Р Е Ш Е Н И Е  №  260041

 

гр. Сливен, 21.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 559 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от С.Г.П. с ЕГН ********** ***0-0804-000931 от 22.04.2020 год., издадено от Началник Сектор към РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и изразява становището си по съществото на делото.

В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. В писмено становище, подадено от гл.юрисконсулт, се изразява становището по делото и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2020 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 675159 против жалбоподателя за това, че на 16.04.2020 год. около 13,00 часа в гр. Сливен, на ул. „Индустриална” след стария фуражен завод посока кв. „Дебелата кория” управлява лек автомобил „БМВ 645 ЦИ” с рег. № *****след въведена временна забрана за движение на ППС с поставен знак „В2”, същият навлиза след знака и не спазва забраната. В графата за обяснения/възражения по акта жалбоподателят е написал, че е взел колата от сервиз и заедно с майстор тръгнали да я карат в сервиз за пароструйка, който били казали на майстора, но не видели временно поставения знак, защото се оглеждали за сервиза. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 16.04.2020 год. (л. 4 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 20-0804-000931 от 22.04.2020 год., издадено от Началник Сектор към РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.04.2020 год. (л. 5 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от писмо изх. № 6600-185 (1)/30.06.2020 год. по описа на Община Сливен с приложена към него схема, се установява схемата на поставените пътни знаци за въвеждане на временна забрана за движение в пътния участък от ул. „Индустриална“ след стария фуражен завод до моста на напоителния канал до кв. „Дебелата кория“ (л. 21 – 22 от делото).

От приложеното по делото писмо изх. № 1100-1776 (1)/15.07.2020 год. по описа на Община Сливен се установява, че за въвеждане на временна забрана за движение в пътния участък от  ул. „Индустриална“ след стария фуражен завод до моста на напоителния канал до кв. „Дебелата кория“ няма издадена заповед на Кмета на Община Сливен; че съгласно Заповед № РД-01-143/20.03.2019 год. на Министъра на здравеопазването, органите на МВР организират КПП на входно - изходните пътища на областните градове; както и че за осъществяване на контрола по време на обявеното извънредно положение, Общинският кризисен щаб е предприел необходимите действия за стриктно спазване на мерките съобразно Заповедта на Министъра на здравеопазването (л. 31 – 34 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, законодателят е предвидил да се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300,00 лева на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС след въведена временна забрана за движение на ППС с поставен знак „В2” и същият е навлязъл след знака и не е спазил забраната. Ето защо съдът намира, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение на ЗДвП, а именно: след въведена временна забрана за движение на ППС с поставен знак „В2”, същият навлиза след знака и не спазва забраната. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-000931 от 22.04.2020 год., издадено от Началник Сектор към РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с което на С.Г.П. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: