№ 34
гр. Девин , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана А. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20205410100298 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание
чл.286 – чл.288 ТЗ, във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД, във вр с чл. 266 ЗЗД, във вр с
чл.79 и чл.86 ЗЗД от „Ивк.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пл., ул. М. Н. № *, представлявано от управителя С. В. Р. – Й.,
чрез адв. М.С. И., със съдебен адрес гр. Пл., ул „Кн. Б.“ № *, ет. * против „В.
Тр. 08“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
общ. Д. обл. См.., ул. Сн. № *, представлявано от управителя Г. Б. Б., с
правно основание чл.79 ЗЗД, с цена на иска 1 639.20 лева – главница,
представляваща дължимо плащане за извършване на сервизно обслужване,
отразено във фактура № **********/28.08.2017г., с падеж 28.09.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска
пред съда - 15.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и 491.34 лева -
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 639.20 лева за
периода на забавата 29.09.2017г. до 14.09.2020г. датата на завеждане на
исковата молба в съда, както и направените разноски по делото.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че по силата на
устен договор за сервизно обслужване от 2017г. ищецът е изпълнил към
ответника сервизни услуги за автомобили с регистрационни номера ****,
**** и ****. За така извършеното сервизно обслужване е съставена фактура
1
№ **********/28.08.2017г. с изпълнител „Ивк.“ ООД и получател „В. Тр. 08“
ЕООД, с ЕИК: ********* за изпълнението на: 1/ сервизна услуга ****, на
стойност 160.00 лева, без ДДС; 2/ сервизна услуга ****, на стойност 1048.00
лева, без ДДС и сервизна услуга ****, на стойност 158.00 лева, без ДДС.
Общият размер на дължимото плащане по фактура № ********** възлиза на
1 366.00 лева, без ДДС или 1 639.20 лева, с ДДС, с падеж 28.09.2017г.
Дружеството ответник многократно е било канено да изпълни задължението
си, но към датата на завеждане на иска пред съда от страна на ответника не е
заплатена сумата от 1 639.20 лева с ДДС, което обуславя правен интерес от
предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата по процесната
фактура, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер законната лихва
от деня на забавата. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 1 639.20 лева – главница, представляваща дължимо плащане за
извършване на сервизно обслужване, отразено във фактура № **********, с
падеж 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на иска пред съда - 15.09.2020г. до окончателното й
изплащане, както и 491.34 лева - представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1 639.20 лева за периода на забавата 29.09.2017г. до
14.09.2020г. датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който оспорва изцяло като неоснователен. Твърди, че фактура №
**********/28.08.2017г. е издадена в нарушение на чл.7, ал.1, т.4 от ЗС, тъй
като не съдържа документална обоснованост на описания предмет и
стойностно изражение на извършената стопанска операция. Ответното
дружество е уведомило ищцовото, чрез упълномощено лице устно, че не
приема извършената работа, поради което отказал да плати сумата по тази
фактура. Няколко дена след излизане от сервиза автомобил с peг. № ****, за
който е фактурирана сумата 1 048.00 лева, без ДДС, се развалил, поради което
е бил извършен нов ремонт. Поради неприемане на извършената работа от
възложители не е възникнал фактическият състав по чл.226 ЗЗД, от който
възниква задължението за плащане. Прави възражение за изтекла давност по
отношение на претенцията за мораторна лихва в размерна 491.34 лева, тъй
като се касае за периодично плащане, съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”
2
ЗЗД, с изтичането на 3-годишна давност. Моли съда до отхвърли иска и да
присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. А. поддържа иска, като
основателен и доказан. Ответникът не е изпълнил задължението си да докаже
възраженията си, изложени в отговора, че не дължи процесните суми.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от изложените в исковата молба и
отговора твърдения и от приложена фактура № **********/28.08.2017г., с
изпълнител „Ивк.“ ООД и получател „В. Тр. 08“ ЕООД се установи, че между
страните е бил сключен договор за сервизно обслужване, във връзка с който е
била издадена процесната фактура № **********/28.08.2017г. за извършено
сервизно обслужване на автомобили, възложено от ответника на ищеца: 1/
сервизна услуга ****, на стойност 160.00 лева, без ДДС; 2/ сервизна услуга
****, на стойност 1048.00 лева, без ДДС и сервизна услуга ****, на стойност
158.00 лева, без ДДС. Общият размер на дължимото плащане по фактура №
********** възлиза на 1 366.00 лева, без ДДС или 1 639.20 лева, с ДДС, с
начин на плащане – банков превод.
От показанията на разпитания свидетел /И. П./, в качеството си на
монтьор в ищцовото дружество се установи, че ремонтите се възлагат от
упълномощено лице на ответника в продължение на три години. От страна на
упълномощеното лице не са правени рекламации на извършени ремонти.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Искът е предявен на основание чл.286 – чл.288 ТЗ, във вр. с чл.258
и сл. ЗЗД, във вр с чл. 266 ЗЗД, във вр с чл.79 и чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца
беше да докаже иска по основание и размер. От представената по делото
фактура № **********/28.08.2017г., както и от показанията на разпитания
свидетел се установи, че ищецът като изпълнител на поръчката на ответника е
изпълнил задължението си – да извърши възложената от ответника работа -
сервизно обслужване на автомобили. За извършената работа е издадена
процесната фактура. Ответникът не е изпълнил насрещното си задължение
като възложител, съгласно чл. 266 ЗЗД – да заплати възнаграждение за
3
приетата работа. В тежест на ответника беше да докаже, че е погасил
задължението си. При уговорен начин на плащане, според отбелязването в
процесната фактура „ с банков превод“, съгласно чл.305 ТЗ, съответно чл.75
ал.3 ЗЗД, когато плащането се извършва чрез задължаване или заверяване на
сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или
чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Ответникът не представя доказателства, съгласно чл.305 ТЗ за
извършено плащане чрез банков превод по процесната фактура.
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си, съгласно
разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, че
не дължи, поради това, че не е приел работата по процесната фактура.
Възражението не е подкрепено с доказателства, а от страна на ищеца са
ангажирани гласни доказателства - свидетелски показания, че ответникът не е
направил възражение и е приел извършената работа.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено
плащане на главницата, тъй като към момента на предявяване на иска
15.09.2020г. не е изтекла давността по чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Съгласно
разпоредбата с изтичане на три години от момента, когато вземането е
станало изискуемо се погасява вземането за лихви и други периодични
плащания. При падеж на задължението 28.09.2017г., към датата на
предявяване на иска 15.09.2020г., не е изтекла давност за лихвата за първия
месец от забавата. Съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При падеж на плащане
28.09.2017г., давността започва да тече от 28.09.2017г. и изтича на
28.09.2020г. за лихвата за този месец и за следващите се мораторни лихви в
следващите месеци.
Основателността на главния иск е основание да се уважи и иска за
мораторна лихва в предявения размер. Съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК,
когато искът е установен в своето основание съдът има право да извърши
преценка, относно неговия размер. С оглед на това, че по делото не е
назначено вещо лице за установяване на размера на мораторните лихви за
процесния период, съдът определя този размер, според претенцията на ищеца
4
на база изчисления, извършени с електронен калкулатор и на основание
чл.162 ГПК.
Когато длъжникът е забавил изпълнението на едно парично
задължение, кредиторът има право да търси от длъжника обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД. Длъжникът
дължи законна мораторна лихва, независимо дали такава е била изрично
уговорена. Това е договорна отговорност на длъжника, разпоредена от закона,
която има обезщетителна и санкционна функция. / В този смисъл Решение №
28 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 440/2009 г., II т. о., ТК /.
Претендираното от ищеца обезщетение в размер на законната лихва за
периода на забавата, произтича от пълното неизпълнение на задължението от
ответника, поради което дължи на ищеца обезщетение за периода на забава от
29.09.2017г. до 04.09.2020г. в размер 491,34лв.
При този изход на делото и съобразно направеното искане, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски в размер на 666.00 лева, от които 116.00 лева
държавна такса и 550.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. Тр. 08“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Д., общ. Д. обл. См.., ул. Сн. № *, представлявано от
управителя Г. Б. Б. да заплати на „Ивк.“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пл., ул. М. Н. № *, представлявано от
управителя С. В. Р. – Й. сумата 1 639.20 лева – главница, представляваща
дължимо плащане за извършване на сервизно обслужване, отразено във
фактура № **********/28.08.2017г., с падеж 28.09.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска пред
съда - 15.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и 491.34 лева -
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 639.20 лева за
периода на забавата 29.09.2017г. до 14.09.2019г. датата на завеждане на
исковата молба в съда, на основание чл.286 – чл.288 ТЗ, във вр. с чл.258 и сл.
5
ЗЗД, във вр с чл. 266 ЗЗД, във вр с чл.79 и чл.86 ЗЗД и разноски по делото в
размер 666.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6