РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330113152 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД твърди, че е придобил по
силата на договор за цесия вземане срещу ответника по сключен с него договор с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България. Договорът бил с номер ******** и
бил подписан на ********. Поддържа се, че за дължимите суми, била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. Поради това се иска
да бъде установено съществуването на вземането, както следва: за 1623,25 лв.
главница, 29,75лв. възнаградителна лихва за времето от 30.01.2020г. до 09.09.2020г.,
както и 105,92 лв. мораторна лихва за времето от 10.09.2020г. до 02.06.2021г.
Ответнцата Г.А.К. взема становище, че не дължи, тъй като не е уведомявана за
цесията. Прави и възражение за частично погасяване на задължението със сумата 340
лв. осъществено в периода 15.10.2021г. - 08.11.2021г.
Съдът намери за установено следното:
На ******** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България и
ответницата К. бил сключен договор за кредит № *********, по силата на който
дружеството се задължило да предостави кредитна карта, по която да отпусне
револвиращ кредит в размер на 2000 лв. / лист 6/. Видно от приложения договор,
ответницата го сключила с оглед покупка на стока - смартфон на стойност 1439 лв.,
което обстоятелство е изрично посочено в текста на договора /лист 5/. Ответницата
1
поела задължение да заплаща върху ползвания размер от кредитния лимит
възнаградителна лихва от 35 % /лист 8 /.
Установява се, че на ******** между кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., клон България и дружеството ищец било подписано приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******* /лист 21/. По
силата на същото били прехвърлени множество задължения по договори за кредит,
сред които и това на К. / лист 30/. След придобиване на вземането на ответницата било
изпратено съобщение за цесията от *********. Същото било върнато като
непотърсено, видно от приложената обратна разписка / лист 34/.
На ******* дружеството ищец подало заявление по чл.410 ГПК, по което е било
образувано приложеното дело № 9192/2021 г. и издадена заповед за изпълнение за
следните суми: 1623,25 лв. главница; 29,75 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за
времето от 30.01.2020г. до 09.09.2020г.; 105,92 лв. обезщетение за забава от
10.09.2020г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от ******** / лист 34 на
приложеното дело/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответницата е
бил сключен договор за предоставяне на револвиращ кредит, отпускан посредством
кредитна карта. Налице е усвояване на средства по кредитната карта, като те са били
употребени за закупуване на стока. Поради това за ответницата е възникнало
задължение да върне получените в заем суми в сроковете, уговорени съгласно
договора, както и да заплати дължимата лихва върху тях. След като не е сторила това,
тя е изпадала в забава, поради което кредиторът има право да начисли обезщетение в
размер на законната лхива.
Неоснователни са доводите на К., свързани със съобщаването на цесията.
Установи се по делото, че съобщение за сключения договор е било изпратено на
посочения в договора за кредит адрес на кореспонденция на длъжника, но пратката не
е била потърсена. Извън това, следва да се има предвид, че цесията следва да се счита
съобщена и по силата на връчването на екземпляр от исковата молба по която е
образувано настоящото дело. Следователно ответницата е уведомена относно
прехвърлянето на вземането.
Неоснователно е и възражението за плащане на суми по договора. Видно от
представените разписки, същите удостоверяват плащания по други задължения към
същия кредитор / лист 57, 58, 59 от настоящото и 42 - 44 на приложеното дело/ .
С оглед горното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски в
2
размер на 179,75 лв. за настоящото исково и 85,18 лв. за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на
„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис №4 против Г. А. К. ЕГН ********** с адрес гр.********, ул. ********** №****
за сумите: 1623,25 лв. /хиляда шестстотин двадесет и три лева и 25 ст./ главница по
договор за потребителски кредит №********** от ********, сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България; 29,75 лв. /двадесет и девет
лева и 75ст./ – договорна лихва от 30.01.2020г. до 09.09.2020г.; 105,92 лв. /сто и пет
лева и 92ст./ обезщетение за забава за времето от 10.09.2020г. до 02.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021г. до окончателното
заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е
издадена заповед за изпълнение №5070 от 07.06.2021г. по ч.гр.д. №9192/2021г. на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Г. А. К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 179,75 лв. /сто седемдесет и девет лева и 75 ст./,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и
85,18лв./осемдесет и пет лева и 18ст./ - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 9192/2021г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3