Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2332 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Ищецът - „Б.Б.к.“ ООД, твърди, че на 24.07.2008 г. сключил с ответника - „Ю.Б.“ АД, договор за кредит. Посочва, че ответникът се позовал на неизпълнение от ищеца на негови задължения по договора за кредит и поискал от съда в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявява, че подаденото заявление по чл. 417 ГПК е счетено за основателно и срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5071/ 04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 6431/ 2011 г. на Районен съд – гр. Перник, постановено е незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Ищецът сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът образувал срещу него изпълнително производство за принудително събиране на присъдените в негова полза с невлязлата в сила заповед за изпълнение суми – и.д. №20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М.. В хода на това изпълнително дело е извършена публична продан на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”. Ищецът заявява, че имотът е продаден на много ниска цена, а именно за сумата от 160 460 лв., която е по-ниска от пазарната оценка с 230 000 лв. Ответникът, като взискател по изпълнителното дело, е приел тази ниска цена, на която е продаден имота, за да може той да бъде закупен от дружеството „И.П.И.” ЕАД, което е свързано с ответната банка, която е била едноличен собственик на капитала му. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия той е претърпял имуществени вреди, както следва: 1) имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в разликата между пазарната цена на имота, към който ответникът е поискал да бъде насочено изпълнението по и.д. №20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., и цената, на която този имот е продаден в хода на това принудително изпълнение, които възлизат на сумата от 230 000 лв.; 2) имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността на ищеца да реализира доход от отдаване под наем на имота, продаден в хода на и.д. №20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., за периода от 03.10.2014 г. до 06.07.2017 г., които възлизат на сумата от 25 200 лв. Поради изложеното „Б.Б.к.“ ООД моли съдът да осъди „Ю.Б.“ АД да заплати сумата от 20 075, 92 лв., представляващо частично заявена претенция от общо дължимата такава от 230 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби от продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, в хода на и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., както и сумата от 25 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучен доход от отдаване под наем за периода от 03.10.2014 г. до 06.07.2017 г. на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Ю.Б.“ АД, го оспорва. Твърди, че липсва противоправно и виновно поведение от служител на „Ю.Б.“ АД, тъй като банката е кредитор на ищеца и е упражнила съществуващото за нея право да събере по съдебен ред вземанията, които са възникнали в нейна полза срещу ищеца по сключен между страните, на 24.07.2008 г. договор за кредит, което нейно действие е правомерно. Посочва, че недвижимият имот, който е бил собственост на ищеца, е продаден в резултат на законосъобразно проведено срещу собственика принудително изпълнение, като публичната продан е извършена при съобразяване на определена от вещо лице справедлива пазарна стойност на имота и на предвидените в ГПК правила за нейното провеждане. Твърди, че по делото не е доказано, че за ищеца е съществувала сигурност да получи доход от отдаване под наем на продадения имот. Поради изложеното моли предявеният иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.07.2008 г. е сключен договор за банков
кредит, с който „Ю. И Еф Д.Б.” АД, с
ново наименование „Ю.Б.” АД, предоставя на „Б.Б.К.” ООД, като
кредитополучател, кредит в размер на 155 000 евро, който последният се
задължава да върне, заедно с дължимите лихви, при условията на договора. В чл.
1, ал. 3 от договора е предвидено, че крайният срок за ползване и погасяване на
кредита е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. С чл.
3, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят
заплаща годишна лихва за предоставения кредит, която включва сбора от
действащия базов лихвен процент – малки фирми за евро, обявен от банката и
договорна лихвена надбавка в размер на 1, 25 пункта.
С нотариален акт № 182, том V, рег. № 8202,
дело № 854 от 24.07.2008 г. на нотариус М.И., с район на действие СРС „Б.Б.К.” ООД учредява в полза на „Ю.Б.” АД
договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена
площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000
ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1
от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”. В нотариалния акт е посочено,
че ипотеката се учредява за обезпечаване на всички вземания на „Ю.Б.” АД за
главница, лихви, неустойки, разноски и други, възникнали по договора за кредит,
сключен на 24.07.2008 г. с „Б.Б.К.” ООД.
На 04.11.2011 г. на основание чл. 417 и чл.
418 ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на
Пернишки районен съд, с който „Б.Б.К.” ООД е осъдено да заплати на „Ю.Б.” АД
следните суми, които произтичат от договор за банков кредит от 24.07.2008 г.,
обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 182, том V, рег. №
8202, дело № 854 от 24.07.2008 г. на нотариус М.И., с район на действие СРС:
главница в размер на 159 031, 34 евро,
договорна лихва в размер на 42 557, 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро,
такси /застраховки/ в размер на 590, 47 лв.
С решение № 101 от 28.11.2014 г., постановено
по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е признато за
установено по предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД следните суми, които произтичат от договор
за банков кредит от 24.07.2008 г.: главница в размер на 159 031, 34 евро, договорна лихва в размер
на 42 557, 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро, такси /застраховки/ в
размер на 590, 47 лв., които суми са предмет на заповед № 5071 от 04.11.2011 г.
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд.
С решение № 846 от 27.04.2015 г., постановено
по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение
№ 101 от 28.11.2014 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки
окръжен съд,
С решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено
по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о. е отменено решение № 846 от 27.04.2015
г., постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в
частта, с която е потвърдено решението на Пернишки окръжен съд, с което е
признато за установено, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД главница за
разликата между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34
евро, възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до
пълния предявен размер от 42 557, 72 евро, и вместо него е отхвърлен иска на „Ю.Б.”
АД срещу „Б.Б.К.” ООД за признаване за установено съществуването на вземанията,
предмет на издадена заповед за изпълнение, в частта за главница за разликата
между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34 евро, възнаградителна
лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до пълния предявен размер от
42 557, 72 евро, поради недоказана предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит от 24.07.2008 г. и анекс към него от 21.05.2009 г.
От протокол за опис на недвижим имот,
съставен на 14.08.2013 г., по и.д. № 20138410406307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М.,
се установява, че това изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд, че
страни по делото са „Ю.Б.” АД, в качеството на взсикател, и „Б.Б.К.” ООД, в
качеството на длъжник, както и че изпълнението върху него е насочено към
недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81
кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от
общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от урегулирания
поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434
по плана на гр. София, м. „Центъра”, върху който имот има учредена договорна
ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182, том V, рег.
№ 8202, дело № 854 от 24.07.2008 г. на нотариус М.И., с район на действие СРС.
По делото е представена съдебно-техноческа
експертиза, направена по и.д. № 20138410406307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., в
която е изчислена пазарната стойност на описания недвижим имот, към който е
насочено изпълнението по делото, като е счетено, че тя възлиза на сумата от 153
000 лв.
На 17.10.2013 г., по и.д. № 20138410406307/
2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. е съставено обявление, с което е насрочена публична
продан на недвижим имот, собственост на „Б.Б.К.” ООД, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, която да се
проведе в периода от 21.10.2013 г. до 21.11.2013 г., като началната цена на
имота, от която е обявено да започне наддаването, е 114 750 лв.
С протокол, съставена на 05.12.2013 г. за
купувач на описания недвижим имот е обявено дружеството „И.П.И. София” ЕАД за
сумата от 160 460, 20 лв.
На 18.12.2013 г. по и.д. № 20138410406307/
2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. е издадено постановление за възлагане, с което
недвижимият имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******,
на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81 кв.м., заедно с избено
помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от общите части на сградата и
заедно с толкова идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434 по плана на гр. София, м.
„Центъра”, е възложен на „И.П.И. София” ЕАД за сумата от 160 460, 20 лв.
От заключението на изготвената в производството
съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната цена на апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена
площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000
ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1
от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”, към дата 22.11.2013 е 158 000
лв., а към 26.07.2017 г. е 211 000 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното да извърши определена работа лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. С оглед на това фактическият състав, при който за възложителя на работа възниква деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, включва установяването на следните елементи: 1) извършено деяние от лице, на което е възложена работа; 2) деянието да е противоправно; 3) вина на лицето, което е извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата да е причинена при и по повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие на причинна връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди.
Като правопораждащ претенцията по чл. 49 ЗЗД за получаване на обезщетение факт ищецът сочи следното поведение на служители на ответното дружество „Ю.Б.“ АД, което твърди да е противоправно, а именно: извършени от тях действия по образуване на и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., извършени от тях действия по насочване на изпълнението по това дело върху собствения на „Б.Б.К.” ООД недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”, както и действия по изразяване на съгласие този имот да бъде продаден на публична продан на цена, която е много по-ниска от неговата пазарна цена, на юридическо лице, което е свързано с банката. С оглед на това съдът трябва да отговори на въпросите дали всяко едно от тези деяния са извършеното служители на ответника, както и дали те са противоправни.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че от „Ю.Б.“ АД, което дружество извършва действия чрез физически лица, на които е възложено изпълнението на определена работа или предприемане на определени правни действия, е подало молба, с която е поискало от частен съдебен изпълнител Н.М. да образува изпълнително производство срещу длъжника „Б.Б.К.” ООД въз основа на представен изпълнителен лист, който е издаден на 04.11.2011 г., по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд.
При тълкуване на нормата на чл. 426 ГПК се налага изводът, че право да подаде до съдебен изпълнител молба за образуване на изпълнително производство срещу определен правен субект, има всяко едно лице в полза на което от съда е издаден изпълнителен лист. Когато това условие е налице предприетите действия по отправяне на искане за образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение са правомерни, защото чрез тях се упражнява едно предвидено в закона субективно процесуално право.
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство по и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз основа на издаден в полза на „Ю.Б.“ АД изпълнителен лист, с който „Б.Б.К.” ООД е осъдено да му заплати определени парични суми. Този изпълнителен лист е издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и постановено на основание чл. 418, ал. 1 ГПК от съда незабавно изпълнение на тази заповед. До момента, в който кредиторът е поискал да бъде образувано процесното изпълнително производство за събиране на присъдените парични суми, този изпълнителен лист не е бил обезсилен, нито е било отменено разпореждането на съда, с което е постановено незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 419 ГПК, нито е спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 420 ГПК. Това означава, че за „Ю.Б.“ АД на основание чл. 426 ГПК е възникнало правото да образува производство по принудително изпълнение срещу длъжника „Б.Б.К.” ООД, което то е упражнило като е направило искане за това пред частен съдебен изпълнител Н.М., като не са съществували нито една от предвидените в закона пречки, които да препятстват упражняването на това процесуално право – тези по чл. 419 ГПК, чл. 420 ГПК, чл. 433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Следователно действието по подаване на молба за образуване на изпълнително производство срещу ищеца е било предприето от служители на ответното дружество в упражняване на възникнало за него процесуално право. Този извод не се променя от факта, че срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, е подадено възражение от длъжника по нея, в резултат на което е проведено исково производство по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, което е приключило на 02.12.2016 г. с влязло в сила решение, с което е признато за установено, че само част от вземането, което „Ю.Б.“ АД претендира, че има към „Б.Б.К.” ООД, съществува и е било изискуемо към момента на сезиране на съда. Когато искът за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, бъде отхвърлен с влязло в сила решение, за длъжника възниква правото да поиска издаване на обратен изпълнителен лист за събраните в хода на проведено принудително изпълнение суми съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК, като това е основание и за прекратяване на изпълнителното производство. Отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК обаче не прави незаконосъобразно изпълнението, проведено до момента на постановяване на влязлото в сила решение и извършените до този момент изпълнителни действия, тъй като изпълнителното производство е започнало въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, в съответствие с процесуалните правила за това.
По делото се доказва и че принудителното изпълнение по и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М. е насочено към собствения на длъжника „Б.Б.К.” ООД недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”, върху който в полза на взискателя „Ю.Б.“ АД има учредена договорна ипотека, като от съдържанието на нотариалния акт, с който тя е учредена е видно, че обезпечава изпълнението на паричните вземания, за събиране на които е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. В настоящия процес няма представени доказателства, от които да може да се заключи, че ответникът, в качеството му на взискател, е поискал изпълнението да се насочи върху описания ипотекиран недвижим имот. Доколкото обаче принципът в изпълнителния процес е такъв, че взискателят е този, който прави искане до съдебния изпълнител да предприеме определен изпълнителен способ срещу конкретно имущество на длъжника, то съдът ще разгледа и въпроса дали действията на „Ю.Б.“ АД, с които е отправило искане до частния съдебен изпълнител изпълнението срещу ищеца да бъде насочено към ипотекирания имот, ако се приеме, че са извършени от този правен субект, са противоправни.
В чл. 442 ГПК е предвидено, че взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Единствените ограничения, които процесуалният закон, в редакцията му, действаща към момента на образуване и провеждане на процесното изпълнително дело, поставя са регламентирани с разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК, с които са предвидени изключения от възможността принудителното изпълнение да бъде насочено срещу конкретни имуществени права на длъжника, които са тези, които са обявени за несеквестируеми. При тълкуването им във връзка една с друга на цитираните правни норми следва извода, че взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителен способ, с който изпълнението да се насочи към всяко едно секвестируемо имуществено право на длъжника, без значение от неговото естество и неговата стойност. Към настоящия момент в ГПК е действаща разпоредбата на чл. 442а ГПК, която създава определени ограничения, които целят да осигурят наличието на съразмерност между предприетия изпълнителен способ и размера на вземането, което се изпълнява, но тя е приета с ДВ, бр. 86 от 2017 г. и следователно не е била действаща към момента на провеждане на процесното изпълнително производство.
В случая имотът, към който е насочено изпълнението по и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., не е несеквестируем предвид факта, че собственикът му е юридическо лице, а защитата, предвидена в чл. 444 и чл. 446 ГПК защита ползва само длъжниците, които са физически лица. Ето защо и действията на взискателя да поиска този имот да бъде осребрен за погасяване на дълга му, дори и да се приеме, че са извършени, са напълно правомерни – осъществени са при спазване на процесуалните правила за това, предвидени в ГПК.
Когато едно лице извършва действие, което е в упражняване на негово предвидено в закона процесуално право, неговото поведение би могло да бъде противоправно единствено ако се установи, че това действие представлявало злоупотреба с право. В случая злоупотреба с права би била налице тогава, когато се докаже, че „Ю.Б.“ АД в качеството му на взискател е подал молба за образуване на изпълнително производство срещу ищеца и искане за насочване на принудителното изпълнение към негов недвижим имот, въпреки че е съзнавал, че няма вземане срещу длъжника и че с оглед на това предявеният от него иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за присъждане на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, ще бъде отхвърлен с влязло в сила решение. Доказателства по делото за това обаче няма събрани. В производството се установява, че към датата на образуване на изпълнителното производство по и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М., както и към момента на насочване на изпълнението по него към апартамента, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, а и към момента на приключване на публичната продан на този имот, ищцовото дружество е имало вземания към ответника, които са възникнали по сключения между тези лица договор за кредит от 24.07.2008 г., които не са били погасени, като същевременно не е имало постановено съдебно решение, с което да е признато за установено, че вземанията, предявени в заповедното производство, в хода на което е издаден изпълнителния лист срещу ответника, не съществуват. Решението по предявения от „Ю.Б.“ АД иск по чл. 422 ГПК, с което е признато, че част от тези вземания не са дължими, е постановено и е влязло в сила чак след приключване на публичната продан на собствения на ищеца недвижим имот. Така установените факти опровергават извода, че поведението на ответника по предприемане на описаните действия за принудително удовлетворяване са извършени със съзнанието и с единствен цел да увредят длъжника. В тежест на ищеца в настоящия процес е да установи противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, което в конкретния случай не е направено, поради което за него са неблагоприятните последици от това и съдът трябва да приеме, че действията на ответника по образуване на изпълнително производство срещу „Б.Б.К.” ООД и по отправяне на искане за насочване на принудителното изпълнение срещу собствения на длъжника недвижим имот, не са противоправни и могат да бъдат основание за ангажиране на деликтната му отговорност.
На следващо място, ищецът твърди, че от лице, на което „Ю.Б.“ АД е възложило определена работа, е извършено действие по изразяване на съгласие и на приемане на оценката, която е направена в хода на и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М. на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, със застроена площ от 81 кв.м., заедно с избено помещение, с таванско помещение и с 58/1000 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с толкова идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I-1 от кв. 434 по плана на гр. София, м. „Центъра”, и съобразно която оценка е определена началната цена, при която е обявена публичната продан на имота. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че такова съгласие е изразено изрично от служител на ответника, което означава, че твърдяното в исковата молба действие не е извършено.
Доколкото се установи, че от името на ответника „Ю.Б.“ АД не е изразена изрична воля за съгласие с определената в изпълнителното производство оценка на имота, а и предвид това, че не се доказва той да се е противопоставил на същата, то съдът трябва да се произнесе по това дали е можел и е бил длъжен да го направи и оттам дали бездействието му да стори това представлява противоправно поведение. В тази връзка следва да се посочи, че към 2013 г., през която година е започнала и приключила публичната продан на описания недвижим имот, в ГПК не е предвидено процесуално право на взискателя да възрази срещу оценката на вещта, която е направена в хода на производството по принудително изпълнение, и съответно срещу началната цена, от която започва наддаването при публичната продан на имота, тъй като съгласно чл. 435 ГПК, в редакцията на разпоредбата към този момент, взискателят няма право да обжалва нито изготвената оценка, нито отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, нито постановлението за възлагане на недвижим имот с доводи за неправилно определена оценка и начална цена, от която да започне наддаването. Ето защо и след като взискателят не е имал процесуалното право да обжалва оценката на недвижимия имот на длъжника, който е изнесен на публична продан, с което да изрази несъгласие с нейния размер, то няма как да се приеме, че неговото бездействие да направи това е противоправно.
В обобщение следва да се посочи, че в производството не се установи наличието на противоправно поведение на служители на ответното дружество, което означава, че не се доказа осъществяването на първия елемент от фактическия състав на приложимата правна норма на чл. 49 ЗЗД. Това е достатъчно, за да може съдът да направи крайния извод, че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 49 ЗЗД, без да се произнася по въпросите настъпили ли са твърдените имуществени вреди и налице ли е причинна връзка между тях и описаното в исковата молба поведение. Това прави предявеният осъдителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от общо 2 965, 92 лв., от които 700 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица, изготвили допуснати експертизи, и 2 265, 92 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Б.К.” ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ю.Б.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1766, иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 20 075, 92 лв.
/двадесет хиляди и седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотики/,
представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 230 000
лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени
загуби от продажбата в хода на и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М. на
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******,
на трети надпартерен етаж, които вреди се изразяват в разликата между цената,
на която е продаден имота и действителната му пазарна цена, както и за
заплащане на сума в размер на 25 200 лв. /двадесет и пет хиляди и
двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи от неполучен доход от отдаване под наем за
периода от 03.10.2014 г. до 06.07.2017 г. на апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „*******, на трети надпартерен етаж, който недвижим имот е продаден
в хода на и.д. № 20138410406307 по описа на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.Б.К.” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.” АД сума в размер на 2 965, 92 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: