МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия М.С.М. по чл.343, ал.1 б.“в“ НК във вр.чл.342,
ал.1 НК.
Подсъдимия М. се обвинява в това, че на 19.04.2016 г. на път ІІ-84 на територията
на РУ В., км 33+900, в посока от с. В. към гр. В., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Д.Л.“, с рег. № РА **** ВК е нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средства, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“.
Водачът М. е бил длъжен при възникване на опасността –
излизащия от лек автомобил „БМВ“ пушек да намали скоростта и да спре по непредпазливост е причинил смъртта на И. Я.И.
***
Подсъдимия М.
се признава за виновна по предявеното й обвинение.
Наследниците на пострадалия – И. Я.И.- Ф.И.И.-
негова съпруга и Б.Е.И.- негов малолетен син представляван от законния си
представител - неговата майка Ф.И.И. са конституирани като частни
обвинители срещу подсъдимия.
Производството
по делото протече по реда на Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно
следствие - по чл.371, т.2 НПК след като при предварителното изслушване на подсъдимия
М., същия призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия. Излага доводи за
допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия довели
до смъртта на пострадалия И. Я.И., визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като при възникване на опасността – излизащ от лек
автомобил „БМВ“ пушек е трябвало да
намали скоростта и да спре. Сочи че допуснатото нарушение на правилата за
движение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат- причинена смърт по
непредпазливост на И. Я.И., който в този момент е слизал от автомобила „БМВ“.
Излага доводи,че установения алкохол в
кръвта на пострадалия не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Прави
искане да се определи наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства,
което се редуцира с 1/3 с оглед процедурата по която се развива процесът, като
се приложат също и разпоредбите на чл.66 НК и чл.343г НК.
Повереникът на
частните обвинители- адв.Р.М. от САК поддържа обвинението против подс.М.. Излага доводи,че допуснатото нарушение на
чл.20,ал.2 ЗДв П от страна на подсъдимия е довело до
ПТП в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на поверениците й- Ф.И.И.-
негова съпруга и Б.Е.И. негов малолетен син.Твърди, че подс.М.
който е управлявал таксиметров автомобил е трябвало да се движи с повишено
внимание, но не е намалил скоростта и не е спрял като е видял пушека от спрелия
аварирал автомобил „БВМ“ при което е ударил слизащия от задната лява врата И. Я.И..
Прави искане за определяне на наказанието лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства . Същото да не се отлага на основание чл.66 НК и да се изтърпи
реално,както и да бъде лишен от право да управлява МПС за един по продължителен
период от време.
Защитникът
на подсъдимия М. - адв.В.
излага доводи, че подзащитният му признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съжаление за допуснатото нарушение на правилата за движение, в резултат на
което е причинил ПТП и смъртта на пострадалия. Сочи, че подзащитният
му не е наказван за груби нарушения на ЗДвП и станалото ПТП е инцидента проява
в живота му. Прави искане наказанието на
подзащитния му да се определи
като се отчетат многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и определеното наказание лишаване от свобода
да бъде отложено на основание чл.66 НК. Прави искане за връщане на иззетия като веществено доказателство автомобил на
подсъдимия.
В право на
реплика прокурорът и повереникът на частните
обвинители твърдят, че по делото няма събрани многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства,нито пък изключително,които да обосноват наказание
при условията на чл.58а, ал.4 във вр.чл.55, ал.1, т.1 НК.
В правото си
на лична защита подсъдимия М. изразява
съжаление за деянието си.
В правото си
на последна дума предоставя на съда да определи справедливо наказание .
Съдът въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като
се съобрази с изискванията на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимия М. М. е
правоспособен водач на МПС , категории ВТТБ АМ. Същият е дисциплиниран водач на
МПС, тъй като видно от приложената по делото справка за нарушител (вж.л.36 ДП)
срещу него има издадено едно НП за нарушение по чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП през 2006
г. за което е санкциониран с глоба 20 лв. и за
4 нарушения на ЗДвП, последното
от които през 2013г. е бил санкциониран
с фишове за наложени глоби.
На 19.04.2017г. подс.М. управлявал
собствения си лек таксиметров автомобил
марка „Д.Л.“ с рег. № РА**** ВК в посока от гр К. за
гр.В.. В него са се возели на предна дясна седалка св. А.М., а на задната
седалка св. Й.Г., св.Д.Р. и св. Я.Ц..
В същия ден св. М.К. управлявал
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № **** ВН. Заедно с него пътували св. Б.И.
и брат му – починалия И. И.. Св.Б.И.
седял на предната седалка до водача на автомобила и пострадалия И. И. на
задната седалка зад водача, от лявата страна на автомобила. Тримата пътували от
гр. К. за гр. В.. Св.К. управлявал автомобила
със скорост около 80-90 км/час.
След разклона на пътя за гр.В. св.К. предприел
маневра изпреварване и задминал таксиметровия автомобил управляван от подс.М. , който се движел със скорост около 70-80 км/ч.
В един момент от задната част на автомобила
„БМВ“ с рег. № **** ВН започнало да излиза пушек. Пушекът започнал да излиза
постепенно и св. М.К. като видял на огледалото, че излиза пушек, пуснал
аварийните светлини и започнал да намалява скоростта на автомобила. Спрял
автомобила плътно в дясно на платното за движение до банкета. Св. Б.И. излязъл
от колата и тръгнал към задната й част. Св. Б.И. се намирал отзад, при десния
стоп на автомобила. В този момент брат му – починалият И. И. тръгнал да излиза
от задната лява врата на автомобила.
Между авариралия лек автомобил
„БМВ“ и пътуващото зад тях такси не е имало други автомобили. Таксито,управлявано
от подс.М. с пътуващите в него пътници започнало да
навлиза в облак с много гъст дим, който обхващал по ширина не само дясното
платно за движение, а почти цялото пътно платно. Като видял пушека подс. М. намалил скоростта и завил на ляво, с намерение
да заобиколи
БМВ-то, вместо да намали скоростта и да
спре. Димът бил гъст, черен и
нямало никаква видимост.
Подс. М. не успял да заобиколи изцяло БМВ-то, а ударил предната дясна част на
управлявания от него автомобил в задната лява част на БМВ-то. След това подс. М. спрял от другата страна, извън пътното платно.
След като всички пътници слезли от таксито, установили, че на пътното платно
има блъснат човек, разположен с лице към земята, около когото имало много кръв.
Едва в този момент пътуващите в таксито лица установили, че след настъпилия
удар на таксито в задната част на авариралото БМВ, подс.
М. е блъснал слизащия от задната лява врата на лек автомобил марка БМВ с рег. №
РА **** ВН пътник И. И., вследствие на който удар същият е починал. След като
слязъл от таксито подс.М. не е предприел действия, с
които да окаже помощ на пострадалия.
В посока от гр. Р. към гр. В. същият ден с лек
автомобил марка „Рено“ с рег. № **** пътували св. Г. и П. Последната управлявала автомобила,а св. Г. се возела на предната седалка до нея.
По пътя за гр. В. ги изпреварил лек автомобил марка БМВ черен на цвят. Св. П.
управлявала лекия автомобил със скорост между 60 и 80 км/час. След около 5 минути от изпреварването , св. П.
и св. Г. видели, че по пътното платно се
задава облак с дим. Св. П. намалила скоростта,
тъй като стигайки до пушека, вече не се виждало абсолютно нищо. Св. П.
спряла и пуснала аварийния сигнал на автомобила. Зад нея спрял товарен
автомобил. Изчакали не повече от 1-2 минути, докато пушекът се вдигнал. В този
момент св. П. и св.Г. видели, че в дясно на платното за движение е спрял лекия
автомобил БМВ-то, което преди това ги
бил изпреварил, а на пътното платно лежало тяло на момче, разположено с лице
към земята. От другата страна извън пътното платно, в посока гр. В. било спряло
таксито, управлявано от подс.М. , който бил блъснал
пострадалия.
На място пристигнали служители на
РУ В.. При пристигането на св. С. констатирал, че починалия И. И. вече бил откаран с линейка.
Св.С. установил водачите на участвалите в ПТП автомобили, а именно водачът на
лек автомобил марка „Д.Л.“ с рег. № РА**** ВК
подс.. М.С.М., и на
лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № РА **** ВН св. М.Ю.К. ***.
Св. С. тествал и двамата водачи
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
дрегер 741*“ с фабричен № 016*, като пробите и на
двамата били отрицателни. Подс. М. *** с техническо
средство за употреба на упойващи и наркотични вещества в 11:14 часа с
техническо средство „Drug Test
5000 STK6“ с
фабричен номер 016*, като пробите и на двамата били отрицателни. На подс. М. бил издаден
талон за медицинско изследване и същият дал в ЦСМП П. кръвни проби за химически
анализ.
От протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с № 42*/21.04.2016
г. е видно, че в кръвта, изпратена за изследване взета от подс.
М. не е доказано наличие на алкохол.
Трупът на пострадалия И. И. бил
откаран за аутопсия в МБАЛ – гр. П., където вещото лице др
П. дава следното заключение:
При огледа и аутопсията на трупа
на И. Я.И. се установило следното: тежка, закрита, съчетана, черепномозъчна, гръдна и опорнодвигателна
травма, масивен субарахноидален кръвоизлив по лявата челнослепоочна област и по базата на мозъка; контузия на
мозъка в лявата голямомозъчна хемисфера; кръвоизливи
на страничните мозъчни стомахчета; счупване на лявата
слепоочна кост и на основата на черепа в средна и задна черепни ямки със засягане на двете слухови пирамиди; тежък мозъчен
оток с малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор;
кръвонасядане по меките черепни покривки в
гореописаната област на главата; счупване на левите ребра от 1 до 6 по предна мишнична линия, контузия на левия бял дроб; масивен вътрегръден кръвоизлив /около 350 мл/; счупване на лявата подбедрица /двете кости/ в средна трета; счупване на
вътрешния и външния глезен и на дясната подбедрица;
анемия на вътрешните органи; охлузвания по главата, тялото и крайниците.
Причината за настъпването на
смъртта на И. Я.И. според вещото лице е
тежка, закрита, съчетана, черепномозъчна, гръдна и опорнодвигателна травма, довела до нарушаване на функциите
на жизненоважните мозъчни центрове и масивна вътрешна кръвозагуба, остра анемия
на вътрешните органи и спиране на сърдечната дейност и дишането. Смъртта е
настъпила бавно, за около половин час.
При огледа и аутопсията са се
установили травматични увреждания в резултат на действието на твърд, тъп
предмет с висока кинетична енергия чрез удар с или върху такъв, които добре
отговарят да са получени при ПТП-автомобилна травма – пострадал пътник вън от
автомобила при сблъсъка на същия от друг автомобил към момента на
инкриминираната дата.
По време на нанасянето на
травмата пострадалият И. И. е бил прав, пред отворена задна лява врата на
автомобила и обърнат с лявата страна към идващия лек автомобил. Налице е
причинно-следствена връзка между смъртта на И. И. и получените травми от
настъпилото ПТП.
От протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с № А-1**/27.05.2016
г. е видно, че в кръвта изпратена за изследване взета от трупа на починалия И. И.
се доказва наличие на алкохол – 1.03‰.
От назначената и изготвена по
делото комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза и приложената скица е видно:
Техническото състояние на
автомобилите по отношение на механизмите, системите и възлите, имащи пряко
отношение към безопасното движение, не са в причина за настъпване на
автопроизшествието. Техническата повреда, възникнала по време на движението на
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № РА **** ВН е случайна и непредизвестна
повреда на двигателя, при която охладителна течност прониква в цилиндрите и
предизвиква изпускане на бял пушек. Образуващата се плътна „завеса“ бързо
променила видимостта на пътя и станала предпоставка за опасна пътна ситуация за
движение в двете посоки.
Скоростта на лек автомобил марка
БМВ с рег. № РА **** ВН непосредствено преди произшествието е била около 80-90
км/час, а скоростта на лек автомобил марка „Д.Л.“ с рег. № РА **** ВК
непосредствено преди произшествието е била около 70-80 км/час при конкретните
климатични условия, посочените скорости на движение са съобразени от техническа
гледна точка. Към момента на удара скоростта на лек автомобил марка „Д.Л.“ е
била около 57 км/час средно между 54 и 60 км/час.
Към момента на началото на
ефективното спиране на лек автомобил „БМВ“, автомобилът „Д.Л.“ се е намирал на
около 82-83 метра преди мястото на удара, а опасната му зона на спиране е около
41 метра, т.е. мястото на удара е извън опасната зона на спиране на автомобила.
Разликата около 40 метра е в резултат на недостатъчно темпо на снижаване на
скоростта, т.е. забавяне на решението за аварийно спиране. В тази връзка
скоростта на лек автомобил „Д.Л.“ преди създаването на опасната ситуация не е
пряка причина за настъпване на произшествието.
Причините за настъпване на ПТП-то,
от техническа гледна точка и от резултатите от него са: от една страна,
недостатъчен контрол на скоростта на лекия автомобил „Д.Л.“, с цел поддържане
на безопасна дистанция зад авариралия автомобил, за да се осигури възможност за
спиране зад него и предприемане на аварийно спиране, незабавно, в случай на
загуба на зрителна връзка с него, а от друга – внезапното отваряне на вратата и
излизане от лявата страна на автомобила на пострадалия И. И..
Посочената фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Ц., К., Г., П.,
С., М., Г.Р., Б. Иманом
и св.Т., заключенията на съдебно
медицинската и комплексната автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, както и приложените по делото писмени доказателства, прочетени
и включени в доказателствения материал по реда на чл.282 НПК, както и вещественото доказателствено
средство - фотоалбум .
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подс. М. М. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на чл. 343, ал.1, б.“в“ НК във вр.чл.342, ал.1 НК, на 19.04.2016 г. на път ІІ-84 на
територията на РУ В., км 33+900, в посока от с. В. към гр. В., при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Д.Л.“, с рег. № РА **** ВК
е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП , като е бил длъжен при възникване на опасността –
излизащия от лек автомобил „БМВ“ пушек да намали скоростта и да спре и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Я.И. ***
Водачът М. от обективна
страна вследствие нарушаване правилата
за движение - чл.20, ал.2 ЗДвП, който
гласи: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средства, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“е
причинила смъртта на постр
И. Я.И..
Подс. М. като водач на МПС е бил длъжен при възникване на опасността –
излизащия от лек автомобил „БМВ“ пушек да намали скоростта и дори да спре , докато видимостта пред него стане нормална. В случая, когато
е възникнала опасността за движението, автомобилът „Д.Л.“ се е намирал на около
82-83 метра разстояние преди мястото на удара, а опасната му зона е около 41
метра, т.е. мястото на удара е извън опасната зона на спиране на автомобила. В
резултат на което подс. М. с предния десен край на
своя автомобил е закачил лявата страна
на задната броня на спрелия автомобил „БМВ“ и продължил напред като блъснал
слизащия от задна лява врата на спрелия автомобил „БМВ“ пострадал И. Я.И..
Тези нарушения на правилата за
движение, допуснати от подс. М. са единствената
причина за настъпилото ПТП, в резултат на тях е последвал удар в лявата страна
на задната броня на аварийно спрелия автомобил „БМВ“, а непосредствено след
това блъскане на слизащия от задна лява врата на спрелия автомобил „БМВ“ И. Я.И..
Подсъдимия М. като водач на МПС е допуснал нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП , което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на постр. И. И..
Деянието подсъдимия
М. е извършил по непредпазливост
във формата на несъзнавана непредпазливост. Подсъдимия М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да спазва
правилата за движение като водач на МПС и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне наказанието,които
следва да се определи на подсъдимия М. за извършеното от нея престъпление съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на деянието , която е висока. Сигурността
на движението налага спазването на строго установените правила за движение и
експлоатация на МПС. Транспортните престъпления са едни от най - често
срещаните в резултат на нарушаване на тези правила. Законодателят е въздигнал
нарушаването на правилата за движение и изискванията в тях в общоопасни престъпления, тъй като с тях се причиняват много човешки жертви, увреждания, имуществени щети.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е сравнително висока като се имат предвид допуснатото
нарушение на правилата за движение от страна на подс. М., койно е работил
към онзи момент като таксиметров шофьор и по време на ПТП е превозвал пътници в
автомобила си.
Съдът прецени и обществената
опасност на личността на подсъдимия М.,
която е ниска. Подсъдимият не е осъждан, положително охарактеризиран, изразява
съжаление за извършеното. Съдът прие, че на подсъдимия М. следва да се определи наказание при лек превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода.
Производството по делото протече
по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма НПК , с
признаване на фактите по чл.371, т.2 НПК и в кумулативна даденост с
доказателствата за тези факти съгласно
определението на съда по чл.372, ал.4 НПК. При определяне на наказанието съдът
съгласно чл.373, ал.2 НПК се определя наказание за извършеното от подсъдимия деяния при условията на чл.58а,
ал.1 НК, като благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона.
Ето защо съдът на основание
чл.58а, ал.1 НК след като намали
определеното наказание лишаване от свобода с една трета ( 42 месеца – 14 месеца
) на подсъдимия М. наказанието лишаване
от свобода се редуцира съгласно чл.58а,
ал.1НК на 28 месеца лишаване от свобода, или две години и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът прие,че в конкретния случай
няма нито изключително,нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства,които да обосноват приложението на чл.55, ал.1 НК и определяне на
наказание под минимума предвиден в закона за извършеното престъпление.
Съдът прие, че наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимия М. не следва да се
изтърпява реално. Подсъдимият не
е осъждан и не съществува законова пречка за условно осъждане. Съдът като
съобрази семейното положение на
подсъдимия, добрите характеристични данни, обстоятелството, че извършеното
деяние е инцидентна проява в живота му, прие че
неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне и с условно
осъждане. На основание чл.66 НК съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода на подс. М. за изпитателен срок от три години.
Като прецени допуснатите
нарушения на правилата за движение съдът прие, че на основание чл.343г във вр.чл.37,ал.1,т.7
от НК подс. М.
следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от три
години , считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът отчете допуснатото
нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия, прецени, че
до настоящия момент подсъдимия водач на МП не е допускал груби нарушения на
правилата за движение от една страна , а от друга, че е работил като таксиметров шофьор и в резултат
на допуснато нарушение на правилата за движение е загинал млад човек прие, че подс.М. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства –иззетите
два автомобила които се намират на съхранение в РУ Полиция В. следва да се
върнат съответно лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № РА *** ВН на св. М.Ю.К.,
а лек автомобил марка „Д.Л.“, с рег. №
РА ВК на подс.М..
Веществените
доказателства- два броя гумени чехли, сини на цвят; счупено стъкло, черно на
цвят от едната си страна; счупено странично огледало от автомобил с пластмасова
основа; пластмасов фрагмент от лек автомобил, черен на цвят с неправилна форма;
част /основа/ на мигач на лек автомобил; лайсна от лек автомобил с продълговата
форма и черен цвят; черно на цвят еластично парче с неправилна форма; парче с
неправилна форма, жълто на цвят от едната страна; косми, всички на съхранение в
РУ Полиция В.,след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Съдът
осъди подсъдимия М. да заплати на
Държавата по сметка на ОД МВР П. сторените по делото разноски за експертизи в
ДП в размер на 598,52 лв.
Съдът
осъди подсъдимия М. да заплати на адв. Р.М. от АК С. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗСВ във вр.чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.чл.13, ал.1, т.2 и ал.3 Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение
общо сумата 1600 лв.-по 800 лв.
за всяко едно от двете пълномощни които е представила във връзка с безплатното
процесуално представителство на частните обвинители- Ф.И.И.,
която е безработна и на нейното малолетно дете Б.Е.И. чрез неговата майка и
законна представителка Ф.И.И..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: