Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /28.02.2019г. гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На единадесети февруари 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар: Анатолия
Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Т.Петков в.гр.д.№15 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№15/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е
образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на адвокат И.И. ***,
като пълномощник на ИЩЦИТЕ С.Г.Г. ЕГН **********,***
и К.Г.Г. ЕГН **********,*** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №
189/26.10.2018 година на районен съд Попово, постановено по гр.д. № 1160/2017
година, с което е бил отхвърлен предявеният от тях против И.С.Г. с ЕГН **********,***,
М.Н.Г. с ЕГН: **********,*** и Д.О.Д. с ЕГН: **********,***1, иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителна по
отношение на ищците сделката, сключена между ответниците,
обективирана в Нотариален акт № 128, т.XVII, рег.№ 17681, дело № 2091/2013г.
на нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 на НК, за покупко-продажба на имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 73626.509.293 по КК на
гр.Търговище, с адм. адрес гр.Търговище, ул.”Тодор Каблешков”, № 24, с площ 407кв.м. (с № 506 в кв. 121,
парцел V по предходен план на града), при съседи: 73626.509.475; 73626.509.552;
73626.509.521 и 73626.509.294, заедно с цялата сграда, построена в имота,
представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ 84 кв.м. с идентификатор
73626.509.293.1 за сумата от 21 500лв., като е присъдил разноски в размер на
300 лв. в полза на Д.О.Д., КАКТО И ЖАЛБА против
РЕШЕНИЕ № 993/27.11.2018 година на районен съд Попово, постановено по гр.д.
№ 1160/2017 година, с което е допълнил свое Решение № 189/26.10.2018 г. по
горното дело, като е осъдил ищците да заплатят на всеки от ответниците
по делото М.Н.Г. и И.С.Г. сумата в размер на по 300 лв., представляваща
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
С доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено
нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния
закон, въззив-ниците,
действащи чрез процесуалния си представител адво-кат
И.И. -ТАК, молят съда да отмени атакуваното решение и
постанови ново, с което да уважи предявения иск и им присъди направените
разноски в двете инстанции. Считат, че следва да бъде отменено и
допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл относно разноските,
доколкото общия изход от делото пред въззивната
инстанция е решаващ, както за основния правен спор, така и относно присъждането
на разноските. Ето защо молят съда да отмените изцяло решение, с което е
допълнено Решение № 189/26.10.2018 г. на ПРС и постанови ново, с което уважите
предявения иск и им присъди направените разноски в двете инстанции.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция се явява процесуалния представител на въззивниците-адв.И.И., който поддържа жалбите претендира разноски за първата
инстанция, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и разноски за
настоящата инстанция-внесена държавна такса за обжалване.
По реда и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите М.Н.Г. и И.С.Г. е постъпил отговор, в който са изложени съобра-жения за неоснователност
на оплакванията във въззивната жалба. Молят съда да постанови
решение, с което да да постановите
решение, което да обезсили като недопустимо обжалваното първоинстанционно
решение съгласно чл.270 ал.З, изречение 1 от ГПК. В случай, че решението е
допустимо, молят да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата
против него да бъде отхвърлена като неоснователна със законните последици от
това, като им се присъдят направените в производството разноски. Считат жалбата
против решение № 993/27.11.2018 година, с което е било допълнено обжалваното
решение за недопустима и неоснователна. Молят съда да потвърди Решение №
993/27.11.2018 г като правилно и законосъобразно, а жалбата против него да
отхвърли като недопустима. В случай, че съдът я приеме за допустима, молят да я
отхвърли като неоснователна.
В съдебно пред въззивната
инстанция въззиваемата М.Н.Г. се явява лично, за въззиваемия И.С.Г. се явява процесуалния представител –адв. Р.Д.. Поддържат подадените отговори. Претендират се
разноски.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от адв. Р. Д.,***, в качеството на пълномощник на въззиваемия Д.О.Д. е постъпил отговор, в който са изложени
съображения за недопустимост на обжалваното решение, поради което моли съда да
го обезсили, тъй като то пререшава веднъж вече решен спор, алтернативно да го
потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата против него да отхвърли
като неоснователна със законните последици от това, като присъди направените в произ-водството разноски.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция се явява процесуалния представител на въззивника
Д.О.Д.-адв. Р.Д.,***, който поддържа подадените
отговори, претендира разноски.
След
проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Предявеният отменителен иск
по чл.135, ал.1 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата, че сключеният с нот.акт № 128, т.
ХVІІ, рег. № 17681, дело № 2091/2013 г. на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496
на НК, договор за покупко-продажба между ответниците на
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 73626.509.293 по КК на гр.
Търговище, с адм. адрес гр.Търговище, ул. „Тодор Каблешков“ № 24, с площ 407 кв.м. (с № 506 в кв. 121,
парцел V по предходен план на града), при съседи: 73626.509.475; 73626.509.552;
73626.509.521 и 73626.509.294, заедно с цялата сграда, построена в имота,
представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ 84 кв. м. с идентификатор
73626.509.293.1 за сумата от 21 500 лв., е увреждаща за ищците сделка в
качеството им на кредитори на първия ответник по повод на останалият им в
наследство, след смъртта на общия наследодател С. Г. ***, процесен
недвижим имот-за заплащане на по ¼ ид.част от
стойността му.
В депозираната на 10.07.2017 г. искова молба ищците
твърдят, че „са налице всички необходими елементи от факти-ческия
състав на чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо тях увреждащата
ги сделка, извършена от ответниците, като считат за
безспорно съществуването на вземане по отношение на първия от ответниците, отначало по сключената съдебна спогодба, което
в последствие се преобразува във вземането, присъдено им с решение от
06.04.2016 г. по в.гр.д.№ 6 от 2016 г. на ТОС.“
Ответниците оспорват
допустимостта и основателността на предявения иск.
Въззивният съд
констатира следното:
По
допустимостта на съдебното решение, с оглед възра-женията
на ответниците в отговора им на жалбата против
решението, че „С влязло в сила определение № 414 от 23.03.2015г. по гр.дело дело №1546/2014г на ТРС съдът е приел, че ищците не могат
да водят иск по чл.135 ЗЗД против ответниците. Жалбоподателите
се опитват да предизвикат повторно разглеждане на един спор, между същите
страни и на същото правно основание, при който установеното правно положение за
недопустимост на иска отдавна е влязло в законна сила.“
С влязло в сила определение, постановено по в. ч. гр. дело № 47 по описа на ТОС за
2018 година, съдът се е произнесъл по поставения въпрос приемайки, че
предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, поради което
е отменил определение № 112 от 12.02.2018 г.,
постановено по гр.
дело № 1160 по описа за 2017 г. на РС-Попово,с което е
било прекратено производството по делото, като е върнал делото на
РС-Попово за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на съда, освен посочените в
цитираното определение основания, счита, че следва да отбе-лежи
и следното: действително по гр.дело дело №1546/2014г
на ТРС, съдът е приел, че „самите ищци твърдят в исковата молба, че са кредитори на парично вземане
за уравнение по отношение на първия ответник по силата на постигнатата по делбеното дело съдебна спогодба, като поради липса на
плащане на дължимите суми за уравнение от страна на първия ответник в срока по
чл. 349,ал.5 от ГПК, предявили иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 650/2014г. по описа на ТРС, спогодбата била
развалена, при което следва да се приеме, че самите ищци излагат в исковата
молба, че вземането на всеки от тях е отречено със сила на пресъдено
нещо, респективно ищците са изгубили качеството на кредитори по отношение на
първия ответник преди предявяването на настоящия иск.“ Съдът е прекратил
производството по делото поради недоспустимост на
предявения иск. Определението не е обжалвано. Постанове-ното
определение № 414 от 23.03.2015г. по гр.дело № 1546/2014г на ТРС не се ползва
със СПН.
Вторият процес от същите ищци и против същите ответници с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД поражда
ново процесуално отношение. Ето защо съдът е длъжен да се произнесе и да
провери отново и самостоятелно процесуалната допустимост на иска, което в
случая е сторено от Окръжен съд и делото е върнато за произнасяне по предявения
иск.
От
фактическа страна е установено следното:
Ищците С.Г.Г. и К.Г.Г. и ответникът И.С.Г. са били съсобственици на останалият
им в наследство, след смъртта на общия им наследодател С. Г. Д./дядо на С. и К.
и баща на И./***, процесен недвижим имот. С Решение №
180/17.04.2013 г. по гр.д. № 2005/2012 г. на РС-Търговище била допусната делба на имота между страните, като
във втората фаза на делбеното производство между тях
била постигната съдебна спогодба, одобрена от съда с определение от 16.09.2013
г., по силата на която И.Г. станал изключителен собственик на имота, а за
уравнение на дяловете на останалите съделители той
трябвало да заплати по 13 500 лв. на всеки от ищците в 6-месечен срок, считано
от датата на подписване на спогодбата. И.Г. и съпругата му М.Г. продали имота
на Д.Д. на 21.11.2013г. с подробно описания по-горе
нотариален акт за сумата от 21 500 лв. В определения 6-месечен срок ответникът
не заплатил дължимите суми, поради което ищците завели иск за разваляне на
съдебната спогодба /исковата молба е депозирана в съда на 07.05.2014 г./. Въз
основа на този иск било образувано гр.д. № 650 по описа за 2014 г. на
РС-Търговище, по което било постановено Решение № 450/30.09.2014 г. за
разваляне на спогодбата, сключена в делбения процес.
След развалянето на спогодбата, но и след отчуждаване на недвижимия имот, на
14.11.2014 г. ищците завели иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
обявяване на относително недействителна по отношение на тях на сделката, който
иск бил оставен без разглеждане поради отсъствие на правен интерес. С
разпореждане № 1552 от 2.04.2015г. на основание на решение№ 450/30.09.2014 г.,
съдът е възобновил производство по делбата/ гр.д. № 2005/2012 г. на
РС-Търговище/. С Решение № 666/27.11.2015 г. по гр. д. № 2005 по описа за 2012
г. на РС-Търговище недвижимият имот бил изнесен на публична продан и И.Г. бил
осъден да заплати на С.Г. и К.Г. обезщетение за лишаването им от ползване на
имота. С Решение от 06.04.2016 г. по в. гр. д. № 6 по описа за 2016 г. Окръжен
съд Търговище отменил първоинстанционното решение в
частта, с която е изнесен на публична продан недвижимият имот и намалил размера
на присъденото обезщетение. Със същото решение Окръжен съд Търговище осъдил И.Г.
да заплати на всеки от ищците сумата от по 14 075 лв., представляваща
равностойността на дела им от процесния имот. В
мотивите си към влезлия в сила съдебен акт е посочено, че „досежно
вещите, които са предмет на съдебна делба, самата спогодба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася
и за случа, когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на
спогодбата се предоставя на един съделител,
останалите съделители получават парично уравнение.
Вещно правният ефект на сделката настъпва веднага и съделителят
става собственик на имота веднага с подписването на спогодбата. Поради това
третото лице преобретател може да противопостави
правата си на останалите съделители. Развалянето на
договора поради неизпълнение не може да доведе до автоматично връщане на имота
в патримониума на прехвърлителя
И.Г.. Поради това следва да се иска обявяване на прехвърлителаната сделка за нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД или
за недействителна по отношение на съделителите по
реда на чл.135 ЗЗД.“
С оглед на това и доколкото към момента на извършване
на делбата няма имот в делбената маса, то
единствената възможност е да бъде осъден съделителят И.Г.
да заплати на останалите двама съделители
равностойността от дела им.“
В СИС на ТРС са
образувани изп.дела №132/16 г. с взискател
първия ищец и изп.д.№239/17 г. с взискател
втората ищца, против първия ответник за присъдените им суми. По делата
постъпват суми.
Практиката на ВКС приема, че качеството кредитор е
налице, ако ищецът по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на пресъдено нещо. Макар да е
отпаднало задължението за заплащане на дяловете с развалянето на спогодбата,
ищците продължават да са кредитори ответника, но вече на извъндоговорно
основание - неоснователното обогатяване по прехвърлителната
сделката, на техния сънаследник, получил стойността на целия наслед-ствен имот, т.е. не е отречено съществуването на
вземането, а напротив-потвърдено е с цитираното по-горе решение на ТОС от
06.04.16 г. Ответникът следва да изплати на децата на своя брат дела от
наследството, който им се полага по закон, което е и негово морално задължение.
С оглед разпоредбата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Знанието на длъжника за
увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или
че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото
действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Знанието на третото лице се
изразява в знание, че контрахентът му има дългове и
че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Съществува презумпция
по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знанието на третото лице, което се намира в определена
родствена връзка (съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра) с длъжника.
В конкретния случай, както вече посочихме по-горе,
ищците са кредитори на първия ответник преди, по време и след сключване на
сделката. Безспорно за съда е знанието за увреждането с оглед момента на
извършване на сделката с единствения имот на първия ответник. С оглед
незначителните размери на постъпващите по образуваните в СИС при ТРС изп.дела №132/16 г. с взискател
първия ищец и изп.д.№239/17 г. с взискател
втората ищца, против първия ответник за присъ-дените
им суми е видно, че с извършеното действие кредито-рът
е ощетен и длъжникът е създал и увеличил платежната си неспособност, поради
което е затруднено удовлетворението на кредитора.
Безспорно за съда е и знанието на третото лице, което
е фактически съпруг на една от дъщерите на първите двама ответника, от която
има и родено дете, видно от свидетелските показания.
Още един аргумент в подкрепа на изводите на съда за
знанието на ответниците, че сделката е увреждаща кредито-рите е, че заплатената цена по процесната
сделка е 21 000 лв., което е далеч под пазарната към момента на извършване
на делбата /58 000 лв. по заключението на вещото
лице и 54 000 лв. определена от съделителите
като база за изплащане на дяловете/.
Ето защо решение № 189/26.10.2018 година на районен
съд Попово, постановено по гр.д. № 1160/2017 година, допълнено с решение № 993/27.11.2018 година не е постано-вено в съответствие със закона и следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови ново, с което предявеният иск с правно
основание чл.135 ЗЗД да бъде уважен.
По направените разноски: с оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция, ответниците следва да заплатят
на ищците направените по делото разноски в размер на по 1098.85 лв. за
производството пред ПРС, съобразно предста-вения
списък на разноските по чл.80 от ГПК/стр.81/, както и по 215лв. разноски за
настоящата инстанция-внесена държавна такса за обжалване/общо в размер на 430
л./, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 189/26.10.2018 година на районен съд Попово, допълнено с решение № 993/27.11.2018 година, постановено по гр.д.
№ 1160/2017 година, като
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на С.Г.Г. ЕГН **********,*** и К.Г.Г. ЕГН **********,*** сключеният с нот.акт № 128, т.
ХVІІ, рег. № 17681, дело № 2091/2013 г. на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496
на НК, ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА между ответниците И.С.Г.
ЕГН **********,***, М.Н.Г. с ЕГН: **********,*** и Д.О.Д. с ЕГН: **********,***1,
НА ИМОТ, представляващ поземлен имот с идентификатор 73626.509.293 по КК на гр.
Търговище, с адм. адрес гр.Търговище, ул. „Тодор Каблешков“ № 24, с
площ 407 кв.м. (с № 506 в кв. 121, парцел V по предходен план на града), при
съседи: 73626.509.475; 73626.509.552; 73626.509.521 и 73626.509.294, ЗАЕДНО С
ЦЯЛАТА СГРАДА, построена в имота, представляваща еднофамилна жилищна сграда с
площ 84 кв. м. с идентификатор 73626.509.293.1 за сумата от 21 500 лв., на осн. чл.135,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.Г. ЕГН **********,***,
М.Н.Г. с ЕГН: **********,*** и Д.О.Д. с ЕГН: **********,***1 ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.Г. ЕГН **********,*** и К.Г.Г.
ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на ПО 1098.85 лв./ хиляда
и деветдесет и осем 0.85/ лв. за производството пред ПРС и ПО 215/двеста и
петнадесет/лв. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.