№ 1415
гр. Благоевград, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Атанас Иванов
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501079 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивнa жалбa „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД,
ЕИК *********, подадена чрез адв. К. Г. П., срещу Решение № 153 от 26.06.2024 г.
по гр. д. № 996/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев, с което е призната за
установена неистинността на Договор за доставка и монтаж на дограма от
01.04.2021 г. с възложител „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, и
изпълнител "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********. С решението
ответникът „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца "ВЛАДКОМ
БЪЛГАРИЯ" ООД сторените разноски по делото в общ размер на 1650 лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното
решение. Жалбоподателят изразява становище, че с предявяването на иска
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД злоупотребява с процесуални права. Счита, че ако
процесния договор не е бил подписан от управителя на "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ"
ООД, то представителя на ответното дружество е бил подведен, че е подписал
правно обвързващ договор. Намира, че от показанията на свид. Ибрахим Фета се
установява, че между страните е имало отношения като между възложител и
изпълнител, както и че е имало заплащане. Сочи, че ищеца не е заявявал да е
получавал плащане без основание, нито се е противопоставял на договора. Счита,
че при проверката от НАП именно процесния договор е бил представен като
основание за плащането, както и като основание да се използва данъчен кредит.
Навежда, че договора е изготвен и изпратен в подписан вид от И. Ф., който се
възприема като представител на ищеца. Навежда, че с оглед начина, по който
свидетелят е описал оперативната си дейност с ищеца, са налице основания да се
счита, че дори и договорът да не е подписал от законния представител на ищеца, то
същият е бил подписан от неговия счетоводител, който е бил овластен да подписва
документи. Твърди, че след като договорът е бил подписан и от управителя на
„КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД, ищецът го е представил от свое име в НАП. Счита, че
са налице основанията за прилагането на чл. 301 ТЗ. Навежда, че е налице висящ
съдебен спор по искова молба, предявена от "ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********. Твърди, че едноличен собственик на капитала на "ВЛАДИКОМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е В. К., който бил и мажоритарен собственик на капитала на
1
ищцовото дружество "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят поддържа, че двете дружества са свързани лица, които целят да
получат от него повторно плащане. Моли първоинстанционното решение да се
отмени и да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от ищцовото дружество
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, чрез адв. П. К. К.. В него се изразява становище, че
не е налице злоупотреба с права. Сочи, че когато е узнал за съществуването на
процесния договор, е направил всичко нужно да установи, че е неистински чрез
завеждането на настоящото дело и чрез подаването жалба за документно
престъпление в прокуратурата. Посочва, че ответникът се е позовал на договора,
представяйки го като доказателство по т. д. № 32/2023 г. на Окръжен съд
Благоевград. Оспорва доводите, че ответникът е бил подведен да подпише
договора. Въззиваемият поддържа, че договорът не е подписан от ищеца, нито от
ответника, тъй като подписът върху договора не е на лицето, което го представлява
по закон. Намира за неизяснено кое лице е дало договора на счетоводителя, но
поддържа, че който и да е бил това, той не е бил представител на ищеца. Не отрича,
че е имало отношения между страните, по които е имало плащания, но навежда, че
тези отношения не са описаните в договора. Ищецът поддържа, че не е
разпореждал на счетоводителя да извършва действия с този договор. Навежда, че
счетоводителят е действал в рамките на своето пълномощие, но без знанието и
съгласието на ищеца, за когото договора не е бил известен.
Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
представения отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
Съобразно мотивите на т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по
гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС в хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК
спирането на делото се реализира след преценка на съда за наличието на
определени факти - висящност на друго дело, от което зависи правилността на
решаването на спряното дело или съществуването на престъпни обстоятелства, от
значение за изхода на гражданскоправния спор. С оглед на чл. 300 ГПК, съдът
следва да изчака влизане в сила на присъдата по обуславящото дело, което налага
спиране на производството по обусловеното. Когато посочените основания за
спиране на производството са се осъществили пред въззивния съд, но той е
постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС
съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим. Съществуващата
връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на
обуславящо дело, за което съдът следи служебно.
Затова следва да се прецени дали към момента по настоящото дело са налице
основания за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Ищец в настоящото дело е "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********.
Това дружество е различно от дружеството „ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, което е ищец по т. д. № 32/2023 г. на ОС Благоевград.
Според Договор за доставка и монтаж на дограма от 01.04.2021 г. същият е
сключен между възложителя „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, и
изпълнителя "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, като в него е
посочено, че той е подписан от законните представители на тези дружества.
Производството по т. д. № 32/2023 г. на ОС Благоевград е образувано по
искова молба, подадена от „ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД. В хода на това производство ответникът е
2
представил Договор за доставка и монтаж на дограма от 01.04.2021 г. Окръжният
съд е приел, че „ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е пропуснало срока да оспори
истинността на този документ и е отказал откриването на производство по чл. 193
и сл. ГПК. След това е спрял съдебното производство, понеже е счел, че
настоящото дело е преюдициално.
Според Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г.,
ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017
г., ОСГТК на ВКС основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато
има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който
производството се спира, а преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение:
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание.
В настоящото производство от "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК
*********, е предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК срещу ответника по т. д. № 32/2023
г. на ОС Благоевград „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД, с който е иска да се признае за
установена неистинността на същия Договор за доставка и монтаж на дограма от
01.04.2021 г.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. №
5/2012 г., ОСГТК на ВКС е недопустим иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но
ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Според мотивите на тълкувателното решение правото да се оспори
истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК
може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок. Пропускането на срока по
чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на
документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на
документа в това производство се преклудира. Изгубвайки правото да оспори
истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото
по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по
чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен
пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на
предвидената процесуална преклузия в чл. 193 ГПК, както и тази в чл. 133 ГПК.
Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае
стабилитета на съдебното решение и правните му последици. За страната,
пропуснала възможността да оспори истинността на документа по уважителни
причини или поради непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее
съществува възможност да поиска възстановяване на срока за оспорване. Ако обаче
пропускът не се дължи на такива причини, не следва да се приеме, че искът по чл.
124, ал. 4 ГПК представлява предвидена в процесуалния закон възможност този
пропуск да се поправи.
Преклузията, установена в чл. 193 ГПК, представлява процесуална санкция
за страната, която е пропуснала да извърши съответното дължимо процесуално
действие по оспорване на представен от насрещната страна в производството
документ (определение № 221 от 04.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1548/2016 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС). За да е налице недопустимост на производството по чл. 124, ал. 4 ГПК,
3
тълкувателното решение изисква да е налице идентичност между страната, за
която е настъпила преклузия по чл. 193 ГПК и страната, която е предявила иска по
чл. 124, ал. 4 ГПК.
Ищец в производството, в което е прието, че е настъпила преклузия по чл. 193
ГПК е „ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, което дружество е
различно от ищеца в настоящото производство по чл. 124, ал. 4 ГПК –
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********. Понеже "ВЛАДКОМ
БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, не е страна по т. д. № 32/2023 г. на ОС
Благоевград, за него няма как да е настъпила преклузията по чл. 193 ГПК,
поради което няма как спрямо това дружество да настъпил и нейния
извънпроцесуален ефект. Затова настоящото производство е допустимо, дори и
да е настъпила преклузия по чл. 193 ГПК в хода на т.д. № 32/2023 г.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. №
5/2012 г., ОСГТК на ВКС в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със
сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Съдебният акт по
този въпрос се ползва със сила на пресъдено нещо, защото производството по чл.
193 и сл. ГПК е всъщност производство по чл. 124, ал. 4 ГПК в течение на друго
дело и от процесуална страна има значението на решение по инцидентен
установителен иск по чл. 212 ГПК (в този смисъл определение № 53 от 21.06.1984
г. по гр. д. № 50/1984 г., I г. о. на ВС).
Когато искът е за установяване на факт, обективните предели на СПН
обхващат само съответния факт (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по
тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС). Истинността на Договор за доставка и
монтаж на дограма от 01.04.2021 г. е едновременно предмет на оспорването по чл.
193 ГПК и на настоящото производство. Ако по т. д. № 32/2023 г. съдът се беше
произнесъл по оспорването по чл. 193 ГПК и едновременно с това друг съд се
беше произнесъл по иск на "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД по чл. 124, ал. 4 ГПК
относно истинността на същия договор, щеше да е налице идентитет между
обективните предели на силата на пресъдено нещо на произнасянето по чл. 193
ГПК и на съдебното решение по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Щяха обаче да са налице драстични различия по отношение на субективните
предели на СПН. При оспорване истинността на документ по чл. 193 ГПК
решението не формира сила на пресъдено нещо по отношение на лица, които
не са участвали като страни по делото, тъй като субективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението са очертани с чл. 298, ал. 1 и, ал. 2 ГПК – то има
действие само за страните по делото, техните наследници и правоприемници
(виж определение № 306 от 10.06.2020 г. по гр. д. № 4545/2019 г., Г. К., І г. о. на
ВКС).
Съдебният състав по т.д. № 32/2023 г. на ОС Благоевград е приел, че е
настъпила преклузия за оспорването на процесния документ по реда на чл. 193
ГПК. Страни в производството по т.д. № 32/2023 г. са „ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* и „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД. Ако производство по чл. 193
ГПК беше проведено, по отношение на не/истинността на документа само
страните по т. д. № 32/2023 г. щяха да са обвързани от силата на пресъдено нещо.
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, не е страна в производството
по т. д. № 32/2023 г. Затова дори и в хода на т.д. № 32/2023 г. да беше проведено
производство по чл. 193 ГПК и дори в него да беше установено със сила на
пресъдено нещо, че документът е истински, субективните предени на съдебният
акт нямаше да обвързват "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД и това дружество отново
щеше да може да предяви допустим иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК относно
процесния договор. Доколкото "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД не би било
обвързано от субективните предели на едно оспорване по чл. 193 и сл. ГПК в хода
на т. д. № 32/2023 г., не може да се приеме, че това дружество е попаднало в
4
пределите на извънпроцесуалния ефект на преклузията по чл. 193 ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон. Такъв случаи е установителният иск за установяване на
истинността или неистинността на един документ (решение № 1247 от 17.04.1959
г. по гр. д. № 2749/1959 г., I гр. о. на ВС). Субективните предели на силата на
пресъдено нещо на решението по чл. 124, ал. 4 ГПК се ограничат само до
участниците в исковия процес, но не и срещу трети, неучаствали в
производството лица (виж определение № 60265 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. №
1471/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 666 от 11.08.2015 г. по в. ч. гр. д.
№ 356/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч). Настоящото производство се води само
между "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, и „КРУМ ГЕРОВ ТМ“
ЕООД, ЕИК *********. Затова ако по делото бъде постановено съдебно решение
по иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, когато то влезе в сила, субективните предели на
неговата сила на пресъдено нещо ще обвързват само тези две дружества –
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД и „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД. Дружеството
„ВЛАДИКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, не е страна по настоящото
дело и то не би било обвързано от тези субективни предели на СПН.
По горепосочените съображения настоящото производство е допустимо, тъй
като преклузията по чл. 193 ГПК е настъпила за субект, различен от ищеца
"ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, а същевременно наличието на висящо т. д. №
32/2023 г. на ОС Благоевград не представлява основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
производството да бъде спряно.
По делото са налице данни, че е образувано досъдебно производство №
521/2023 г. по описа на РУ на МВР гр. Гоце Делчев затова, че на неустановена дата
в гр. Благоевград, в деловодството на ОС Благоевград по т.д. № 32/2023 г.
съзнателно е ползван неистински частен документ – договор за доставка и монтаж
на дограма от 01.04.2021 г., на който е бил придаден вид, че изхожда от лицето В.
М. К., с цел да се докаже, че съществуват договорни отношения между страните по
договора, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност от дееца – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
С писмо изх. № 160 от 10.01.2024 г. районният съд е изискал от РП
Благоевград, ТО Гоце Делчев всички документи, в заверени копия, по
прокурорската преписка. Прокуратурата е изпратила заверено копие от досъдебно
производство № 521/2023 г. по описа на РУ на МВР – гр. Гоце Делчев. Копие от
производството е било приложено към съпроводително писмо с вх. №
368/17.01.2024 г. По последни данни с постановление от 20.12.2023 г. е удължен
срока на разследването до 4 месеца, считано от 26.10.2023 г. По настоящото дело
няма данни досъдебното производство да е било прекратено. Понеже
въззивният съд следи служебно за наличието на основанията за спиране на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, следва да бъде изискана справка от
Районна прокуратура Благоевград, Териториално отделение Гоце Делчев, относно
ДП № 521/2023 г. по описа на РУ на МВР – гр. Гоце Делчев
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да
се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1079/2024 г. на
Окръжен съд Благоевград на 23.01.2025 г. от 10:15 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД, чрез адв. К.
П. и "ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, чрез адв. П. К., като им
се връчат и преписи от настоящия съдебен акт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на „КРУМ ГЕРОВ ТМ“ ЕООД препис от отговора на
въззивната жалба.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура Благоевград, Териториално
поделение Гоце Делчев в срок до 17.01.2025 г. да представи по делото
информация относно досъдебно производство № 521/2023 г. по описа на РУ на
МВР – гр. Гоце Делчев: какъв е предмета на производството; на какъв етап е
то; има ли привлечен обвиняем и ако такъв е привлечен – да се посочи за
какво деяние е обвинен; ако наказателното производство е стигнало до своята
съдебна фаза – да се посочи номера на делото и по описа на кой съд е
производството, както и да се посочи дали е бил внесен обвинителен акт,
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или предложение за споразумение за решаване на
делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6