Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./12.10.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. МАРКОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15889/2016 г.
Предявени
са от И.М.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
обективно кумулативно съединени иск с правно основание, както следва:
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 450лева, представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за положен труд през м.02.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 КТ;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 33,75лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за трудово възнаграждение от 450лева, начислено за периода
21.03.2016г. до 14.12.2016г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 210лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 3 р.дена и за 2016г. в размер на
4 р.дена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 224, ал.
1 КТ;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 90лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за положен труд на официални празници- 24 и 25.12.2015г. и
01.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 264 КТ;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 5,44лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за трудово възнаграждение за положен труд на официални
празници- 24 и 25.12.2015г. от 60лева, начислено за периода 25.01.2016г. до
14.12.2016г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 2,46лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение
за положен труд на официален празник- 01.01.2016г. от 30лева, начислено за
периода 25.02.2016г. до 14.12.2016г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД;
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд при ответника на
длъжност „охранител” в периода 02.11.2015г. до 21.03.2016г. по трудов договор №
* с уговорено трудово
възнаграждение от 380лева месечно, платимо до 25-о число на месеца, следващ
този, в който е положен трудът. Работел на 12часови смени по утвърден график-
дневна и нощна смяна. Посочва, че по устна уговорка с работодателя следвало да
му се плаща по 30лева възнаграждение за всяка смяна, поради което и понастоящем
заявява претенцията си в този размер. Със заповед на работодателя * 006-*/21.03.2016г. трудовото правоотношение
било прекратено по взаимно съгласие на страните. Твърди, че ответникът не му е
заплатил дължимото трудово възнаграждание за
м.02.2016г., както и такова за положен труд на официални празници- 24,
25.12.2015г. и 01.01.2016г. Отделно, ищецът счита, че му се дължи и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 3р.дни за 2015г. и 4р.ден за 2016г. И
доколкото изпълнение на посочените задължения не е направено в срок, то счита,
че ответникът дължи и обезщетение за забава. Искането е за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение,
съществувало до 21.03.2016г. при твърдяните параметри.
Посочва, че начисленото трудово възнаграждение на ищеца за м.02.2016г. след
направата на нужните начисления е в размер на 385,09лева. Начислено е било и
обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 133,98лева дължимо за общо
6дни за 2015г. и 2016г. Общият размер на начислените трудови възнаграждения на
ищеца за периода м.11.2015г. до 21.03.2016г. бил в размер на сумата от
1691,06лева, като съобразно 6бр. РКО ищецът е получил сумата от 1800лева.
Съобразно начисленията извършени от работодателя по ведомости, на ищеца е било
начислено и възнаграждение за положен труд на празнични дни, като общо за
периода м.11.2015г. до 21.03.2016г. същият е следвало да получи сумата от
1825,04лева. Т.е останалата като дължима сума е в размер на 25,04лева. Искането
е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и релевантната за спора правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните в настоящото
производство е, че същите са се намирали в трудово правоотношение в периода
02.11.2015 г. – 21.03.2016 г., въз основа на сключения между тях трудов договор
№ */02.11.2015 г., като
същото е прекратено на 21.03.2016 г. със заповед № */21.03.2016 г. по взаимно съгласие на
страните. Ищецът е заемал длъжността „охранител”. Съгласно приетия като писмено
доказателство трудов договор № */02.11.2015
г. договореното месечно трудово възнаграждение между страните е в размер на 380
лева, което работодателят следвало да заплаща ежемесечно до 25-то число на
месеца, следващ този, за който е възникнало възнаграждението.
Недоказано остава по делото
обстоятелството, което се твърди в исковата молба, че договореното между
страните трудово възнаграждение е в размер на 30 лева на ден. Този извод следва
от допуснатия по реда на чл. 176 ГПК въпрос към управителя на ответното дружество,
в който същия посочва, че липсва такава уговорка. Ищецът, в чиято доказателствена тежест е да установи наличието на такава
уговорка по отношение на съществуващото трудово правоотношение по реда на пълно
и главно доказване не представя доказателства в тази насока, поради което този
факт остава недоказан в настоящото производство. Водим от горното съдът не
следва да кредитира и заключението по допълнително назначената ССчЕ, която е дала отговор на въпроса какъв е размерът на
дължимото възнаграждение за отработените от ищеца дни, съобразно графиците като
за база на изчисленията се вземат твърденията изложени в исковата молба за
договорено трудово възнаграждение в размер на 30 лева за работен ден, тъй като
същата е направила изчисления на база на твърденията, изложени в исковата
молба, който са останали недоказани по делото.
По
отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 128 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Съгласно приетия като писмено
доказателство трудов договор № */02.11.2015
г. договореното месечно трудово възнаграждение между страните е в размер на 380
лева, което работодателят следвало да заплаща ежемесечно до 25-то число на
месеца, следващ този, за който е възникнало възнаграждението. По делото са
представите два броя писмени документи, представени от ищеца /платежна ведомост
от 17.03.2016 г. относно заплата месец февруари 2016 г. и платежен фиш относно
месец февруари, от който е видно, че сумата за получаване от страна на
работника е в размер на 385.09 лева.
По делото е приета ССчЕ,
изготвена от вещото лице М.С., която настоящата инстанция цени като компетентно
изготвена и съответстваща на събрания по делото доказателствен
материал. Видно от същата трудовото възнаграждение на ищеца за месец февруари
2016 г. е в размер на 491,25 лева /брутен размер/ или 385.09 лева /нетен
размер/ като след съобразяване на всички начисления и плащания за периода на
трудовото възнаграждение посочва, че останалата неплатена сума възлиза на 11,64
лева, но посочва, че същата следва да се включи във фиша за месец март 2016 г.
Следователно след като следва да се включи във фиша за месец март, следва и
изводът, че сумата се отнася до отработените за този месец 13 дни, преди
прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед гореизложеното и при
съвкупния анализ на приетите писмени доказателства /отчетна форма за м.11.2015
г. до м.03.2016 г. и платежните фишове за същия период и издадените разходни
касови ордери и ССчЕ, изготвена от в.л. М.С., следва
изводът, че претендираното възнаграждение за месец
февруари 2016 г. е заплатено от страна на работодотеля,
като остатъкът, който се дължи в размер на 11.64 лева е дължим към трудовото
възнаграждение за м. март 2016 г. Искова претенция за заплащане на трудово
възнаграждение за месец март 2016 г. не е предявена от страна на работника, а
произнасяне на съдът по непредявен иск е недопустимо. Водим от горното следва,
че исковата претенция с правна квалификация чл. 128 КТ, с която се иска да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 450лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за
положен труд през м.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до окончателното
изплащане на задължението е неоснователна, поради което и подлежи на
отхвърляне. Неоснователността на главната претенция води до извод за
неоснователност и на акцесорната такава с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД, с която се иска да се заплати сумата от 33,75лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
трудово възнаграждение от 450лева, начислено за периода 21.03.2016г. до
14.12.2016г. вкл.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Разпоредбата
на чл. 224, ал.1 КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В настоящия
случай е установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 21.03.2016 г.
със заповед № 6/21.03.2016 г. по взаимно съгласие на страните. От приетата по
делото ССчЕ, изготвена от вещото лице М.С., която
настоящата инстанция цени като компетенто изготвена
се установява, че полагаемият отпуск е в размер на 8 работни дни, от които 3
работни дни за 2015 г. и 5 работни дни за 2016 г. Посочва, че обезщетението,
което е начислено на работника за неползван платен годишен отпуск при прекратяване
на трудовото правоотношение е за 6 работни дни /по 22,33 лева на ден/ или общо
начислената и заплатена сума е в размер на 133,.98 лева /бруто/ или 120.58
/нетна/ като за полагащите се още два дни неползван платен годишен отпуск е в
размер на 44,66 лева /бруто/ или 40.19 /нетно/. С исковата молба ищецът е
поискал да се осъди ответника да му заплати сумата от 210лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 3 р.дена и
за 2016г. в размер на 4 р.дена, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до окончателното
изплащане на задължението. По реда на чл. 214 ГПК същият не е предприел
процесуални действия по изменение на основанието на исковата претенция
доколкото претендираните дни, неползван платен
годишен отпуск са част от основанието на исковата претенция с правна
квалификация чл. 224, ал.1 КТ. С оглед гореизложеното и при съобразяване на
фактът, че за шест дни неползван платен годишен отпуск – 3 работни дни за 2015
г. и 3 работни дни за 2016 г. работодателят е извършил заплащане, следва
правния извод за основателност на исковата претенция за претендирания
седми ден неползван платен годишен отпуск /4-ти за 2016 г./ в размер на 20,09 лева
/нетна/ като за разликата от 20.09 лева до пълно претендирания
размер от 210 лева, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията с правна
квалификация чл. 264 КТ:
Разпоредбата
на чл. 264 КТ, в която е разписано, че за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение. Съгласно приетата по делото ССчЕ
експертиза, изготвена от вещото лице М.С., възнаграждението за положен труд в
празнични дни е начислено и заплатено, но не е заплатена надбавката за положен
труд в празнични дни в размер на 36,16 лева /нетно – 28,35 лева/ за м. декември
и 21.04 лева /нетно 16.49 лева/. В с.з. вещото лице посочва, че 24.12 и 25.12
не са посочени като отработени дни, в които лицето е полагало труд но въпреки
това за месец декември са посочени два празнични дни, единият от които е 31.12,
в които лицето е полагало труд и трудовото възнаграждение за тях е заплатено.
Вещото лице посочва, че и за положения труд през празничния 01.01.2016 г.,
начислено във фиша за месец януари е заплатено дължимото трудово
възнаграждение, но не и надбавката. Относно надбавката съдът съобрази, че същата
не е елемент от формиране на трудовото възнаграждение за положен труд на
официални празници, съобразно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. По делото не са събрани доказателства, че лицето е полагало
труд на 24 и 25 декември, а същото е в негова доказателствена
тежест. Липсата на полаган труд по време на 24.12 и но 25.12 се установява и от
приетата като писмено доказателство отчетна форма за м. декември /л.93 от
делото/. От приетата по делото ССчЕ се установи, че
за отработения празничен ден 01.01.2016 г. е изчислено правилно и изплатено
дължимото трудово възнаграждение. С оглед гореизложеното и при съобразяване на
нормата на чл. 264 КТ и от съвкупния анализ на приетите доказателства се
установява, че претендираното трудово възнаграждение
за положен труд по време на официални празнични дни 24.12, 25.12 и 01.01 се
явява неоснователно, поради което и исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на главната претенция води до извод и за неоснователност на
двете акцесорни претенции с правни квалификации и за
двете по чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 5,44лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
трудово възнаграждение за положен труд на официални празници- 24 и 25.12.2015г.
от 60лева, начислено за периода 25.01.2016г. до 14.12.2016г. вкл. и за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 2,46лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение
за положен труд на официален празник- 01.01.2016г. от 30лева, начислено за
периода 25.02.2016г. до 14.12.2016г. вкл.
По
отношение на разноските:
Присъждане на сторените разноски в
производството е поискано и от двете страни в производството. Ищецът претендира
сумата от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото производство, за заплащането на
които е представено доказателство, находящо се на
лист 72 от делото. С оглед изхода по делото дължимите разноски съобразно
уважената част от исковете възлиза на 7,61 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Ответникът доколкото е представляван от
юрисконсулт претендира заплащане на дължимо юрисконсултско
възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът при
съобразяване на относимата правна разпоредба и чл.25
от Наредба за заплащането на правната помощ определя възнаграждение в размер на
100 лева като съобразно отхвърлената част от исковете дължимите разноски
възлизат на 97,46 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Работниците,
служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за
производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат
внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството
по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход
на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за
такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение
за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. В този смисъл решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2944/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е
задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове. На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 50 лева представляваща
държавна такса върху частично уважения иск, както и 6,34 лева съобразно
уважената част от исковете за платен
депозит за ССЕ и допълнителна ССчЕ от бюджета на
съда.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с правна квалификация чл. 128 КТ на И.М.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу «Т.с.г.
ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:*** с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 450 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м.02.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД на И.М.И., ЕГН **********
с адрес *** срещу «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 33,75лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
трудово възнаграждение от 450лева, начислено за периода 21.03.2016г. до
14.12.2016г. вкл.
ОСЪЖДА «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
да заплати на И.М.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 20,09 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2015г. в размер на 3 р.дена и за 2015 г. в размер на 4 р.дена за
2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 224, ал.
1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата над 20.09 лева до пълно претендирания
размер от 210 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения иск,
с правна квалификация чл. 264 КТ, от И.М.И.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
с искане за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 90лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен труд на официални
празници- 24 и 25.12.2015г. и 01.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.12.2016г. до
окончателното изплащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, от И.М.И., ЕГН ********** с адрес ***
срещу «Т.с.г. ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:*** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5,44лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за трудово възнаграждение за положен труд на официални
празници- 24 и 25.12.2015г. от 60лева, начислено за периода 25.01.2016г. до
14.12.2016г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, от И.М.И., ЕГН ********** с адрес ***
срещу «Т.с.г. ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:*** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2,46лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за трудово възнаграждение за положен труд на официален
празник- 01.01.2016г. от 30лева, начислено за периода
25.02.2016г. до 14.12.2016г. вкл.
ОСЪЖДА «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
да заплати на И.М.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 7,61 лева, представляващи сторени в производството разноски,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** с адрес *** 27
да заплати на «Т.с.г. ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:***, офис сумата от 97,46 лева, представляващи сторени в производството разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.8 във връзка с
ал.3 ГПК
ОСЪЖДА «Т.с.г. ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 50 лева съставляваща дължима
по делото държавна такса, както и 6,34
лева, представляващи заплатен
депозит от бюджета на съда ССчЕ, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта досежно присъденото обезщетение за работа
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: