О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.06.2020 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 144/2020 г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.
396 от ГПК.
Образувано е по жалба на "Еко Традекс Груп", АД,
гр. Хасково, подадена чрез адв. И. М. против определение № 114 от 06.02.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 118/2020 г. на Севлиевския районен съд, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск по чл. 200 от КТ, с цена на исковете общо 42 015 лв.,
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, като
искът е частичен от 150 000 лв., който ще бъде предявен от В.Н.З. против дружеството - жалбоподател, чрез налагане на запор на банковите му
сметки, в посочените в определението банки, до размер на 42 015 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е
недопустимо, евентуално неправилно. Ищецът е заявил, че ще предяви искове за 42
015 лв., а след това предявява искове за 52 015 лв. Освен това в определението,
с което се допуска обезпечението, не е разграничено бъдещите искове за
имуществени и неимуществени вреди, съответно с каква цена е всеки от тях. Излага
се, че за да се допусне исканото обезпечение е необходимо да се докаже
обезпечителна нужда от страна на молителя, което не е сторено. С оглед
финансовото състояние на дружеството ищецът няма да бъде затруднен да се
удовлетвори при едно бъдещо осъдително решение, за което излага подробни
доводи. Твърди, че освен това бъдещият иск не е подкрепен с убедителни писмени
доказателства и в частност искът за неимуществени вреди, а по отношение на
искът за имуществени вреди представените фактури и финансови бонове не
доказват, че ищецът е направил тези разходи. Следвало да се определи гаранция на ищеца за
вредите, които може да понесе ответникът. Дружеството е работодател на много
работници и блокирането на сметките му в условията на пандемия ще затрудни
значително възможността им да получават възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното определение и да
им се присъдят разноските в настоящото производство.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по частната
жалба, в който същата се оспорва по подробно изложени аргументи, като се моли
същата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
С обжалваното определение Севлиевският районен съд е
допуснал обезпечение на бъдещ иск, с пр. осн. чл. 200 от КТ, в полза на В.Н.З. против жалбоподателя, като е приел, че са налице и трите
предпоставки за уважаване на искането, а именно налице са правопораждащите факти
на спорното материално право, доколкото предявените частични искове са били
уважени, а настоящия е за последващ период и са представени убедителни писмени
доказателства, водещи до извода, че бъдещият иск е допустим и вероятно
основателен. Според първоинстанционният съд за молителя е налице правен интерес
от предявяване на иска, тъй като се касае за имуществена отговорност на
работодателя и обезпечителната нужда е безспорна, тъй като се касае за парично
вземане, а ответникът по бъдещия иск може да предприеме действия, с които да
намали имуществото си или да увеличи задълженията си, като такива действия ще
затруднят правата му по решението.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Обезпечаването
на иск има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право,
което е предмет на делото, чрез налагане на обезпечителни мерки, като по този
начин се гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. За да се
допусне обезпечение на бъдещ иск, следва да се прецени от съда не само дали
искът е допустим и вероятно основателен, но и дали е налице обезпечителна
нужда.
От съдържанието на молба по чл. 390 от ГПК и
представените доказателства към нея, правилно първоинстанционният съд е
направил обоснования извод за допустимостта и вероятната основателност на
бъдещата претенция.
Без значение за правилността на обжалваното определение е
обстоятелството, че обезпечението е допуснато за искове с общ размер от 42 015
лв., а ищецът е предявил същите за сумата от 52 015 лв., както и че в
обезпечителната заповед съдът не е разделил двата иска по размер, тъй като
ищецът е обезпечил по - ниска сума от предявената, но това не влияе на
правилността на съдебния акт. По отношение на наведеното възражение в жалбата,
за липсата на доказана обезпечителна нужда от страна на молителя, тъй като
дружеството е в добро финансово състояние, настоящият състав на съда намира, че
молителят, който ще предяви бъдещ осъдителен иск не следва да доказва, че без
допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването му на правата му
по бъдещото осъдително решение за парично вземане. Твърденията на
жалбоподателя, че е в добро финансово състояние и нуждата от обезпечаване на
бъдещия иск не е налице, не опровергават обезпечителната нужда в настоящия
случай. Тя се налага, не от финансовото състояние на дружеството към момента на
исканото обезпечение, а от вероятността активите на дружеството да намалеят в
хода на исковото производство, поради действия на разпореждане, обременяване на
имуществото му с тежести или поради други обстоятелства, които не се дължат на
неговото поведение, но биха могли да затруднят осъществяването на правата на
ищеца по бъдещо осъдително решение. В този смисъл е и последователната съдебна
практика на Върховния съд, видно от определение № 371/01.08.2018 г. по ч. т. д.
№ 1730/2018 г. на І ТО на ВКС, определение № 185/08.04.2015 г. по ч. т. д. №
532/2015 г. на ІІ ТО на ВКС и др. Неоснователни са наведените доводи в частната
жалба за липса на една от предпоставките за допускане на обезпечение, а именно,
че исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Въпросът за
размера на неимуществените вреди е въпрос на доказване в хода на последващото
състезателно производство, а не на преценка в настоящото обезпечително такова,
тъй като би се навлязло по съществото на спора, което е недопустимо. Същото се
отнася и да установяване на твърдените имуществени вреди от ищеца. Правилно
първоинстанционният съд не е определил гаранция на молителя, тъй като предмет
на исковото производство е трудов спор, по който, по отношение на
правопораждащите факти на спорното материално право, има влязло в сила съдебно
решение между страните по предявени частични искове, които са били уважени.
Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд,
при допускане на обжалваното обезпечение, е преценил, че са налице и трите
предпоставки за уважаване на искането на молителя за допускане на обезпечение
на бъдещия му иск. Постановеното определение от Севлиевския районен съд следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
Воден от горното, Габровският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 114 от 06.02.2020 г.
постановено от Севлиевския районен съд по ч. гр. д. № 118/2020 г., като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: