РЕШЕНИЕ
№ 1519
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110112899 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от М. Я. А., ЕГН **********, адрес: с. *, подадена
чрез адв. А. Г., против отказ за въвод във владение на новообразуван имот №*, местност „*",
землището на гр. *, по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка вх.№ */14.02.2023 г.,
обективиран в Писмо изх. № *от 05.09.2023 г. на Кмета на община *.
Жалбоподателят твърди, че отказът на адмнистративния орган е нищожен, евентуално
незаконосъобразен. Сочи се, че отказът е извършен от некомпетентен орган, тъй като не е
постановен от длъжностно лице на общинската администрация, а от лице - заместващо
кмета. Твърди се, че администрацията е била длъжна да извърши поисканото действие –
въвод във владение, като нямала право да се произнася по права на трети лица – подобрения
на имота или да отказва извършването на административна услуга. Сочи се, че без въвода
жалбподателите не могат да се снабдят със скица на имота, поради което са нарушени
правата им. Настоява се, че административният орган може да охранява само права на
ползватели по чл. 72 ЗС. Моли се за прогласяване нищожността на отказа, евентуално
отмяната му и връщане на преписката с указания за извършване на исканата услуга - въвод
във владение.
Ответник по делото е административният орган, чийто акт се обжалва - Кметът на
Община *, който, в писмено становище чрез процесуалния си представител заявява, че
отказът, обективиран в Писмо изх. № *от 05.09.2023 г., не страда от пороци, като същият
изхожда от компетентен орган, издаден е законосъобразно и правилно. Твърди, че съгласно
текста на чл. 35 АПК, административният орган е установил, че в процесния имот има
трайни насаждения, които следва да се оценят и заплатят, преди да бъде извършен въвод във
владение.
Като заинтересовани страни по делото са конституирани Я. К. Н., М. К. П., Т. М. П.а и
К. Я. Е..
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
1
жалбата. Твърди, че обжалваният административен акт бил нищожен като издаден от
некомпетентем орган, евентуално незаконосъобразен като защитаващ лица, които, от една
страна, не били правоимащи по чл. 4в от ПЗР ЗСПЗЗ, а от друга страна, такива в случая
липсвали. Заявява, че заинтересованите лица нямат правен интерес от осъществяване на
косвен съдебен контрол по отношение на заповедта по 4к от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като същата е
изгодна за тях. Излагат се съображения по отношение на правото на собственост на
жалбоподателката върху процесния имот, с оглед на което се иска уважаване на жалбата и
присъждане на сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.
В открито съдебно заседание заинтересованите страни, редовно призовани, не се явяват,
не се преставяват, с изключение на заинтересованата страна Т. П.а – *, чийто процесуален
представител изразява становище за липса на правен интерес за обжалване на отказа,
доколкото жалбоподателката нямала качеството на собственик по отношение на процесния
имот. Сочи се, че в случая била налице хипотезата на чл. 9а ЗН, поради което заповедта за
възтановяване на правото на собственост по отношение на жалбоподателката била
нищожна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщена по делото е преписка във връзка с издаване на Заповед № */30.01.2012 г. на
Кмета на Община *, на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила
ПНИ за местност „Кум тепе“ в землището на град *, Област *, съгласно която е
възстановено правото на собственост на наследници на * а именно: М. К. П., Я. К. Н., Т. М.
П.а, К. Я. *, М. Я. А., върху НИ с номер *. Част от посочената преписка е Решение №
*/16.10.1997 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Аксаково, видно от което, на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследници на * в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които
и процесният.
Като писмени доказателства по делото са приети заявление от жалбоподателката до
Община *№ */14.07.2023 г. за издаване на протокол за въвод във владение на имот от ПНИ,
във връзка с влязла в сила Заповед № */30.01.2012 г., издадена на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ, за имот *с площ от 1 552 кв.м. по ПНИ на местност „*“ в землището на град *,
Област *. Към заявлението са приложени Скица № */14.06.2023 г. на НИ с номер 501.1624,
Протокол 2 за трасиране, означаване и координиране на имота, Скица с координати на НИ.
Съгласно Заповед № */30.08.2023 г., Кметът на Община *е възложил на * – Заместник –
кмет на Община *да го замества в периода от 31.08. до 05.09.2023 г. включително, като
поеме всички негови права и задължения.
От Писмо № *от 05.09.2023 г. /получено от жалбоподателката на 08.09.2023 г./ от и.д.
Кмет на Община *се установява, че във връзка с прилагане на ПНИ на СО „*“, в землището
на град *, Област *, одобрен със Заповед №*/08.08.2007 г. на Областния управител на
Област Варна в частта на НИ *и *, и извършен оглед на терен се установило, че в имотите
има трайни насаждения, като не са открити доказателства за правоимащи лица по пар. 4а и
4б от ПЗР ЗСПЗЗ, ползващи облекчен ред на обезщетение.
Към доказателствата по делото, във връзка с направеното от заинтересованата страна
Т. П.а – *възражение за недопустимост на жалбата, са приобщени Акт за женитба №
7/12.05.1967 г. на * с * К. /наследодател на жалбоподателката/, Заявление от 12.03.1956 г. от
*за членство в ТКЗС, Опис-декларация на имуществото на *, извлечение за членовете на
неговото семейство, Удостоверение за наследници на *, починал на 02.05.1985 г.
2
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
формулира следните изводи от правна страна:
Предмет на настоящото производство е изричен отказ на Кмета на Община Аксаково
да издаде протокол за въвод във владение по искане на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, въводът във владение на земите,
разположени в територии по пар. 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз
основа на влязла в сила заповед и скица по чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Издаването на протокол
за въвод във владение представлява администативна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б. „В“
от ДР на Закона за администрацията, съответно отказът от извършването й е приравнен на
отказ от издаване на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 3 АПК, вр. пар. 8 от
ПЗР АПК.
Процесният индивидуален административен акт – отказ е обективиран в Писмо № *от
05.09.2023 г., изходящо от и.д. Кмет на Община *, получено от жалбоподателката на
08.09.2023 г., като жалбата е входирана в Община * на 15.09.2023 г., съответно същата е
постъпила в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Жалбата изхожда от активно легитимирано лице, удовлетворява формалните и
съдържателни изисквания за редовност и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт -
индивидуален административен акт, подари което се явява процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното от заинтересованата страна Т. П.а –
*възражение за нищожност на Заповед № */30.01.2012 г. на Кмета на Община *, съответно
за недопустимост на настоящото производство, не подлежи на разглеждане в същото.
Посоченото възражение представлява по естеството си искане за инцидентно
произнасяне от съда по валидността на посочения административен акт, съгласно чл. 17, ал.
2 ГПК. Необходимостта от установяване на относимите към гражданскоправния спор факти
е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 ГПК.
Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е
налице, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, но до
упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни стабилитетът на
административните актове следва да бъде зачитан /в този смисъл Решение № *от 16.06.2020
г. по адм. д. № */ 2019 г. по описа на Върховния административен съд/. Именно поради това,
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е приложима в съдебно-административното
производство /каквото е настоящото/, тъй като, съгласно чл. 147 АПК, право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения /в този
смисъл Решение № 2957 от 05.03.2021 г. по адм. д. № */ 2020 г. по описа на Върховния
административен съд/.
На основание § 19 от Закона за изменение и допълнение на АПК, обн. ДВ бр. 39 от
2011 г., индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с
изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.
От друга страна, процедурите по осъществяване на трасирането и въвода във владение,
уредени в чл. 30 и чл. 32 ППЗСПЗЗ, са регламентирани като административни производства,
в които не се решават гражданско-правни спорове. Поради това, административният орган
при констатиране на спор за права, който е от значение за извършване на услугата, няма
право да го решава, а само да го констатира. В производството по обжалване на отказа пред
районния съд също е недопустимо да се решават гражданскоправни спорове, поради което
не следва да се разглежда по същество въпросът кой е действителният собственик на имота.
3
Компетентен да се произнесе по тези оплаквания е гражданският съд, в случай, че бъде
сезиран с иск, който се разглежда по реда на ГПК.
В този смисъл, обстоятелството, че жалбата в настоящото производство подлежи на
разглеждане от състав на гражданско отделение и делото носи номер на гражданско дело не
променя характера на производството, водено от районния съд, а именно - такова по чл. 145
и следв. от АПК, в рамките на което не намира приложение текста на чл. 17, ал. 2 ГПК.
Освен това, съдът намира, че преюдициалното въвеждане в процеса на спор за
нищожност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол е в противоречие с
основния принцип на гражданското процесуално право за добросъвестно упражняване на
процесуални права (чл. 3 ГПК), когато касае не само отричане правата на насрещната страна,
но отрича възможността страната, позоваваща се на нищожността на административния акт,
да е придобила правата, на които основава правоизключващо правата на насрещната страна
възражение /в този смисъл Решение № 19 от 16.03.2022 г. по гр. д. № 2822 / 2021 г. по описа
на Върховен касационен съд,/.
Предвид изложеното, с оглед вида на настоящото производство – съдебно-
административно, възможността за осъществяване на съдебен контрол относно
действителността на оспорения от заинтересованата страна административен акт безсрочно
/чл. 149, ал. 5 АПК/ и обстоятелството, че същият се явява благоприятен за оспорващата го
страна, съдът намира, че възражението за нищожност на Заповед № */30.01.2012 г. на Кмета
на Община *, не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да се разгледа по
същество, възражението се явява неоснователно поради следните причини:
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда
на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон
и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с
решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато
собствеността се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, или с
решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в нови реални граници с
план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общината,
когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти,
индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници.
Когато признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, какъвто
е и настоящият случай, и решението за признаване на правото на възстановяване е
постановено до изменението на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., то легитимира
правоимащите лица като собственици на имота, който е индивидуализиран с
местонахождение и граници. Едва след изменението на чл.14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/99
г./ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, се осъществява в два етапа. Съгласно цитираната разпоредба,
общинските служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на
собственост при условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в
която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, общинските
служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази
информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал.
1 ППЗСПЗЗ, следва да съдържа дА. както относно предоставените за ползване имоти, така и
за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва плана
на новообразуваните имоти.
В случая, с Решение № 1812/16.10.1997 г. на ПК възниква правното качество на обект
4
на собствеността, индивидуализацията на имота по граници, в чиято същност се изразява и
конститутивното действие. От този момент възниква собствеността в имуществената сфера
на правоимащите наследници на „новооткритото" наследство и от този момент то
произвежда своето действие към призованите да наследяват. /в този смисъл Решение № *от
03.03.2000 г. по гр.д. № 799 / 99 г., I г. о. по описа на ВКС/.
Предвид горното, съдът намира, че реституцията за процесния недвижим имот е
завършила с издаването на самото Решение № */16.10.1997г., а не с издаването на Заповед №
*/30.01.2012 г. на Кмета на Община *по пар.4к ЗСПЗЗ.
От друга страна, за да е налице приложението на чл. 9а ЗН по отношение на * К.
/наследодател на жалбоподателката/, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1. гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или
включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. съпругът да е преживял
съпруга-собственик. 3. от брака да няма родени или осиновени деца. 4. последващият съпруг
да е починал преди възстановяването на собствеността.
Действително, видно от Акт за женитба № */12.05.1967 г., гражданският брак между *
К. е сключен след одържавяването на имотите/включването им в ТКЗС, което, съгласно
Заявление от 12.03.1956 г. от * за членство в ТКЗС, се е случило през 1956 г. От друга
страна, от Удостоверение за наследници на *, починал на 02.05.1985 г., се установява, че от
брака на *К. няма родени или осиновени деца, както и че Тодора Петкова К. е починала на
01.04.2011 г. , тоест след възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот,
която процедура е приключила с Решение № */16.10.1997 г.
Поради това, независимо, че видно от Удостоверение за наследници на *
жалбоподателката е наследник на * К. – преживял съпруг на соственика на възстановения
имот *, то в случая ограничението за наследяване не намира приложение, тоест
жалбоподателката М. А. се явява законен наследник и активно легитимиран субект по
оспорване на обжалвания в настоящото производство административен акт.
По същество на производството съдът намира следното:
В настоящото производство, съгласно чл. 168 АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, като установи дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, въводът във владение за земите, разположени в
териториите по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се
извършва от общината въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1.
Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, кметът на общината представлява последната пред
физически и юридически лица и пред съда.
Текстът на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА предвижда кметът на общината, съответно кметът на
района, да определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от
общината, съответно от района, а този на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА – че в изпълнение на своите
правомощия кметът на общината издава заповеди.
От изложената по-горе фактическа обстановка и при съобразяване на посочените
разпоредби съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган - Кмета на Община *, като съдът не кредитира възражението на оспорващия за
некомпетентност на административния орган.
Освен това, оспореният акт е издаден при спазване на установената писмена форма и
при наличие на законово регламентираните реквизити за неговото издаване. Настоящият
5
съдебен състав не намира, че са налице допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на
оспорения акт, които да са от категорията на съществените.
По отношение възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон
при издаване на обжалвания акт съдът намира следното:
Посочените в Писмо №*) от 05.09.2023 г. от и.д. Кмет на Община *до М. А. мотиви да
бъде отказан въвод във владение по нейно заявление са, че във връзка с прилагане на ПНИ
на СО „*“, в землището на град *, Област *, одобрен със Заповед № */08.08.2007 г. на
Областния управител на Област *в частта на НИ *, и извършен оглед на терен се
установило, че в имотите има трайни насаждения, като не са открити доказателства за
правоимащи лица по пар. 4а и 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, ползващи облекчен ред на обезщетение.
В случая, безспорно не се касае за въвод по изпълнително дело, образувано за
изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а за въвод, уреден като административна
услуга в чл. 32 ППЗСПЗЗ, която административният орган извършва въз основа на
реституционно решение и скица, но само ако не са налице пречки за въвода, тъй като
административното производството е безспорно. Правомощията на административният
орган не са тези, които има съдебният изпълнител по ГПК, а само да трасира имота и да
въведе реституираните собственици в случаите, когато имотът не се владее от други лица,
респективно ако лицата в имота не твърдят, че са собственици на друго правно основание и
не представят доказателства за правата си и не оспорват правата на лицата, поискали въвода.
Това следва и по аргумент от чл. 34 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен
акт, респективно за извършване на административна услуга, в тежест на жалбоподателя е да
докаже в производството пред съда, че са били налице условията за издаване на поискания
от тях акт, съответно за извършване на услугата.
В случая, не е спорно между страните, че имотът, за който жалбоподателката е
поискала въвод като възстановен собственик, не се владее от друго лице, което да твърди, че
е ползвател или собственик на друго правно основание, за което да представя писмени
доказателства. Поради това, незаконосъобразен и необоснован е изводът на
административния орган, че наличието на трайни насаждения в имота, без доказателства и
дори без заявени каквито и да било претенции от трети правоимащи лица, е пречка за
въвода на жалбоподателя.
При така изложените съображения, съдът приема, че обжалваният административен акт
е незаконосъобразен, като нарушението на материалния закон, на основание чл. 146, т.
4 АПК, има за последици отмяна на отказа на Кмета на Община *, обективиран в Писмо №
*от 05.09.2023 г. от и.д. Кмет на Община *, и връщане на преписката на административния
орган за произнасяне по направеното искане.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено при
условията на чл. 38 ЗА. Съдът намира направеното от ответника възражение за
прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение за неоснователо, тъй като видно от
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждение за настоящото производство е 1
000 лева. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
процесуалния представител на жалбоподателката сумата от 1 000 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. Я. А., ЕГН **********, адрес: с. *, Община *, отказ за
въвод във владение на новообразуван имот № *, местност „*", землището на гр. *, по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка вх.№ *-*/14.02.2023 г., обективиран в Писмо изх. № * от
05.09.2023 г. на Кмета на Община *.
ВРЪЩА на Кмета на Община *административната преписка по подадено от М. Я. А.,
ЕГН **********, до Община *Заявление № */14.07.2023 г. за издаване на протокол за въвод
във владение на имот от ПНИ, във връзка с влязла в сила Заповед № */30.01.2012 г.,
издадена на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, за имот *, с площ от 1 552 кв.м. по ПНИ на
местност „*“ в землището на град *, Област *.
ОСЪЖДА Община *ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. Г. , ВАК, със служебен адрес:
град *, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, заплатено при условията на чл. 38 ЗА, на основание чл. 143, ал. 1
АПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Я. К. Н., М. К. П., Т. М. П.а и К. Я. Е. -
като заинтересовани страни по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7