Решение по дело №2842/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./30.12.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2842 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от В.Х.В. срещу Й.В.Д. за прогласяване нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с НА № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на ВН № 332, чрез който С.Х.В. прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 ид. част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1, идентификатор № 10135.3512.152.6.1, попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с ид. № 10135.3512.152 по КККР на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл. 141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел. табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по КК съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с избено помещение № 1, с площ от 6.45 кв. м, при граници и съседи: асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащото складово таванско помещение № 1, с площ 12.73 кв. м, при граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, основан на твърдения, че е абсолютно привиден, по чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД, евентуално относително привиден в частта, в която имотът е прехвърлен срещу минали грижи и прикрива договор за прехвърляне срещу грижи и издръжка в бъдеще, а страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто ЗЗД, евентуално – тъй като прехвърлителят е поставил отпечатък от десния си палец, без да е бил неграмотен или недъгав, по чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД, както и за връщане на имота, получен от ответницата по нищожния договор, по чл. 34 ЗЗД, с присъждане разноски.

Ответницата оспорва исковете.

Твърди, че е заживяла с прехвърлителя през 2007 г. и го е гледала и издържала. Влагала средства за ремонти на жилището. Той останал без работа. Работил в чужбина само 20 дни. Сочи, че дъщеря й живяла с тях само за кратко, а след като започнала да работи плащала разноските по жилището. Синът й изпращал от Германия средства не само на сестра си, но и на прехвърлителя, за да му помогне за разноски по делата за развод и делба. Ответницата работила в КРЗ, като застрахователен агент и във "Финикос" ЕООД и в "Хепи" ЕАД, почиствала домове и гледала деца. Получавала рента от земеделски земи в с. Чернево ок. 900 лв. годишно. Сочи, че след операцията през м. юли 2017 г.: през м. август и септември съС.ието на прехвърлителя се подобрило. Страните се срещнали с д-р Ц., но той не е казвал, че прехвърлителят ще почине до месец. Ръката на прехвърлителя била обездвижена от използването на системите и след като нотариусът се убедил, че той не може да напише имената си, разрешил поставянето на отпечатък.

Ищецът оспорва твърденията. Сочи, че ответницата и прехвърлителят са заживели заедно от края на 2009 г., а земеделските земи не са били нейни.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения от ищеца заверен препис (л. 20) се установява, че на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 от 17.08.2017 г. по описа на нотариус Петранка Д. *** действие района на Районен съд - гр. Варна, № 332 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна акт № 134, том LII, дело № 11247 от 17.08.2017 г., е сключен договор, чрез който С.В. е заявил, че прехвърля собствеността върху описания в исковата молба имот срещу задължение на ответницата да поеме лично или чрез трети лица гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил дотогава, докато е жив, както и за това, че се е грижила за него и го е издържала повече от десет години, като прехвърлителят е запазил за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване. Вместо подпис С.В. е поставил отпечатък от палеца си.

По твърдението на ищеца за привидност:

По въпроса верни ли са изявленията на страните по договора, че ответницата се е грижила за прехвърлителя и го е издържала повече от десет години:

По доходите на С.В.:

От представеното от ищеца (л. 30) удостоверение с изх. № I-4258/30.10.2017 г., издадено от Кораборемонтен завод "Одесос" АД е видно, че С.Х.В. е работил в завода като монтьор на корабно оборудване от 01.01.2007 г. до 15.10.2007 г. и после от 01.07.2010 г. до 2017 г. и е получил трудови възнаграждения и суми по социална програма общо 86 585.24 лв.

Към писмо изх. № 46723/30.08.2018 г. от НАП (л. 345) са приложени справки за тези трудови договори, за осигурителен доход за периодите на трудовите договори и за подадени данни в справки по чл. 73 ЗДДФЛ.

Свидетелят Д.Н. сочи, че със С.В. през 2006 или 2007 г. (годината, в която счита, че С. заживял с ответницата) ходили заедно да работят по корабни ремонти в Италия и мисли, че С. е ходил още веднъж в Италия след това (л. 504). Обичайно ремонтите продължавали 20-30 дни и работниците получавали ок. 2000-2500 евро. По-нататък излага, че през 2015 г. при преглед в Италия открили, че С. е болен, поради което престанали да го вземат на работа. Сочи, че е имало период, в който С. напуснал работа, защото когато били в Италия закъснял след отпуска и се наложило да го освободят. Свидетелят е посочен от ответницата (л. 319).

лист втори от   решение от 30.12.2019 год. по гр. д. № 2842/2017 год. ВОС, ХII-ти състав

 

Показанията в тази част са конкретни. Договорът на С.В. с КРЗ е прекратен през м. октомври 2007 г. Съдът приема, че доходът от работата в Италия е получен през 2007 г. и правилно е приет за спестен от вещото лице (л. 867 и обяснения л. 880). В допълнителните си показания (л. 766) свидетелят сочи, че първия път, когато ходили със С. в чужбина платили на всички на ръка по 100 евро на ден и възложителят поел разходите за път и настаняване. Документите за движението на сметката на С.В. в периода пР. 2009 г. не се съхраняват (л. 542), поради което показанията на свидетеля са допустими и за доходи, получени чрез банкови преводи.

Показанията (л. 768) на свидетелите С.Б. и А.К., които в последователни периоди след 2010 г. са били бригадири на С.В. (л. 654 и л. 673) не допринасят за изясняване условията и заплащането на работата в чужбина.

От представената с писмо от БНБ изх. № 93238/30.08.2018 г. справка от регистъра на банковите сметки и сейфове № 93238/30.08.2018 г. е видно, че С.В. е имал две разплащателни сметки в периода (л. 337).

Третото лице "Ем Ес Си България" (т.е. СР.земноморска корабна компания България) ООД излага, че възлага корабни ремонти на юридически, а не на физически лица (л. 660).

От представените от СЖ "Експресбанк" АД справки за сметки на С.В. и движението по тях от 2009 г. (л. 542-548) е видно, че има постъпления от чуждестранно дружество СР.земноморска корабна компания на 08.04.2009 г., 12.11 и 11.12.2015 г. и на 13.01 и 11.03.2016 г.

Показанията на свидетеля П. П. (л. 499-л. 500) кореспондират с тези справки.

По сметките на наследодателя в ЦКБ АД (справки за движението по тях са представени от банката на л. 556-623) са постъпвали пР.мно суми от КРЗ и НОИ.

В обобщение съдът приема, че в рамките на десетгодишния период С.В. е работил в чужбина през 2007 г., 2009 г. и кр. на 2015 г. – началото на 2016 г.

От представената от ищеца справка по лице за С.Х.В. от Служба по вписванията - Девня към Агенция по вписванията (л. 32) е видно, че С.Х.В. и ищецът са продали имоти: земеделски земи и дворно място със сграда в с. Михалич, а от същата справка от СВ Провадия – че са продали земеделски земи в с. Млада гвардия. За получените суми са представени справки за материалния интерес по договорите (л. 35-39). Ищецът не е посочил доказателства за размера на идеалните части, притежавани от продавачите по договора за продажба на земите в с. Млада гвардия и за частта от продажната цена, получена от С.Х.В. (л. 39) и не е оспорил заключението на вещото лице в тази част, поради което съдът приема, че е получил 1/5.

Разходи на С.В.:

Към разходите следва да бъдат добавени сторени разноски за водене на дело за делба: платена такса за вписване искова молба за делба на 12.02.2016 г. (л. 886), платени депозити за възнаграждения на вещи лица на 16.06.2016 г. (л. 887) и на 26.01.2017 г. (л. 884). Те обаче не променят крайния резултат от анализа.

От представените от ответницата в заверени преписи документи за закупуване на лекарства за С.В. е видно, че са изд. фактура № **********/02.05.2017 г. с фискален бон от 02.05.2017 г. (л. 132) за сумата 122.34 лв. и фактура № ********** от 16.05.2017 г. с фискален бон от 16.05.2017 г. (л. 134) за сумата 78.48 лв.

 

Имал ли е С.В. нужда от издръжка:

От приложение № 19 към заключението на вещото лице И.А. (л. 867) е видно, че ако се приемат статистически необходимите разходи, разходите за медицински услуги и за отчитане на кР.тите (л. 787) С.В. е разполагал със средства за издръжката си в периода 2007-2017 г., а от приложение № 20 (л. 867) – че ако се приемат средствата, изразходвани от банковите сметки за разходи на лицето (л. 787) С.В. също е разполагал със средства за издръжката си в периода 2007-2017 г., с изключение на незначителен недостиг от 507.80 лв. през 2009 г. (л. 874). Без да са установени конкретни доходи свидетелят Д.Н. сочи (л. 766), че С.В. е работил и в строителството. Във всеки случай този недостиг е било възможно да бъде лесно преодолян.

В показанията си свидетелката В.И. (дъщеря на ответницата) сочи, че заедно със С.В. са правили подаръци по различни поводи (л. 952, гръб).

Приема се, че житейски е немислимо един нуждаещ се да прояви щедрост и да подари (Цончев, Кр. Договор за дарение. С.: Наука и изкуство, 1988, с. 112).

Не би могло да се приеме, че С.В. е имал нужда от издръжка.

По доходите на ответницата:

От представения от ответницата заверен препис (л. 121) от нот. акт № 56, том І, рег. № 298, дело № 75/2002 г. ВН се установява, че е придобила дворно място, ведно с жилищна сграда в с. Чернево.

От представения от ответницата заверен препис (л. 124 и сл.) от трудова книжка № 5185 се установява, че ответницата е работила в КРЗ от 15.12.2006 г. до 22.10.2007 г. като водач на електрокар (получено трудово възнаграждение по удостоверение л. 329-331); във "Финикос" ЕООД от 06.11.2007 г. до 29.11.2008 г. като домакин и чистач (получено трудово възнаграждение по удостоверение л. 327); в "Хепи" ЕАД от 26.08.2010 г. до 17.01.2012 г. като хигиенист (получено трудово възнаграждение по удостоверение л. 323).

Към писмо изх. № 46787/30.08.2018 г. от НАП (л. 354) са приложени справки за тези трудови договори, за осигурителен доход за периодите на трудовите договори, за подадени данни в справки по чл. 73 ЗДДФЛ.

От представеното от НАП сведение (л. 541) е видно, че ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права за периодите: 01.05.2009 г. – 28.08.2011 г., от 01.11.2012 г. – 06.11.2012 г. и 01.04.2013 г. – 26.06.2013 г.  От представеното в заверен от ищеца препис (л. 493) предупреждение от 10.10.2013 г. е видно, че ответницата не е подала декларация за възникване на задължение за вноски за здравно-осигурителни вноски, както и че има непогасени публични задължения в размер 34.24 лв.

От писмо от БНБ изх. № 93238/30.08.2018 г. със справка от регистъра на банковите сметки и сейфове № 93238/30.08.2018 г. е видно, че ответницата е имала една разплащателна сметка в периода (л. 338).

От удостоверение изх. № 4008-03-162/1 от 28.08.2018 г. (л. 339) и приложената справка (л. 340) е видно, че са изплатени обезщетения за безработица на ответницата, а от справка от НОИ – че са изплатени други обезщетения на ответницата в предходен период (л. 341-342). Ответницата притежава товарен автомобил (свидетелство за регистрация на л. 143).

От представения от ответницата в заверен препис (л. 144) е видно, че е сключен договор за доброволна делба, акт № 3, том VІ, рег. 6754 от 21.12.2009 г., чрез който майка й Величка Георгиева Калчева е придобила собствеността върху ПИ №№ 003351, лозе с площ 1.248 дка, 003054, полска култура с площ 32.697 дка и 002368, полска култура с площ 2.997 дка, всички в землището на с. Чернево. Сключен е договор за аренда на полските култури, вписан на 22.08.2014 г. (л. 249).

лист трети от   решение от 30.12.2019 год. по гр. д. № 2842/2017 год. ВОС, ХII-ти състав

 

Величка Калчева е починала на 16.05.2016 г. и е оставила за наследници ответницата и друга дъщеря (удостоверение за наследници № 0129/13.12.2016 г., издадено от Кметство с. Чернево – л. 151). В показанията си свидетелката В.И. (дъщеря на ответницата) сочи, че майка й започнала да получава по 800-900 лв. рента на година.

По твърденията, че е почиствала домове и гледала деца:

В отговора ответницата твърди, че тези доходи са около и над 1000 лв. (л. 115), а след изслушване заключението на вещото лице – до около 2000 лв. (л. 881).

От показанията на свидетелката Олга В. (л. 505) се установява, че ответницата почиства дома на свидетелката веднъж седмично от около 8 години, за което е получавала първо 35 лв., а после 40 лв. Свидетелката сочи, че ответницата е почиствала поне още един дом за деня – на третото лице Диана Абрашева. В показанията си свидетелката А. (л. 951) излага, че от 2012 г. ответницата почиства веднъж седмично и нейния дом, за което получава 40-50 лв., а понякога гледа и децата, за което получава по 8 лв. на час. И тази свидетелка сочи, че ответницата почиства поне още един дом за деня – на третото лице И.Д..

Показанията относно третите лица могат да бъдат проверени.

В показанията си свидетелката В.И. (дъщеря на ответницата) сочи, че майка й работи като домашна помощница от 2007 г. понякога повече от осем часа на ден, за по 6-7 лв. на час и пере килими с прахосмукачка (л. 952, гръб-953), като е прекъсвала само поради заболяване за 6 месеца през 2009 г. или 2010 г. (в края на 2010 г. – продължителни болнични през м. септември 2010 г. – януари 2011 г. – л. 814). Показанията, въпреки родството, са убедителни и кореспондират с останалите доказателства с изключение на началния момент на работата като помощница. През 2007 г. ответницата още е работела по трудов договор и не би могла да чисти домове през деня.

По допустимостта на свидетелските показания:

В практиката се е приемало, макар и покрай въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, че свидетелските показания по принцип не са надлежно доказателство за установяване на доходи от предоставяне на работна сила чрез почистване на домове (решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о., ГК, образувано по първоинстанционно гр. д. № 2723/2013 г. на ВОС, XII-ти с-в). Въпреки това съдът все пак е обсъдил показанията и тъй като всички свидетели са посочили, че страната е работила, а разликата е в показанията за отработените дни и часове, е приел среден размер на доходи.

Съдът приема, че между горния и процесния случай е налице съществена разлика. В горния случай страната е почиствала домове, заедно с посредник, на когото е възложено почистването и който е осигурявал работа и транспорт, а в общия случай е и заплащал на страната, поради което отношенията действително са сходни с тези по трудов договор. В процесния случай ответницата договаря почистването директно с клиента, поради което са сключени договори за изработка. Показанията са допустими.

Въпреки това работата не е поС.на, доходите не са декларирани, а и разходите са били за сметка на ответницата, поради което съдът приема доходи към минималните посочени размери т.е. средно по 1 400 лв. месечно от м. юни 2012 г. (вариант 2 от заключението на вещото лице – л. 785 и приложение № 7 – л. 812), макар че вещото лице счита, че такива доходи са нереалистични (л. 880).

Дори и при този най-благоприятен за ответницата вариант тя не е могла да дава издръжка на С.В. за периода от 2008 г. до 2012 г.

Изявленията на страните по договора, че ответницата е издържала С.В. повече от десет години не са верни.

По грижите в миналия период:

Представена е от ответницата в заверен препис (л. 320) книга на собствениците, в която управителят е вписал начална дата на обитаване 31.03.1997 г. Съдът приема, че това не е началната дата на обитаване на ответницата.

От представените с писмо рег. № АУ084905ВН от 27.08.2018 г. удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № АУ084990ВН от 27.08.2018 г. (л. 366) и удостоверение за промени на поС.ен адрес изх. № АУ084905ВН от 27.08.2018 г. (л. 367) е видно, че ответницата е посочила като свой адреса на процесното жилище на 25.06.2009 г.

В показания си свид. Х.В., който е син на ищеца (л. 500, гръб) сочи, че е живял в процесното жилище от 2005 г. до април-май 2009 г., а ответницата е заживяла със С.В. скоро след това. Излага, че чичо му бил здрав и нямал нужда от помощ в домакинството.

Свидетелката Р.В. излага, че Х.е останал да живее в жилището още около година и нещо т.е. до 2007 г. или 2008 г., но също сочи, че С.В. и ответницата са заживели заедно от 2009 г. (л. 501).

Свидетелят М., който е домоуправител, сочи, че ответницата е живяла със С. от повече от 10 години (л. 503, гръб). Свидетелят Д.Н. също счита, че живеят заедно от 2006 или 2007 г., С.В. е можел да се грижи за себе си, докато е бил здрав, както и че ответницата е добра домакиня, готвила е и е чистила жилището (л. 504).

В показанията си свидетелката В.И. (дъщеря на ответницата) сочи, че е заживяла в жилището през лятото на 2008 г., когато е завършила средното си образование.

Съдът приема, че С.В. и ответницата са заживели заедно през 2008 г. т.е. след 2007 г., посочена в нотариалния акт като начален момент на грижите в миналия момент. С.В. не е имал нужда от грижи освен в края на периода, пР. да почине. Ако за издръжката и гледането е безусловно необходимо лицето да има нужда, а грижите са нещо различно от гледането, те биха могли да са действия, с които животът се облекчава. Действията за създаване уютна домашна среда не са гледане, а са израз на взаимността, която е фактическото съдържание на брака (чл. 14 СК). Ако това е съдържанието на грижите по нотариалния акт за полагането им не може да възникне вземане, вместо изпълнението на което да се даде имот. В този случай съответният прехвърлителен договор е (възнаградително) дарение.

В обобщение и изявленията, че са престирани грижи в минало време при това в десетгодишен период пР. сключването на договора, не са верни.

По твърдението, че С.В. е страдал от нелечимо заболяване:

Обстоятелствата следва да бъдат разгледани в хронологичен ред.

Оспорените от ищеца документи от 24.10.2015-05.12.2015 г. за медицински прегледи в чужбина с превод (л. 252-269) са изключени с определение от 02.11.2018 г. (л. 442).

Представена е от ищеца информация от НЗОК за извършените плащания за оказаната и отчетена медицинска помощ на С.В. (л. 382 и сл.). Съдът приема, че тази информация е била необходима на ищеца за подготовка на следващи доказателствени искания за медицинската помощ в периода м. април-септември 2017 г., но няма самостоятелно значение.

лист четвърти от решение от 30.12.2019 год. по гр. д. № 2842/2017 г. ВОС, ХII-ти състав

 

От представените от ответницата резултати лист първи (от общо три) от изследвания от 12.04.2017 г. (л. 135) и от 18.04.2017 г. (л. 136) се установява, че са извършени изследвания от Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания "Д-р М.А.М.- Варна" ЕООД, Клинична лаборатория.

В представената в заверени от ищеца (л. 24) и от ответницата (л. 137) и от личния лекар (л. 484) и от МБАЛ "Св. Анна" (л. 735) преписи епикриза от 19.04.2017 г. от СБАЛОЗ "Д-р М.А.М.- Варна" ЕООД, Отделение по гастроентерология в областта на онкологичните заболявания, лекуващ лекар д-р Илина Николова, е вписана окончателна диагноза: чернодробна цироза, активна, асцит и други, а само в преписа, представен от ищеца: и резултат от хистологичното изследване: излив без туморни клетки.

В представения от третото лице "МЦ Клиника Нова" ЕООД Варна амбулаторен лист от 20.06.2017 г. (л. 473) е вписана основна диагноза "Друга и неуточнена цироза на черния дроб".

В представения от третото лице личния лекар на С.В. д-р С.С. амбулаторен лист от 03.07.2017 г. (л. 487) също е вписана основна диагноза "Друга и неуточнена цироза на черния дроб".

В представените от третото лице "Аджибадем сити клиник медицински център Варна" ЕООД Варна амбулаторни листи от 29.06.2017 г. и 03.07.2017 г., лекуващ лекар д-р Т.М. (л. 477 и 478) е вписана основна диагноза "Глава на панкреаса", а цирозата е вписана като придружаващо заболяване. На 03.07.2017 г. лекуващият лекар е дал и направление за хоспитализация (л. 479).

В показанията си (л. 511) д-р М. сочи, че е установила тумор, но е било необходимо по-прецизно образно изследване на скенер; при него диагнозата се изписва изцяло, поради което предполага, че С.В. е научил за заболяването си при получаване резултатите от това изследване. Свидетелката излага, че не е посочвала директно диагнозата пред болния или пред ответницата.

В показанията си свидетелката Р.В., съпруга на ищеца (л. 501, гръб) сочи, че след прегледа при д-р М., медицинската сестра съобщила диагнозата на М. (съседка на свидетелката), а тя – на свидетелката. Василеви попитали друг лекар онколог А., която им казала, че прогнозата е С. да живее още между два и шест месеца. Показанията могат да бъдат проверени.

По-нататък свидетелката В. сочи, че е съобщила диагнозата на ищеца, а след това – и на ответницата по телефона. Ответницата признава, че е имало такъв разговор по телефона, при който свидетелката й съобщила, че С. ще умре и да не се мъчи да го спасява, но оспорва, че свидетелката й е казала колко време му остава (л. 501, гръб).

Свидетелката излага, че ответницата й е казала, че съобщила диагнозата на С., но ответницата отрича това (л. 501, гръб) и твърди, че болният не е знаел до самия край, независимо, че са били в онкологично отделение.

Разговорите по въпроса са водени само между свидетелката и ответницата и показанията и обясненията не могат да бъдат съпоставени с други доказателства. Поради това съдът приема само, че в началото на м. юли ответницата е знаела за предстоящата смърт на С.В., но не и приблизително колко време му остава. Не би могло да се приеме, че ответницата е съобщила диагнозата на С.В..

В представената от ответницата (л. 139) и от третото лице "Аджибадем сити клиник медицински център Варна" ЕООД Варна (л. 480 и л. 485 и л. 740) 64 детекторна компютърна томография амб. № 2671/04.07.2017 г., лекар д-р В.В. е констатирано, че главата на панкреаса е увеличена, като формацията обхваща и холедоха и хепаталната артерия на повече от 70 %.

В показанията си д-р В. (л. 552) сочи, че въобще не споделя с пациента и с близките прогнозата за преживяемост на пациента.

В представения от МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, по повод искане на вещото лице, заверен препис (л. 711) от декларация за информирано съгласие, текстът за това как е обяснено от лекуващия лекар на пациента съС.ието му е нечетлив. Бележката на първа страница означава "тумор на панкреаса" (л. 973), но не би могло да се приеме еднозначно, че С.В. е узнал диагнозата когато е подписвал декларацията на 05.07.2017 г.

Представена е още една декларация от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, в която няма дата и диагноза (л. 713) и документи, съставени за операцията в периода от 07 до 09.07.2017 г. (л. 715-724), които са нечетливи и няма данни болният да е запознат с тях.

В представената в заверени от ищеца (л. 26) и от ответницата (л. 140) и от МБАЛ (л. 708) преписи епикриза от 24.07.2017 г. от МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, гр. Варна, Отделение: Втора коремна хирургия, лекуващ лекар д-р Ц., е вписана окончателна диагноза: запушване на дуктус холедохус, а сред придружаващите заболявания – и хепато-ренален синдром. В анамнезата, снета по данни на болния, е вписано, че при предходно изследване е установена туморна формация в областта на главата на панкреаса, с размер до 39 мм, обхващаща холедоха и хепаталната артерия. В същия документ в извадките от оперативния протокол е вписано, че е намерена голяма туморна формация и че е преценено, че се касае за радикално неоперабилен случай на карцином на главата на панкреаса.

По делото няма доказателства С.В. да е чел тази епикриза.

В показанията си свидетелят д-р Ц. сочи, че винаги съобщава на близките диагнозата и прогнозата. Според ответницата д-р Ц. е посочил, че С. може да живее от 6 месеца до две години, а според ищеца – два месеца, но може и 6 месеца, може и две години. Д-р Ц. сочи, че в този случай прогнозата не е била 2 години, а няколко месеца (л. 498, гръб).

Съдът приема, че в края на м. юли 2017 г. ответницата вече е знаела, че С.В. ще почине най-много до шест месеца, тъй като съС.ието му е било твърде лошо, за да живее още две години според най-благоприятната прогноза.

От представения от СБАЛОЗ "Д-р М. Марков" гр. Варна (л. 693) по повод искане на вещото лице заверен препис (л. 694) е видно, че е взето решение № 3217 от 31.07.2017 г. на Общата клинична онкологична комисия, Клинична комисия по хематология за диспансерно наблюдение и симптоматично и палиативно лечение.

По същия повод е представен и заверен препис (л. 698) от решение на Онкологичния комитет за провеждане на палиативни грижи от 02.08.2017 г., в което е вписано, че е предоставена декларация за информирано съгласие (л. 699) и С.В. е подписал разписка за получаването й. При това той е видял решението, в което е вписано, че ще се провеждат палиативни грижи. Съдът приема, че С.В. е разбрал диагнозата най-късно в този момент.

В показанията си (л. 765) свидетелката В. предполага, че С. е разбрал също, че палиативните грижи са само за облекчаване на симптомите на болестта.

Попълненият в декларацията ръкописен текст е нечетлив.

Изготвен е план за палиативното лечение на С.В. на 02.08.2017 г. (л. 696-697).

 

лист пети от      решение от 30.12.2019 год. по гр. д. № 2842/2017 год. ВОС, ХII-ти състав

 

По същия повод е представен и заверен препис (л. 702) от декларация за информирано съгласие от 02.08.2017 г. предварително решение, в която деклараторът е можел да посочи, в случай, че изгуби възможността да взема решения за лечението, лице, което да взема решения вместо него. Описани са възможни влошавания на здравето, за които деклараторът да посочи решение. Деклараторът не е посочил нито лице, нито решения, но е подписал декларация и не е подписал отказа да попълни формуляра.

В окончателната диагноза в представената от ищеца (л. 28) и от ответницата (л. 141) и от личния лекар (л. 486) епикриза от 09.08.2017 г. от Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания "Д-р М. Марков" гр. Варна, Отделение по медицинска онкология и палиативни грижи, лекуващ лекар д-р Г., е вписано: палиативна помощ Са Капитис панкреатис, което означава рак на главата на панкреаса и др. В епикризата долу е вписано, че два екземпляра от нея са предадени на пациента срещу подпис.

В показанията си свидетелят д-р С.С., личен лекар на С.В., сочи, че не е давал прогноза за това колко време остана на С. да живее (л. 497, гръб).

В показанията си свидетелят д-р Г. излага, че не си спомня за случай, в който не е казал на близките това, че заболяването е в последен стадий, но не е категоричен, че няма такъв случай (л. 496). Сочи още, че никой не може да каже каква е очакваната продължителност на живота на пациента. Излага още, че не е лъгал близки на болни, вкл. и ответницата (л. 497).

В представения от третото лице личния лекар на С.В. д-р С.С. амбулаторен лист от 09.08.2017 г. (л. 488) е вписана основна диагноза "Глава на панкреаса".

В представения от третото лице МЦ "Санита" ООД Варна амбулаторен лист от 14.08.2017 г. (л. 465), лекуващ лекар д-р М. е вписана основна диагноза "Глава на панкреаса".

В показанията си свидетелят д-р М. излага, че не е разговарял с ответницата колко време остава на С. да живее (л. 497).

Същата основна диагноза е вписана и в амбулаторен лист от 17.08.2017 г. (л. 466), подписан от ответницата (л. 495, гръб).

В обясненията си в. л. К. (л. 764) сочи, че доколкото няма данни за дефицит и С.В. не е потискал съзнанието за заболяването си, а се е лекувал активно, то той е разбирал диагнозата и лошата прогноза. Съдът приема, че в общия случай не е изключено болният да откаже в себе си да приеме диагнозата, но по делото не са представени такива доказателства за С.В..

Поради това съдът приема, че при сключването му страните по договора са знаели за предстоящата смърт на С.В..

По отношенията между С.В. и ищеца:

От представеното от ищеца в заверен препис (л. 207) удостоверение е видно, че през м. ноември 2015 г. С.В. се е отказал от наследството на Христо В. Великов. В показанията си свидетелят П. М., домоуправител (л. 503) сочи, че на С.В. му било мъчно, че няма дял от наследството на родителите си и се наложило да припише всичко на брат си. В показанията си свидетелят Н. сочи същото. Ищецът обяснява, че така се разбрали със С.. В показанията си Р.В. сочи същото, а свидетелката Д. – че братята се разбирали добре (л. 953, гръб).

Съдът приема, че С.В. е бил недоволен от разпределението на наследствата на родителите им, но е премълчавал това пред брат си.

В показанията си свидетелят П. М. (л. 503) сочи, че С.В. обяснил на нотариуса, че прехвърля имота, "защото толкова години тази жена (ответницата) се е грижила за него и няма по-близък човек от нея".

От представените от ищеца в заверени преписи: препис - извлечение от акт за смърт № 0602 от 28.09.2017 г. (л. 19) и удостоверение за наследници изх. № АУ091510МЛ/11.10.2017 г., издадено от Община Варна, район "Младост" (л. 18), е видно, че С.Х.В. е починал на 27.09.2017 г. т.е. малко повече от месец след сключване на договора и е оставил за наследник брат си: ищеца.

Правни изводи:

Приема се, че ако се докаже, че в действителност в миналото не са престирани гледане и издръжка, това е достатъчно, за да се докаже симулацията (Венедиков, П. Договор за гледане и издръжка. С.: Сиби, 1994, с. 126; решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че привидността е единственото възможно обяснение за това, че изявленията на страните в нотариалния акт за даване издръжка и грижи са неверни. Договорът за прехвърляне срещу издръжка и грижи, дадени в миналото, е привиден.

За посочената цел на абсолютната привидност: да бъде затруднена бившата съпруга на С.В. не са събрани доказателства. Този иск е неоснователен.

В съдебната практика се приема, че в този случай привидният договор прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго; или безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо (решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

В литературата се приема, че в този случай е възможно както прикриването на дарение, така и прикриване на послесмъртно разпореждане т.е. опростената схема – алеаторен договор или дарение не изчерпва възможностите (Цончев, Кр. Симулацията в гражданското право. С.: Наука и изкуство, 1974, с. 89; в този смисъл са и възможните хипотези у Венедиков, Цит. съч., с. 125). Срещу това становище не може да се възрази, че послесмъртното разпореждане следва да се изключи по аргумент за полезния ефект, тъй като той се прилага ако волеизявлението е неясно и поражда последици само при едното от двете възможни тълкувания. В случая не е изразена неясна воля. Прилагането на аргумента може да доведе до подмяна на волята.

Още при действието на ГПК (отм.) в литературата е поставян въпросът дали е допустимо съдът служебно да разкрие прикрито дарение (Венедиков, Цит. съч., с. 115). Съдът приема, че предвиждането на преклузивен срок за предявяване на възражение по новия ГПК изключва служебното разкриване на прикрито дарение.

Дори да се приеме, че служебното разкриване на прикрито дарение е въобще допустимо, само въз основа на показанията на свидетеля М. за думите на С.В. пред нотариуса не би могло да се приеме, че е прикрито дарение, тъй като не е изразена благодарност (Венедиков, Цит. съч., с. 128).

Поради това не би могло да се приеме, че е прикрит договор за дарение.

В по-старата практика се е приемало, че значение има общото убеждение на страните по договора за предстоящата смърт на прехвърлителя (решение № 1210 от 15.09.2004 г. на ВКС по гр. д. № 637/2003 г., IV г. о.), а в по-новата – че е достатъчно приобретателят да е знаел за предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя (решение № 660 от 26.09.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1080/99 г., I г. о.) и смъртта наистина е настъпила (решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК).

лист шести от   решение от 30.12.2019 год. по гр. д. № 2842/2017 год. ВОС, ХII-ти състав

 

В литературата се е приемало че премълчаването може да бъде прието и като основание за унищожаемост и като основание за нищожност на договора (Ставру, Ст. Договорът за издръжка и гледане като неименуван алеаторен договор. В: Алеаторността на договорите в българското гражданско право. С: Фенея, 2013, с. 197-198). Съдът приема, че системният характер на правото изключва един факт да води както до нищожност, така и до унищожаемост. Знанието само у приобретателя и премълчаването наистина води до несъзнаван порок на волята при сключване на договора, който в този случай е унищожаем.

Поради това съдът приема, че само общото убеждение на страните по договора за предстоящата смърт на прехвърлителя води до нищожност, поради липса на основание. В процесния случай тази хипотеза е налице по отношение уговорката за предоставяне на гледане и издръжка в бъдеще.

Поради това не би могло да се приеме, че е прикрит договор за прехвърляне срещу бъдещи гледане и издръжка, но липсва основание, а дори да се приеме, този договор също би бил нищожен, поради липса на основание (в този смисъл цитираното решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Тъй като се установи, че между С.В. и ответницата са съществували отношения с фактическото съдържание на брачни, крайният резултат е несправедлив. Съдебното решение обаче само разрешава спора, поставен от страните.

Евентуалният иск за нищожност, поради липса на форма не следва да бъде разглеждан.

По иска за връщане на вещта:

Съдът приема, че въпреки запазеното право на ползване прехвърлителят е дал жилището на ответницата. Ползвателят упражнява спрямо правото на собственост държане за собственика върху вещта, обременена с право на ползване (изрично Русчев, Ив. За характера на отношенията между собственика и ползувателя по Закона за собствеността. – Съвременно право, 1991, № 3, с. 5).

С прогласяването нищожността на договора за прехвърляне на жилището срещу издръжка и гледане вещта следва да бъде върната.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Ответницата следва да заплати на ищеца сумата 5891.56 лв., представляваща платени разноски по списък. Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Х.В., ЕГН **********,***, СО "Бялата чешма и Дъбравата" № 145 чрез адв. С. С.ов А., съдружник в Адвокатско дружество "А. и Узунова", със съдебен адрес: ***, тел. 052/919 764; 0897/00 30 34; www, advokatarnaudov. com; e-mail: info@advokatarnaudov.com срещу Й.В.Д., ЕГН **********,*** за прогласяване нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на Нотариус № 332 Петранка Д. *** действие - Районен съд - гр. Варна, основан на твърдение, че е абсолютно привиден, на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на Нотариус № 332 Петранка Д. *** действие - Районен съд - гр. Варна, чрез който С.Х.В. прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 (една втора) идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1 (едно) идентификатор № 10135.3512.152.6.1 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, сто и петдесет и две, шест, едно), попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3512.152 по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл. 141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 (сто и тринадесет цяло и двадесет и една стотни) кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел. табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по кадастралната карта съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с избено помещение № 1 (едно), с площ от 6.45  (шест цяло и четиридесет и пет стотни) кв. м, при граници и съседи: асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащото складово таванско помещение № 1 (едно), с площ 12.73 (дванадесет цяло и седемдесет и три стотни) кв. м, при граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % (осем цяло и деветдесет и една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, тъй като е привиден в частта за миналите грижи и издръжка и страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., на основание чл. 26, ал. 2, предложения четвърто и пето от ЗЗД, по исковете, предявени от В.Х.В., ЕГН **********,***, СО "Бялата чешма и Дъбравата" № 145 чрез адв. С. С.ов А., съдружник в Адвокатско дружество "А. и Узунова", със съдебен адрес: ***, тел. 052/919 764; 0897/00 30 34; www, advokatarnaudov. com; e-mail: info@advokatarnaudov.com срещу Й.В.Д., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА Й.В.Д. да върне на В.Х.В., с. ЕГН, с. а. гореописания имот, получен от ответницата по нищожния договор, на основание чл. 34 ЗЗД, както и да му заплати сумата 5891.56 лв. (пет хиляди и осемстотин и деветдесет и един лева и 56 ст.) разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: