Решение по дело №22/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 2                    11.02.2020 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 22 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б.И.Я. с ЕГН ********** *** против заповед за задържане с рег. № ***от 02.11.2019г., издадена от Р.М.С. – *******, сектор КП при Трето РУ – ***, в качеството му на ***, с която е задържано лицето Я. като заподозряно в извършване на престъпление по чл. 325 от НК, по ЗМ БП № ***/2019г. по описа на ІІІ РУ – ***. Поддържа се че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на установените правила. Иска се отмяна и се претендират разноски.

Ответникът оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразността й. Сочи доказателства и претендира разноски.  Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

От представената заповед за задържане, която не е оспорена като съдържание от страните, се установява, че жалбоподателят е бил задържан на на ***, от Р.М.С. – ***, сектор КП при Трето РУ – ***, в качеството му на *****, като е бил освободен на следващия ден в 11.00 часа.  Извършен е личен обиск на лицето и е била подписана декларация. Съгласно протокол за полицейски обиск  на лице  от 02.11.2019г. лицето е предало 1 бр. ключ за МПС, за марка ***, ведно с ключ за ремарке и ключодържател. А от представеното постановление на Районна прокуратура *** от 11.11.2019г. се установява, че по случая е образувано досъдебно производство БП № ***/2019г. по описа на 03 РУ-ОДМВР  пр. пр. № ***/2019г. по описа на РП – ***.  Бързото производство е образувано по реда на член 2112, ал. 2 от НПК срещу Б.Я. за това, че на 02.11.2019г. в гр. *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, обладаващи състава на престъплението хулиганство, визирано в член 325, ал. 1 от НК.     В хода на разследването са били разпитани свидетели и е било приобщено веществено доказателство – запис от охранителна камера на *****и бул. *****. При анализ на събраните в хода на досъдебното разследване *****е намерил, че не са налице достатъчно доказателства въз основа на които да може да се направи единствено възможния и непротиворечив извод за извършено престъпление, с оглед на което е било прекратено наказателното производство по БП № ***/2019г. по  описа на Трето РУ-***.

Приетите в съдебното производство писмени доказателства си кореспондират и не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, като извърши проверка на законосъобразността на адм. акт на всички основания, посочени в член 146 АПК, намери за установено от правна страна следното:

В заповедта за задържане не са посочени срока и органа, пред когото може да бъде обжалвана нейната законност, като с оглед разпоредбата на член 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване следва да се счита удължен на два месеца, с оглед на което подадената жалба е в срок, упражнена е от лице, адресат на заповедта за задържане, и като допустима, следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от съдържанието на оспорената заповед, че лицето е било задържано при условията, посочени в член 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно, когато за лицето са налице данни, че е извършило престъпление, като в случая досъдебното производства се счита образувано с извършването на първото процесуалноследствено действие от разследващия орган /оглед, обиск, изземване и претърсване/, за което последният следва да уведоми незабавно прокурора. 

На първо място съдът намира, че заповедта не е издадена от компетентен орган по смисъла на член 72, ал. 1 от ЗМВР, доколкото от страна на ответника не са представени доказателства за обстоятелството, че лицето съставило и подписало процесната заповед за задържане е в служебно правоотношение с ОД на МВР ***, за което е било необходимо да бъдат представени съответните писмени доказателства –заповед за назначаването му като държавен служител- ***на съответната длъжност, а така също и длъжностна характеристика на изпълняваната длъжност. С оглед на което само на това основание – липсата на компетентност – заповедта за задържане следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението и за сведение на лицата, които издават подобни заповеди за задържане, следва да се посочи, че заповедта страда и от други пороци – като неспазване на установената форма, доколкото законодателят е предвидил изрично, че в заповедта за задържане следва да бъдат посочени фактическите обстоятелства, обосноваващи задържането. В конкретния случай такива не са били посочени, като органът по задържането се  е задоволил да посочи единствено, че задържаното лице е заподозряно в извършване на престъпление по член 325 от НК и че за това престъпление е образувано бързо производство. Посочените по-горе обстоятелства не биха могли да заместят фактическите обстоятелства, обусловили задържането на лицето, защото в тях не се съдържат конкретните обстоятелства, даващи основание лицето да бъде задържано. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС бе прието, че мотивите към административния  акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния адм. орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1от ЗАП /отм./, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка,  ако изхождат от същия адм. орган, издал акта. По делото не се установи полицейският орган по задържането да е изложил фактически основания в издадената заповед за задържане, нито в друг документ към изпратената в съда преписка.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заповедта за задържане следва да се отмени като незаконосъобразна.

На осн. член 81 ГПК вр. с член 144 АПК съдът дължи произнасяне по разноските от страните. С оглед изхода на спора и своевременното искане, на осн. член 143, ал.1 АПК, на жалбоподателя ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 400 лева на осн. член 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.204г. за минималните адв. възнаграждения, с оглед на основателността на възражението на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв. възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на осн. член 172, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.Я. с ЕГН ********** ***, Заповед за задържане с рег. № ***от 02.11.2019г., издадена от Р.М.С. – *******, сектор КП при Трето РУ – ***, в качеството му на *****, с която е задържано лицето Я. като заподозряно в извършване на престъпление по чл. 325 от НК, по ЗМ БП № ***/2019г. по описа на ІІІ РУ – ***.

          ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Б.И.Я. с ЕГН ********** *** разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм. съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

                                                                                       Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.