Р Е Ш Е Н И Е
№ 900
гр. Пловдив, 19.04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 263 по описа за 2019 год. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 226 от АПК и
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата адрес: гр.
Пловдив, ул. „**“ № 60, представлявано от управителя ***, против Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001617004934-091-001/08.12.2017г., издаден от ***-
началник сектор, възложил ревизията, и ***- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена
с Решение № 104/27.02.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ
размер на 26 074,50лв., непризнат данъчен кредит в размер на 406,41лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 4 392,30лв. и допълнително
определени дължими суми за корпоративен данък за 2015г. в размер на
2 981,34лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 511,09лв. и за 2016г. в
размер на 1 654,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 115,86лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени
ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че при издаването на РА има явно неправилно интерпретиране на събраните
доказателства и умишлено игнориране на тези от тях, които не са в интерес на
органа по приходите, като по тази причина е бил формиран незаконосъобразният и
недоказан извод за укрити приходи през изследваните периоди. По-конкретно се
възразява срещу различния размер на укритите приходи за облагане с корпоративен
данък за 2015г. и с ДДС за целия период, в следствие извършен анализ на
относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Твърди се липса на
предпоставките за преминаване на ревизията към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като неиздаването на касова бележка от ЕКАФП и то само на един
клиент, който е сигнализирал за това, е основание за ангажиране на
административно – наказателна отговорност за нарушение на разпоредбите на
Наредба № Н – 18 от 2005г. на министъра на финансите, но не и за генерална
констатация за наличие на данни за укрити приходи – обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК.
При позоваване на съдебна практика
на ВАС се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски за заплатената държавна такса.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив, чрез
процесуален представител изразява становище,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото,след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Началото на ревизията е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617004934-020-001/26.07.2017г.,
издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр.
Пловдив, връчена по електронен път на РЛ на 28.07.2017г. Предмет на ревизията
са данъчни задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.10.2014г. до
30.11.2014г. и от 01.01.2015г. до 31.05.2017г. и за корпоративен данък за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Първоначално издадената ЗВР е изменена
със ЗИЗВР № Р-16001617004934-020-002/05.10.2017г., като в обхвата на ревизията
са включени данъчни периоди от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. и е определен краен
срок до 30.10.2017г.
В хода на производството е издаден
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617004934-092-001 от 13.11.2017г., против
констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено
възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалвания РА.
Този резултат е обжалван от
дружеството - жалбоподател, като с Решение № 104/27.02.2018г. директорът на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив е потвърден
РА, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
Всички цитирани актове са издадени
от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото
упълномощителни заповеди от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив (л. 5 – 13).
Съдът констатира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това материално компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
С
оглед на това и по повод на наведените възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът намира,че същите са неоснователни. Следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съгласно която Съдът при съдебното обжалване на ревизионните
актове, е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това,
дори и да се констатират несъществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на ревизионното производство, които сами по себе си не обосновават извод за
недействителност или незаконосъобразност на административния акт, респективно
за съществено нарушение на принципа на участие и защита на страната в
производството, Съдът няма правомощието да отмени РА само на това основание, а
следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото
факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
При
ревизионното производство са направени следните констатации, довели до
определяне на данъчни задължения за данък върху добавената стойност и за
корпоративен данък:
През
ревизирания период „**“ ЕООД е декларирал основна дейност покривни работи,
както и дейности по производство на дограма, конструкции и детайли от дървен
материал за строителството. През ревизирания период извършваната икономическа
дейност под формата на дърва за огрев, извършване на транспортни услуги и
покривни работи. Дейността се извършва в нает обект – склад за търговия с
дървен материал и дърва за огрев в гр. Пловдив, ул. „***“ № 5, по договор за
наем от 01.12.2014г.
Ревизията
е предхождана от извършена оперативна проверка, документирана с протокол №
0130410/23.03.2017г. Към доказателствения материал при ревизията са
присъединени представени при проверката справка за покупка на дърва за огрев по
превозни билети, справка за продажба на дърва за огрев по превозни билети,
материална оборотна ведомост за 2015г., материален аналитичен регистър на
сметка 304 за 2015г., материална оборотна ведомост за 2016г. и материален
аналитичен регистър на сметка 304 за 2016г.
Съгласно
данните в представена справка за налични стоки е констатирано, че към
15.08.2017г. сметка 304 Стоки е с крайно дебитно салдо на стойност
24 500,59лв. Ревизиращият екип е направил констатация, че през периода от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. не са заведени аналитични регистри по видове
стоки/материали, цена на придобиване и средна цена на изписване. По счетоводни
данни сметка 302 Материали е с начално дебитно салдо към 01.01.2015г. сума в
размер на 14 997,89лв. и с крайно дебитно салдо към 31.12.2016г. сума в
размер на 16 846,15лв. Съответно, по данни от оборотна ведомост за 2015г.
сметка 304 Стоки е с начално дебитно салдо сума в размер на 14 516,34лв.,
по данни от аналитичен регистър е с нулево начално салдо и дебитен оборот в
размер на 5 329,45лв., като няма кредитни обороти. В оборотната ведомост
по материалната сметка са посочени дебитен оборот от 9 210,93лв., кредитен
оборот от 10 837,71лв. и крайно дебитно салдо сума в размер на
12 889,56лв. Същата сума е посочена като начално дебитно салдо към
01.01.2016г. Съгласно данните в оборотната ведомост за 2016г. материалната
сметка е с дебитен оборот 16 146,46лв., кредитен оборот 4 535,61лв. и
крайно дебитно салдо към 31.12.2016г. – 24 500,59лв.
Съгласно
данните в аналитичния регистър на сметката за 2016г. същата е с начално дебитно
салдо в размер на 9 500,59лв., дебитен оборот в размер на 15 000лв. и
няма отразени кредитни обороти.
Ревизиращите
органи по приходите са извършили съпоставка на представените превозни билети,
дневник на постъпилата, преработена и експедирана дървесина, справките
представени от РДГ гр. Пловдив и данните по счетоводна сметка 304, при която е
установено, че ревизираното дружество не е отчело в пълен размер приходите от
продажба на дърва за огрев за 2015г. и 2016г. Размерът на неотчетените приходи
за 2015г. от 114 522лв. с включен ДДС е изчислена като констатираните продажби
са получени като продадените количества са умножени по цената по издадени
фактури = 1 496 куб.м пр. дървесина х
70лв. + 169 куб. м х 58лв. По аналогичен начин е изчислен размерът на
неотчетените приходи за 2016г. от 41 925лв. с включен ДДС, като цената е взета
от издадените фактури за дърва за 2016г. и от справката за продажба на дърва за
огрев по превозни билети.
При
изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК е установено, че за 2015г. отчетените
приходи от дейността продажба на дърва за огрев по кредита на сметка 702
Приходи от продажба на стоки са в размер на 20 589,03лв. По дебита на същата
сметка са осчетоводени разходи в размер на 10 837,71лв., т.е. процентното
съотношение между разходите и приходите е 52,64%. Аналогично е изчислено
процентното съотношение между разходите и приходите за 2016г. от 52,63% =
4 535,61лв. : 8 617,66лв. Така са изчислени съответстващите разходи
на неотчетените приходи от продажба на дърва за огрев в размер на
95 435лв. без ДДС за 2015г. и в размер на 34 937лв. без ДДС за 2016г.
При
определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2015г. към
декларираните от дружеството приходи в размер на 60 061,12лв. са прибавени
изчислените неотчетени приходи в размер на 95 435лв. и е изчислен общ размер на
приходите от 155 496,12лв. Към осчетоводените разходи по ОПР в размер на
57 954,33лв. са прибавени изчислените разходи в размер на
50 236,98лв. (95 435лв. х 52,64%) и е получен общ размер на разходите
от 108 191,31лв. От така изчислената данъчна печалба в размер на
47 304,81лв. е приспадната данъчна загуба за 2010г. в размер на
17 491,37лв. и е получена данъчна печалба в размер на 29 813,44лв.
Върху тази данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на
2 981,34лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 511,09лв.
По аналогичен
начин е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2016г.,
като към декларираните от дружеството приходи в размер на 54 623,52лв. са
прибавени неотчетените приходи, изчислени при ревизията в размер на 34 937лв. и
е получен общ размер на 89 560,52лв. Към осчетоводените разходи по ОПР в
размер на 52 810,48лв. са прибавени изчислените разходи в размер на 18 387,34лв.
(34 937лв. х 52,63%) и е получен общ размер на разходите от 71 197,82лв.
Върху данъчна основа в размер на 18 362,70лв. (89 560,52лв. –
71 197,82лв.) е дължим корпоративен данък в размер на 1 836,27лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 115,86лв.
При
ревизията са констатирани неотчетени приходи за 2015г. в размер на
95 435лв. и за 2016г. в размер на 34 937лв. Прието е, че същите
представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на
основание разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от
регистрирано по този закон лице, в случая дружеството – жалбоподател. Върху
данъчната основа в размер на неотчетените приходи е начислен ДДС за данъчен
период м. 12.2015г. в размер на 19 087лв. и за данъчен период м. 12.2016г.
в размер на 6 987,50лв., ведно с прилежащите лихви.
При
ревизията е направена констатация, че за процесните данъчни периоди мм. 10 и
11.2014г. е приспаднат два пъти данъчен кредит по една и съща фактура №
244/31.10.2014г. с издател „***“ ЕООД с данъчна основа в размер на
2 032,06лв. и начислен ДДС в размер на 406,41лв. На основание разпоредбата
на чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит,
упражнено повторно през данъчен период м. 11.2014г.
В хода на
съдебното производство при първоначалното и повторното разглеждане на делото не
са ангажирани доказателства.
Предвид
дадените задължителни указания от касационната инстанция, настоящият съдебен
състав следва да обсъди направените с жалбата възражения против констатациите в
обжалвания РА. Констатацията относно извършена корекция на декларирания ДДС на
основание разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, поради констатирани липси на
стоки през данъчен период м. 09.2017г, не следва да бъде обсъждана, тъй като в
тази си част обжалваният РА е отменен при обжалването по административен ред, а
в жалбата е посочено изрично, че иска отмяна акта в потвърдената му част, което
определя предмета на делото.
По
отношение твърденията за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК следва да бъде съобразено, че действително
като повод за извършване на ревизионното производство и предхождащата го
проверка е посочен постъпил сигнал за неиздаване на касов бон при покупката на
дърва за огрев на стойност 150лв. от стопанисвания от жалбоподателя търговски
обект. Не е спорно, че този сигнал е само индиция за неотчитане на приходите от
продажби от търговския обект в пълен размер, но обстоятелството по т. 2 на чл.
122, ал. 1 от ДОПК е данни за укрити приходи, каквито именно са налице. В
случая, твърдяната административно наказателна отговорност за РЛ за нарушение
на Наредба № Н – 18 от 2005г. може да се ангажира независимо от ревизионното
производство, като двете производства са независими едно от друго. Следва да
бъде посочено, че по повод на подадения сигнал е извършена оперативна проверка
в търговския обект, документирана с протокол № 0130410/23.03.2017г., при която
са събрани доказателства, подложени на анализ в ревизионното производство.
Именно данните в документите, представени при проверката, са съпоставени с
данните от документи, събрани по надлежния ред от Регионална дирекция по горите
– гр. Пловдив, като са констатирани несъответствия, подробно описани на л. 57 –
57 гръб. По делото не е направено оспорване на документите, не са ангажирани
доказателства, предвид на което правилно е прието, че е експедирано по-малко
количество дървен материал от различни видове, като същевременно при
извършената инвентаризация не са открити наличните по счетоводни данни
материали и стоки. Това несъмнено представлява данни за укрити приходи, което е
основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Същевременно, по данни от оборотната
ведомост към 31.12. на предходната година е налице салдо по сметка 304 Стоки,
от тази дата до датата на инвентаризацията няма отчетени приходи от продажби
или влагане на стоки и материали и не са представени обяснения и справки
относно това несъответствие. Освен това, през ревизираните години в
счетоводството на дружеството са допускани отрицателни касови наличности,
формално изписване на СМЦ, което, заедно с горните несъответствия и
непредоставени обяснения и документи, обосновава и наличието на хипотезата на
чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
По делото не са ангажирани
доказателства относно редовност на извършваните счетоводни записвания, още
повече, че в депозираните писмени обяснения са изложени точно обратните
твърдения – че са налице взети счетоводни операции по изписване на СМЦ с
по-ранни дати от тази на инвентаризацията, тъй като материалите и стоките не са
налични в търговския обект. При липсата на доказателства за осчетоводени
приходи от продажби и такива за влагане на закупените материали в дейността на
дружеството, включително за ремонт на покривни конструкции, правилно е прието,
че се касае за нередовна счетоводна отчетност по смисъла на чл. 122, ал. 1, т.
4 от ДОПК.
По отношение твърдяните в жалбата
разминавания относно размера на декларираните приходи за 2015г. следва да бъде
посочено, че сумата от 20 589,03лв. представлява декларирани приходи от
продажбата на стоки, осчетоводени по кредита на сметка 702. Съгласно данните в
оборотна ведомост и главна книга на дружеството за 2015г. (л. 95 – 99) през
годината са декларирани приходи от продажба на стоки, но и приходи от продажба
на услуги по сметка 703 и други приходи от дейността по сметка 709. Сборът от
приходите по сметка 702, 703 и 709 възлиза именно на 60 061,12лв., колкото
е декларирано от самото лице в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Предмет на ревизията са
само и единствено неотчетени приходи от продажба на стоки по сметка 702, като
не е предмет на ревизионното производство правилно ли са декларирани приходите
по сметка 703 и 709. Именно с изчислените от ревизиращия екип на неотчетени
приходи от продажба на стоки са завишени декларираните от РЛ приходи за 2015г.
и 2016г., като изчисленията не са оспорени и не са ангажирани доказателства за
тяхната неправилност. В този смисъл, правилно и законосъобразно са определени
данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО при изчислена по реда на чл. 122 от ДОПК
данъчна основа.
По
отношение констатацията за непризнат данъчен кредит в размер на 406,41лв. не са
изложени конкретни възражения в жалбата. Не е спорно между страните
обстоятелството, че жалбоподателят е получател по фактура № 244/31.10.2014г. с
издател „***“ ЕООД. По този документ дружеството може да упражни правото си на
приспадане на данъчен кредит само веднъж, като се съобрази с изискването на чл.
72, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отрази този документ в дневника за покупките в
периода на издаването му или в един от следващите 12 данъчни периода. В
настоящия случай се констатира, че РЛ е отразило издадения му документ и е
упражнило правото на данъчен кредит в периода на издаването в м.10.2014г. и не
може повторно да упражни това право и в м.11.2014г.
При така
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно
обжалваният РА за правилен и законосъобразен.
При
този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, предл. 3 от ДОПК, на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита при първоначалното
и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и пред
касационната инстанция. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) същото възлиза на 4 438,75лв.
(четири хиляди четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „**“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул."**“ № 60, ЕИК **, представлявано от управителя
*** против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617004934-091-001/08.12.2017г., издаден от ***-
началник сектор, възложил ревизията, и ***- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, в потвърдената
му част с Решение № 104/27.02.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително начислен
ДДС в общ размер на 26 074,50лв., непризнат данъчен кредит в размер на
406,41лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 4 392,30лв. и
допълнително определени дължими суми за корпоративен данък за 2015г. в размер
на 2 981,34лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 511,09лв. и за
2016г. в размер на 1 654,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
115,86лв.
ОСЪЖДА
„**“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул."**“ № 60, ЕИК по
БУЛСТАТ: ** да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.
Пловдив сумата от 4 438,75лв. (четири хиляди четиристотин тридесет и осем
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: