Р E Ш Е Н И Е
№ 704
гр.Плевен, 03.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 849 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 465 от 27.06.2019
год., постановено по НАХД № 1092/2019 год., Районен съд – Плевен потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-000625
от 12.02.2019г. на началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на С.К.К.
с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за това,
че на 02.02.2019г. в 21:10 часа в гр.
Плевен, на кръстовището на ул. „Георги
Кочев“ и ул. „Неофит Рилски“, движейки
се по ул. „Георги Кочев“ в посока ул.
„Гренадирска,“ като водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****** навлязъл и преминал през посоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим и
монтирана на самото кръстовище, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от горното решение останал С.К.,
който чрез адв. Е.П. *** е подал в законния срок касационна жалба против него.
В същата се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на ЗАНН в хода на административнонаказателното
производство. Сочи се, че няма доказателства АУАН да е издаден от длъжностно
лице, овластено по надлежния ред, в който смисъл е чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН,
поради което АУАН няма материална доказателствена сила. Излагат се и доводи,че
НП също е издадено от некомпетентен орган, тъй като в преписката липсват доказателства
за овластяване на съответното длъжностно лице, което го прави материално
незаконосъобразен.На следващо място се твърди, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН, а именно нарушение на чл.40 от ЗАНН, изразяващо
се в това, че е вписан един свидетел, а от тълкуването на нормата е видно, че
законът изисква да се посочат имената на най- малко двама свидетели. Излагат се
и съображения за нарушение на правилата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в
оспореното НП не са описани доказателствата, които потвърждават нарушението.Оспорва
се възприетата от РС- Плевен фактическа обстановка, развиват се и доводи за
приложимостта на чл.28 от ЗАНН. В заключение се прави искане да бъде отменено
въззивното решение и да бъде отменено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се явява и процесуалният му представител.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че въззивното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящия
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба на първо
място се прави оплакване за липса на компетентност на актосъставителя и на адм.
орган, издал оспореното НП. Горното оплакване е неоснователно. АУАН и НП са
издадени компетентни по материя, място и степен органи, предвид приобщената към
доказателствения материал по делото
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи- л.14 от
въззивното производство. Районен съд- Плевен също се е позовал на посочената
заповед в оспореното решение. Неоснователно е и оплакването за допуснато
нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в това, че същият е съставен
само в присъствие на един свидетел, а разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
изисква актът да бъде съставен в присъствие поне на двама свидетели. Съдът
намира, че горното нарушение не е съществено. Това е така, защото съобразно
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В конкретния случай от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява осъщественото нарушение и
самоличността на нарушителя, в която насока РС- Плевен е изложил подробни
доводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да се
повтарят в касационния съдебен акт по аргумент от чл.221, ал.2 АПК.
Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на оспореното НП. От същото е видно,
че е на лице позоваване на АУАН серия АА № 189266/02.02.2019 г. Съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
По отношение на оплакването, свързано с приложимостта
на чл.28 от ЗАНН съдът намира, че то също е неоснователно. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието
"маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В случая нарушението е
формално, на просто извършване, като е неотносимо към преценката налице ли са
причинени вреди. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Настоящият съд намира, че оспореното решението е
валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд
по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.
При така изложените съображения АС- Плевен намира, че
решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
465 от 27.06.2019 год., постановено по НАХД № 1092/2019 год. по описа на
Районен съд- Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/