№ 2491
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501670 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, гр. София, чрез пълномощник ю.к. Н. срещу разпореждане
№271945/07.4.21г. по ч.гр.д. 2795/2021г по описа на ВРС 46 с-в, В ЧАСТТА с която е
отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено
задължение за обезщетение за забава в размер на 174.73лв, начислено за просрочено
задължение по договор за паричен заем, предоставен на потребител за период на забава от
21.11.2018 до 24.02.2021г.
Жалбоподателят твърди, че в заявлението е обосновал претендираното вземане с
допусната забава на длъжника в период, значително предхождащ въвеждането на
извънредното положение в страната и облекченията за длъжниците по чл. 6 от ЗМДВИП.
Сочи, че този закон няма обратно действие и не изключва последиците от забава в периода
21.11.2018г до 12.03.2020г и от 14.07.2020 до 24.02.21г. Като счита, че законът е приложен
неправилно в обжалвания акт моли отхвърлителна част от разпореждането да бъде отменена
и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за заявеното вземане за
лихвите за забава в цялост.
Жалбата е регистрирана с вх. №285678/29.04.21г. и е подадена в срок, считано от
уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ, чрез куриерска пратка с
удостоверена в товарителница дата на приемане за доставка 4.3.20г. Изявлението е на
надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и
производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово
дължимата такса в минимален размер е внесена.
1
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270
ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост
и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по заявление, в което е претендирана сборна
претенция, формирана от три отделни вземания, начислени като задължения по договор за
паричен заем, придобити от заявителя с цесия. Предмет на контрол е само отказът за сумата
от 174.73лв, описана като обезщетение за забава от 21.11.2018 до 24.02.2021г., като в т.12 от
заявлението си, цесионерът е посочил, че това вземане е възникнало по уговорка в общи
условия приложими към договор за паричен заем отпуснат на физическо лице ЕЛ. В. М. от
„Сити Кеш“ООД с главница 500лв и е начислено в размер на законна лихва върху
неплатена главница за всеки ден просрочие, считано от допускане на забавено плащане
според уговорен погасителен план с фиксирани падежи от 20.11.2018г до 19.03.2019г. В
допълнителна уточняваща молба от 31.03.2021г заявителят е пояснил, че обезщетението е
договорено в чл. 7 от договора за заем, в съответствие с допустимото право на кредитора по
чл. 33 ЗПК да получи компенсация до размер на законна лихва. Размерът на този дълг е
обоснован със сборно начисление на лихва за забава върху всяка от уговорените вноски до
крайния падеж по погасителния план, а след 20.03.2019г само върху неизплатената
главница, като в периода на действие на ЗМДВИП от 13.03.2020 до 14.07.20г обезщетение
не е било начислено.
Тези твърдения достатъчно индивидуализират вземането за обезщетението за забава
на заемател, получил основното си кредитиране като физическо лице – потребител (изрично
договарянето на заема е подчинено на изискванията на ЗПК с посочване на потребителския
му характер в чл. 3 от общите условия в подписаните между страните документи,
представени от заявителя). Въззивният съд приема, че въпросното вземане несъмнено следва
да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (неустойка) за вредите от забава на
потребителя, като уговорената методика за изчисление предвижда олихвяване със законната
лихва на ден на всяка от уговорените погасителни вноски(или части от тях), чийто падежи
за плащане потребителя пропусне. Този вид уговорки обаче пораждат съмнение за
неравноправност, поради разликата в подготовката на насрещно договарящите се
страни(специализиран на пазар на възмездни финансови услуги доставчик и потребител,
търсещ парични средства за покриване на своя нужда, надхвърляща текущия размер на
дохода му). Затова законодателят е въвел изисквания на специални норми, ограничаващи
свободата на договаряне при такова потребителско кредитиране(чл. 33 ЗПК). В случая
клаузата, позволяваща на доставчика за получи обезщетение, съизмеримо само със законна
2
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата изцяло е съобразена с това
изискване и затова съмнението за уговаряне на неоправдано високо обезщетение за забава
не може да бъде обосновано.
Твърденията за прилагането на тази уговорка в отношенията между страните обаче са
в явно противоречие с уговорената методика за начисляване на обезщетението. В
уточнителната молба кредиторът е признал, че са олихвени не само просрочени вноски за
главница и лихви, които са предявени като дължими вземания в т. 9 от заявлението, а
пълните суми по вноските в погасителния план, които обаче са формирани с добавяне на
неустойка, заместваща обезпечения. Заявителят изобщо не е обосновал как е формирана
тази добавка и какво е основанието за нейното включване в текущите задължения на
заемополучателя, за да може да основе и претенция за обезщетяване на забавата и по тази
добавка. Затова самото начисление на сбора от обезщетения върху целите вноски до
въвеждане на облекчението за периода на извънредното положение с ЗМДВИП от
13.03.2020 до 14.07.20г и след него до сезиране на заповедния съд поражда съмнение за
прилагане на иначе валидно договорена клауза по несъвместим със закона начин. Това
съмнение не се разколебава, а напротив, потвърждава се при служебна справка за размера на
законна лихва върху целия сбор от 533.76лв като размери на обявените от кредитора като
дължими главница и възнаградителна лихва, включени в просрочени вноски с падежи след
първа дата по плана 20.11.2018г. За първа част от уточнения от кредитора период от
21.11.2018г до 12.03.2020г обезщетението достига само 70.87лв, а за следващия период
след 14.07.2020 до 23.02.2021 не надхвърля 33.36лв. Дори и отчетена за целия период без
прекъсване за срока на извънредното положение законната лихва върху просрочена
главница и лихва достига само 122.47 лева. Явно е, че сборната претенция от 174.73лв не е
съпоставима с размерите на обезщетението, уговорено в чл. 7 от договора и съответно
кредиторът го търси без да има основание за това. Заявяването на такива задължения като
безспорни несъмнено противоречи на закона(схващан в най-общия му смисъл на
съвместимост на последиците на сделката с обществения ред на правовата държава) и
съответно се санкционира на осн. чл. 411 ал.2 т. 2 ГПК. Именно такива съмнения е изложил
и първоинстанционния съд, като е отрекъл правото на заявителя да получи изпълнително
основание за това задължение. Въззивният съд намира оплакването на жалбоподателя за
неправилно приложен закон за неоснователно. Именно след постановен отказ искането на
кредитора може да се трансформира в защита по общия ред (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК) за да бъде
установен и доказан точния размер на забавените плащания като основание за начисляване
на законната лихва, след съответно обосноваване на валидно поемане на допълнителни
задължения в полза на кредитора с участието на надлежно информирания потребител.
В заключение въззивният състав достига до изводи изцяло съвпадащи с мотивите на
обжалваното разпореждане. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Разноски във въззивното производство не се определят.
3
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №271945/07.4.21г. по ч.гр.д. 2795/2021г по описа на
ВРС 46 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за заявено задължение за обезщетение за забава в размер на 174.73лв, начислено
за просрочено задължение по договор за паричен заем, предоставен на потребител за период
на забава от 21.11.2018 до 24.02.2021г., придобито от заявителя с цесия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на
ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4