№ 1202
гр. Варна, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501233 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. А.
Я. и Н. Т. Я., и двамата от гр.Варна, срещу решение №1185/08.04.2024г.,
постановено по гр.д.№9067/2023г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
Д. А. Я. и солидарния длъжник Н. Т. Я. против „С.Г.Груп“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул."Рачо Петков Казанджията" №4, ет.6, иск да се признае за установено
между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 10000
лева, частичен иск, формиран както следва: сума в размер на 9028,47 лв. от
главницата, чийто общ размер е 49841.41 лв. по договор за кредит, обезпечен с
ипотека №262/R/2007-05.02.2007, сключен на 05.02.2007г. и Анекс
№1/30.03.2009г., със законната лихва от 17.02.2012г. до окончателното
изплащане; сума в размер на 702.12 лв. от възнаградителната лихва, чийто
общ размер е 5702.12лв. за периода 08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сума в размер
на 39,98 лв., представляваща пълния размер на присъдената наказателна лихва
за периода 10.01.2011г. до 16.02.2012г.; сума в размер на 95.84лв. от годишната
такса, чийто общ размер е 495.84лв. за периода 10.01.2011г. до 16.02.2012г. и
сума в размер на 133.59лв.- присъдени разноски от общо 2133.59лв., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение №1017 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.02.2012 г. по описа
на Районен съд -Варна, XVI състав по ч.гр.д №2089/2012г. по описа на ВРС и
изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на изпълнително
дело №316/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Д., КЧСИ № 708, с район на действие
Окръжен съд – Варна, поради погасяване на вземането по давност.
1
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага, че ВРС правилно е описал
хронологията на действията по изп.дело, както и правилен бил изводът му, че
от 16.04.18г. е започнала да тече нова погас.давност. Незаконосъобразно обаче
бил приел, че 5-годишната давност следвало да изтече на 24.06.23г.,
позовавайки се на §13 от закл.разпоредби на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Счита, че за
периода 13.03.20г. - 09.04.20г., т.е. 27 календарни дни давностни срокове не
текат, като дори да се приложи общата норма на ЗНА, че законът влиза в сила
7 дни след обнародването му, то се получавало 34 календ.дни, или давността,
която е следвало да изтече на 16.04.23г., е изтекла на 13.05.23г., съответно на
21.05.23г. Тъй като първото действително изп.действие било извършено на
23.06.23г., то към тази дата вече била изтекла погас.давност, поради което и
предявеният иск се явявал основателен. Моли да бъде отменено решението и
да бъде уважен иска.
Въззиваемата страна С.Г.ГРУП ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Рачо Петков
Казанджията №4, ет.6, действащ чрез адв.К.К., е депозирала в срок отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. А. Я. и
Н. Т. Я. срещу С.Г.ГРУП ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищците не дължи на С.Г.ГРУП ЕАД следните
суми : сумата в размер на 9028,47 лв., предявен като частичен иск от главница
в общ размер от 49841.41 лв., представляващ главница по договор за кредит,
обезпечен с ипотека №262/R/2007-05.02.2007, сключен на 05.02.2007г. и
Анекс №1/30.03.2009г., ведно със законната лихва от 17.02.2012г. до
окончателното изплащане; сумата в размер на 702.12лв., предявен като
частичен иск от възнаградителна лихва в общ размер от 5702.12лв. за периода
08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата в размер на 39,98 лв., представляваща
пълния размер на присъдена наказателна лихва за периода 10.01.2011г. до
16.02.2012г.; сумата в размер на 95.84лв., предявен като частичен иск от
годишна такса в общ размер от 495.84лв. за периода 08.02.2011г. до
16.02.2012г. и сума в размер на 133.59лв., предявен като частичен иск от
присъдени разноски от общо 2133.59лв., за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 27.02.12г. по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС, поради
погасяването им по давност.
В исковата молба поддържа, че въз основа на влязла в сила заповед
№1017 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.02.12г. по
ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС в полза на кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ
АД бил издаден изпълн.лист от 27.02.12г., въз основа на който било
образувано изп.дело №69/2012г. по описа на ЧСИ Н.Д.. Излага, че последното
изпълн.действие по делото било на 26.11.14г., като на 30.09.22г. същото е
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че на 12.06.23г. кредиторът
С.Г.ГРУП ЕАД / цесионер по силата на договор за цесия от 30.06.21г./ е
2
поискал образуването на ново изпълн.дело на основание същия изп.лист.
Излага, че новото изпълн.производство е образувано след изтичане на 5-
годишния давностен срок, като вземането по изп.лист било погасено по
давност.
Ответникът С.Г.Груп ЕАД, ЕИК *********, е депозирал отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта на издаден изп.лист
по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС, образуване на изп.дело №69/12г. по описа на
ЧСИ Н.Д. и прекратяването му на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и факта на
образуване на ново изпълн.дело №316/23. Оспорва последното
изпълн.действие да е от 26.11.14г., като сочи, че в хода на прекратеното дело
са разпределени суми на 30.04.18г. и 30.05.18г., с което бил прекъснат
давностния срок. Счита, че нов давностен срок е започнал да тече от
30.05.18г., като течението на срока е било спряно съгласно ЗМДВИП за
периода от 13.03.20г. до 16.04.20г., или вместо на 30.05.23г. срокът е следвало
да изтече на 04.07.23г. Сочи, че на 12.06.23г. кредиторът е образувал новото
изпълн.дело, като в молбата е посочил способи за изпълнение и на 23.06.23г.
била вписана възбрана, поради което срокът по чл.110 ЗЗД бил прекъснат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в
полза на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД срещу Д. А. Я. и Н. Т. Я., за
заплащане на сумата от 25483,51 евро, представляваща главница по договор за
кредит от 05.02.2007г., ведно със законната лихва от 17.02.2012г. до
окончателното изплащане; сумата от 2915,45евро, представляваща
възнагр.лихва за периода от 08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата от 20,44евро,
представляваща наказ.лихва за периода от 10.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата
от 253,52евро, представляваща годишна такса за периода 08.02.11г. до
16.02.12г. и сторени разноски в размер на 2133,59лв.
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист
кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е поискал с молба от 28.02.12г.
образуване на изп.дело срещу горепосочените длъжници, като е образувано
изп.д.№20128070400069 на ЧСИ Н.Д.. В молбата е отправено искане за
3
извършване на запор на банкови сметки и опис на движимо и недвижимо
имущество на длъжниците. С молбата на този кредитор за образуване на
изпълнителното дело давността за вземанията, основани на договор за
потребителски кредит, е била прекъсната (чл.116, б.”в” от ЗЗД).
Няма спор, че на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение на 06.03.12г., съотв. 15.03.12г. Видно от преписката по така
посоченото изп.дело с молба от 28.02.12г. е наложена възбрана върху собствен
на ищците недв.имот-търг.обект-бар в гр.Варна, ул.Г.Бенковски 15, вписана
под вх.№4007/29.02.12г., а със съобщение изх.№1433/07.03.12г. е наложен
запор върху трудово възнаграждение на Д.Я.. С протокол от 29.03.12г. е
извършен опис на гореописания недв.имот, като е насрочена и публична
продан на имота с обявление от 05.04.12г. и впоследствие с обявление от
18.06.12г. и 22.10.12г.
С последователни молби от 14.03.13г., 15.05.13г, 05.08.13г.,
27.11.13г. , 29.02.14г., 02.04.14г., 09.07.14г., 03.10.14г. кредиторът БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е отправял искания за извършване на нови
публ.продани. В резултат на проведена публ.продан на 05.12.14г. е издадено
постановление за възлагане на недв.имот, влязло в законна сила на 02.02.15г.
Последващата молба за извършване на изп.действия е подадена на
24.09.15г. от кредитора Банка Пиреос България АД, с която е отправено искане
за налагане на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки в
Булбанк АД.
С молба от 18.01.18г. кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ
АД е отправял искане за налагане на запор върху сметки на длъжника, като
със съобщение изх.№5944/16.04.18г. е наложен запор върху вземания на Д.Я.,
а със съобщение изх.№5945/16.04.18г. е наложен запор върху вземания на
Н.Я., впоследствие вдигнати със съобщения от 27.04.18г.
С молба вх.№14171/13.12.21г. отв.С.Г.Груп ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото в качеството му на цесионер по
договор за цесия от 30.06.21г., сключен между него и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, като с молбата е поискано налагането на запор върху тр.възнаграждение и
банкови сметки и налагането на възбрана върху недв.имущество.
Няма спор, че с постановление от 30.09.22г. е прекратено изп.дело
№69/12г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Видно от преписката по изп.дело №316/23г. на ЧСИ Н.Д. същото е
образувано по молба на отв.С.Г.Груп ЕАД вх.№6148/12.06.23г., като с молбата
взискателят е поискал както налагането на запори върху банкови сметки и
тр.възнаграждения, така и налагането на възбрана върху недв.имоти. Със
съобщения от 26.06.23г. са наложени запори върху вземания на длъжниците, а
с молба от 23.06.23г. е наложена възбрана върху собствен на ищците
недв.имот.
Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и разясненията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва
от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В този смисъл определящо е именно предприетото
последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече
нова погас.давност за вземането. Така в разглеждания случай искането на
4
взискателя С.Г.Груп ЕАД по молбата от вх.№14171/13.12.21г. за
конституирането му в качеството на цесионер и извършване на следващи се
изпълнителни действия / налагане на възбрана и запор/ е действие с характер
на „изграждащо изпълнителния способ”, поради което и настоящият състав
приема, че то прекъсва давността, която с оглед вида на вземането по изп.лист
е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и към този момент не е била изтекла.
Фактът, че от 16.04.18г./ когато е наложен запор върху вземанията на ищците/
до 13.12.21г. не са извършвани изпълн.действия обуславя съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК прекратяване по право на изпълнителното производство. Макар
и молбата от 13.12.21г. да е депозирана след перемирането на делото, то това
искане поставя началото на ново процесуално правоотношение и води до
прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока са и
разясненията, дадени в ТР №2/04.07.2024г. по тълк.д.№2/2023г. на ОСГТК на
ВКС/, съгласно които изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция, прекъсва погас.давност. От момента на
прекъсване на давността с молбата от 13.12.21г. е започнала да тече нова
петгодишна давност (чл.117 от ЗЗД), която до датата на завеждане на иска-
14.07.23г. не е изтекла.
Дори и да се възприеме като начална дата на прекъсване на
давността датата 16.04.18г. /която е възприета от ВРС като начало на
давностния срок/ отново не е налице изтичане на 5-годишната давност към
предявяването на иска. С разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /
обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020г./ е постановено спиране
течението на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Обявеното с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България първоначално обхваща периода от
13.03.2020г. до 13.04.2020г., но срокът му е продължен с решение от
03.04.2020г. на Народното събрание /обн.ДВ бр.33 от 07.04.20г./ до
13.05.2020г. Съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ бр.44/ 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник на
13.05.2020г., поради което давността е започнала отново да тече от 21.05.2020
г., като периодът на спирането на давността обхваща 69 дни. При отчитане на
периода на спиране на давността, давностният срок за задълженията по
процесния изпълн.лист би изтекъл съответно на 24.06.2023г. Както бе
посочено вече, с молба вх.№6148/12.06.23г. отв.С.Г.Груп ЕАД е поискал
образуване на изп.дело / изп.дело №316/23г. на ЧСИ Н.Д./, както и налагането
на запори върху банкови сметки и тр.възнаграждения и налагането на
възбрана върху недв.имоти. Установи се още, че с молба от 23.06.23г. е
наложена и възбрана върху собствен на ищците недв.имот. С предприемането
на тези изпълнителни действия и прилагането на изпълнителен способ-
възбрана на недв.имот на длъжниците, давността е била прекъсната, като от
5
този момент е започнала да тече нова петгодишна давност (чл.117 от ЗЗД),
която до датата на завеждане на иска-14.07.23г. не е изтекла.
Предвид гореизложеното предявеният иск за недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 27.02.2012г., издаден по ч.гр.дело
№2089/2012г. на ВРС на предявеното от длъжниците основание се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд
е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Доколкото възз.страна не претендира разноски, такива не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1185/08.04.24г., постановено по гр.д.
№ 9067/23г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6