№ 126
гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 7-79/ 16.06.2021 г., постановено по гр.д. № 461/ 2020 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, да заплати на ищцата Р. Н. ПР., ЕГН **********, от гр.
Килифарево: сумата 43 000 лева обезщетение за неимуществени вреди –
пряка последица от ПТП на 15.08.2018 г., причинило й физически и
психически травми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от
01.01.2020 г. до окончателното заплащане на главницата; сумата 419,68 лева
обезщетение за имуществени вреди – пряка последица от процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с
1
чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е исковете за мораторна
лихва върху вземанията за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за периода от 21.11.2019 г. до 31.12.2019 г., като неоснователни в тази
им част; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат М. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 832,58 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
както и да заплати по сметка на Великотърновския Окръжен съд сумата
1 736,80 лева държавна такса върху уважения иск, и сумата 200 лева
авансирани от съда разноски по събиране на доказателства, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Недоволен от постановеното Решение в неговите осъдителни части,
ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, чрез пълномощника адвокат С.М. от АК – гр. София, е подал
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност и необоснованост на
съдебния акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за нарушения на
материалния и на процесуалния закон. твърди се, че съдът неправилно е
приложил принципът за справедливост при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се
също така, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните,
като на практика е постановил решение без мотиви, както и че не са
установени безспорно, при условията на пълно и главно доказване,
претендираните от ищцата имуществени вреди. Излагат се съображения в
подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени съдебния акт, в обжалваните части и да отхвърли
исковите претенции, ведно със законните последици от това. Претендират се
направените разноски по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите в жалбата,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
2
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 5582/ 02.07.2020 г., от ищцата Р. Н. ПР., ЕГН **********, от гр.
Килифарево, чрез пълномощника адвокат М.М. от АК – гр. София, срещу
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София. В исковата молба ищцата твърди, че на 15.08.2018 г., около 16,20
часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“, в района на магазин
„Практикер“, при пресичане на пешеходна пътека, е била блъсната от лек
автомобил „Рено Клио“, с ДК № ВТ 42****, управляван от водача А. И. Н., от
гр. Велико Търново. Към момента на инцидента автомобилът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Срещу водача на лекия автомобил е било
образувано досъдебно производство /ДП/ № ЗМ722/ 2018 г. по описа на РУ –
Велико Търново, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда и
сключване на Споразумение, одобрено от наказателния съд, с което
деликвентът е признал вината си в това, че нарушавайки конкретни
разпоредби от ЗДвП, по непредпазливост, е причинил средна телесна повреда
на пострадалата ищца, изразяваща се в закрито счупване на малка пищялна
кост на лявата подбедрица, довела до трайното затрудняване на левия долен
крайник със срок на лечение и възстановяване около шест месеца –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква
„б“, пр. 2, вр. чл. 3423, ал. 1 от НК. Ищцата твърди, че е подала писмена
застрахователна претенция пред застрахователя на 05.11.2019 г., като същият
определил сумите 7 000 лева и 294,59 лева, като справедливи размери на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени, съответно
имуществени, вреди, които не били изплатени. Вследствие на претърпяното
ПТП ищцата получила: закрито счупване на лява малкопищялна кост на
подбедрицата; гипсова имобилизация на ляв долен крайник. Телесното
увреждане причинило на ищцата трайно затруднение в движението на ляв
долен крайник, със срок за лечение, с оглед по-бавното възстановяване, около
шест месеца. Ищцата твърди, че по време на лечението получила усложнения,
като се установило увреда на нерв на бедрото. След инцидента ищцата не
можела да обслужва бита си и била принудена да остава на легло през по-
голямата част от деня. Поради напредналата й възраст, счупването зараствало
много бавно, като до края на живота си нямало да може да използва
пълноценно крайника си. Наред с физическите болки и страдания, ищцата
3
изпитвала и психически такива, изразяващи се в страх от излизане навън,
сънуване на кошмари и изпадане в паника. Тези неимуществени вреди ищцата
оценява в размер на 50 000 лева. Същевременно, във връзка с лечението си
ищцата твърди, че е направила разходи в общ размер на 419,68 лева, които
представляват причинени й имуществени вреди. Искането спрямо съда е да
осъди ответника, да й заплати обезщетение за причинените й имуществени
вреди – 419,68 лева и неимуществени вреди – 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2020 г. до окончателното
им изплащане. Претендират се разноските по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 461/ 2020 г.
по описа на съда.
В о.с.з. на 23.02.2021 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат М. е заявил, че подържа исковата молба, като е признал изплащане,
от страна на ответното застрахователно дружество на ищцата, сумата 7 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди от ПТП с дата 15.08.2018 г., във връзка с което исковата претенция е
била изменена от 50 000 лева на 43 000 лева. В пледоарията си по същество на
делото адвокат М. е поискал от съда да уважи тази искова претенция.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил съществуването
на валидно застрахователно правоотношение, както и вината на деликвента,
като е възразил, че е изплатил по банковата сметка на пострадалата ищца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, поради което
искът над тази сума е неоснователен. Оспорил е изцяло основателността на
иска за обезщетение за имуществени вреди. Посочил е, че най-ранният
момент, от който ищцата има право да претендира лихва за забава е
01.01.2020 г. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника – адвокат М. е поискал от съда да отхвърли
исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложеното н.о.х.д. № 1637/ 2019 г. по описа на РС – гр.
Велико Търново е, че наказателният съд е одобрил Споразумение, сключено
между РП – гр. Велико Търново и подсъдимата А. И. Н., с което същата се е
признала за виновна в това, че нарушавайки конкретни разпоредби от ЗДвП,
4
по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на пострадалата
ищца, изразяваща се в закрито счупване на малка пищялна кост на лявата
подбедрица, довела до трайното затрудняване на левия долен крайник със
срок на лечение и възстановяване около шест месеца – престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. последно, буква „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл.
3423, ал. 1 от НК.
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверен препис
от преводно нареждане, от което се установява, че на 25.06.2020 г. ответното
застрахователно дружество е превело по банковата сметка на ищцата сумата
7 000 лева, с основание – образувана щета.
По делото съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска
/СМЕ/ експертиза със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба и
формулирана от съда, с определението по чл. 140 от ГПК, задача: да посочи
срока на оздравителния процес и има ли усложнения при възстановяването на
пострадалата. В заключението си вещото лице д-р Д. Г. е отговорило на
поставените задачи. Вещото лице е заявило в о.с.з., че подържа заключението
си като е дало обяснения по него. В същото с.з. процесуалният представител
на ищцата е направил искане за отстраняване на вещото лице поради
съмнения за липсата на безпристрастност и обективност при изготвяне на
заключението, което искане е било отхвърлено.
По делото е разпитан един свидетел.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
са налице предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, и
на особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна
претенция до застрахователя.
Наличието на тези предпоставки е признато от ответника и не е било
спорно между страните, като се установява и от събраните доказателства по
делото, а имено:
5
Наличието на непозволено увреждане се установява от сключеното
Споразумение, одобрено от наказателния съд, което съгласно чл. 300 от ГПК
има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение се установява
от приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП, а
наличието на писмена застрахователна претенция – от представените писмени
доказателства на л.л. 96-103 от първоинстанционното дело.
Спорни между страните са въпросите: Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и относно основателността
на иска за имуществени вреди.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства по
делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
От заключението на вещото лице по допуснатата от съда СМЕ се
установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
закрито счупване на фибулата /малкия пищял/ на лявата подбедрица /горната
една трета, в близост до главата на костта/; ЕМГ данни за леко изразена
предкоренчева увреда на Л5 /пети поясен/ нерв вдясно; разкъсно-контузна
рана на лявата лакетна става, кръвонасядания с оток на меките тъкани на
дясната предмишница, на дясната поясно-кръстна и слабинна области и на
лявото бедро, които увреждания се намират в пряка причинна връзка с
претърпяното от нея ПТП с дата 15.08.2018 г. Тези увреждания са били
съпроводени със съпътстващи, с нелек интензитет по сила, болки и страдания
в ограничителната функция на левия долен крайник да извършва опорно-
двигателна функция за срок около три-четири месеца, и представляват
претърпени от ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат
6
обезщетени.
Свидетелката К. Г. П. – дъщеря на ищцата заявява, че живее в гр.
Дебелец, но работи в гр. Килифарево и всяка сутрин и вечер помагала на
ищцата, която живеела заедно със съпруга си и сина си в гр. Килифарево и е
пенсионерка. Посочва, че след ПТП ищцата се страхувала да пресича сама на
пешеходна пътека и че преди инцидента работела в градината си, а сега се
занимава само с домакинството в къщи. Въззивният съд кредитира
показанията на този свидетел и приема, че за известен период от време –
около три-четири месеца, се е променил начина на живот на ищцата, същата е
получила психически стрес, изразяващ се в страх от пресичане на пешеходна
пътека, които обстоятелства представляват претърпени неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение.
След извършения преглед на ищцата на 29.01.2021 г. вещото лице е
констатирало остатъчни явления от леко болезнени и ограничени движения в
разгъване и сгъване на лявата колянна става, както и субективни оплаквания
от болки при промяна на времето, продължително ходене и при физическо
натоварване, които са обичайни явления във времето, като последствия от
получената травма. В заключението си и в открито съдебно заседание вещото
лице посочва, че ищцата се е възстановило напълно от получената травма,
като са налице субективни оплаквания във връзка с посочените по-горе
остатъчни явления за неопределено дълго време от живота на пострадалата.
Тези обстоятелства, както и възрастта на ищцата, също следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в
страната към момента на ПТП – 15.08.2018 г., включително и нивата на
застрахователните лимити, определени съгласно чл. 492 от КЗ – 10 000 000
лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Обсъждайки всички изброени конкретни обективни обстоятелства по
делото, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, и имайки предвид съдебната
практика в подобни случаи, въззивният съд намира, че справедливият размер
на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 20 000
лева. Като се има предвид обстоятелството, че застрахователят е изплатил по
банковата сметка на ищцата сумата 7 000 лева, искът следва да бъде уважен
7
за сумата 13 000 лева, за която сума е основателен. Над тази сума до
претендирания размер от 43 000 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
В исковата молба ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение общо в размер на 419,68
лева. Представила е с исковата молба писмени доказателства – удостоверение,
рецептурни бланки, касови бонове, от съдържанието на които и времето на
закупуване се установява, че това са разходи във връзка с лечението на
ищцата от получените в ПТП увреждания. Несъстоятелен в този смисъл е
довода на ответното застрахователно дружество, че разходите за лечение не
били доказани, още повече, че от кореспонденцията с пострадалата ищца във
връзка с подадената от нея писмена застрахователна претенция, по която е
била образувана щета, застрахователят е одобрил извършени разходи за
лечение в размер на 294,59 лева и е изразил съгласие за заплащането им. По
изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Върху уважените главници по исковете следва да се заплати законна
лихва, считано от 01.01.2020 г. до окончателното им изплащане.
Като е уважил исковете за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата 13 000 лева и за имуществени вреди изцяло за сумата 419,68 лева,
Великотърновският Окръжен съд е постановил правилно Решение, което
следва да се потвърди, в тези му осъдителни части.
В осъдителната част, в която искът за обезщетение за неимуществени
вреди е бил уважен над сумата 13 000 лева до претендирания размер за сумата
43 000 лева, или за разликата от 30 000 лева, решението на Великотърновския
Окръжен съд е неправилно и следва да се отмени, а искът – да се отхвърли.
Относно разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, но дължи заплащане
направените разноски от ответната страна, съобразно отхвърлената част от
искането й, докато ответното застрахователно дружество дължи заплащане на
разноски, съобразно уважената част от искането.
Пред първата съдебна инстанция ответникът дължи заплащане на
8
разноски за държавна такса във връзка с подаване на исковата молба в размер
на 536,79 лева, като решението, в частта за разноските над тази сума до
сумата 1 736,80 лева, или за разликата от 1 200,01 лева, следва да се отмени.
Ответникът дължи заплащане на разноски, направени от бюджета на съда, в
размер на 61,81 лева, като решението, в частта за разноските над тази сума до
сумата 200 лева, или за разликата от 138,19 лева, следва да се отмени.
Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата адвокат М., който е осъществил безплатна правна
помощ по делото, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 920 лева, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения, като решението, в частта за
разноските над тази сума до сумата 1 832,58 лева, или за разликата от 912,58
лева, следва да се отмени.
Съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната жалба,
страните във въззивното производство дължат разноски, както следва:
Съобразно уважената част от въззивната жалба, въззиваемата ищца
дължи на въззивника ответник разноски за заплатена държавна такса в размер
на 268,58 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 679,82
лева, с ДДС, като възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения. Или общо въззиваемата дължи
заплащане на въззивника направените разноски във въззивното производство,
съобразно уважената част от искането, в размер на 948,40 лева.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, въззивникът дължи
заплащане на адвокат М., за осъществената безплатна правна помощ на
въззиваемата ищца пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 7-79/ 16.06.2021 г., постановено по гр.д. № 461/
2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните обжалвани
части: в осъдителната част за сумата над 13 000 /тринадесет хиляди/ лева до
сумата 43 000 /четиридесет и три хиляди/ лева, или за разликата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата Р. Н. ПР. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на претърпяното на 15.08.2018 г. ПТП; в частите за разноските,
както следва: в частта за разноските над сумата 536,79 лева до присъдената
сума 1 736,80 лева, или за разликата от 1 200,01 /хиляда и двеста лева, и една
стотинка/ лева, представляваща държавна такса за подаване на исковата
молба, съобразно уважените искови претенции; в частта за разноските над
сумата 61,81 лева до присъдената сума 200 лева, или за разликата от 138,19
/сто тридесет и осем лева, и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща
разноски, направени от бюджета на съда, съобразно уважените искови
претенции; в частта за разноските над сумата 920 лева до сумата 1 832,58
лева, или за разликата от 912,58 /деветстотин и дванадесет лева, и петдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата адвокат М. за осъществената пред първата
инстанция безплатна правна помощ по делото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан , иска, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата Р. Н. ПР., ЕГН
**********, от гр. Килифарево, *********, чрез пълномощника адвокат М.М.
от АК – гр. София, срещу ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ***********,
над сумата 13 000 лева до претендираната сума 43 000 лева, или за разликата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП с дата 15.08.2018 г., виновно причинено
виновно от А. И. Н. – водач на лек автомобил „Рено Клио“, с ДК № ВТ
42****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7-79/ 16.06.2021 г., постановено по гр.д.
10
№ 461/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. Н. ПР., ЕГН **********, от гр. Килифарево, *********,
да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ***********, сумата 948,40
/деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева,
представляваща направени от въззивника разноски пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ***********, да заплати на
адвокат М.М. М. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София,
*********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 /хиляда
четиристотин и тридесет/ лева за оказаната безплатна правна помощ на
въззиваемата ищца Р. Н. ПР. пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11