Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10627 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.02.2018г., гр.д.64091/17г., СРС, 126 с-в осъжда Г.П.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 492,53 лв. - цена на доставена топлинна енергия през периода м. май 2013г. – м. април 2016г. в имот с абонатен № 167560 и сумата 34,64 лв. - възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода м. юни 2014г. – м. април 2016г., заедно със законна лихва от 14.09.2017г. и сумата 526,39 лв. – разноски, отхвърля исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 325,22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия през периода 15.09.2014г. - 27.07.2017г. и сумата 6,81 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение през периода 08.08.2014г. - 27.07.2017г.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че подлежащите на връщане суми по
изравнителните сметки за процесния период
следва да се прихванат с най-старото задължение на потребителя, а не с
дължимите суми през съответния исков период. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което
да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете
постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Г.П.П.. Счита, че няма
качеството потребител на топлинна енергия, защото няма сключен договор с ищеца.
Произволно са определени дължимите суми. Недоказано е количеството на
доставената топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Третото лице помагач на ищеца - „Н.” ЕАД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд
приема следното:
Обстоятелството, че ответникът Г.П.П. притежава
качеството потребител на топлинна енергия се установява от придобитото от него
право на собственост върху топлоснабдения имот по силата на наследствено
правоприемство от майка си В.Х.Д., поч. 07.11.2011г. видно от служебна справка
по Наредба № 14/18.11.2009г. Наследодателката от своя страна придобива имота с договор
за покупко-продажба от 03.06.2005г., обективиран в нот. акт № 36, т.ІV,
д.582/05г., н-с рег. № 263 НК.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни
страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и
покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на
ищеца.
Видно от
приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при
констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва. В зависимост
от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, възниква ново вземане в полза на потребителя - за
възстановяване или в полза на топлопреносното дружество - за доплащане. Новото
вземане няма напълно самостоятелен характер, защото заедно с начислената
прогнозна сметка формира крайната стойност на потребена топлинна енергия. Наред
с това, съгласно чл.31, ал.6 от Общите условия на ответника, в сила от 2005г.,
когато при изравнителните сметки се установи, че платената от купувача сума е
по-голяма от дължимата, сумата в повече, по желание на купувача се възстановява
от продавача или се приспада от дължимата сума за следващия период. Възможността
за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки
е установена за първи път с чл.32, ал.3 от Общите условия на ответника, публикувани
във вестник „Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са
приложими само за вземания, възникнали след влизането им в сила. Във връзка с
приложението на последната клауза, като най-стари задължения следва да се разглеждат
само тези за съответния отчетен период. Прихващането с по-стари задължения от
предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на
сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите
задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. В този смисъл,
клаузата като частично противоречаща на императивната законова разпоредба не
следва да се прилага спрямо задължения, предхождащи тези от съответния отчетен
период, за който са издадени прогнозните и изравнителни сметки. Затова правилно
с решението и при съобразяване на ССЕ, дължимите суми през не погасения по
давност исков период са определени чрез добавяне към прогнозните сметки на
изравнителните за същия период и пропорционално приспадане на сумите за връщане
на потребителя.
Исковете за главница и мораторна лихва са основателни
до размерите, установени в ССЕ, а над тях следва да се отхвърлят.
Частната жалба на ответника по исковете Г.П.П. срещу първоинстанционното
определение от 27.04.2018г., с което се отхвърля неговата молба по чл.248 ГПК
за изменение на решението в частта за присъдените разноски в полза на ищеца е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Размерът на дължимата държавна такса от 200 лв. е
определен в съответствие с ясното правило на чл.72, ал.1 ГПК, според което за
предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса
по всеки иск, т.е. не върху сбора от размера на предявените искове, както
неоснователно се твърди в частната жалба. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК
за определяне размера на цената на иск за парично вземане върху търсената сума,
не налага различен извод, защото регламентира единствено определянето на
размера на цената на иска, а не размера на държавната такса. Съобразно чл.1
ТТДТССГПК, по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със
самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв., което изискване е спазено.
В съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца са присъдени за възстановяване разноски от 640 лв., изчислени съразмерно
уважената част от исковете спрямо общо направените от него такива за 200 лв. -
държавна такса, 180 лв. - депозит за СТЕ и 160 лв. - депозит за ССЕ, както и
спрямо дължимото му юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло. Частната жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед неоснователността и жалбите,
насрещните страни не си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2018г., гр.д.64091/17г., СРС, 126 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.П.П.
срещу определение от 27.04.2018г., гр.д.64091/17г., СРС, 126 с-в, с което се
отхвърля неговата молба по чл.248 ГПК.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца - „Н.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.