№ 1380
гр. Плевен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430106266 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Т. СТ. Д.
против С. М. СР.. Ищецът твърди, че на 20.03.2020г. подписал с ответника
договор за заем с нотариално заверени подписи, по силата на който се
задължил да му предостави сумата от 2400 лева, а ответникът се задължил да
му я върне съобразно сроковете, посочени в договора. Твърди, че съгласно
чл.2 от договора, на същата дата предал сумата на ответника, като
подписването на договора страните уговорили, че удостоверява получаване
на сумата. Съгласно чл.4 от договора, ответникът се задължил да я върне на
десет месечни вноски в размер на по 240 лева всяка. Твърди, че на
25.12.2020г. останала неиздължена сумата от 1920 лева. Твърди, че към
момента ответникът му дължи сумата от 1920 лева главница по договора за
заем и 207,87 лева лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплатил сумите.
Ответникът представя в срок писмен отговор, в който твърди, че е изплатил
претендираната сума и представя преводно нареждане. Навежда доводи, че е
1
работил в *** където ищецът е съдружник и управител. Работил е на
длъжност „*** стоки“, до 19.03.2020г., когато със заповед 1-041/19.03.2020г.
му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му
правоотношение било прекратено. Твърди, че била извършена кражба на тези
пари, за което има образувано наказателно производство. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение като адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа исковата молба и претендира адвокатско
възнаграждение, уговорено в договора за правна помощ.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание. Поддържа становището
си, че е заплатил претендираната с исковата молба сума и навежда доводи, че
разноските в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение са
прекомерни и моли съда да ги редуцира.
От фактическа страна, съдът приема следното : Не е спорно между
страните и се установява от представения по делото договор, че на
20.03.2020г. страните са сключили договор с нотариално заверени подписи,
по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата от 2400
лева, която следвало да връща на вноски, определени в договора за периода
25.03.2020г. до25.12.2020г. в размер на по 240 лева.
Не е спорно между страните, че към датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2021г. ответникът не е бил заплатил и е дължал сумата от
2127,87 лева.
Установява се от представеното с писмения отговор копие на преводно
нареждане, че на 21.10.2021г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата
от 2213,52 лева, с която е погасил задължението си в размер на 2127,87 лева и
държавна такса в размер на 85,12 лева.
При така събраните по делото доказателства, съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане. Установено е от правна страна, че страните са били в
облигационни отношения по силата на които ищецът е предоставил на
ответника в заем сумата от 2400 лева. Страните са сключили договор с
нотариално заверени подписи. Договорът не е оспорен и съдът приема, че
същият доказва наличието на облигационни отношения между тях. По
2
отношение твърденията на ответника, че задължението му е възникнало в
резултат на неотчетени към ищеца - негов работодател суми, съдът приема, че
същите не се доказаха в хода на делото. Отделно от това и възникването на
самите облигационни отношения няма пречка да е предхождано от други
отношения между страните и да са резултат от възникнала за ответника
имуществена отговорност от трудови правоотношения. Установи се, че
ответникът е предоставил на ищеца процесната сума, като в договора изрично
е посочено, че сумата е предадена на ответника преди подписване на
договора. За ответника е възникнало задължение да върне получената в заем
сума в уговорения в договора срок. С доклада по делото, съдът е възложил на
ответника да представи доказателства, че е изпълнил задължението да върне
сумата. В изпълнение на указанията, ответникът е представил преводно
нареждане, от което се установява, че е превел дължимите суми
представляваща главница и разноски за държавна такса, което прави
предявения иск неоснователен като погасен чрез плащане.
В исковата молба ищецът претендира заплащане на законна лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. С оглед установеното, че плащането е извършено на 21.10.2021г,
съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху
главницата от 1920 лева считано от 04.10.02021г. до 21.10.2021г.
Спорно по делото е дължими ли са направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно
определените минимални размери на адвокатските възнаграждение в Наредба
№1/2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 378,95 лева. Такова е уговорено между страните в размер на
400 лева. Не е спорно, че ответникът е станал причина за завеждане на
делото, тъй като дължимата сума е заплатена след подаване на исковата
молба. От друга страна се установи, че исковата молба е подадена чрез
процесуалния представител на ищеца, макар и подписана лично от него.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗА. Такова искане е направено от
3
ответника както в писмения отговор, така и в съдебно заседание. Съдът
съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, отделно
от това и към датата на съдебното заседание сумата е била платена от
ответника. С оглед на това, дължимото и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено на 378,95 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради погасяване чрез плащане
предявеният от Т. СТ. Д. с ЕГН ********** от гр.*** против С. М. СР. с ЕГН
********** от гр.Пл**** иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на
сумата 2127,87 лева дължима по сключен на 20.03.2020г. между страните
договор за заем с нотариално заверени подписи за сумата от 2400 лева,
дължима на десет вноски за периода в периода 25.03.2020г – 25.12.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД С. М. СР. с ЕГН
********** от гр.Пл**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. СТ. Д. с ЕГН ********** от
гр.*** законна лихва върху главницата от 1920 лева за периода 04.10.2021г.
до 21.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК С. М. СР. с ЕГН ********** от
гр.Пл**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. СТ. Д. с ЕГН ********** от гр.*** разноски
по делото в размер на 378,95 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4