№ 130
гр. Смолян, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100868 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба но „*-1“ ЕООД гр.* против *, в която
се твърди от ищеца, че между него, като заемодател и ответника като заемател на
22.09.2022г. е сключен договор за паричен заем, обективиран в подписана между страните
разписка от 22.09.2022 г. Заетата сума е предоставена в брой на заемателя при подписване на
разписката, като с предаване на сумата заемодателят е изпълнил изцяло задълженията си.
Съгласно уговореното заемателят се е задължил да върне предоставената в заем сума в
размер на 1250 лева за срок от 30 дни, считано от дата на подписване на документа -
22.09.2022, като за периода на действие на договора не е договорена лихва. На 22.10.2022 г.
е настъпил крайният срок за погасяване на заема, съгласно уговореното, като считано от
тази дата вземането на ищеца е изцяло дължимо.
Поради непогасяване на задължението по договора ищецът е подал заявление за
издаване на заповед заизпъление по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№34/2023г. на
РС-* е издадена заповед за изпълнение за дължимата сума. Длъжникът е подал възражение,
че не дължи изпълнение, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява
настоящия установителен иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на ищеца сумата 1250 лева — главница, представляваща
предоставена в заем сума по договор за заем от 22.09.2022г., ведно със законна лихва върху
нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й
погасяване, сумата 26.39 лева лихва за забава за периода от 23.10.2022 г. до 06.01.2023 г. вкл.
Претендира за разноски в исковото и в заповедото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Оспорва твърденията на ищеца, че е взимал паричен заем от него, оспорва че е
1
подписал разписка от 22.09.2022 г., за която се твърди, че е договор за заем и подписът
положен в графа „Получил сумата “ в РКО не е негов. Оспорва, че е получавал в брой
твърдяната от ищеца сума.
Твърди, че за период 2021г./2022г. е работил ищцовото дружество по трудов трудов
като общ работник, но е изпълнявал и работил и като гатерист и точилар. Управителя на
фирмата му заплащал изработеното на кубик, като давал аванси през месеца и накрая на
месеца засичал нещата, той си ги изчислявал по някакъв негов си начин и ги записвал в
негов си тефтер. Авансите, който му давал в повечето случай били в размер на 20 лв. или от
50 лв. След изчисленията, които правел, управителя на ищцовото дружество му казвал, че
има някакви разлики в кубатурата и трябва да ги отработва. Въпреки, че не бил съгласен с
твърденията за разлики е нямал избор, защото не искал да остава без работа, понеже
трябвало да се грижи за семейството си и трябвало да търпи, като е отработил всички
разлики. След известно време решил да напусне и споделил това на Управителя. Управителя
му казал, че няма да му плати последната заплата, а ще му я удържи. Не бил съгласен с това,
но нямал избор , защото просто искал да приключи с тази работа и отношенията си с тази
фирма. След като вече бил напуснал , Управителя го помолил да мина през
счетоводителката му, защото чакал някаква проверка, за да подпише някакви документи.
Когато отишъл тя му дала наведнъж много документи да подпише. Не е разбрал за какво са
тези документи и не знаел какви са, екземпляр от тях не му е даван. Ако все пак съда реши,
че дължи някаква сума на ищеца прави възражение за прихващане със сумата от последната
си заплата, която не е получил от ищеца до размера на по малката от тях.
В с.з. ищецът поддържа иска чрез пълномощника си адв. К.*.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си адв.П.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д №34/2023г. ,образувано по подадено заявление от ”*-1” ЕООД,
Смолянският районен съд е издал Заповед № 28/25.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът * да заплати на кредитора
”*-1” ЕООД гр.* сумата 1 276,39лв., от която 1 250 лв. главница, дължима по договор за
паричен заем от 22.09.2022 г. с падеж 22.10.2022 г., 26,39 лв. лихва за забава за периода
23.10.2022 – 06.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.01.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
задължението, както и 425,53 лева за съдебно деловодни разноски, от които 25,53 лв. за
държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника *, че не дължи изпълнение по нея.
С Разпореждане №1417/07.08.2023г. съдът е указал на заявителя , че в едномесечен
срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника за установяване на вземането си
2
по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е връчено на заявителя на 16.08.2023г. и в указания срок- на
14.09.2023г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за
установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
По делото няма спор, че ответникът е работил в ищцовото дружество по силата на
трудов договор №454/19.07.2021г. на длъжност „Обслужващ работник промишлено
производство“ , като трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно
съгласие, считано от 05.10.2022г., видно от Заповед №45/04.10.2022г. на управителя на
ищцовото дружество.
Представени са ведомост за заплати за м. септември 2022г., видно от която на
ответника е начислена нетна сума за заплата в размер на 277,12лв., за получаването на
скоято е положен подпис., както и фиш за заплата за м. октомври 2022г. , видно от който
наответника е начислено обеезщетение по чл.224 от КТ в размер на 124,22лв. и
възнаграждение за отработените 3 дни в размер на 33,81лв., като е положен подпис за
получил общата нетна сума от 138,19лв.
Представен е РКО от дата 22.09.2022г., за сумата 1250 лв.- заем за 30 дни, която се
предоставя от „* 1“ ЕООД на *, като са положени подписи за „броил сумата“ и „получил
сумата“.
От назначената и изслушата СГЕ, която не е оспорена от страните и съдът я
кредитира като обективно и компетентно изгонтвена се установява, че подписите върху
оригинали на РКО /разходен касов ордер/ от 22.09.2022г., Фиш за заплати за октомври
2022г. и Разчетно-платежна ведомост за септември 2022г., са положени от ответника *.
При така установеното от фактическа страна съдът на прави следните правни
изводи:
Искът по чл.422 от е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за която по ч.гр.д.№34/2023г. на СмРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
3
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата парична сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно,
по дефиниция договорът за паричен заем е неформален и реален. За да породи този договор
правни последици, не е достатъчно да са налице единствено насрещните волеизявления на
страните – заемодател и заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и
действия по фактическо предаване на паричната сума. Правното значение на предаването на
паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем е разглеждано в
практиката на Върховния касационен съд, като е възприето, че договорът е реален, тъй като
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият –
съгласието за връщане. Ако първият от тези елементи липсва, налице е обещание за заем, а
ако вторият липсва – няма договор за заем и даденото е без основание /в този смисъл
Решение № 379/2013 г. по г. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV ГО/.
Предвид гореизложеното, фактическият състав на договора за заем включва
следните два елемента: 1./ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; 2./ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. При предявен иск за
връщане на предоставена на заем парична сума, в доказателствена тежест на ищеца –
заемодател е да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
посочените два елемента, както и настъпването на падежа за връщане на заема, тъй като той
извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни за себе си правни последици – в този смисъл е и постоянната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Решение № 546/2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV
ГО, Решение № 20/2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 317/2015 г. по
гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV ГО и др.
В процесния случай за установяване възникването на облигационното
правоотношение с ответника по неформален договор за паричен заем ищецът е ангажирал
РКО от 22.09.2022 г., видно от съдържанието на който „*-1“ УООД е броило на ответника *
сумата в размер 1 250,00 лева, при посочено основание за предаване на сумата „заем“ за 30
дни. Безспорно се установи от заключението на СГЕ, че представеният по делото РКО, на
който се позовава ищеца носи подписа на ответника в графа „получил сумата“. По
въпросът за доказателствената стойност на процесния РКО и представлява ли изобщо
същият годно доказателствено средство за установяване съществуването на заемно
правоотношение между страните по делото е налице трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1319/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 20/2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., според която
разходен касов ордер за предаване на определена сума пари, който съдържа подпис на
получилия сумата и посочено основание за предаването „заемни средства“, е достатъчно
доказателство за сключен договор за заем. Приложеният разходен касов ордер по същността
4
си съставлява разписка, установяваща удостоверените с нея факти. Трайно и
безпротиворечиво съдебната практика възприема разписката като нарочно съставен частен
свидетелстващ документ, материализиращ извънсъдебното признание на автора (лицето,
което я е подписало), че е получил нещо от посоченото в разписката лице – в този смисъл
Решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
472/14.11.2012 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 746/05.01.2011 г. по гр.
д. № 727/2009 г. на ВКС, IV ГО, и др.
С оглед така цитираната съдебна практика, която настоящият състав споделя, и
съобразявайки обективираното съдържание на процесния ордер, следва да се приеме, че
същият, доколкото съдържа подпис на получилия сумата и посочено основание за
предаването „заем“, е достатъчно доказателство за сключен договор за заем. В този смисъл
ищецът, съобразно доказателствената си тежест установи в настоящото производство
предаването на процесната сума на псоченото основание, т. е. доказа наличието на
обвързваща страните облигационна връзка по договор за заем. Съобразявайки
доказателствената стойност на представения РКО, като частен документ, подписан от
ответника и обективиращ неизгоден за него факт – получаване на сумата, съдът намира, че
искът е доказан по основание и размер. В тежест на ответника бе да докаже, че е
изпълнил задължението си за връщане на дадената в заем сума, като такива доказателства
нито са представени, нито ответника навежда твърдения за погасяване на задължението.
Поради дължимостта на главницата, представляваща получена в заем сума, от датата на
падежа- 23.10.2022г. до подаване на заявлението- 06.01.2023г. се дължи и законна лихва за
забава в претендирания размер от 26,39лв., който размер не се оспорва от ответника. Върху
главницата се дължи и законната лихва , считано от 09.01.2023 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Напълно неоснователно е и заявеното при условията на евентуалност възражение
на ответника за прихващане на дължимата от него сума по договора за заем в размер на 1
250,00лв. със сумата от 357,13лв., представляваща последното трудово възнаграждение,
което ищецът му дължи до размер на по-малкото от тях. Установи се, че дължимите на
ответника трудови възнаграждения за м. септември и октомври 2022г. са изцяло изплатени
от ищеца, следователно не съществува насрещно вземане на ответника, с което да се
извърши прихващане.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
делото в размер на 499,47 лв. за исковото производство, от които 74,47лв. за ДТ и 425,00лв.
за адвокатско възнаграждене, както разноски в размер на 425,53лв. в заповедното
производство, от които 25,53лв. за ДТ и 400,00лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *, ЕГН ********** с адрес с.*,
общ.*, ул.“*“ №36, че същият дължи на "*-1“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.*, ул.*“ №2, вх.Б, ап.2, представлявано от * * * сумата от 1 276,39лв., от
която: 1 250,00 лв. главница, дължима по договор за паричен заем от 22.09.2022 г. с падеж
22.10.2022 г., 26,39 лв. лихва за забава за периода 23.10.2022 – 06.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2023 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.
№34/2023г. на РС-* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
ОСЪЖДА *, ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, ул.“*“ №36 че същият дължи на
"*-1“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, ул.*“ №2, вх.Б, ап.2,
представлявано от * * * разноски за исковото производство в размер на 499,47лв. както и
разноски за заповедното производство в размер на 425,53лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- * в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6