Р Е Ш Е Н И Е
№.................................................................2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и девети април 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и на прокурор Тони Томов от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 652 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Шен Си“ ЕООД, представлявано от
управителя Хатидже Али Неджиб чрез адв.В.Д. срещу решение № 7/09.02.2021 г. на Провадийския
районен съд по НАХД № 5/2021 г., с което е изменено наказателно
постановление № 472165-F514616/23.10.2019г., издадено от началник
на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118 ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.25 ал.1 т.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на „Шен Си“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, която е намалена от съда на 500 лева.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение
на материалния закон, поради недоказаност на нарушението. Наведени са доводи за
приложение на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението. Иска се отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление. Същото искане се поддържа и в молба с
вх.№6380/28.04.2021г.
Ответната страна – Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите гр.Варна /ТД на НАП/ в писмени бележки с.д. № 6187/26.04.2021г. сочи,
че касационната жалба е неоснователна. Смята, че решението на Варненския
районен съд е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Подчертава, че
нарушението е установено по безспорен начин и изводите на съда са обосновани
със събрания относим доказателствен материал. Иска решението да бъде оставено в
сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за
неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател
е наказано за това, че на
27.09.2019г. при извършена контролна покупка от органи по приходите в
стопанисвания от него магазин за хранителни стоки на стойност 1.95 лева не е
издадена фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално
устройство. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.118 ал.1 от ЗДДС във
връзка с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, чиито разпоредби
изискват всяко регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон). Неиздаването на документ по чл.118 от ЗДДС
обуславя налагане на имуществена санкция
на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при издаването
му са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН и нарушението е доказано от
обективна страна, предвид приложения КЛЕН от 27.09.2019г., в който последно е
отчетена покупка в 10:46ч. От
представения дневния отчет и описа на паричните средства в касата от деня на
проверката е видно, че е налице разлика от 33.50 лева, която съдът е възприел,
че представлява нерегистрирани продажби. Отбелязал е, че е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената
на основание чл.218 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на
решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Контролната
покупка е на стойност 1.95 лева, наложената имуществена санкция по чл.185 ал.1
от ЗДДС е в размер на 800 лева, намалена от съда на минимум по приложената разпоредба от 500
лева. Очевидно е, че е налице несъразмерност между стойността на нерегистрираната
във фискалното устройство покупка и размера на имуществената санкция, което
наред с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства навеждат на извода за
маловажност на административното нарушение. Законово определение на понятието „маловажен случа“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби по силата на чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Съгласно посочената по-горе законово определение „маловажен
случай“ е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Тоест,
преценката за „маловажен случай“ се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи се до
начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило
проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на
извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията,
мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка в случаите, когато
нарушителя е юридическо лице включва в обсега си обективни признаци, касаещи
степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението ѝ с
други сходни и типични за деянието хипотези.
Незначителността
на вредните последици и ниската степен на засягане на разглежданите обществени
отношения, както и ниската обществена опасност на извършителя, предвид липсата
на данни за извършени от него на други нарушения на данъчното законодателство,
обуславят маловажност на установеното
административно нарушение.
Съгласно,
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по
н.д. № 1/2007 г., ОСНК:
„Преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“
на случая по
чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото (виж решенията по делата „И. Д. срещу България“ от 28.05.2005 г., 43578/98, 2005, ЕСПЧ 271, параграфи 45, 47-49, „Шеврол срещу Франция“ от 13.02.2003 г., 49636/99, 2003, ЕСПЧ 83, параграфи 76 и 77 „Ле Комт, Ван Льовен и Де Майер срещу Белгия“ от 23.06.1981 г., 6878/75, 7238/75, 1981, ЕСПЧ 3, §
51, ал. 3, спол, „С. Р. О. срещу България“ от 15.06.2006 г., 57785/00, 2006, ЕСПЧ 627, § 73, „Янакиев срещу България“ от 10.08.2006 г., 40476/98,
2006, ЕСПЧ 725, параграфи 67 и 68 и др.)“.
Следователно,
при извършения от въззивния съд контрол върху преценката на наказващия орган
относно липсата на предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен,
Провадийския районен съд неправилно е изключил приложението на чл.28 от ЗАНН,
което обуславя отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното
постановление, което е издадено в противоречие със закона.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 7/09.02.2021 г. на Провадийския районен съд по НАХД № 5/2021 г.,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 472165-F514616/23.10.2019г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ на „Шен Си“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.