№ 244
гр. Кюстендил, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500216 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. №
2912/11.04.2022 г. от А. С. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Д.,
ул.***, насочена против Решение № 123 от 21.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 2560/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил като
неоснователен предявения от А. С. И. срещу **** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл. 67 от КТ за признаване за установено
в отношенията между страните, че трудовото правоотношение, възникнало
между тях на основание конкурс и сключен трудов договор № 112/20.04.2010
г. е за неопределено време и съществува понастоящем, и е осъдил ищеца да
заплати на ответника сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост.
Счита, че в нарушение на чл. 235 от ГПК първоинстанционният съд не е
обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като е кредитирал избирателно само част от тях.
Подчертава, че съдържащите се в показанията данни за релевантни за спора
факти и обстоятелства не са пълни и категорични и не кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Твърди, че решението на ДРС е постановено при липса на мотиви.
Излага становище, че не е изготвен доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК,
1
алтернативно, същият е непълен и не отговаря на изискванията на цитираната
разпоредба. Предвид липсата на доклад счита, че предметът на процеса бил
изместен с въвеждане на допълнителни трудови правоотношения, породени
от други юридически факти – допълнителни срочни трудови договори, които
били неотносими към настоящото производство. Акцентира, че съдът не бил
взел отношение в доклада по направените от негова страна възражения по
доказателства, представени с отговора на исковата молба, за нищожност на
допълнително споразумение № 137/25.03.2012 г. поради противоречие със
закона, както и на заповед № 156 Б/21.02.2012 г. на Ректора на ***.
Счита, че ДРС избирателно е мотивирал изводите си с част от мотивите
на Решение № 60325/11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., като
посочил само онези подкрепящи тезата на ответника и подчертава, че
първостепенният съд не се е съобразил с изложеното в цитираното решение,
че е необходимо съгласие на работника, за да се измени договора, предвид че
в настоящия случай А. И. не бил изразил съгласие за трансформиране на
трудовия договор за неопределено време в договор за определен срок.
Навежда съображения за противоречие на съдебното решение с
материалния закон. Подчертава, че трудовият договор е сключен преди
приемане на ЗРАСРБ, като изискванията на този закон за образователна и
научна степен „доктор“ за длъжността асистент, и по конкретно разпоредбите
на чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 44 ППЗРАСРБ, са неотносими спрямо него.
Допълнително се аргументира с разпоредбата на пар. 5, ал. 5 ПЗР на ЗРАСРБ,
съгласно която лицата по ал. 4, т. 2 /главен асистент/ се преназначават на
академична длъжност „асистент“, ако в срок до 4 години от влизане в сила на
закона не придобият образователна и научна степен „доктор“, в какъвто
смисъл била и съдебната практика. Счита, че приемайки пар. 4, ал. 4 от ПЗР
на Вътрешни правила за развитие на академичния състав в *** в редакция от
21.12.2011 г., *** е извършил закононарушение.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не
се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна *** „***“ чрез пълномощника адв. В. Л., с който излага становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и възразява срещу
изложените в нея твърдения като неоснователни, а първоинстанционното
решение приема за правилно. Иска оставянето на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират
разноските за двете инстанции. С отговора сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.
С определение № 472 от 01.08.2022 г. по в.гр.д. № 216/2022 г. на КОС, в
закрито заседание на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът е извършил проВ. на
въззивната жалба, като е заключил, че е допустима, намерил е, че са налице
предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04.10.2022 г. от 10:50 ч. В мотивите на горепосоченото
2
определение са изложени разяснения по отношение на направените от
въззивника възражения, във връзка с извършения от ДРС доклад по делото,
като му е указано, че следва да ги конкретизира. С определение № 641 от
30.09.2022 г. съставът постановил горния акт се е отстранил от разглеждане
на делото. Делото е докладвано на председателя на КОС за определяне на
друг съдия докладчик. С протоколно определение от 04.10.2022 г. съдията
докладчик и друг член от състава са се отвели от разглеждане на делото
поради участие в разглеждане на в.гр.д. № 351/2021 г. по описа на ОС –
Кюстендил, по което е постановено решение, с което е прогласено
нищожността на решението на РС-Дупница и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав. След разпределяне на делото на нов
съдия-докладчик и определяне на съдебен състав, разглеждането на делото е
било продължено, като делото е направен нов доклад по см. на чл. 267 ГПК и
делото е насрочено за открито съдебно заседание. Определение №
472/01.08.2022 г. е отменено.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство,
насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна
проВ. и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 и чл. 67 от КТ, за признаване за установено в
отношенията между А. С. И. и ****, че трудовото правоотношение,
възникнало между тях на основание конкурс и сключен трудов договор №
112/20.04.2010 г., е за неопределено време и съществува понастоящем.
Правилно съдът е приел, че искът е допустим. Изложил е фактическа
обстановка и мотиви за неоснователност на иска, които въззивният съд
споделя напълно и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Решението е правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да
се добави и следното:
1. Оплакванията за нарушения на процесуалните правила от районния
съд при извършване на доклад на делото, обсъждане на доказателства и липса
на мотиви - са неоснователни.
3
На първо място, извършването на непълен или неточен доклад от
първоинстанционния съд би представлявало нарушение на
съдопроизводствените правила и не обуславя нито нищожност, нито
недопустимост на първоинстанционното решение - арг. Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място, ДРС е извършил
пълен доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК, изложил е мотиви по спора, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото и произнасяне по доводите
на ищеца.
Въззивният съд не откри процесуални пороци на обжалвания акт, които
да са довели до накърняване на правото на защита на ищеца. Следва да се
добави, че обстоятелството, че ДРС е отхвърлил иска, като е приел
претенцията за неоснователна, не представлява предубеденост на състава,
нито нарушава основни принципи на гражданското съдопроизводство и не е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение.
2. Неоснователно и недоказано е твърдението на А. И. за невалидност,
нищожност на споразумението към трудов договор № 137/25.03.2012 г.
2.1. Страните са сключили трудов договор № 112/20.04.2010 г., по
силата на който А. И. е бил назначен на длъжността „Асистент“, на 1/2
работно време, с място на работа ****, Правно-исторически факултет,
катедра „Гражданско правни науки“, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗВО
(редакция ДВ, бр. 60 от 1999г.), като трудовият му договор е сключен за
неопределено време, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
При сключването на трудовия договор е действала редакцията на чл. 54,
ал. 1 ЗВО обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., съгласно която длъжностите по
чл. 48, ал. 1 (т. 1 хабилитирани преподаватели - доцент и професор; и т. 2
нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен
асистент) се заемат с трудов договор за неопределено време. С изменение на
чл. 54, ал. 1 ЗВО от ДВ, бр. 101 от 2010 г. се приема, че длъжностите по чл.
48, ал. 1, с изключение на длъжността "асистент", се заемат с трудов договор
за неопределено време, а според ал. 3 длъжността "асистент" се заема с
трудов договор за определено време. Междувременно с приемането на Закон
за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) - обн.,
ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г. е отменен действалия при сключване на договора
Закон за научните степени и научните звания. Съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ ,
ред от ДВ. бр. 101 от 2010 г., висшите училища и научните организации
назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор.
Видно от параграф § 59, ал. 2 от Закон за изменение и допълнение на
закона за развитието на академичния състав в Република България (ДВ, бр. 38
от 2010 г.) публикуван в Държавен вестник, брой 101 от 28.XII.2010 г. е
указано на висшите училища в едномесечен срок от влизането в сила на
изменението и допълнението на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ да
приведат своите правилници в съответствие с изискванията на този закон и
правилника за неговото прилагане.
2.2. След изменение на горепосочените нормативни актове ректора на
**** е издал Заповед № 16а/21.02.2012 г., с която, на основание § 4, ал. 4 от
4
ПРЗ на Вътрешни правила за развитие на академичния състав, трудовият
договор на ищеца на длъжност „асистент“ е определен за срочен, със срок от
една година, считано от 22.12.2011 г., като всяка година, след решение на
съвета на основното звено, по предложение на катедрата, договорът се
удължава, но за не повече от четири години. Заповедта е получена от ищеца
на 06.04.2012 г., като е отбелязано „лицето ще даде отговор до 06.04.2012 г.“.
Доводите за нищожност на заповедта на ректора са неконкретизирани,
недоказани и неоснователни.
С горепосочената заповед работодателят не е прекратил или променил
едностранно срока на трудовото правоотношение с въззивника. Служителят е
дал своето съгласие за изменението на договора в тази му част- видно от
доброволно подписаното от страните допълнително споразумение №
137/23.03.2012 г., с което трудовият договор е изменен от безсрочен в срочен,
за срок до 22.12.2012 г. Не се установи изложеното във въззивната жалба, че
волята на ищеца не е свободно изразена и че е подписал допълнителното
споразумение от споразумение № 137/23.03.2012 г. по натиск на
работодателя.
2.3. При преценка на всичкия събран по делото доказателствен
материал, въззивният съд е на мнение, че служителят е дал съгласие за
измение на трудовото му правоотношение, като то бъде променено от
безсрочно в срочно.
С последващи, сключени между страните, допълнителни споразумения
трудовото правоотношение на ищеца е продължавано за период от една
година, а именно с ДС № 482/17.12.2012 г.; № 1138/16.12.2013 г.; №
291/18.12.2014 г. и № 509/10.12.2015 г., като по силата на последното
посочено срокът му е до 30.06.2016 г. В хода на делото ищецът не е доказал
твърденията си, че допълнителните споразумения касаят други трудови
правоотношения между страните.
3. Промяната на срочността на трудовото правоотношение не е
извършена в нарушение на КТ.
3.1. Неоснователен е доводът, че трудовият договор от 20.04.2010 г. е
изменен от безсрочен в срочен в нарушение на чл. 68 КТ.
В случая промяната на трудовия договор от безсрочен в срочен не е
поради наличие на някоя от хипотезите на чл. 68 КТ – независимо от
посочването на разпоредбата в допълнителното споразумение от 2012 г., с
което е постигнато съгласие за изменение на съществуващия. Касае се за
специална хипотеза на изменение на договор. В разглежданата по казуса
хипотеза на промяна на съществуващия трудов договор, обоснована с чл. 17
ЗРАСРБ с ДВ бр. 101/2010 г., инициативата не е на работника, тя е на
работодателя, задължен да спази законовото изискване, така че не е нужно
предварително волеизявление от заемащият длъжност "асистент".
Ищецът е заемал длъжността "асистент" към датата на влизане в сила на
ЗРАСРБ, като не е отговарял на условията по § 5, ал. 3 ПР от закона, за да
бъде преназначен на длъжност "главен асистент". Не е придобил научна и
образователна степен "доктор" и работодателят му е предложил да преуредят
5
договора като срочен, което е било и негово законово задължение.
Служителят е приел, като не се изисквало неговото съгласие да предхожда
сключването на договора за изменение – така Решение № 60325 от 11.01.2022
г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., IV г. о., ГК.
3.2. Според настоящият състав чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 3 ЗВО, с ДВ
бр. 101/2010 г., които предвиждат, че трудовото правоотношение за
длъжността “асистент” е само срочно, може да бъде приложен към
процесното „заварено“ трудово правоотношение.
В този смисъл е горепосоченото Решение № 60325 от 11.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена
Бонева, постановено по сходен казус, в което е даден положителен отговор,
че завареното трудово правоотношение за длъжността "асистент" следва да се
измени от безсрочно в срочно, на осн. чл. 17 ЗРАСРБ (след изменението с ДВ
бр. 101/2010 г.). Трудовите правоотношения на лицата, които се запазват на
длъжността "асистент" не са безсрочни – и в двете хипотези – на § 5, ал. 4, т. 1
и на § 5, ал. 5, след като ЗВО – чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ – чл. 17, ал. 1
разпореждат императивно срочност на договорите за длъжността асистент.
4. С изтичане на срока по така изменения договор, трудовото
правоотношение е прекратено. Следователно на основание чл. 325, ал. 1, т. 3
от КТ трудовото правоотношение, което е породено с трудовия договор №
112/20.04.2010 г. е прекратено считано от 01.07.2016 г.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира иска на А. И. за
неоснователен и недоказан, както и въззивната жалба за неоснователна.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящия състав с изложените в
обжалваното решение на ДРС, последното следва да бъде потвърдено.
5. По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на присъждане на разноски има
само въззиваемият, който претендира заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно представен договор за правна
защита и съдействие. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар от 500 лв. е неоснователно: тъй като
размерът му е съобразен с минималният – 600 лв., посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.(в редакцията 31.07.2020 г., към датата на
сключване на договора и плащане на хонорара), въззивникът не е обосновал
липсата на фактическа и правна сложност на делото и твърдяната
прекомерност на сумата.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123 от 21.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 2560/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***,
адрес за призоваване: гр. Д., ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на ****, ЕИК ***, с
6
адрес: гр. Б., ул. ***, сторените разноски пред въззивния съд за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7