Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9081/ 2020 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен „Б.Т.П.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.срещу М.И. искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на 333, 39 лв., претендирано като остатък от
обезщетение за лишаване от ползване на обект, представляващ дървена барака с
площ от 75 кв.м., намираща се в гр. Варна, ****** след прекратяване на безсрочен
договор за наем при изричното противопоставяне на наемодателя за периода от
01.12.2019г. до 30.12.2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 1441/12.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 3380/2020г.
по описа на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че
на 13.07.2007г. страните по делото сключили договор за наем за срок от 5
години, по силата на който „Б.Д.Ж.“ ЕАД, е поел задължение да предостави за
временно и възмездно ползване обект, представляващ дървена барака с площ от 75
кв.м., намираща се в гр. Варна, ****** срещу задължение на наемателя М.И. да
заплаща наемно възнаграждение в размер на 110 лв. с ДДС.
След изтичане наемния срок наемателят
е продължил ползването на вещта със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, поради което наемното възнаграждение следва да се счита продължено
за неопределен срок, на осн. чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
С покана от 18.10.2019г., получена от
наемателя М.И. на 22.10.2019г., ответникът е поканен да предприеме действия по
нова тръжна процедура за отдаване под наем на наетия обект, представляващ дървена
барака с площ от 75 кв.м., намираща се в гр. Варна, ******. При неизпълнение,
наемателят следва да освободи обекта в срок до 31.12.2019г.
Със същата покана наемателят е
поканен да върне обекта, както и че до реалното му предаване дължи обезщетение,
което не е заплатено от ответника в пълен размер.
Правният интерес от предявяване на
иска се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу
сумата, обективирана в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.И.,
не е депозирал писмен отговор.
В деня на провеждане на единственото
съдебно заседание е постъпила молба от ответника, с която оспорва основанието и
размера на претенцията.
Счита, че отношенията между страните
следва да се уредят, съобразно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, според която договорът се
счита продължен за неопределен срок, когато след изтичане на наемния срок
ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
процесуално допустим, предявен в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 1441/12.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 3380/2020г. по описа на Районен съд – Варна и постъпване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Материалноправните предпоставки за уважаване на
предявения иск са: наличие на сключен договор за наем, предаване на наетата вещ
на наемателя, прекратяване действието на договора за наем, държане на
съответната вещ от страна на бившия наемател след прекратяване действието на
договора.
Страните не спорят по следните
релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими
доказателствени средства:
На 13.07.2007г. е сключен договор за
наем в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 2868, извършена
от нотариус В.Д. /л. 10/, по силата на който наемодателят „БДЖ” ЕАД, чиито
правоприемник е „Б.Т.П.“ ЕООД, е поел задължение да предостави на М.И. за
временно и възмездно ползване дървена барака с площ от 75 кв.м., намираща се в
гр. Варна, ******, а наемателят да заплаща месечно наемно възнаграждение в
размер на 132 лв. с ДДС (чл. 3) за срок от 5 години.
Обектът е предаден в деня на
сключване на договора, за който факт, е съставен приемо-предавателен
протокол /11/.
При сключване на договора с оглед
поетите с него задължения по чл. 15, наемателят е предал на наемодателя
гаранция в размер на тримесечния наем, която е предвидено да се върне в
петдневен срок от предаване на обекта, а в случай, че наемателят има
незаплатени задължения, наемодателят може да извърши прихващане с внесената
гаранция.
Безспорно е, че М.И. е ползвала
процесния обект за времето от 13.07.2007г. до 13.07.2012г., заплащайки наемно
възнаграждение.
Ползването на вещта е продължило и след
прекратяване на договора за наем поради изтичане на срока със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, трансформирало, по силата на чл.236, ал.1 ЗЗД, срочния наемен договор в сделка без определен срок.
На 18.10.2019г. ищцовото дружество е
изпратило до г-жа И. писмо, получено от нея на 22.10.2019г. /л. 15 и л. 16/.
С това писмо, управителят на „Б.Т.П.” ЕАД е поканил г-жа И. в 14-дневен
срок от получаването му да предприеме необходимите действия по чл. 14
ПРУПДТДДУК, като подаде заявление за участие в нова тръжна процедура за
отдаване под наем на дървената барака /л. 15/.
Предупредена е, че ако не желае да
участва в тръжна процедура следва да освободи обекта в срок до 31.12.2019г.
Г-жа И. е уведомена и, че от датата
на получаване на писмото до сключване на нов договор за наем или до предаване
на обекта, следва да заплаща обезщетение за ползването му без правно основание,
съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Така изпратеното писмо съдържа
изявление за прекратяване на договора, считано от датата на получаването му –
22.10.2019г. и искане за заплащане на обезщетение за ползването на наетата вещ
след прекратяване на договор до подаване на документи за нова тръжна процедура
или до предаване на бараката на наемодателя в срок до 31.12.2019г. в случай, че
ползването продължи въпреки противопоставянето на наемодателя.
Безспорно е, че г-жа И. не е заявила
желание за сключване на нов договор за наем на процесния обект.
Обектът е предаден в добро състояние
на 30.12.2019г., за което страните са съставили протокол /л. 53/. В него, г-жа И.
е изразила несъгласието си с „посочените суми за наем за октомври и ноември”.
За задълженията за консумативни разходи за ел. енергия и В и К услуги,
ответникът не е възразил.
Съвкупната преценка на доказателствата
обосновава извод, че считано от деня на получаването на покана на 22.10.2019г.,
договорът за наем за неопределен срок, следва да счита прекратен от
наемодателя. От тази дата за наемателя се поражда задължение да предаде
държането на наетия обект, което г-жа И. не е сторила на 22.10.2019г., а едва
на 30.12.2019г.
За времето от 22.10.2019г. до
29.12.2019г. /вкл./, макар наемателят да е бил лишен от право да ползва вещта, е бил длъжен да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения договор за наем: да пази вещта, да си служи с нея
според предназначението й /респ. според уговореното в прекратения договор
предназначение/, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за противоправното ползване. В съдържанието на
правоотношението между страните се включва по силата на закона - чл. 236, ал. 2 ЗЗД, едно допълнително задължение на наемателя - обезщетението за продължилото
ползване в нарушение на задълженията, произтичащи от прекратяването на
договора.
С оглед
изложеното, ответникът дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за времето от
22.10.2019г. до 29.12.2019г. /вкл./, поради което искът по реда на чл. 422 ГПК
с правно осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, следва да се счита
доказан в своето основание.
Доколкото обектът е предаден на 30.12.2019г.
на наемодателя, за този ден наемателят не му дължи наемно възнаграждение.
По размера на дължимото обезщетение
Размерът на
обезщетението по чл. 263, ал. 2 ЗЗД е съизмерим със средния пазарен наем за
подобни обекти за процесния период, но не може да е по-малко от уговорената
наемна цена. Така решение № 18/05.03.2010г. по т.д. № 527/09г. и решение № 422/21.05.2010г. по гр.д. № 981/09г.,
както и решение № 391/26.05.2010г. по гр.д. № 765/09г., всички постановени от
ВКС.
Уговорената наемна
цена съобразно споразумение от 22.05.2013г. /л. 57/ е 139, 33 лв. без ДДС, а с
ДДС сумата от 164, 71 лв.
За времето от 22.10.2019г. до
30.12.2019г. /вкл./, „Б.Т.П.” ЕАД, е определило обезщетение за лишаване от
ползване на обект, представляващ дървена барака с площ от 75 кв.м., намираща се
в гр. Варна, ******, след прекратяване на срочния договор за наем от
13.07.2007г. при изричното противопоставяне на наемодателя, в общ размер на 612,
25 лв., както следва: 1./ за месец октомври 2019г. сумата от 56, 70 лв.; 2./ за
месец ноември 195, 43 лв.; 3./ за месец декември сумата от 360, 12 лв., видно
от изявление на ищеца, обективирано в покана от 27.01.2020г. /л. 61/.
С посочената покана, ответникът е
уведомен за размера на дължимото обезщетение и неплатените консумативни
разходи. В нея е инкорпорирано и изявление за прихващане между това, което г-жа
И. дължи за обезщетение и консумативни разходи и внесената от нея гаранция от
330 лв., която е в размер на тримесечния наем, но без ДДС, внесен при
сключване на договора за наем на 13.07.2007г.
След извършеното прихващане, г-жа И.
е поканена да заплати сумата от 330 лв., представляваща обезщетение за ползване
на обекта през месец декември 2019г. след прекратяване на безсрочния договор за
наем.
От заключението на допуснатата по
делото СОЕ, оспорена от ищеца, средният пазарен наем за времето от 01.12.2019г.
до 30.12.2019г. /вкл./ възлиза на 194 лв. или сумата от 6, 45 лв. дневно.
Или за времето от 22.10.2019г. до
29.12.2019г. наемателя дължи обезщетение за неоснователно ползване на вещта,
сумата от 445, 05 лв. /69 дни * 6, 45 лв./.
Вярно е, че на експерта не е
поставена задача относно средният пазарен наем за времето от 22.10.2019г. до
30.11.2019г. /вкл./, но съдът приема, че не би следвало да има никаква разлика
между размерът му за месец ноември и този за декември 2019г.
След извършеното извънсъдебно
прихващане между дължимите консумативни разходи от наемателя в размер на 50, 08
лв., чиито размер е посочен в покана от 27.01.2020г., изпратена от наемодателя
и представена от ответника и внесената от наемателя гаранция в размер на 396
лв. /тримесечната наемна цена с ДДС, съгласно чл. 15, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 3/, то с остатъка от 345, 92 лв., следва да
погаси чрез прихващане задължението за обезщетение в същия размер.
След погасяването му, наемателят
остава задължен за сумата от 99, 13 лв. /445, 05 лв. – 345, 92 лв./,
представляваща обезщетение за ползване на наетия обект след прекратяване на договора
за наем за неопределен срок за периода от 01.12.2019г. до 29.12.2019г. /вкл./,
до който размер предявеният иск, следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до
претендираната от 333, 39 лв. за посочения период, вкл. и от 30.12.2019г. до
30.12.2019г. /вкл./, предявеният иск, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на
разноски за уважената част разполага ищцовата страна Б.Т.П.” ЕООД, чиито размер според представения списък по чл. 80 ГПК и
ангажираните доказателства възлиза на 72, 85 лв. за настоящото производство и
22, 30 лв. за производството по ч.гр.д. № 3380/2020г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски за отхвърлената част от иска
не се присъждат на ответната страна поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Д.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК *********, гр. С.сумата от 99, 13 лв. /деветдесет и девет лева и
тринадесет ст./, представляващо
остатък от обезщетение за лишаване от ползване на обект, представляващ дървена
барака с площ от 75 кв.м., намираща се в гр. Варна, *********след прекратяване
на безсрочен договор за наем при изричното противопоставяне на наемодателя за
периода от 01.12.2019г. до 29.12.2019г.
/вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед № 1441/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение
в производството по ч.гр.д. № 3380/2020г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. С.срещу М.Д.И., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК *********, гр. С.срещу
М.Д.И., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за разликата над присъдената сума
от 99, 13 лв. до претендирания размер от 333, 39 лв., представляваща остатък от
обезщетение за лишаване от ползване на обект, представляващ дървена барака с
площ от 75 кв.м., намираща се в гр. Варна, *********след прекратяване на безсрочен
договор за наем при изричното противопоставяне на наемодателя за периода от
01.12.2019г. до 30.12.2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 1441/12.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 3380/2020г.
по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
М.Д.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК *********, гр. С.сумата от 95, 15 лв. /деветдесет и пет лева и
петнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 72, 85 лв. за настоящото производство и 22, 30 лв. за
производството по ч.гр.д. № 3380/2020г. на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: