковата молба  разпит на свидетели. В последствие, отново в открито съдебно заседание ищецът заявява, че не желае да бъде извършена съдебно медицинска експертиза, тъй като разглеждането на исковата молба е продължило твърде дълго във времето. Описал е в исковата си молба точно колко време е страдал преди да бъде предоставена медицинска помощ, като счита, че това обстоятелство наред с медицинската документация доказва бездействието на затворническата администрация да му осигури дължимото по закон медицинско обслужване в Затвора в град Стара Загора. Поддържа оплакването, че се е поболял от мизерия и глад, от къпане със студена вода, от липса на храна, тъй като предоставяната не е била добра, от влага, мухъл, пренаселеност и от бездействието на надзирателите, които вместо да го отведат при лекар са го обвинили в лъжа, че симулира. Искал е специална диета, но като не му е била предоставена не се е хранел и е гладувал.

     Ответника ГД „ИН“ гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба като неоснователна, а за началната дата 25.11.2016г твърди, че претенцията е обхваната от силата на присъдено нещо на решението по адм.д.№435/17г по описа на АС Стара Загора с процесен период 20.09.2016г до 25.11.2016г. Главното възражение, извън правните аргументи, представляващи анализ на относимото законодателство, се състоят в това, че установяването и лечението на заболявания по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не сочи момента на тяхното възникване, а излекуването зависи от индивидуалните особености, съпътстващи заболявания, включително вредни навици. Представя медицинска справка и Справка от 20.10.2021г издадена от Затвора в град Стара Загора.

       Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на исковата претенция. В конкретното производство основния въпрос е дали условията в затвора в град Стара Загора, каквито са били в процесния период са довели до възникване на заболяването ХОББ, което е нелечимо. Не се разглежда въпроса дали тези условия отговарят на стандартите, установени от Съвета на Европа, съответно в решенията на ЕСПЧ относно осветеност, размер на жилищната площ, а дали е налице причинно-следствена връзка между конкретните условия към момента на изтърпяване на наказанието и възникването на заболяването. Този факт обаче е в тежест на ищеца и е останал недоказан. От медицинската документация се установява, че още преди да постъпи в затвора у ищеца се е развивал процес, който е довел до окончателната диагноза. Не се доказва връзка и от събраните доказателства, че този процес е бил стимулиран, тоест че условията са допринесли за неговото развитие до окончателната диагноза. Твърденията, че ищецът не е получавал медицински грижи се опровергават от представената медицинска документация. Ищецът си противоречи и в тезата, че заболяването се дължи и на глад, на който е бил подложен, тъй като същевременно заявява, че храната не му е харесвала.

           Административен съд Стара Загора като взе предвид твърденията на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

              Предявен е иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, като квалификацията на искането за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди се извежда в настоящия случай от посочените в обстоятелствата част на исковата молба / уточнена на 01.10.2021г от ищеца и служебния защитник/ и поддържани от ищеца факти, които притежават признаците, посочени в забраната за нечовешко и унизително отнасяне. Ищецът твърди, че на 25.11.2016г е постъпил в Затвора в град Стара Загора здрав, но до 09.09.2021г, когато подава исковата молба, е поставен в условия на пренаселеност, влага, липса на чист въздух, на топла вода, не предоставяне на храна, която той консумира и е поискал, а вместо това му е предлагана такава от утвърденото меню, каквато той не яде, а  същевременно тази храна  е  и с лошо качество, като в резултат на тези условия се е разболял – имал е температура, втрисане, болки в гърдите в продължение на повече от два месеца, за които е съобщавал, но не е бил прегледан от медицински специалист в затвора в град Стара Загора и всички тези факти в съвкупност са довели до ХОББ/ТБЦ, останали хронични и не лечими.

        Оплакванията за не основателно налагани дисциплинарни наказания и за това, че не е освободен предсрочно условно, не могат да бъдат квалифицирани като основания по чл.284 вр. с чл.3 от ЗИНЗС – дисциплинарните наказания се преценяват за законосъобразност, в това число дали е налице основание да бъдат наложени, в хода на съответния съдебен контрол, а предсрочното условно освобождаване е подведомствено на наказателния съд. Тук е мястото да се каже, че бъдещи вреди от не извършени все още действия и/или бездействия не могат да бъдат предмет на искова претенция, поради което посочената крайна дата в уточняващата искова молба -13.12.2021г, когато се е очаквало и действително е освободен ищеца от Затвора в град Стара Загора, не може да бъде разглеждана като граница на исковия период. 

      Посочените и поддържани от ищеца факти, притежават признаците установени в чл.3 от ЗИНЗС, който въвежда забраната за нечовешко и унизително отнасяне, съгласно ЕКСЗПЧОС, поради което настоящия иск се квалифицира правно под разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, уреждаща правото на обезщетение за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗИНЗС поставянето в условия като примерно изброените в разпоредбата представлява нечовешко и унизително отношение, включително може да бъде квалифицирано според фактите и като жестоко отнасяне или изтезание в зависимост от интензитета на страданието.

      Условията, при които е изтърпявано наказанието лишаване от свобода в исковия период са в тежест на доказване на ответника, включително предоставянето на медицински грижи. Ето защо за преценка на съществуването на посочените в исковата молба причини за предявяване на иск за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва да се съобразят представените от ответника и не оспорени от ищеца справки  в съвкупност се медицинската първична документация, на която той се позовава.

    Според медицинска справка от 19.10.2021г, изготвена от доктор П. при МЦ в Затвора в град Стара Загора, през месеца май 2019г по повод оплаквания от отпадналост, без апетитие, отслабване на тегло, субфебрилна температура, изпотяване през нощта, кашлица с оскъдна експекторация е проведена рентгенография на бял дроб, при която се установило обширно инфилтративно засенчване в дясно горно белодробно поле. Хоспитализиран преди това в Клиника по пулмология от 08.04.2019г до 15.04.2019г с диагноза Лобарна пневмония в дясно. Проведено е антибиотично лечение, но поради влошаване на общото състояние след консултация с пулмолог е приет отново за лечение в същата клиника на 16.05.2019г. По време на престоя е получен резултат от изследване, който сочи на открит туберкулозен бацил. Приет е за лечение в ОББ при СБАЛЛС – Ловеч от 23.05.2019г до 26.07.2019г. Там е проведена интензивната фаза на лечението, а от 26.07.2019г до ноември 2019г пациента е в продължителна фаза на лечение с два медикамента. Проведени са контролни прегледи в ДББ-Стара Загора след края на лечението. През месец октомври 2017г е консултиран с офталмолог по повод затруднено зрение с  ляво око. Назначено е лечение с очни капки е насочен за консултация с пулмолог специалист доктор М.– медицинско направление, издадено от  МЗ при Затвора в град Стара Загора на 13.10.2017г /стр.57/ с работна диагноза бронхит. На 13.10.2017г доктор М. е издала амбулаторен лист за преглед на Д. с основна диагноза – наблюдение за туберкулоза. Анамнезата е следната: оплаквания за нарушено зрение, няма оплаквания за кашлица, афебрилен, няма астено динамия, но съобщава за контакт с туберкулозно болен преди 15години. Резултат от извършено рентгеново изследване  на гръден кош двустранно е за усилен ивицест рисунък без инфилтрационни промени, няма данни за активен белодробен процес. С мнение за извършване н проба Манту, направена  на   17.10.2017г с отчетен резултат на 20.10.2017г. -7мм. / гърба на направлението на стр. 57/. На 01.11.2017г е направено изследване на биологичен материал ТБ с резултат отрицателен. През месец април 2018г е проведена нова консултация с офталмолог. Назначено е лечение с очни капки и оптична корекция. Към 19.10.2021г е в добро общо състояние, афебрилен. Ориентиран за време, място и собствена личност. Дишането е ясно без хрипове, а сърдечната дейност е ритмична с ядни тонове при кръвно налягане 120/80. Представен е резултат от лабораторно изследване на кръвта от 12.10.2017г, извършено в МЦ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ Стара Загора от лекуващ лекар М.Б..

     От Епикриза / стр.60/ се установява, че на 08.04.2019г ищецът е постъпил за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД с окончателна диагноза Пневмония в дясно. При снемане на анамнезата е съобщил, че от един месец има оплаквания от обща физическа слабост, кашлица, жълтеникави храчки и тежест в гърдите. Има изпотяване и втрисане, но е приемал амбулаторно Оспамокс без ефект. Тук е мястото да се каже, че след като към 08.04.2019г ищецът е съобщил за давност на оплакванията от един месец назад, но същевременно е приемал амбулаторно Оспамокс без ефект, то това води на единствено възможния извод, че на същия е предоставено медицинско обслужване от МЦ в Затвора при Стара Загора, тъй като лекарствата се получават под контрола на съответния лекар към мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Този факт – приемане на антибиотик в периода на оплакванията преди 08.04.2019г преценен в съвкупност с представените първични медицински документи за извършени през 2017г лабораторни изследвания по повод направление за преглед от лекар специалист Пулмолог, който преглед е и извършен, наред с другия от лекар офталмолог, опровергават наведеното в исковата молба като причина за търсене на обезщетение, а именно бездействие на специализираната администрация да окаже медицинско лечение на ищеца. При изписването на пациента на 15.04.2019г отново е посочена нуждата от контрол върху съмнения за туберкулоза на бял дроб, чрез рентгенография и манту. При изписването е посочено, че е постъпил с данни клинични и от рентгеново изследване за пневмония в дясно, като се изписва с леко персистираща кашлица, но трайно афебрилен, с единични дребни влажни хрипове в дясно. Препоръчани са консултативни прегледи с Хематолог поради клинични данни за анемия при активен възпалителен процес – Пневмония. Не се налага терапия. Препоръките, които следва да се спазват в домашен режим тоест от МЦ при Затвора в град Стара Загора са за провеждане на изписаното антибиотично лечение, както и за наблюдение.  На 18.04.2019г е издадена Медицинска справка от МЦ при Затвора в град Стара Загора тоест 4 дни след изписване от болницата, в която е отразен проведения контрол и провежданото лечение в амбулаторни условия. На 22.04.2019г е издадено искане за образна диагностика КТ на гръден кош, както е препоръчано и в епикризата, издадена от лекуващия лекар-специалист. Компютърна томография е извършена на 22.04.2019г с резултати – пневмония в дясно. Малко вероятно инфилтративно пневмонична ТБК. Установено е, че в дясно върхово и в областта на 4.5 сегменти има наличие на зона с консолидация на паренхима с видима бронхограма. Бронхиалните разклонения са нормални. На 22.04.2019г е извършено и рентгеново изследване на бели дробове и сърце – персистира обширното инфилтративно засенчавне в десен горен лоб. На графията засенчването е със същите размери и по-голям интензитет. Хиповентилация на горния дял, а левия бял дроб е в норма. Заключението е за лобарна пневмония без динамика в сравнение с предходната рьо графия от 08.04.2019г като е препоръчано и е проведена описаната по-горе Компютърна томография. На 10.05.2019г МЦ при Затвора в град Стара Загора дава заявка за изследване на биологичен материал за ТБЦ, като резултата отново е отрицателен. На 16..05.2019г постъпва отново в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД с диагноза пневмония декстра в разпад. Рискови фактори за повторното постъпване в болницата – пушач с 18 пакетогодини по кутия и половина на ден. Изписан на 22.05.2019г.  На 21.05.2019г  специалист вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия доктор Светлан Михайлов при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ издава до МЦ при Затвора в град Стара Загора медицинско направление за лечение в болницата при затвора в град Ловеч, поради следното: Открита е микобактериум туберкулозис, която е резистентна към посочен антибиотик, с диагноза пневмонична туберкулоза на белите дробове в фаза на разпад. При тези данни – контакт с туберкулозно болен преди постъпване в затвора на 25.11.2016г и наблюдаван последователно, както е изброено по-горе при оплаквания, сочещи първоначално на бронхит, но преглеждан от лекар –специалист още през 2017г по направление издадено от МЦ при Затвора в град Стара Загора и представените доказателства за провеждани изследвания и предоставяне на назначени от специалистите медикаменти, не може да се приеме, че ответника е бездействал, който факт е посочен в исковата в молба като увреждащ и съответно като основание за предявяване на исковата претенция.  На 21.05.2019г отново е издадена медицинска справка от лекаря при МЦ при Затвора в град Стара Загора с описание на извършени изследвания, както и открития при извършен специален тест в УМБАЛ „ПРоф Д-р Стоян Киркович“ АД, при който е установена микобактеруим туберкулозис. Насочен е за лечение в болницата в Ловеч с диагноза инфилтративно пневмонична туберкулоза във фаза на разпад. В епикризата от болницата в гр Ловеч / постъпил на 23.05.2019г и изписан на 26.07.2019г/ е посочено, че се открива посочената туберкулозна микобактерия, но също така и ламблия интестиналис / чревен паразит/. Отново е посочен като рисков фактор тютюнопушеното като е отразена и пречка при провеждане на лечението – ищецът е отказвал да се лекува, ако не му бъде разрешено да пуши. При консулт с психиатър е заявил, че единствения му проблем е липсата на тютюневи изделия и поставя ултиматум, че ако не му бъде разрешена тяхната употреба ще предприеме автодеструктивни действия. Съответно, за да не ги предприеме, и тъй като вече се е появил и кръвохрак, са предписани съответните медикаменти, които да го овладеят. За да може да пуши е променено лечението – без ТСТ, което удължава интензивната фаза на лечение с 4 дни. Предписано е лечение до края на ноември 2019г с тубоцин и изонид, карзил, витамини, след което отново да бъде прегледан от пулмолог.  Представена е карта на пациент с туберкулоза на стр. 72 по делото, което наред с изложеното в коментираните до тук медицински документи сочи на диагноза туберкулоза, при контакт с туберкулозно болен и провеждане на лечение при изпълнение на наказанието лишаване от свобода в изпълнение на задължението на специализираната администрация да предоставя съответни медицински грижи. На 20.08.2019г е насочен за микробиологично изследване за туберкулоза, на  01.10.2019г отново е проведено изследване в хода на проследяване вече с отрицателен резултат, а на 30.10.2019г е проведена консултация с пулмолога С.М. като е насрочено ново изследване на бели дробове с рьо графия за 26.11.2019г.. На 02.12.2019г отново е извършено изследване за туберкулозни бацили с отрицателен резултат. На 13.01.2020г специалиста Михайлов при СБАЛ ПФЗС ЕООД издава направление до МП – Затвора в град Стара Загора  с диагноза инфилтративна пневмонична туберкулоза на белите дробове вече във фаза на всмукване. Контролни храчки за БК и изследвания през месец 05.2020г на 12 месеца. Видно от представените на стр. 81-83 амбулаторни листи за прегледи от специалист офталмолози, ищецът е преглеждан, насочван за хоспитализация, включително е преглеждан в очна клиника „Трошев“.  Насочен е за изследване на токсоплазмоза – търси се като причина за очните оплаквания паразитен причинител и да се изследва от пулмолог, както е насочен и в описаната медицинска справка за последователността на извършените от лекаря при МЦ в Затвора в град Стара Загора дейности и насочвания към съответните медицински специалисти. Не само е предоставена медицинска помощ, но същата е била и от специалисти, които са установили риска и са изследвали наличието на паразити, съответно на зарази с туберкулозния бацил по повод на първите оплаквания от 2017г. за проблеми с очите и бронхита. Медицинските грижи са предоставени през целия период посочен в исковата молба. В медицинската документация е посочен и риска от заразяване с туберкулозния бацил, а именно като рисков фактор е посочено тютюнопушеното и съответно контакта с носител на този бацил. Твърдението, че е влязъл здрав с оглед установените проблеми с очите, причинени от паразити, не се установява като обективна истина от представените по делото първични медицински документи. Не се установява и диагноза ХОББ, поддържана от назначения особен представител, но тук в съображение влиза правилото, че действията на представлявания имат предимство пред тези на процесуалния представител, поради което не следва да се обсъжда посоченото от служебния защитник в уточняващата молба от 01.10.2021г твърдение, че представлявания ищец страда от ХОББ, която е хронична поради не навременното й лечение. Ищецът изрично завява, че с оглед на посоченото в епикризите, издадени от медицински специалисти извън МЦ при Затвора в град Стара Загора счита, че е осъществен състава на чл.284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНЗС поради не предоставяне на своевременно лечение, въпреки давността на оплакванията от слабост, втрисане, изпотяване нощем, болки в гърдите, но не и липсата на апетит, който е симптоматика на заболяването. Вместо това се твърди, че ищецът е с туберкулозна пневмония поради глад, наложен от предоставяне на храна като леща, супи, мусака, които той никога не консумира и не са му вкусни, наред с влагата, пренаселеността, липсата на чистия въздух, както и съжителстване в една килия с болен. Последното е в противоречие със заявеното при снемане на анамнезите, че е имал контакт с туберкулозно болен с давност 15г преди 2017.

  Установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са следните:  От 25.11.2016г до 30.11.2016г е настанен в спално помещение №2 с площ от 45.5кв.м., в което е определено, че могат да бъдат настанявани до 8 лица – повече от 4кв.м. на всеки един от тях. Помещението е оборудвано с 8 легла, 4 броя шкафчета, 1 тоалетно кошче, 1 кофа с цедка, 1 стирка с дръжка, 1 четка за тоалетна, 1 лопатка и 1 метла. Тук е мястото да се каже, че жилищната площ е онази, която ще се използва по предназначение като жилище тоест за основна дейност, поради което в площта на спалното помещение не следва да се включва като жилищна, заетата от санитарното оборудване част, която е към спалното, но не може да бъде част от него. За да е възможно използване на жилищната площ като жилищна, то тя трябва да е оборудвана с определените по ЗИНЗС и ППЗИНС мебели – легло за всеки, шкафче за всеки, стол за всеки, една маса поне. В посочените пет дни на престой в спално помещение №2, ищецът не е страдал от пренаселеност, за която индикатор е жилищна площ на всеки един настанен по-малка от 4кв.м. За времето от 30.11.2016г до 28.12.2017г е настанен в спално помещение №4 с площ от 22.1кв.м., което е оборудвано с 5 броя легла тоест за пет човека, което отново сочи, че всеки един има изискуемите по чл.43 от ЗИНЗС поне 4кв.м. жилищна, а не свободна площ. След като е предназначена да бъде за жилище, то тази площ може и следва да е оборудвана с необходимите за ползването й по предназначение мебели. В противен случай, ако е празна, тогава е повече от 4кв.м. да бъде, тя няма да може да служи по предназначение, а именно като спално помещение. Стандарта, който осигурява възможност за уединение е настаняване в самостоятелно помещение за живеене, но при невъзможност да бъде постигнат, тогава се установява минимален размер на жилищната площ, който на първо място да осигурява поне разстояние между настанените лица, което да позволява самостоятелен сън и почивка, но едновременно и необходимите количества въздух за дишане. Под тези минимално необходими стандарти за съществуване без стрес, причинен от липса на въздух и периметър на лично пространство, се причинява страдание, при това без съмнение, което представлява едновременно унизително и нечовешко отнасяне, което не съпътства обективно и без да е възможно да бъде избегнато, присъщото на наказанието лишаване от свобода лично неимуществено негативно преживяване.  В това спално помещение са настанени между 3-4 лица, като и то е оборудвано с пет легла, 4 броя шкафове, три табуретки, 1 кухненска маса, три броя стенни закачалки, кошче, метла, лопатка, кофа, стирка. В спално помещение номер №1 за времето от 08.07.2020г до 09.09.2020г ищецът също е разполагал с минималните 4кв.м. площ, тъй като размерите на помещението са 45.50, оборудвано с 10 броя легла, 4 шкафа, 2 стола, една маса, 6 закачалки за стена, и изброените по-горе средства за почистването му. Настанявани са между 8-9човека. В периода след 09.09.2020г и до датата на исковата молба пребивава в спално помещение №1, но в ІV група, което е с площ от 45.50кв.м. , оборудвано с 10 легла, но са настанявани също между 8-9 човека. В справката / стр.42 гръб/ ответника удостоверява, че исковия период е след като в Затвора в град Стара Загора е извършен основен ремонт с цел постигане на стандарт спрямо условията на настаняване, който да отговаря на изискванията на Съвета на Европа и този по Решенията на ЕСПЧ. Всички спални помещения имат самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода, с осигурен денонощен свободен достъп до него. Прозорците имат възможност да бъдат отваряни по всяко време по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение, достъп на чист въздух.  Броят на лишените от свобода е съобразен с изискването всеки от тях да разполага с 4 кв.м. жилищна площ. След като помещенията разполагат с естествена вентилация и светлина, оплакванията за влага не могат да бъда възприети като вероятно съществуващи.  Що се отнася до твърдението, че ищецът е гладувал, защото не се храни никога с предлаганите и включени в менюто храни, следва да се каже, че специален режим на хранене се предписва от лекар, съответно по съображение за упражняване на религия се изключват определени хранителни продукти. Освен това лишените от свобода, които имат вкусови предпочитания, не включващи предлаганата в менюто храна, което е изготвено с оглед калорийния дневен прием, необходим за всеки човек, могат да получават хранителни пратки, но тези им вкусови предпочитания не са посочени от закона като обстоятелства, от което възниква задължение за специализираната администрация.

       Настоящия състав намира, че изложеното в исковата молба не се подкрепя от медицинската документация по делото, сочеща на своевременно и пълно медицинско обслужване предоставено при установени заболявания, чиято етиоология е изяснена – рисков факт е тютюнопушене в продължение на 18г по кутия и половина на ден, което пристрастяване наред с контакта с туберколозно болен е причината за туберколозната пневмония, която е и излекувана в резултат на предоставените медицински грижи по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, при условия, които не се явяват рисков фактор за туберкулозната пневмония.

   Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

Р Е Ш И

ОТХЪРЛЯ предявения от Т.Т.Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на сумата от 300 000 лв. /триста хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 25.11.2016г до 09.09.2021г. от несвоевременно медицинско лечение на заболяване, възникнало от условията на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора.  

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: