Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2319 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191031170619
на „Б.Е.Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез
адв. М.К.Б., упълномощена от управителя Ц.Т.Ц., срещу отказ рег. № 20190531214500/23.10.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531214500 на дружеството,
съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е
отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като в него
и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са били посочени
данни, попълвани в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в
което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни
собственици. В случая заявителят е можел да се възползва от възможността да
посочи висш ръководен служител в съответното поле. В заявлението като действителен собственик е било посочено
дружеството „Х.“ АД.
Жалбоподателят възразява основно, че отказът
е бил постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.
63, ал. 1 и 4 от ЗМИП, вр. § 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗМИП. Акциите на „Х.“
АД се търгуват на Българската фондова борса и дружеството се подчинява на
правилата за разкриване на информация по ЗППЦК пред Комисията за финансов
надзор и Регулирания пазар и обществеността. Възприетият от нашия закон подход
въвежда изцяло разпоредбите на европейското законодателство и по-специално тези
на чл. 3, ал. 6, б.“а“, т.“i“ на
Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията. Страната се позовава на решения
на състави на окръжни съдилища в страната в този смисъл, включително Софийски
градски съд, както и на вече извършени вписвания по сходни случаи.
Жалбоподателят
иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши
исканото вписване.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото,
проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от
ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива
вписвания при Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление
образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл.
6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до
търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел).
Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол, поле 538 – юридическо
лице или друго правно образувание чрез което непряко се упражнява контрол, и
поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата
относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и
ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за
прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на
ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за
вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация, в обхвата на проверката, която прави
длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се
включва проверка за съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.
В
случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен собственик
е посочено дружеството „Х.“ АД, което е и юридическото лице, чрез което непряко
се упражнява контрол, по съображения, че „Х.“ АД е публично дружество и акциите
му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото е налице изключението
по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това
е било определено от длъжностното лице по регистрацията като обстоятелство по
чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо отказ за вписване.
По
разбиране на настоящия съдебен състав не
е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подаденото
заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за
вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по
вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е
налице, е било по преценка на заявителя, в чиято тежест е и заявяването, при предвидената отговорност
по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, за незаявяване за вписване на данните по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи,
длъжностното лице по регистрация не проверява
съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона,
включително приложимо ли е в случая
разрешението по §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „Х.“ АД, съответно на което разрешение е
декларирал обстоятелствата заявителят и
е попълнил заявлението си.
Без
значение е приложимостта на разпоредбата на
§ 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП по същество, както и спазени ли са били в
случая законоустановените принципи при вписванията (за равно третиране) с
извършения отказ.
При
изложеното оспорваният отказ следва да
бъде отменен, с указания да бъде извършено вписване на заявените за
вписване със заявление образец Б7 обстоятелства относно действителни
собственици с вх. № 20190531214500.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20191031170619 на
„Б.Е.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***, отказ рег. № 20190531214500/23.10.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531214500.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: