№ 103
гр. Б., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20231810200154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Д. Д. П., ЕГН ********** - законен представител на
фирма ** П. ООД, ЕИК ***, е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за
извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Д. Д. П., чрез адв. Т. Р. П. от САК е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш. Според въззивника са
налице нарушения при издаването на оспорвания фиш, които са основания за
неговата отмяна – съществено нарушена процедура по начина на връчване на
процесния фиш, противоречие при описание на нарушението в обжалвания
ЕФ и неяснота в изписване на нарушената норма
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. За него се явява договорния му представител - адв. П. от САК. В
съдебно заседание поддържа изцяло жалбата. В пледоарията си моли съда да
отмени обжалвания ЕФ по съображенията изложени в жалбата. Претендират
1
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна ОД на МВР - С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на
процесното НП и въвежда възражение за прекомерност на разноските на
противната страна.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 03.02.2021г. в 14.18 часа, в Софийска област,
община Б., АМ-Хемус 34+300 км, посока към гр. С., при ограничение на
скоростта от 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Сузуки СХ4, с
регистрационен номер ***, собственост на ** П.и ООД, ЕИК ***, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с мобилна радарна
система TFR1-М. При разрешена стойност на скоростта 70 км/ч., е установена
скорост на движение на описания автомобил от 96 км/ч (след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената стойност на
скоростта е 26 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. №*** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на ** П.и ООД,
ЕИК ***, а негов законен представител е жалбоподателят Д. Д. П..
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № ***г. и заповед
№***г., и двете на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №***, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата ***г., протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, справка за
собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС,
отговор-справка от ОПУ-С., ведно със два броя схеми и заповед за ВОБД,
които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни
и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и двата броя схеми към нея се установява, че
към датата на извършване на нарушението /***г./ при км 34+300 пътното
платно в посока гр. С. е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 70км/, поставен на км 34+350 и с обхват на
действие до км 34+150.
Приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
3
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
4
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
***. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за
измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на
валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира
в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за
одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на
първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от
Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността
на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е
преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че
конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било
годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
ал. 3 предвижда, че образуваното административнонаказателно производство
5
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава
яснота относно общите правни характеристики на електронния фиш, а
именно, че същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително
тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо
електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до
НП. Така например неприложим се явява 3-месечният срок от откриването на
нарушителя по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият се отнася до издаването
на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП. Неприложим е и 6-
месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до
издаването на НП, а фиша има и характеристиките на АУАН.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство – 96 км/ч. Направения запис на нарушението и снимковото
му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено, поради което възраженията на
жалбоподателя в обратна посока се явяват неоснователни.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ***г. и заповед №***г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
6
редовен от процесуална страна.
В случая правилно е определен и субектът на нарушението.
Независимо от изложено ЕФ следва да бъде отменен, като
съображенията за това са следните:
На първо място на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на
вътрешните работи е издадена Наредба № *** г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. (Наредбата), с
която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение
по пътищата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази Наредба за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
От представения на л. 22 от делото Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС
в района на 34+300 км. на АМ "Хемус" с посока на движение на
контролираните МПС - от гр. Варна към гр. С.. В графата "Пътен знак за
ограничение" изрично не е посочено въведено ограничение. В графата "Общо
ограничение на скоростта" е посочено 70 км/ч вместо 140 км/ч за
автомагистрала. Наред с това е посочено, че от пътния знак с въведено
ограничение (какъвто е отбелязано, че няма) до АТСС разстоянието е 300м.
Горното представлява вътрешно противоречие между данните, които са
въведени в протокола. Следователно с ЕФ жалбоподателят е наказан за
превишаване на скорост при въведено ограничение с пътен знак В26 (изрично
отбелязано в ЕФ), а същевременно от Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № *** г. се установява, че няма такова въведено ограничение.
Посоченото несъответствие поражда основателно съмнение за
действителното наличие на знак В26 към момента на твърдяното нарушение.
Този извод не се разколебава от представената схема на знаковото
стопанство, тъй като именно Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
отразява действителното положение към момента на всяко конкретно
използване на АТСС. В тежест на АНО е да установи по несъмнен начин
всички обективни и субективни признаци на административното нарушение и
спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в
7
процесния случай не е сторено. С оглед на вътрешните разминавания,
допуснати при попълване на протокола, и изричното отбелязване в същия, че
липсва пътен знак за ограничение на скоростта не може да бъде доказано по
несъмнен начин наличието на въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта в участъка, в който е заснето нарушението.
На второ място според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта". В случая в
протокола по чл. 10 от Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак
с въведено ограничение до АТСС е 300 метра. По делото обаче несъмнено е
доказано (от справката на АПИ и двете схеми към нея), че автомобилът е бил
позициониран на разстояние 50 метра след знака за ограничение на скоростта.
При така установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството,
че разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на
жалбоподателя, би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на
пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва
това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
8
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер към датата на подписване на договора за правна
защита и съдействие, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400 лв.
+10% за горницата над 1000 лв. до 10000 лева, или в случая 400, 00 лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това
дело се състои в явяване в едно съдебно заседание и написване на жалба, т. е.
налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, доколкото се претендира близо над минималния такъв, към
момента на подписване на договора за правна защита, а именно - 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на Д. Д. П., ЕГН ********** - законен представител на
фирма ** П. ООД, ЕИК ***, е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за
9
извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. С., да заплати на Д. Д. П.,
ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща
сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10