№ 1849
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110114483 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ДК-Д. АД, със седалище гр.Б. срещу Е.-АВ ООД искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.327 ТЗ от ЗЗД за признаване на установено между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 4408,20 лв., представляваща парично
задължение за продаден и доставен бетон и дължимо ДДС, за които има издадени фактури
№№ 22868/30.11.2019 г. в размер на 2610 лв., № 22991/31.12.2019 г. в размер на 1027,20 лв.,
№ 23204/29.02.2020 г. в размер на 223,20 лв., № 23373/30.04.2020 г. в размер на 348,60 лв. и
№ 23578/30.06.2020 г. в размер на 199,20 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021г., до окончателното
изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11191/2021г. на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са в търговски отношения, по силата на
които ищецът на 30.11.2019Г, 31.12.2019 г., 29.02.2020г. , 30.04.2020г. и 30.06.2020г, „ДК -
Д." АД продава на ответника бетон и циментов разтвор. Твърди се, че превоза на стоката е
осигурен от ищеца. Общата сума на продадената стока , извършения превоз и дължимо ДДС
възлиза на 4408,20 лева, за което са издадени фактура №22868/30.11.2019г. в размер на 2610
лева, фактура № 22991/31.12.2019г. в размер на 1027,20 лева, ффактура №23204/29.02.2020г.
в размер на 223,20 лева, фактура № 23373/30.04.2020г. в размер на 348,60 лева и фактура
№23578/30.06.2020г. в размер на 199,20 лева. Твърди се ,че ответника "Е. АВ" ООД, не
изпълни задължението си за плащане на стоките и услугите по горните фактури. Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение .
Ищецът излага, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№11191/21г.,
ответникът е подал възражение, поради което предявява претнцията си по исков ред.
Претендира разноски.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва, че ищеца е продал и доставил на "Е. АВ" ООД бетон и
циментов разтвор на твърдените в исковата молба дати и количества. Възразява, че "Е. АВ"
ООД не е получавало посочените от ищеца доставки. Оспорва изцяло твърденията на
1
ищеца.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По ч.гр.д.№11191/21г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК Е. АВ“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.В. ДА
ЗАПЛАТИ на заявителя „ДК - Д.“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес гр.Б., сумата от
4408,20 лв. (четири хиляди четиристотин и осем лева и двадесет стотинки), представляваща
парично задължение за продаден и доставен бетон и дължима ДДС, за които има издадени
фактури №№ 22868/30.11.2019 г. в размер на 2610 лв., № 22991/31.12.2019 г. в размер на
1027,20 лв., № 23204/29.02.2020 г. в размер на 223,20 лв., № 23373/30.04.2020 г. в размер на
348,60 лв. и № 23578/30.06.2020 г. в размер на 199,20 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 88,16 лв. (осемдесет и осем лева и шестнадесет
стотинки) – държавна такса.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Фактура №
**********/30.11.2019 г.; Експедиционна бележка № 39050; Експедиционна бележка
№32191; Експедиционна бележка № 39134; Експедиционна бележка № 39287;
Експедиционна бележка № 39152; Товарителница от дата 15.11.2019 г. с получател „Е. АВ“;
Товарителница от дата 14.11.2019 г. с получател „Е. АВ“; Товарителница от дата 20.11.2019
г. с получател „Е. АВ“; Товарителница от дата 25.11.2019 г. с получател „Е. АВ“;
Товарителница № 36-93 от 20.11.2019 г. с получател „Е. АВ“; Товарителница от дата
20.11.2019 г. с получател С.К.; Товарителница от дата 25.11.2019 г. с получател С.К.;
Фактура № **********/31.12.2019 г.; Експедиционна бележка № 39820; Експедиционна
бележка № 39884; Товарителница от дата 30.12.2019 г. с получател „Е. АВ“; Товарителница
от дата 30.12.2019 г. с получател С.К.; Фактура № **********/29.02.2020 г.; Експедиционна
бележка №40865; Фактура № **********/30.04.2020 г.; Експедиционна бележка № 41661;
Експедиционна бележка № 41838; Експедиционна бележка №41842; Фактура №
**********/30.06.2020 г.; Експедиционна бележка № 42542.
Открито е производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на
положения подпис от А.З. във фактури № № 22868/30.11.19г.; №222991/31.12.19г.;
№23204/29.02.20г.; №23373/30.04.20г. и фактура № №23578/30.06.20г. Във връзка с
откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността е назначена
графологическа експертиза. Ответникът върху когото е разпределена доказателствената
тежест не е внесъл определения от съда депозит и СГЕ е заличена. При тези данни съдът
приема, че производството по оспорване истинността на оспорения документ- фактури № №
22868/30.11.19г.; №222991/31.12.19г.; №23204/29.02.20г.; №23373/30.04.20г. и фактура №
№23578/30.06.20г. не е успешно проведено.Оспорените документи-фактури представляват
частни диспозитивни документи и съдът приема, че са подписани от соченото лице А.З..
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че, в
счетоводството на ищеца процесните фактури са отразени счетоводно, като са взети надлежни
счетоводни операции. Не са отразени погашения по тях. Към датата на проверката в предприятието
се водят неиздължени вземания от клиент Е. АВ общо в размер 4 408,20 лв. Съобразно
представените счетоводни регистри на ответното дружество, процесните пет фактури не са
отразени при „Е. АВ" ООД. Ответникът „Е. АВ" ООД не е отразил в дневниците си за покупки и
съответно в подадените СД по ЗДЦС процесните пет фактури и не е ползвал данъчен кредит по тях
2
към датата на дерегистрацията по ЗДДС -15.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение, в случая продаден и доставен бетон и циментов разтвор.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е продал и
доставил на ответника бетон за което е издал фактури №№ 22868/30.11.2019 г. , №
22991/31.12.2019 г. , № 23204/29.02.2020 г. ,№ 23373/30.04.2020 г. и № 23578/30.06.2020 г.
Страните по делото са търговци. Договорът за продажба е двустранен, неформален,
комутативен и консенсуален договор. С него продавачът се задължава да прехвърли
собствеността на една или повече вещи на купувача срещу заплащане на покупко-продажна
цена. Предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от неговия фактически
състав. Достатъчно е да се постигне съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма.
В случая са представени фактури с попълнени реквизити в тях - вид на стоката и
услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата, подписали се за купувач и
продавач, време и място на съставянето им. Всяка една от фактурите е подписана от
страните, съответно от управителя на дружеството ответник А.З. за получател. Съдържа
необходимите реквизити на договора за продажба - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, подписали се за купувач и продавач, време и място на
съставянето и.
Всяка фактура представлява писмен първичен документ, който удостоверява
извършването на определена стопанска операция и който е основание за отразяване на тази
стопанската операция във вторичните счетоводни регистри. Отразяването и във вторичните
счетоводни регистри - вписването в дневниците за покупка и продажба на продавача и
купувача, отразяването и в справките декларации по ЗДДС, ако има данъчна регистрация и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което е
съставена. Неотразяването в счетоводството на ответника, предвид заключението по ССЕ,
обаче не изключва продажбеното отношение, а има други административни и данъчни
последици. Затова неотразяването на фактурата в счетоводството на ответника само по себе
си не отрича договорното правоотношение за продажба и доставка. Имайки предвид
процесните фактури и експедиционни бележки, както и останалите събрани доказателства
по делото следва да се приеме, че е налице твърдяното правоотношение между страните.
Страните са постигнали съгласие за сключването на процесния договор за продажба и
доставка . Ето защо и тъй като е налице твърдяното правоотношение между страните,
както и при липса на данни за заплащане на цена за стоката, ведно с доставката, следва да се
приеме, че ответното дружество не е изпълнило задължението си и следва да се уважи
предявения иск.
На основание чл.214, ал.2 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД и направеното искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
3
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 88,06 лв. внесена д.т.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 88,16 лв. д.т., 330 лв. за ССЕ или общо сумата от 418,16
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че “Е. АВ“ ООД с ЕИК ********, със седалище гр.В. дължи на
„ДК - Д.“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес гр.Б., сумата от 4408,20 лв. (четири
хиляди четиристотин и осем лева и двадесет стотинки), представляваща парично
задължение за продаден и доставен бетон и циментов разтвор с ДДС, по фактури №№
22868/30.11.2019 г. в размер на 2610 лв., № 22991/31.12.2019 г. в размер на 1027,20 лв., №
23204/29.02.2020 г. в размер на 223,20 лв., № 23373/30.04.2020 г. в размер на 348,60 лв. и №
23578/30.06.2020 г. в размер на 199,20 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021г., до окончателното
изплащане за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11191/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА “Е. АВ“ ООД с ЕИК ********, със седалище гр.В. да заплати на „ДК -
Д.“ АД с ЕИК ******** със седалище гр.Б., сумата от 418,16 лв. (четиристотин и
осемнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща направените разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е. АВ“ ООД с ЕИК ********, със седалище гр.В. да заплати на „ДК -
Д.“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес гр.Б., сумата от 88,16 лв. (осемдесет и осем
лева и шестнадесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 11191/2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4