Р Е Ш Е Н И Е
№
346
гр. Нови пазар, 12.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА
при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №9 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР / чл.53 ал.2 изр.
второ, редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014 г./, предявен от М.С.С., С.М.С.,
Р.М.Ю.,***, действуващи чрез пълномощника си
адв. Р.Н. от САК, срещу Н.А.А. и З.Ю. ***,
представлявани от адв. Т.М. от ВАК.
Ищците твърдят в исковата молба, че първият от тях - М.С.С. и починалата му съпруга М. Х. С.,***, починала на ***г., придобили в режим на СИО следния недвижим имот, находящ се в с. Г., общ. К., ул. ”***” № 9, по НА № *** г.на Нотариус *** с рег. № 346 на НК. И представлявал: Застроено и незастроено дворно място с площ от 1 550 кв.м., за което по плана на с. Г., обл. Ш. е отреден УПИ VІІІ-49 в кв.29, който урегулиран ще съдържа 1600 кв.м., заедно с построените в имота: жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ ІХ-48, УПИ ХІV-40, УПИ ІІ-36.
По скица № 15-43553/05.03.2014 г. на СГКК Ш. представлявал ПИ с идентификатор 18188.501.116, находящо се в землището на с. Г., общ. К., обл. Ш.. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед РД-18-46/16.08.2007г.на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: с. Г., ул. ”***” № 9. Площ 1569 кв.м. Трайно предназначение на територията - урбанизирана. Начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м., съседи: 18188.501.117, 18188.501.124, 18188.501.115, 18188.501.111, 18188.501.109, 18188.501.108. Собственик- М.С.С.. Площ 1550 кв.м. Сгради, които попадат върху имота :Сграда с идентификатор 18188.501.116.1, застроена площ 52 кв.м., брой етажи -1, предназначение –селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 18188.501.116.2, застроена площ 18 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 18188.501.116.3: застроена площ 116 кв.м., брой етажи-1, предназначение: Друг вида сграда за обитаване. Ответниците били собственици на ПИ с идентификатор 18188.501.117, представляващ УПИ ІХ-48, кв.29 по плана на с. Г., общ. К., който граничел с ПИ с идентификатор 18188.501.116, собственост на ищците. Ответниците депозирали жалба с вх .№ 08-00-1072/29.04.2013 г. до Община К., в която посочват, че жилищната им сграда с идентификатор 18188.501.116.3 е разположена незаконно на регулационната граница на имота им. С писмо с изх. № 08-00-1130/26.07.2013 г., кмета на Община К. уведомил първия ответник Н.А.А., че при извършена проверка се установило, че спорната постройка в УПИ VІІІ-49, кв.29 по плана на с. Г. е построена на 3 метра от страничната регулационна линия, на базата на Протокол за строителна линия № 3/20.08.1988 г. и Разрешение за строеж № 82/15.08.1988 г., издадени в съответствие с действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 3882,3881/1934 г. и ЗТСУ. В същото писмо било посочено, че собственикът на УПИ VІІІ-49, кв.29 по плана на с. Г. не е приложил регулацията в сроковете по параграф 6 от ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., както и, че на базата на одобрена със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. КК на с. Г., спорната постройка оставала на имотната граница между имоти с идент. №18188.501.117 и 18188.501.116, видно от приложено Определение от 30.09.2013 г. по АД № 203/2013 г.на АС гр. Ш., влязло в сила на 22.11.2013 г. Освен това, видно от приложената стара скица било, че УПИ VІІІ-49,кв.29 ,представляващ ПИ с идентификатор 18188.501.116 ,собственост на ищците и УПИ ІХ-48,кв.29,представляващ ПИ 18188.501.117, собственост на ответниците, че тогавашната имотна граница не съвпада с настоящата имотна граница между двата имота.
От приложения протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор 18188.501.116 по кадастралната карта на с. Г. от 28.05.2013 г. и приложения регистър на трасираните точки, комбинирана скица на ПИ 18188.116 и УПИ VІІІ-49, кв. 29 и скица към Протокол за трасиране на ПИ 18188.501.116 с. Г., които са неразделна част от протокола, било видно, че въпросните постройки, жилищната сграда и септичната яма не са построени на регулационната граница. В конкретния случай следвало да се разреши спора за действително притежаваните от собствениците на съседните имоти вещни права и фактическото местоположение на границата между двата имота, не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени. Необходимо било да се прецени дали заснемането по последния кадастрален план на с. Г., границата между имот с идентификатор 18188.501.116 и имот с идентификатор 18188.501.117 съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни, тъй като изготвянето и одобряването по предвидения по закона ред, кадастралната карта трябва да отразява не само действителното местоположение и площ на имотите, но и действителната имотна граница. При този случай, при заснемането на кадастралната карта, твърдят ищците е била взета в предвид фактическата граница на място, но не и имотната, т.е към момента на одобряването на кадастралната карта на с. Г. със Заповед РД-18-46/16.08.2007г. на ИД на АГКК, погрешно заснели 19 кв.м. като част от имот с идентификатор 18188.501.117, тези 19 кв.м. съставлявали част от имота на ищците с идентификатор 18188.501.116.Имотната граница е тази, която отговаря на правото на собственост. В предвид гореизложеното, ищците молят да бъдат призовани на съд с ответниците и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение, с което се признае за установено спрямо ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г., общ. К. със Заповед РД-18-48/16.08.2007 г., ищците са собственици на 19 кв.м., които са част от имот с идентификатор 18188.501.116, и като вярна имотна граница следва да бъде нанесена, т.е. да преминава, не където в момента жилищната сграда с идентификатор 18188.501.116.3, а на 19 кв.м. от нея, навътре към имота на ответниците с №18188.501.117.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците, като в срока по чл.131 от ГПК същите, чрез пълномощника си адв. Т.М. са депозирали писмен отговор на предявения иск. Оспорват същия като неоснователен. Излагат съображения за нередовност на исковата молба, като считат, че в исковата молба следва да се посочи, границата по кой план отразява вярната имотна граница между страните. Претендираните от ищците 19 кв.м. къде точно се намират и в коя точно част от имота та ищците се получава навлизане в имота на ответниците, че ищците претендират обратно включване на тази част в техния имот. Ответниците сочат, че тази неяснота, относно това къде според ищците се намира тази спорна площ от 19 кв.м., както и неяснотата в претенцията им коя граница, по кой план е вярната, нарушава правото на защита на ответната страна. С допълнителна молба ищците конкретизират, че стария регулационен план на с. Г., общ. К., който е бил в сила до 2007 г. преди ободряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г. със Заповед № РД-18-46/16.08.2007 г. е посочена вярната имотна граница между имотите, собственост на ищците с идент. №18188.501.116 /парцел VІІІ-49 ,кв.29/ и имота на ответниците с идент. №18188.501.117 /парцел ІХ-48,кв.29/. От приложения регулационен план на с. Г., касаещ процесните два имота преди одобряването на кадастралната карта и регистри било видно, че имотната граница, която разделя двата имота е на няколко метра от регулационната граница. Там, където минавала имотната граница между двата имота имало забити колчета и дървета. Претендираните 19 кв.м. представлявали затворено пространство между имота на ищците –зад тяхната къща и имота на ответниците, където има стопанска постройка от към улица,като претендирали обратно включване на тази част в техния имот. Представят комбинирана скица, обхващаща границата между двата имота, като в частта й, предмет на исковата претенция е оцветена в жълт цвят. Твърдят, че имотната граница е минавала на 3.34м. от къщата на ищците.
Предявен е насрещен иск от ответниците Н.А.А. и З.Ю.М., действащи чрез процесуалния си представител адв. Т.М., срещу М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю., с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Ищците по същият сочат, че са съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот, представляващ според кадастрална карта на с. Г., обл. Ш., ПК № 18188.501.117 с площ 1391 кв м, трайно предназначение на територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно със сградите в имота с № 1, 2, 3 и 4, при съседи: 18188.501.246, 11188.501.124, 18188.501.116 18188.501.108, 18188.501.119, 18188.501.120. По предходен план, планът на с. Г. от 1934 или 1935 г., който е единствен, този имот бил с рег.номер УПИ ІХ-48 кв. 29. Този имот бил придобит от тях по давност, като предишни собственици на имота били дядото на ищцата З. – А. А.ов Ю., а преди него А. Ю. А.. Ищците по насрещния иск твърдят, че са съсобственици в режим на СИО на този поземлен имот, ведно със сградите в имота 1, 2 и 3. Двамата ответници по насрещния иск и ищци по първоначалния иск, са собственици в решим на СИО на ПИ според кадастралната карта на с. Г., обл. Ш. ПИ № 18118.501.116, с площ 1569 кв.м. трайно предназначение на територия – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с построените сгради в имота 1, 2 и 3 и посочени съседи. По предходния план на за регулация на с. Г., този номер бил с № УПИ VІІІ-49, кв. 29. Безспорно по делото било, че никой от двете страни не оспорва правото на собственост на противната страна, като спорът опирал само до границата между двата имота. Те се явявали съседни, гранични един със друг и ги разделяла една обща граница, която се явява източна за ПИ № 18188.501.117 и западна за ПИ № 18188.501.116. При изработване на новата кадастрална карта на с. Г. през 2007 г., тази обща граница не била правилно нанесена в кадастралния план, тъй като съществуващата в към този момент на място фактическа граница, заснета от кадастъра, не била действителната имотна граница за никой от двата имота. Действителната граница е била регулационната граница, която разделяла собствения на настоящите ответници УПИ VІІІ-49 със собствения на настоящите ищци по насрещния иск УПИ ІХ-48. Тази регулационна линия по плана за регулация тръгвала от север на около 5 метра отстояние източно от кадастралната граница, след което се спускала след наклон на юг, след 16 метра се изкривявала на югозапад и след 25 метра се допирала до кадастралната граница, след което пак се изкривявала, но този път на югоизток точно покрай изградената от настоящите ответници до регулационната линия на север, непосредствено зад къщата им шахта и след 23 метра от северната граница на парцела достигала и се опирала до ъгъла на къщата на ищеца с идентификатор 18188.501.116.3. При отразяване на границата между двата имота се получило навлизане в ПИ 18188.501.116 в източната част на имота на ищците по насрещния иск с площ около 130 кв.метра. Предвид гореизложеното ищците по насрещния иск молят съдът да приеме за установено по отношение на ответниците по същия М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю., че ищците Н.А.А. и З.Ю.М. са собственици на спорната площ от 130 кв.м., представляваща част от парцела им по плана за регулация на с. Г. от 1935 г., която площ е оцветена в скицата на лист 61 по делото в жълто, като правото на собственост върху спорната площ е притежание на ищците по насрещния иск към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2007 г., както и съдът да установи в отношенията между страните, че при заснемането на собствения им имоти и собствения на ответници имот, кадастралната граница, разделяща двата имота, не е отразена действителната имотна граница, а като такава следвало да се счита регулационната граница, разделяща двата имота на страните и ограждаща от изток спорната площ от 130 кв. метра. Молят ответниците по насрещния иск да им заплатят направените разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по
първоначално предявеният иск не спорят, че ищците са съсобственици в решим на
СИО на ПИ според кадастралната карта на с. Г., обл. Ш.
ПИ № 18118.501.116, с площ 1569 кв.м. трайно предназначение на територия –
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с построените
сгради в имота 1, 2 и 3 и посочени съседи. По предходния план на за регулация
на с. Г., този номер бил с № УПИ VІІІ-49, кв. 29. Ответниците са съсобственици
на на поземлен имот, представляващ според кадастрална
карта на с. Г., обл. Ш., ПК ПИ № 18118.501.116с площ 1391 кв. м., трайно предназначение на
територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно
със сградите в имота с № 1, 2, 3 и 4, при съседи: 18188.501.246, 11188.501.124,
18188.501.116 18188.501.108, 18188.501.119, 18188.501.120. По предходен план,
планът на с. Г. от 1934 или 1935 г.,
който е единствен, този имот бил с рег.номер УПИ ІХ-48 кв. 29. Тези два имота
са съседни, гранични един със друг и ги разделя една обща граница, която се явява
източна за ПИ № 18188.501.117 и западна за ПИ № 18188.501.116. По така
предявената искова претенция, в тежест на ищците бе възложена доказателствената
тежест да докажат, че при изготвяне и
одобряване на кадастралния план на с. Г. /2007г./е допусната грешка при
заснемане на западната граница на собствения им недвижим имот, като вярна
имотна граница да бъде нанесена, т.е. да преминава навътре в имота на
ответниците, с общо 19 кв.м., на 3.34 кв.м. зад къщата на ищците,
представляваща жилищната сграда с
идентификатор 18188.501.116.3 и построена на границата между тези два имота. От
заключението на назначената по делото, изготвена от инж. Р.И.Х. и кредитирана от съда съдебно техническа
експертиза се установява следното: Двата имота с идентификатори № 18118.501.116
и 18188.501.117 по кадастралната карта на с.Г. , обл.Ш.
са с начин на трайно предназначение ниско застрояване, намират се в
урбанизирана територия и по регулационен план се намират в регулационните
граници на селото. Съгласно представените документи за собственост, имотите са
индивидуализирани по планове, действащи към момента на изповядване на сделките
, а именно за имот 116 това кадастралния и регулационен план на селото от 1934 г., а за имот 117 това е
кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-48 от 16.08.2007 г. Не е известно собствениците да са подавали
възражения срещу изработената кадастрална карта. Процесните
19 кв.м. не попадат в границите на ПИ № 18118.501.116. същите се намират в имот с №18188.501.117. Площта, с която
границите на бивш имот под кадастрален план №49 навлиза в имот с
идентификатор18188.501.117, е 124 кв.м., оцветени в синьо на приложение №4 към
експертизата. Площта, с която границите на бивш имот №48/ на ответниците/
навлиза в имот с идентификатор 18118.501.116 е 7 кв.м., оцветени в оранжево. Освен това
кадастралните граници на 18188.501.117 не съвпадат с регулационните линии на
УПИ IX-48.
Кадастралните граници на 18118.501.116 имот не
съвпадат с регулационните линии на УПИVIII-49. До одобряването на кадастралната карта на с.Г. с
посочената по-горе заповед действа кадастралния и регулационен план на селото от 06.101934 г., като други планове
няма одобрени. Ако се означат на място процесните
имоти съгласно посоченото в нотариалните актове на собствениците, ще има
застъпване, като имотът с №49/на ищците/ ще навлезе в имота на
ответниците/областите в синьо в Приложение №4/ с 162 кв.м. Установеното
несъответствие не може да се приеме като грешка. Липсват данни за прилагане на
дворищно регулационен план, а единствено може да се приеме, че е прилагана
улична регулация,защото улици са изградени.
В депозираните по делото показания св. Севдия М.С. свидетелства, че от 20 години е снаха в дома на ищците и границата между двата съседни имота е представлявала дъсчена ограда. През 2008 г. този ограда е била премахната от ответниците, а на мястото й непосредствено зад къщата, на около 40 см. ответниците са изградили тухлена ограда. Св. Х. М. Ахмед също свидетелства за наличие на дъсчена ограда на спорната граница между двата имота преди, която сега е премахната. В тази насока са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е установителен по естеството си, но за собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план в настоящия случай. От събраните по делото доказателства не се установява ищците да са собственици на процесните 19 кв. м., намиращи се на 3,5 м. навътре към имота на ответниците, на границата, явяваща се източна за ПИ № 18188.501.117 и западна за ПИ № 18188.501.116, с местоположение зад сграда с идентификатор 18188.501.116.3. Установява се, че те са собственици на повече кв.м., намиращи се по дължината на същата граница, но не на посоченото място. За тях обаче липсва формулирана искова претенция и съдът не може да се произнесе по ненаправено искане.
По насрещно предявения иск: Ищците по него претендират правото на собственост върху спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2007 г., кат желаят съдът да установи в отношенията между страните, че при заснемането на собствения им имоти и собствения на ответници имот, кадастралната граница, разделяща двата имота, не е отразена действителната имотна граница, а като такава следвало да се счита регулационната граница, разделяща двата имота на страните и ограждаща от изток спорната площ от 130 кв. метра. Както вече бе установено, действително кадастралната граница между двата имота е различна от регулационната граница, но спорната по този иск площ от 130 кв.м. не е собственост на ищците по насрещния иск, а на ответниците по него. Затова този иск също се явява неоснователн и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото,разноските направени от страните по делото,следва да останат в тежест на всяка от тях,така,както са направени.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР / чл.53 ал.2 изр. второ, редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014 г./, предявен от М.С.С. с ЕГН:**********,С.М.С. с ЕГН:**********,***,обл.Ш.,тримата действуващи чрез пълномощника си адв. Р.Н. от САК, срещу Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю. М., двамата живущи в с. Г., общ. К., ул.”***”№7 ,с искане да бъде признато за установено спрямо ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г., общ. К. със Заповед РД-18-48/16.08.2007 г., ищците са собственици на 19 кв.м., които са част от имот с идентификатор 18188.501.116, и като вярна имотна граница следва да бъде нанесена, т.е. да преминава, не където в момента жилищната сграда с идентификатор 18188.501.116.3, а на 19 кв.м. от нея, навътре към имота на ответниците с №18188.501.117.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР / чл.53 ал.2 изр. второ, редакция до изменението с ДВ бр. 49/2014г./предявен от Н.А.А. с ЕГН:********** и З.Ю. М. с ЕГН:**********, двамата живущи в с. Г., общ. К., ул.”***”№7,действуващи чрез пълномощника си адв.Т.М. ,срещу М.С.С. с ЕГН:**********,С.М.С. с ЕГН:**********,***,обл.Ш.,с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците по същия М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю., че ищците Н.А.А. и З.Ю.М. са собственици на спорната площ от 130 кв.м., представляваща част от парцела им по плана за регулация на с. Г. от 1935 г., която площ е оцветена в скицата на лист 61 по делото в жълто, като правото на собственост върху спорната площ е притежание на ищците по насрещния иск към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2007 г., както и съдът да установи в отношенията между страните, че при заснемането на собствения им имоти и собствения на ответници имот, кадастралната граница, разделяща двата имота, не е отразена действителната имотна граница, а като такава следвало да се счита регулационната граница, разделяща двата имота на страните и ограждаща от изток спорната площ от 130 кв.м.
Разноските , направени от страните по делото,следва да останат в тежест на всяка от тях,така,както са направени.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /