Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр.Горна
Оряховица, 16.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№562/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Трудов спор. Иск с
правно основание чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2 ввр. чл.187 ал.1 т.1 предл.III, т.3 предл.I от КТ.
Ищецът С.С.Х.(чрез
адв.M.С. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че с „БДЖ-Toварни превози”ЕООД –
Поделение за товарни превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ ****,
на длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа”. За периода от 06.04-16.04.2020
г. бил командирован в ЕП Каспичан. Работодателят е въвел сумирано изчисляване
на работното време. Съгласно чл. 142 ал. 4 КТ максималната продължителност на
работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е 12 часа, а
съгласно чл.153 ал.2 от КТ непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36
часа.През първата седмица от командировката
работил, както следва: От 19.00
часа на 06.04.2020г. до 7.00 часа на 07.04.2020г. - на влак№48121 и влак№30671,
обслужвани с локомотив 44093. Продължителността на работната му смяна е била 12
часа, от които 8 часа нощен труд и
пропътувани
Ответникът
БДЖ-Toварни превози”ЕООД – Поделение за товарни превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****(чрез Ст.юрисконсулт Ян.Л.), оспорва
предявения иск. Счита издадената заповед
за законосъобразна. Не се оспорва фактът, че ищецът е в трудово правоотношение
с ответника на длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа“ в експлоатационен
пункт Каспичан, към Локомотивно депо Русе. Дисциплинарната отговорност на ищеца
е ангажирана за допуснати нарушения на
14.04.2020г. , за това, че ищецът се е явил в гара Синдел-разпределителна в
1:40 часа и отказал да изпълни възложената му работа, обслужване на влак№30642(от
Синдел–разпределителна до гара Карнобат и обратно направление), в който смисъл
ищецът не е изпълнил трудовите си задължения по КТ. Явяването на ищеца в гара
Синдел е определено с „Ежедневен план за
служба на машинистите“, изготвена на 13.04.2020г. и Заповед на Директора от 09.04.2020г.,
като графикът не бил променян. На тази
дата ищецът трябвало да се яви в Синдел и да обслужи влак№30642 до Карнобат ,
като обратно да бъдат върнати два отделни влака, т.е. да замине с два локомотива
и две бригади локомотив №45-165 е останал в гара Г.Оряховица, защото не е имало
кой да го обслужи. На 14.04.2020г. в гара Синдел е имало достатъчно локомотиви.
Наложило се влак№30642 да бъде отвозен, но с един локомотив до гара Карнобат,
поради липса на втора бригада, която да обслужва втория локомотив. Не е било
налице освобождаване от работа на ищеца, съобразено със Заповедта на Управителя
на БДЖ, след писмено разрешение чрез размяна на телефонограма с диспечер, като
му се дават квитационни номера от старши диспечер. От 06.04.2020г. до 15.04.2020г.
ищецът ползвал почивка с продължителност над 36 часа и пет почивки между смени.
Ищецът следвало да сигнализира
конкретните контролни органи. В писмените обяснения липсват изложени
аргументи-физическо претоварване и преумора. С оглед изложеното ответникът
счита, че е било налице неизпълнение на трудови задължения и моли исковата
претенция да се остави без уважение. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Страните
не спорят относно факта, че С.С.Х. работи на длъжност „машинист, локомотивен,
влакова работа”, като полага труда си в БДЖ-Toварни превози”ЕООД – Поделение за
товарни превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:*****, въз основа на трудов договор. С
Доп.споразумение№483/30.12.2019г. С.С.Х. е преназначен на длъжност „Машинист,
локомотивен, влакова работа”, Експлоатационен пункт Плевен, звено
„Експлоатация”, Локомотивно депо Русе при Поделение за товарни превози Г.Оряховица,
с място на работа - ПТП Г.Оряховица - района на Локомотивно депо Русе, при срок
на договора-за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца в полза на
работодателя. Страните са уговорили работно време - пълно, на смени, 7.8 -
часов работен ден, при сумирано изчисляване на работното време, по график.
Според
Ежедневен план за служба на машинистите изготвен на 13.04.2020г. и т.1 таблица
„Каспичан” от
Заповед№11-01-123/09.04.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица – на дата
14.04.2020г. С.С.Х. следвало да се яви в гара Синдел 01.40ч. Според т.8 от
цитираната заповед Х. следвало да се яви в гара Синдел-разпределителна/СЛР/ на
12.04.2020г. в 17.20ч., като ищецът е обслужил влак№30652 до Карнобат /КМ/ и
влак№30641 по обратното направление, видно от графа „Обслужване на
влакове и маневрена работа" на Пътен лист№I-3156/12.04.2020г. на
локомотив№45-165/.
След явяването си в Синдел в
01.40ч.(според „типовия график” за 14.04.2020г.), С.С.Х. е трябвало да обслужва влак№30642 до
Карнобат, който, следвало да потегли с два локомотива, тъй като съгласно плана
за работа след отвозването на влака до Карнобат, по обратното направление
следвало да бъдат върнати два отделни влака - влак№30651 и влак№48120(или
влак№90622 според т.1 от таблица „Каспичан”
от Заповед№11-01-123/09.04.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица). Било
необходимо влак№30642 да замине от Синдел-разпределителна за Карнобат с два
локомотива и две локомотивни бригади.
На
14.04.2020г. влак№30642 е пристигнал от
гара Русе-разпределителна/РР/ в Синдел-разпределителна/СЛР/ в 01.37ч. с
локомотив№44-091, видно от графа „Обслужване
на влакове н маневрени работа" на Пътен лист №I-1158/13.04.2020г. и с
локомотив№44-197, вписан в графа№67 „други лок.№№” на пътния лист. Влак№30671
пристигнал на 14.04.2020г. в гара Синдел-разпределителна/СЛР/ с локомотив№45-200 и локомотив№45-165, видно
от Пътен лист№I-3170/13.04.2020г.
На
14.04.2020г. в гара Синдел-разпределителна/СЛР/ не се е явил помощник-машиниста
М. Й., назначен с ежедневния план да работи с машинист К.К., с който като втора
локомотнвна бригада да обслужат единия локомотив на влак№30642. Наложило се е
тази локомотивна бригада да бъде освободена, защото била в непълен състав.
Впоследствие локомотив№45-200 бил поет от локомотивен
машинист К.К., който с него е отвозил влак№30642 до гара Карнобат, видно от Пътен
лист№13175/14.04.2020г.(заедно с
помощник-машиниста от бригадата на ищеца - Т.Т.), а локомотив№45-165 е
останал в гара Синдел-разпределителна, защото не е имало кой да го управлява до
Карнобат.
В „Книга
за нередности и нарушения по сигурността на движението” на диспечерите от
направление „Оперативно управление на превозите“ в ПТП Г.Оряховица/НОУП/, в
която на 14.04.2020г. е записано: „…Поради това, че лок.машинист С. С. Х. явява
се по разписание в гара СЛР на 01.40ч.
за влак№30642 и докладва, че е
негоден, неотпочинал за обслужване на влак№30642 СЛР-КН върху влак№30651 КН-СЛР
и поради това, че помощник лок.машинист М. И. Й. не се явява на работи за
обслужване на влак№30642 СЛР-КН и влак№90622 от КН до СЛР. По тази причина
влак№30642 замина от гара СЛР само със един локомотив за КН и влак№90622 не
може да бъде обслужен поради липса на лок.бригада”.
Бил
депозиран Доклад per.№11-00-1912/15.04.2020г.
на Ръководител отдел „Експлоатация“ в ПТП Г.Оряховица до Директора на Поделение
за товарни превози Г.Оряховица, според
който на дата 14.04.2020г. на 1.40 часа
в гара Синдел за влак №304642, съгласно Заповед №11-01-123/09.04.2020г., не
изпълниха служебните си задължения и не се явили служителите: С.С.Х.(локомотивен машинист) - явил се, но отказал да обслужи влак№30642
Синдел – Карнобат; М. И. Й.(помощник локомотивен машинист) - не се явил за обслужване на влак№30642 Синдел
– Карнобат. Нанесени били щети на
дружеството - неизползван капацитет за влак№90622 - Карнобат - Синдел, който не
можел да бъде обслужен по липса на локомотив и локомотина бригада. Предложено е за неизпълнение на
служебните си задължения да бъде потърсена дисциплинарни и имуществена
отговорност на виновните длъжностни лица.
Депозирани
са писмени обяснения на С.С.Х., получени с per.№11-00-1979/24.04.2020г. ,
като действително на 14.04.2020г. ищецът
Х. се е явил в гара Синдел-разпределителна в 1.40ч. и “се почувствал негоден за
работа, поради недостатъчната почивка”. Твърди, че за да се яви на работа в
Синдел пристигнал с влак№2615(от гара Каспичан 21.50ч. и пристига в гара
Синдел-разпределителна 22:40ч. От
22.40ч. до 1.40ч. бил в стаята за почивка. При явяването си в 1.40ч.
депомайсторът му заявил, че ще приеме машината от влак№30671, който щял да пристигне в 3.30ч. С.С.Х.
преценил, че 3-часовото седене и 2-часово чакане и поради късното тръгване на влак№30642
не би могъл физически и психически да издържи за извозването на влака до гара
Карнобат. Поради това, Х. уведомил дежурния депомайстор и диспечера, че не бил
годен за работа и бил освободен.
След
освобождаването си от работа в 01.30ч. на 03.04.2020г.(вписано в графа
„Освобождаване” на Пътен лист№I-5015/02.04.2020г. на локомотив№45-163), Х. се е
явил за следваща работна смяна на 06.04.2020г. в 19.00ч.(вписано в графа
„Явяване” на Пътен лист№I-3067/06.04.2020г. на локомотив№44-093(между двете
смени е имал 89часа и 30мин. без
извършване на трудова дейност). На дата 07.04.2020г. Х. се е освободил в
06.30ч.(видно от графа „Освобождаване" на Пътен лист№I-3067/06.04.2020г.),
като следващото му явяване е на 08.04.2020г. в 06.15ч.(вписано в графа „Явяване”
на Пътен лист№I-3089/08.04.2020г. на локомотив№45-200), като продължителността
на почивката между двете смени е 23часа и 25мин. На 09.04.2020г. Х. се е
освободил в 18.00ч.(видно от Пътен лист№I-3089/08.04 2020г., като следващото
явяване е на 09.04.2020г. в 19.00ч.(Пътен лист№I-3115/09.04.2020г. на
локомотив№45-188), като междусменната почивка е 25часа. На 10.04.2020г. Х. се е освободил в 04.10ч.(видно
от Пътен лист№I-3115/09.04.2020г.), като следващото явяване е на 11.04.2020г. в 06.15ч.(Пътен лист№I-3134/11.04.2020г.
на локомотив№45-188), като мсждусменната
почивка е 25 часа и 50 мин. На 11.04.2020г. Х. се е освободил в
19.40ч.(видно от Пътен лист№I-3138/11.04.2020г. на локомотив№45- 163), като
следващото явяване е на 12.04.2020г. в 17.20ч.(Пътен лист№I-3156/12.04.2020г.
на локомотив№45-165), като междусменната почивка е 21часа и 40 минути. На 13.04.2020г. Х. се е освободил в 02.10ч.(видно
от Пътен лист№I-3156/12.04.2020г.), като следващото и явяване на 14.04.2020г. е в 01.40ч. и междусменната почивка в размер на
23часа и 30мин. Установява се, че от 06.04.2020г. до 14.04.2020г. С.С.Х. е
ползвал една почивка е продължителност доста над 36 часа и пет междусменни
почивки над 20 часа.
На 05.05.2020г. на С.С.Х. била връчена Заповед№ЛС26/27.04.2020г.
на Директор ПТП Г.Оряховица, с която, на
основание чл.188 т.2 от КТ, му било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. В заповедта било прието, че на дата 14.04.2020г.
машинистът С.С.Х. се е явил в гара Синдел- разпределителна в 1,40ч. и отказал
да изпълни повеската, състояща се в обслужване на влак№30642 от
Синдел-разпределителна до гара Карнобат и влак№90622 по обратното направление.
В резултат от неизпълнение на възложената работа влак№90622 е отпаднал от
движение. Не се приемат за обясненията на Х.
в смисъл изключване дисциплинарната отговорност(Придвижването на
работника до мястото му на работа е ангажимент на самия работник, който е
длъжен да прецени кога и с кое превозно средство трябва да потегли от
местоживеенето си. за да се яви навреме на работа. Машинистът Х. е имал на
разположение влак№2615. който пристига в Синдел в 22,38ч., а до започване на работа в 1,40ч. машинистът е
свободен да пребивава където желае, включително в стаята за изчакване в Синдел.
Друг подходящ начин за придвижване от Каспичан до Синдел е със самия товарен
влак№30642, който потегля от Каспичан в 0,32ч. и пристига в Синдел в 1,26ч. - влакът
разполагал с достатъчно място за пътуване на машинисти, два локомотива с две
задни кабини за общо 6 човека). Работникът
Х. е успявал да обслужва влак№30642 от гара Синдел-разпределителна, когато се е
явявал в ЕП Каспичан и тогава не бил имал никакви възражения относно пътуването,
явяването, изчакването в Сипдел и пр. Не можело да се кредитира оправданието за
невъзможност да издържи физически и психически при обслужване на влак№30642.
Влакът заминавал за Карнобат в 3,10ч., следователно изчакването на машината от
влак№30671 до 03,30ч. едва ли можело да доведе до прекомерна умора и
невъзможност машинистът Х. да изпълни повеската. Не е ясно и защо работникът
счита, че би се уморил повече, докато изчаква въпросната машина до 03,30ч., а
не ако беше започнал отвозването на влак№30642 от 03,10ч. насетне до гара
Карнобат. Изводът на работодателя е, че всички твърдения на машиниста Х. били необосновани оправдания, прикриващи
нежеланието му да се явява в гара Синдел за обслужване на влак№30642 и не можело
да се приемат за основателни. Работодателят е счел, че работникът няма
извинителна причина за неизпълнение на възложената работа. Със същата
заповед са изложени мотиви, че С.С.Х. не
е изпълнил трудовите си задължения по чл.126 т.1, т.4 от КТ; „да се явява навреме
на работа и да бъде на работното си място до края на работиото време"; „да
изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество” Описаните
нарушения на трудовата дисциплина(виновното неизпълнение на трудовите
задължения), представляващи такива по смисъла на чл.186 от КТ и осъществяват
съставите на чл.187 ал.1 т.1 предл.III и т.3 предл.I от КТ: ,,неявяване на
работа“; „неизпълнение на възложената работа”, при спазени изисквания на
чл.189, чл.192, чл.193 ал.1 ввр. чл.194 ал.1 от КТ. Допуснатите нарушения на
трудовата дисциплина, състоящи се в неизпълнение на основно трудово задължение
на работника - да се поставя на разположение на работодателя и да му предостави
работната си сила за изпълнение на съответната работа/обслужването на товарни
влакове/, отчитайки липсата на някакво самокритично отношение към извършените
нарушения, обуславят налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание
,,Предупреждение за уволнение“. Неизпълнението имало негативно отражение върху
основния предмет на дейност на работодателя - железопътния превоз, изразило се
в причиненото усложнение в експлоатационната обстановка - отпадане на товарен
влак, вследствие отказа на работника да изпълни основната си трудова функция(нарушенията
на трудовата дисциплина не са формални, а резултатни). По тези причини било
оправдано да се носи по-тежка дисциплинарна отговорност, независимо от липсата
на незаличени по давност дисциплинарни наказания.
По делото
са ангажирани гласни доказателства. Св.К. Н.К.(локомотивен машинист в ПТП гр.Г.Оряховица)
твърди, че по разписанието на 14.04.2020г. били записани С.Х.(машинист) и Т.Т.(пом.машинист)
- първа бригада, а К.К.(машинист) и М.Й.(пом.машинист) - втора бригада. М. Й. още на обяд казал, че
няма да дойде. На гара Синдел в 22.40ч.(дошли с бързия влак) се явили
останалите трима(в т.ч. и ищеца С.Х.), като трябвало да извозят влак№30642 за
01.40ч. в посока гара Карнобат. Влакът тръгна от гара Синдел приблизително към
04.20ч. Тримата престояли на пейките на перона. В 01.40ч. им съобщили, че
влакът пристигащ от Карнобат в гара Синдел ще закъснее(от този влак трябвало „да
вземат“ локомотивите). Попитали машинистите С.Х. и К. Н.К. дали ще карат
влак№30642(един локомотив). С.Х. казал, че е негоден за работа(неотпочинал) и К.
Н.К. се съгласил да кара локомотива. Принципно тонажът е за един локомотив, но
се практикувало да се сложат две локомотива, тъй като на връщане от гара
Карнобат посока Синдел, ще се вземели два влака – №30651 и №48120. Затова е трябвало
да отидат две бригади до гара Карнобат,
тъй като обратно ще се карат два влака.
Може да има само един машинист(без пом.машинист) в случай, че се кара
един влак с два локомотива. Св.Т. Ст.Т.(пом.машинист в ПТП гр.Г.Оряховица)
твърди, че на 14.04.2020г. около 01.00ч. се явили С.Х.(машинист) и Т. Ст.Т.(пом.машинист)
- първа бригада, а К.К.(машинист) от втората бригада. Тогава свидетелят разбрал
от ищеца, че е негоден за работа. Според свидетеля С.Х. не изглеждал много добре – бил изморен(пристигнал в 22.00ч
на гара Синдел и трябвало да чака до 4.00ч. да
потегли влака). Тогава диспечерът назначил за бригада К.К.(машинист) и Т.
Ст.Т.(пом.машинист). Принципно всеки ден
излизало разписание за следващия ден, в което фигурират личните служебни номера
на машинистите и пом.машинистите. Диспечерът
вземал решение как да се сформират бригадите.
Твърди, че в Синдел били направили стая за почивка, която била
изключително мизерна и нямало как да бъде стая за почивка. Св.Й. В.Д.(диспечер
сменен локомотивен) потвърждава случая с
двете бригади през пролетта на 2020г. на гара Синдел(двама машиниста и
двама пом.машиниста). ОТ едната бригада не се явил на работа пом.машиниста. С.Х.(машинист
от другата бригада) заявил, че е уморен и не можел да обслужи влака. По
вътрешни правила той е командирован в Каспичан и след като е командирован там,
трябва да му се намери работа. Трябвало да отидат два локомотива, които да
върнат от гара Карнобат два отделни влака. Тъй като не се яви пом.машинист,
единият машинист отпадал. К.К.(машинист) трябвало да отпадне, тъй като
помощникът му не се явил. Понеже С.Х. отказал да работи, диспечерът направил бригада с К.К.(машинист) и пом.машиниста на С.Х..
Така бил извозен само единият влак от гара Карнобат, а другият не можал да бъде
извозен. Твърди, че по правилник когато машинистът е уморен или възпрепятстван,
трябвало да се обади четири часа по-рано на депо-майстора, за да може да се
реагира и намери негов заместник. Свидетелят разменил телеграми с депо-майстора
за отказа на Х. да работи, а също била написана забележка и в книгата за
нередности. Св.Б. М.Т.(депо-майстор към Екипировъчен пункт – Каспичан) твърди, че на посочената дата С.Х. се явил на
работа в 0.40часа и заявил, че не е способен/годен да работи. Не мога да се сетя точно за думите
но бяха в смисъл, че не е годен за работа. Свидетелят информирал диспечер Д.. С
този влак№30642, който се обслужва от Синдел има възможност локомотивните
бригадите - машинист и пом.машинист да пътуват в задната камина на локомотива.
На същият ден след 6.00часа сутринта, С.Х. му дал пътния лист за обслужване на
влака. Заверил пътния лист. Св.И. Б.И.(старши експерт недвижимо имущество и
ремонт на сгради в ПТП Г.Оряховица) заявява, че в началото на
м.ноември.2019г. за т.н. „стая за
очакване за работа”(стая за почивка) на гара Синдел били закупени материали за ремонт. Били
шпакловани и боядисани стените. Било закупено и монтирано ново тоалетно
казанче, смесителна батерия за мивка, за да се осигуряла течаща вода. Били
закупени и препарати за почистване на фаянс и теракот за стаята. Стаята
представлявала апартамент, намиращ се на последния етаж в сграда на АТЦ към НК„ЖИ”.
След като се направил ремонтът, в стаята
били поставени дивани, столове, маса и маслен радиатор. Стаята била предадена
през пролетта на 2020г. на собственика
НК„ЖИ”, за да не се заплаща наем. Оттогава не биля използвана за локомотивните
бригади. Съдът не намира основание да не кредитира за достоверни тези гласни
доказателствени средства, които не съдържат съществени противоречия, досежно
основните факти, взаимно допълващи са, кореспондират си, обективни са,
доколкото няма индиции за предубеденост на свидетелите, а и не се опровергават
от писмените доказателства, прието по делото и неоспорени от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2
ввр. чл.187 ал.1 т.1 предл.III и т.3 предл.I от КТ(,,неявяване на работа“
и
„неизпълнение на възложената работа”) за
допустим, но неоснователен.
Искът е
предявен в месечния срок(на 26.05.2020г.) според чл.358 ал.1 т.1 от КТ, с оглед
вписаната в обжалваната заповед дата „27.04.2020г.”
и дата на връчване на работника/служителя – „05.05.2020г.”, пред настоящата инстанция, определящо
неговата допустимост. Следва да се отбележи, че със самата заповед е потърсена
реализация на дисциплинарната отговорност(с налагане на дисциплинарно наказание),
което е и предмет на настоящия спор.
Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от
общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа
правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни
поделения, както и на всяко друго икономически обособено
образувание/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество или др./, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение - §.1 т.1 от ДР КТ. Оттук следва, че
работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на
юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание,
което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели
без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и
със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е.
специалната правоспособност по §1 т.1 от ДР КТ.
За
работодателя съществуват задължителни процедури наложени от защитните норми на
чл.193 от КТ, включващи изслушване на работника/служителя/, проверка на
неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За
осъществяването им е необходимо известно време, като е определен двумесечен срок според чл.194 от KT, в който тези процедури по налагане на
дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно
наказание на определен работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на
нарушение на трудовата дисциплина, което
е възможно да стане чрез
препращане към друг акт, който обаче
следва да бъде връчен на работника/служителя/ и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат
законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание,
каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението -
т.е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията на
работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата
дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират
правно чрез посочване на законовите разпоредби.
Съгласно
чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. За датата на „откриване на
нарушението” би могла да се зачете Доклад с per.№11-00-1912/15.04.2020г. на
Ръководител отдел „Експлоатация“ в ПТП Г.Оряховица до Директора на Поделение за
товарни превози Г.Оряховица, относно обслужването на влак №30642 на
14.04.2020г. на 1.40 часа в гара Синдел.
По този начин, Заповед№ЛС26/27.04.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица е връчена на ищеца
на 05.05.2020г. в законоустановения двумесечен срок.
В
разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към
съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения
относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му
основание. Видно от Заповед№ЛС26/27.04.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица, както и от
приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното
наказание „Предупреждение за уволнение” в настоящия случай работодателят е
спазил формално изискванията на чл.193 ал.1 от КТ(изискани са от работника и са
приети от работодателя обяснения), като постановената от него заповед е
издадена в предвидената от разпоредбата на чл.195 от КТ писмена форма. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е наложена след приемане писмените обяснения на ищеца, наказанието е
наложено, както се посочи в сроковете по
чл.194 от КТ, заповедта е издадена от носител на работодателската и в частност
дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, същата е
подробно мотивирана, поради което от външна страна процедурата по налагане на
наказанието е спазена. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, спори се
единствено досежно това дали ищецът е извършил вменените му във вина нарушения. Следователно предметът на съдебен контрол е
очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по
същество на спора - за осъществяване на нарушението и съответствието му с
наложеното наказание „Предупреждение за уволнение”, което работодателят следва
да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.186 от КТ, трудовата дисциплина е обобщаващо понятие за
съвкупността от задълженията на работника/служителя по трудовото
правоотношение. В по-тесен смисъл, трудовата дисциплина се свежда до
задълженията, които характеризират трудовата функция на работника/служителя,
т.е. задълженията, които сочат как трябва да се изпълнява трудовата функция. Елементите
на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират
като вид правонарушение са: деяние(действие или бездействие), противоправност и
вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната
отговорност са трудовите задължения на работника/служителя, които трябва да
бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието
на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им
работникът/служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя.
Следва да се отговори на въпроса
„извършеното деяние от обективна страна характеризира ли се с признака
„противоправност” и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото
в чл.186 от КТ легално определение на понятието „нарушението на трудовата
дисциплина”. Въпросът е фактически, а не правен. Характеризира ли се
извършеното от служителя деяние от обективна страна с признака
„противоправност” е въпрос по фактите, тъй като се отнася до разглеждане на
вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване на
възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението и с
нормативните актове.
При спор
относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното
дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно
това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл.189 ал.1 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника/служителя(Решение№461/17.06.2010г. по гр.дело№626/2009г. на - IIIг.о.
ВКС; Решение№305/1.06.2010г. по гр.дело№620/2009г. - IIIг.о. ВКС);
Решение№372/1.07.2010г. по гр.дело№1040/2009г. IVг.о. ВКС - всички постановени
по реда на чл.290 от ГПК). Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на
нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя(Решение№227/29.06.2012г. по гр.дело№1417/2011г. -
IIIг.о. ВКС - по реда на чл.290 от ГПК).
Действително,
заповедта е съставена при наличието на индивидуализиращите параметри в нея като
правно основание, три имена, длъжност, ЕГН, месторабота на наказания и е налице
вписан мотив, от който съда прави извод, че наложеното наказание ,,Предупреждение
за уволнение“ е поради това, че макар на 14.04.2020г. в 1,40ч. машинистът С.С.Х.
да се е явил в гара Синдел-разпределителна, е отказал да изпълни повеската,
състояща се в обслужване на влак№30642 от Синдел-разпределителна до гара
Карнобат и влак№90622 по обратното направление, като в резултат от неизпълнение
на възложената работа влак№90622 е отпаднал от движение.
Основният
и спорен по делото въпрос е допуснал ли е ищецът посочените в обжалваната
заповед нарушения на трудовата дисциплина(виновното неизпълнение на трудовите
задължения), представляващи такива по смисъла на чл.186 от КТ и осъществяват
съставите на чл.187 ал.1 т.1 предл.III и т.3 предл.I от КТ: ,,неявяване на
работа“; „неизпълнение на възложената работа”, предвид неизпълнение на трудовите си задължения по чл.126 т.1, т.4 от КТ; „да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на
работното време"; „да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество”.
Самият
ищец признава в исковата молба, че в посочената дата 14.04.2020г. не се явил на работа, което съдът следва да
приеме за безспорно установено по делото. Сочи извинителни причини, че от
06.04.2020г. до 13.04.2020г. не бил имал възможност да упражни правото си на
З6-часова седмична почивка, регламентирано в чл. 153 ал.2 от КТ, като на
14.04.2020г. работодателят сменил типовия график. Първоначално следвало да се
яви в 23.55часа в гара Каспичан, но впоследствие се оказало, че се налага да се
яви в 01.40 часа на гара Синдел. Когато се явил в 01.40 часа в гара Синдел,
машинният диспечер уведомил ищеца Х. и
другия явил се според графика машинист, че няма да има нужда от единия от
двамата машинисти и се налага единият да бъде освободен, защото влакът 30642
щял да бъде с един локомотив. Чувствайки
се преуморен и претоварен, ищецът предпочел да се откаже от повеската. Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания – чл.154
ал.1 от ГПК.
Съгласно
чл.15 ал.1, ал.2 от Наредба№50/28.12.2001г. за работното време на ръководния и
изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в
ж.п.транспорт, при работа на смени се прилагат графици за работното време
съгласно чл.142 ал.2 от КТ, които се утвърждават от работодателя или
упълномощено от него лице и се обявяват на видно място най-късно 3 дни преди
началото на периода, за който се отнасят. Измененията в тях се довеждат до
знанието на заинтересованите работници/служители най-късно 24часа преди
началото на работната смяна. Локомотивните и превозните бригади се назначават
за обслужване на влаковете с денонощно разписание(наряд), което се известява на
работниците/служителите, за които се отнася, най-късно 8часа преди началото на
денонощието, за което се отнася. В този смисъл
е и цитираната Заповед№01-01-251/30.08.2019г. на Управител на
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД. Както се посочи, освобождаването от работа на
локомотивните бригади е регламентирано със Заповед№01-01-251/30.08.2019г. на
Управител на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД. В II т.1 от заповедта е указан редът за
освобождаване на локомотивната бригада при отмяна на влак, поради липса на
товар, липса на работа или неосигурен локомотив. В тези случаи дежурният депомайстор
освобождава от работа след писмено разрешение, чрез разменяне на телефонограма
с диспечер, вписана в дневниците за диспечерски заповеди, като му се дават
квитанционни номера от старши диспечер при Направление „Оперативно управление
па превозите”/МОУП/. Според II т.5 от заповедта оперативното изменение в
графика за оборота „на локомотивна бригада при прекъсване на работно време в
оборотно депо (когато това не е изрично предвидено), да се извършва след
писмено разрешение чрез разменяне на телефонограма, задължително вписана и
дневниците за диспечерски заповеди, като се дават квитанционни номера, както
следва: -за времето от 07:00часа до 19:00часа - от диспечер, сменен,
локомотивен старши диспечер сменен при съответното НОУП до дежурния депомайстор;
-за времето от 19:00часа до 07:00часа - от старши диспечер сменен при
съответното НОУП до дежурния депомайстор. Телефонограмата се дава не по-късно
от 60 минути преди часа на пристигане на бригадата в оборотното депо.
Освобождаването от работа на локомотивните бригади е регламентирано със
Заповед№01-01-251/30.08.2019г. на Управител на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД. В II
т.1 от заповедта е указан редът за освобождаване па локомотивната бригада при
отмяна на влак, поради липса на товар, липса на работа или неосигурен
локомотив. В тези случаи дежурният депомайстор освобождава от работа след писмено
разрешение, чрез разменяне на телефонограма с диспечер, вписана в дневниците за
диспечерски заповеди, като му се дават квитанционни номера от старши диспечер
при Направление „Оперативно управление па превозите”/МОУП/. Според II.т.5 от
Заповед№01-01-251/30.08.2019г. на Управител на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД
оперативното изменение в графика за оборота „на локомотивна бригада при
прекъсване на работно време в оборотно депо(когато това не е изрично
предвидено), да се извършва след писмено разрешение чрез разменяне на
телефонограма, задължително вписана и дневниците за диспечерски заповеди, като
се дават квитанционни номера, както следва: -за времето от 07:00 часа до 19:00
часа - от диспечер, сменен, локомотивен шш старши диспечер сменен при
съответното НОУП до дежурния депомайстор; -за времето от 19:00 часа до 07:00
часа - от старши диспечер сменен при съответното НОУП до дежурния депомайстор.
Телефонограмата се дава не по-късно от 60 минути преди часа на пристигане на
бригадата в оборотното депо.
Никъде във
вътрешните правила на работодателя не е предвидена хипотеза за освобождаване,
поради появило се чувство за неотпочиналост на даден машинист. По тази причина
освобождаване не е вписано в Дневник за освобождаване и преназначаване на локомотивни бригади от
21.03.2019г. до 26.04.2020г. на диспечерите в ПОУН па ПТП Г.Оряховица, а
отказът на ищеца да работи на 14.04.2020г. бил отразен като нередност в „Книга
за нередности и нарушения по сигурността на движението” на диспечерите от
направление „Оперативно управление на превозите“ в ПТП Г.Оряховица/НОУП/.
Според
чл.153 ал.2, ал.3 от КТ при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36часа. При промяна на
смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по чл.153 ал.2 от КТ, но не по-малък от 24часа, в
случаите когато действителната и техническата организация на работата в
предприятието налагат това. В случая съдът споделя изложеното в исковата молба
относно това, че липсата на пълноценна почивка се отразява на точното
изпълнение на служебните задължения, респективно има отношение към отговорната
работа по спазване на правилата за експлоатация, безопасно и сигурно движение
на влаковете. Безспорно работодателят е длъжен да осигури здравословни и
безопасни условия на труд. От началото на м.април.2020г. на С.С.Х. са му били осигурени
междусменни почивки в размери, надхвърлящи значително минималната почивка от
12часа по чл.152 от КТ и е ползвал седмична почивка, при това много по-голяма
от минимални определената 36часова по чл.153 ал.2 от КТ.
От
доказателствата по делото се установява, че от страна на ищеца е налице
неявяване на работа и заедно с това неизпълнение на възложената работа - да
осигури безаварийното извозване на влак по график. В трудовия договор на ищеца,
както и в длъжностната му характеристика е посочено, че работи на сменен график
при 7.8часов работен ден при сумарно изчисляване на работното време. Липсата на
пълноценна почивка действително се отразява на точното изпълнение на служебните
задължения и има отношение към отговорната работа по спазване на правилата за
експлоатация, за безопасно и сигурно движение на влаковете, което задължение е
на работодателя, който следва да осигури здравословните и безопасни условия на
труд, но не е основание да не се изпълняват задълженията произтичащи от
длъжностната характеристика на ищеца. При тези факти и обстоятелства следва да
се приеме, че ищецът е нарушил трудовите си задължения като не се явил на
работа и да бъде на работното си място до края на работното време(не се
установи извинителна причина за неговото неявяване) и съответно не изпълнил работата
си, поради което следва да се приеме, че от обективна и субективна страна е
осъществил описаните в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения. За
ангажирането на дисциплинарната отговорност на работника/служителя следва да са
изпълнени не само обективните признаци на конкретното дисциплинарно нарушение, които
са установени в конкретният случай, но и субективните такива, съгласно чл.186
от КТ - за да е налице дисциплинарно
нарушение, следва да се установи и виновно поведение. Описаните в процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина съдът намира, че са извършени виновно
от ищеца. Както е прието в правната доктрина, вината е психическо отношение на
дееца към извършеното от него противоправно деяние, което се проявява в две
форми-умисъл и непредпазливост/небрежност. То може да бъде както системно, така
и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на
трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна
отговорност. Иначе казано, виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените с КТ
дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административно
наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се
предвижда(Впрочем, за наличието на нарушение на трудовата дисциплина формата
на вината поначало е без значение… - В.М.,
Коментар на Кодекса на труда). В тази
връзка и въз основа на всички приети по делото доказателства следва да се
приеме, че ищецът е осъществил посочените нарушения на трудовата дисциплина и
предвид разпоредбата на чл.189 от КТ, наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание уволнение е съобразно с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при
които са извършени и с поведението на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.189 от КТ дисциплинарното наказание се
определя по преценка на работодателя, като преценката следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение
с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. Несъмнено волята на работодателя не може
да бъде заместена от съда, но при оспорване на наказанието съобразяването му с
тези обстоятелства също е предмет на съдебния контрол, като следва да се
анализират всички обстоятелства от значение по случая. В конкретният случай,
съдът счита преценката на работодателя за правилна. При налагане на
дисциплинарното наказание и за да прецени тежестта на допуснатите от ищеца
нарушения, работодателят е взел предвид всички доказателства по делото, като е
съобразил и поведението на ищеца, за да прецени тежестта на нарушенията при
налагане на дисциплинарното уволнение
Предвид
изложеното, следва да се отхвърли, като неоснователен, предявения иск от страна
на С.С.Х. против „БДЖ-Toварни превози”ЕООД
с ЕИК:**** – ПТП Г.Оряховица, за отмяна на Заповед№ЛС26/27.04.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица, с която на С.С.Х. -
в качеството му на „Машинист, локомотивен, влакова работа”, Експлоатационен
пункт Плевен, звено „Експлоатация”, Локомотивно депо Русе при ПТП Г.Оряховица,
му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид това, че
ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски,
настоящата инстанция дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл.5 б.”в” от
ЗДТ се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на
държавна такса, без да се визира освобождаване от заплащане на разноски по производството. Но това е така, защото ЗДТ урежда само
въпроса за държавните такси, а не и тоя за разноските по производството на
делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83
ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се
освобождават от заплащане и на тези разноски.
Според чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за
работниците/служителите и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не
означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай
на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ са освободени работниците/служителите-ищци
по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни
такси и разноски за съдебното производство по силата на чл.71 ал.1 и чл.76
от ГПК. Но работниците/служителите/ -
ищци по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК са длъжни да заплатят направените от
работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат
отхвърлени. Предвид на това, съдът
следва да осъди ищеца С.С.Х. да заплати
на „БДЖ-Toварни превози”ЕООД – ПТП Г.Оряховица, направените по делото разноски
в размер на 110.00лв.(юрисконсултско възнаграждение и разноски за свидетел).
Водим от
гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на С.С.Х. с ЕГН**********,***, против „БДЖ-Toварни превози”ЕООД с ЕИК:********* – Поделение за товарни превози Г.Оряховица
с БУЛСТАТ:*****, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар
Освободител”№97, представлявано от Директор Д. Н. Б., за
отмяна на Заповед№ЛС26/27.04.2020г. на
Директор ПТП Г.Оряховица, с която на С.С.Х. с ЕГН**********,***, в качеството му на „Машинист, локомотивен, влакова работа”, Експлоатационен пункт Плевен,
звено „Експлоатация”, Локомотивно депо Русе при Поделение за товарни превози Г.Оряховица,
му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „БДЖ-TOВАРНИ ПРЕВОЗИ”ЕООД с ЕИК:***** – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ
Г.ОРЯХОВИЦА с БУЛСТАТ:*****, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар
Освободител”№97, представлявано от Директор Д. Н. Б., сумата
110.00лв./сто и десет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: